№ 558
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110201105 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ВЛ. В. В. с ЕГН **********, в качеството му
на представляващ "В.и Т." ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******, против НП № 35-0000753 от 29.06.2021 год., издадено от
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация (РД "АА")
- Плевен, с което за допуснато нарушение по чл. 10, §. 2, изр. 1 от Регламент
561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, на дружеството е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на
1000.00 (хиляда) лева. В жалбата се сочи, че при издаването на обжалваното
НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които налагат пълната му отмяна.
Дружеството-жалбоподател – редовно призовано, се представлява от
адв. Л.П. от АК - Ловеч, редовно упълномощен. Адв. П. по същество счита, че
НП е незаконосъобразно, неточно и неотговарящо на изискванията на закона,
поради което моли за пълната му отмяна. Излага доводи в тази насока.
1
Представя писмено становище, претендира разноски.
Въззиваемата страна РД "АА" – Плевен, редовно призована – не се
представлява. В придружителното писмо е изложено становище, че
атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му, като се предлага същото да бъде потвърдено. Със същото е
направено възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 15.06.2021 год., екип от контролни органи на РД „АА” – Плевен в
състав В. Ант. М. - инспектор и АЛ. Д. М., в сградата на Областен отдел
"Автомобилна администрация" - В. Търново, във връзка с известие-покана
изх. № 66-00-53-37/01.06.21 г.у са извършили комплексна проверка на "В.и
Т." ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от ВЛ. В. В. с ЕГН **********. Дружеството е превозвач по
смисъла на закона, притежаващо лиценз № 10710/15.04.19 год., валиден до
14.04.2029 г. за пътнически превози в Общността.
При извършената проверка по документи, проверяващите установили, че
Валентинов В. с ЕГН ********** в качеството му на водач на превозни
средства на дружеството, е извършил превоз по редовна автобусна линия
"Плевен-Свищов" за периода от 08,28 ч. на 05.08.2020 г. до 17,26 ч. на
11.08.2020 г. ( общо 6 дни, 8 ч. и 58 мин.), което било установено от 7 бр.
пътни листи и 3 бр. маршрутни разписания, с МПС-та с рег. № ***** и *****,
оборудвани с дигитален тахограф, в който водача е използвал дигиталната си
карта № 0000000079696001, без да ползва междуседмична почивка не по-
късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична
почивка, като закъснението е с 08 ч. и 58 мин., видно от разпечатки от
дигиталната карта на водача.
При така установеното, св. В.М. в присъствието на свидетеля А.М. и в
присъствието на представляващия дружеството, на 15.06.2021 год. съставил
АУАН № 290218/15.06.2021 год., затова, че на: 15.06.2021 год., около 10:30
часа в гр. Велико Търново, на ул. "Козлуджа" 2Б, в сградата на ОО "АА" - гр.
В. Търново, във връзка с известие-покана изх. № 66-00-53-37/01.06.21 г. и при
извършена комплексна проверка на В.и Т. ООД, притежаващо лиценз №
10710/15.04.19 г., валиден до 14.04.2029 г. за пътнически превози в
2
Общността, се е установило следното административно нарушение:
1: Превозвачът В.и Т. ООД не е организирало работата на водача ВЛ. В.
В. с ЕГН **********, по такъв начин (чрез осигуряване на необходимите
условия и превантивни действия), така че същият да е бил в състояние да
спази разпоредбите на глава II-ра от Регламент ЕО №561/2006 г. на ЕП и на
Съвета от 15.03.2006 г. и по-точно чл.8, § 6, второ тире, изр. 2, при което В. е
извършил превоз по редовна автобусна линия "Плевен-Свищов" за периода от
08,28 ч. на 05.08.20 г. до 17,26 ч. на 11.08.20 г. (6 дни, 8 ч. и 58 мин.), видно от
7 бр. пътни листи 3 бр. маршрутни разписания с МПС-та рег. № ***** и
*****, оборудвани с дигитален тахограф, в който водача е използвал
дигиталната си карта № 0000000079696001, без да ползва междуседмична
почивка не по-късно от края на шест 24часови периода от края на
предишната седмична почивка. Закъснение с 08 ч. и 58 мин., видно от
разпечатки от дигиталната карта на водача.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 10, §. 2, изр. 1 от
Регламент 561/2006 на ЕП и на Съвета, вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози. АУАН е бил връчен на ВЛ. В. В. по съответния ред,
който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е
написал: „Не".
В законоустановения тридневен срок дружеството не е депозирало пред
наказващия орган допълнителни възражения.
Въз основа на посочения АУАН, на 29.06.2021 год. от Директора на РД
"АА" – Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, е
издадено и обжалваното наказателно постановление № 35-0000753, с което на
"В.и Т." ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******,
представлявано от ВЛ. В. В. с ЕГН **********, за допуснато нарушение по
чл. 10, §. 2, изр. 1 от Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1
от ЗАвПр, на дружеството е наложено административно наказание –
„Имуществена санкция” в размер на 1000.00 (хиляда) лева. НП е било
връчено на представляващия дружеството Валентин В. на 27.07.2021 год.,
който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗНН пред наказващия орган в
законоустановения срок.
3
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите
В.М. (актосъставител) и А.М. (свидетел при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на АУАН). Свидетелите потвърждават напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното от тях
нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
безпротиворечиви и се потвърждават от останалите събрани писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Формално са налице всички реквизити на АУАН и НП. Както
актосъставителят, така и наказващият орган са определили нарушението по
време и място, и са описали всички релевантни за тях обстоятелства –
задължителни определящи реквизити по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от
ЗАНН, като въпрос на преценка по същество е доколко са съставомерни. По
същество наказващият орган е отразил изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗАП, като проява на бездействие - "не
организирал, контролирал и допуснал водачът...". Според настоящият състав
тези проявни форми на бездействие не осъществяват признаците на
визираното нарушение, в което законодателят описал изпълнителното деяние,
като не осигуряване спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари. Законосъобразното поведение на превозвача, следва да кореспондира
с нормата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Европейската конвеция, според
разпоредбите на която предприятието трябва да организира автомобилните
превози и надлежно да инструктира членовете на екипажите по такъв начин,
че да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба, както и
редовно да наблюдава периодите на кормуване, часовете за друга работа,
както и часовете за почивка, като си служи с документите, с които разполага,
например личните контролни книжки. Ако установи нарушения на тази
спогодба, трябва да вземе мерки, за да ги прекрати и избегне повторението
им, например като размени разписанията и маршрутите.
При тази редакция на закона, съставомерно е не всяко бездействие, а
това което представлява неизпълнение на съдържанието на тази норма. В
настоящата хипотеза не установено, да се касае за поредно нарушение от
4
страна на водача, което да не е забелязано от търговеца и да не са предприети
мерки против повтарянето му. Т.е. съставомерно ще е това бездействие, при
което са реализирани повече от едно нарушение и то последователно във
времето, като превозвачът не е предприел необходимите мерки след
констатиране на първото и се е стигнало до последващи. В случая липсва
подобна констатация, поради което съдът намира деянието за
несъставомерно.
От друга страна, за да се приеме, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му нарушение по чл. 10, §. 2, изр. 1 от
Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози,
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното
време и почивките от страна на един водач на предприятието, а следва да се
установи чрез допустими по закона средства, че това неизпълнение е в
резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат
от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на
такава. От материалите по административно наказателната преписка е видно,
че този въпрос не е изследван и няма каквито и да било доказателства дали
превозвача за посочената седмица е изпълнил задължението си да изготви
предварителен график за управление на превозните средства от съответния
водач, за почивките по време на работа, още по-малко е установено, че има
такъв изготвен график и предвидените почивки в него не осигуряват
спазването на правилата за работното време и почивките на водачите. Тоест в
случая наказателното постановление е издадено и при липса на яснота от кои
конкретни действия или бездействия на превозвача се прави извода, че
последният не е организирал работата (труда) на водача В.В.. В тази насока
липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно
поведение от страна на превозвача, което в случая е необходимо предвид
възможността нарушението да се дължи на изключителното виновно
поведение на водача.
Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на
административнонаказателни санкции, не може да почива на предположения
и неясни описания от фактическа и правна страна, а следва да се ръководи
единствено от доказани по безсъмнен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства. Такива липсват в процесното наказателно постановление,
поради което настоящият въззивен състав счита, че същото е издадено в
5
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при липса на елементи от
обективната съставомерност на деянието, за което е санкционирано
дружеството-превозвач.
Липсата на посочените по-горе обстоятелства и констатираните
противоречия и неясноти в НП касаят основни негови реквизити, ограничили
са правото на защита на нарушителя и представляват съществено
процесуално нарушение. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика в
страната по идентични казуси.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за
извършеното нарушение, като обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото съдът намира за основателно искането за
присъждане на разноски на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в размер към минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в
размер на 300.00 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000753, издадено от
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация - Плевен, с
което на "В.и Т." ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
******, представлявано от ВЛ. В. В. с ЕГН **********, за допуснато
нарушение по чл. 10, §. 2, изр. 1 от Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
104, ал. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание – „Имуществена
санкция” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Регионална дирекция "Автомобилна
администрация - Плевен, да заплати на "В.и Т." ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******, представлявано от ВЛ. В. В. с ЕГН
**********, направени разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7