№ 2190
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207067 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 10477391 на СДВР
с дата от 28.02.2025г. срещу Е. И. Л., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение
на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение
от 09.11.2024г.
В жалбата се съдържат доводи, че не жалбоподателят е управлявал автомобилът към
датата на нарушението, но не знае на кого е бил предоставен от него. Твърди да са допуснати
процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуалният му представител. С писмена молба е представена декларация, че не
жалбоподателят е управлявал процесното МПС към датата на нарушението.
Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрисконсулт К.. Моли ЕФ
да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 09.11.2024 г. в 13:21 часа жалбоподателят Е. И. Л. управлявал МЕРЦЕДЕС МЛ 280
ЦДИ, вид - ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер СВ****ТТ в град София, по бул.
Ботевградско шосе до № 326, с посока от ул. Кривински път към Околовръстен път при
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. На бул. Ботевградско шосе
до № 326с мобилно автотехническо средство ATCC CORDON-M2 № MD1196, изпитано с
1
протокол за проверка от БИМ от 06.12.2023г. и със снимков материал към създадения клип, е
установено, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движел със скорост от
76 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 79 км/ч или с превишена скорост над
разрешената от 26 км/ч. Собственик на МПС бил ЕТ Я.А.- ЕВРО ЕЛИТ.
След заснемане на нарушението, на собственика на автомобила – на Я.А. бил издаден
и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9952545 на СДВР. Видно от база данни
КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно ЕТ Я.А.- ЕВРО ЕЛИТ,
обстоятелство, което не се оспорва.
Я.А. на 24.02.2025г. изготвил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на, в която посочил, че
на посочената дата в издадения на негово име ЕФ – 09.11.2024г., е предоставил автомобила
си на жалбоподателя Л., който е автор на нарушението. Към декларацията предоставил и
доброволно предоставено му от Л. копие на свидетелството му за управление на МПС.
В тази връзка ЕФ на А. бил анулиран и на жалбоподателя бил издаден процесният
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ Серия К № 10477391 на СДВР с дата от 28.02.2025г.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е
извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на
движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 79 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно
приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като лице,
посочено в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е различна от датата
на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.
2
В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение,
доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна
информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които
същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая Германов е
упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.
В случая съдът намира възраженията на жалбоподателя по отношение на
недоказаността на авторството на деянието за неоснователни. Това е така, доколкото нито
има техническа възможност от снимковия материал да се установява кое е лицето,
управлявало МПС, нито ЗДвП изиска това. ЕФ се издава на собственика, а ако той е
предоставил МПС на друго лице – при спазване на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, се
ангажира именно отговорността на посочения в декларацията водач. Липсват доказателства,
които да оборват установеното на база декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че именно Л. е
бил водач на процесния автомобил към датата на нарушението и поради това съдът намира,
че правилно на същия е ангажирана административнонаказателната отговорност. Л. е
получил автомобила от собственика, като аргументите в жалбата му, че не знае той на свой
ред дали и на кого го е предоставил са процесуално неотносими. Процедурата по
освобождаване на собственика от административнонаказателна отговорност с анулиране на
ЕФ е изпълнена надлежно и към декларацията на А. е приложено копие на СУМПС на Л..
От своя страна жалбоподателят не е попълвал декларация, с която да посочи на кого в деня
на нарушението е предоставил МПС. Самият той заявява, че не знае, което не е основание да
бъде освободен от този специален ред за ангажиране на отговорността му. Попълнената
декларация, че не бил управлявал към датата на нарушението процесното МПС (лист 14) е
без процесуална стойност и не може да бъде взета под внимание, доколкото начинът на
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ФЛ с ЕФ е ясно посочен в
закона и не търпи отклонения. Ето защо именно Л. отговаря за процесното нарушение на
закона.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
3
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място
общото ограничение е винаги 50 км/ч.. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва
общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото
в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на пътни знаци, указващи
движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало
да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на
движение в максималните граници на тази разпоредба.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
4
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2023г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за съответния вид превозно
средство за населено място. Движейки се с 76 км/ч, водачът е нарушил това правило за
поведение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. По отношение на
определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер съдът не би могъл да
я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има СДВР, като следва жалбоподателят да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 10477391 на СДВР с дата от
28.02.2025г. срещу Е. И. Л., ЕГН: **********, с който му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение от 09.11.2024г.
ОСЪЖДА Е. И. Л., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6