Решение по адм. дело №1430/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от С. А. О., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: РПЦ Харманли, срещу Решение №УПП-487/30.06.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Подробно посочил причините, поради които напуснал страната, но органът приел, че няма предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Искането му следвало да се разгледа в производство по общия ред. Органът се позовал не на източници на информация от страната на произход, а само на справка от Д МД при ДАБ. Формално и бланкетно били изложени факти и обстоятелства, традиционно използвани и в други случаи. Неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Заявените от жалбоподателя проблеми били релевантни за предоставяне на закрила. При интервюто не били посочени икономически съображения за напускането на страната по произход. Заявената причина била липса на сигурност и перспектива за млад човек, което неправилно това било възприето като неумел опит за предоставяне на собствена бежанска история. Неправилен бил и изводът, че е икономически имигрант. Неправилно била тълкувана разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед рег.№4430 ПАМ 36/23.05.2025г. на Началник ГПУ Резово спрямо чужденеца С. А. Ч. е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход.

С молба №105450-2278/17.06.2025г. по описа на ДАБ при МС СДНВЧ Любимец, жалбоподателят, [държава], е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС на основание чл.58, ал.10 от ЗУБ е поискано становище по подадената молба за закрила – писмо УП 17952/26.06.2025г. Приложена е и в копие издадената Регистрационна карта от ДАБ, Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 25.06.2025г., както и покана от 25.06.2025г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 26.06.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че няма роднини в държава – членка на ЕС. Напуснал [държава], когато бил дете преди повече от 10 години с цялото си семейство. Живели в Турция, в квартал на Истанбул. Имал кимлик, но през последните 9 години не го продължил. Не ходил на училище, а бил овчар с баща си. Нямали проблеми в Турция. Нямал пари и работа и като разберели, че е кюрд имало дискриминация по отношение на него. Напуснал едва сега, защото трафикантите искали много пари. Родителите му останали в Турция, били зле материално. В [държава] баща му имал проблеми с един съсед и не искали да се върнат там. Ако го върнели в [държава], щели да го съдят защото бил напуснал страната нелегално. Не познавал никого в [държава], нямали имоти, нямало работа. В България пристигнал в група от 3-ма души. Останали три дни в гората и после с кола тръгнали за София, но ги задържали. България била хубава държава и искал да работи тук. Не бил арестуван в родината си и в Турция, както и не бил осъждан. Не бил членувал в политическа партия и не бил получавал заплахи в [държава] или Турция, както и спрямо него не било упражнявано насилие.

С Решение №УПП-487/30.06.2025г. на Интервюиращ орган в ТЦ [населено място] на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от С. А. О. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 14.07.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 16.07.2025г.

Представена е №МД-02-225/25.04.25г. и №МД-02-421/04.08.2025г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Република [държава].

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя и жалбата е подадена чрез административния орган, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган, на длъжност мл.експерт в ТЦ Пъстрогор, определена със Заповед №ЦУ РД05-69/22.03.2023г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.16.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 17.06.2025г., а оспореният акт е издаден на 30.06.2025г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ Пъсрогор при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, липсата на последващо становище относно възражения не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на [държава] решение на родителите му, тъй като баща му имал проблем със съсед. Цялата бежанска история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“ поради което да са се установили в Турция през последните 10 години. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на актуална и лична действителна бежанска история – реален риск от преследване нямало по отношение на кандидата. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на [държава] следва да се има предвид установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането му от полицейските власти. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни и настоящи репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации. Административният орган е обсъдил в тази посока установеното относно състоянието в [държава] – основни услуги и защита на населението, физическа безопасност, липса на въоръжен конфликт.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представените справки относно [държава] са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в [държава] да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на [държава], който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са подписаното в Доха САЩ Споразумение от 29.02.2020г., с което следва да се сложи практически край на продължаващия 19 години конфликт. На територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на иракския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход - [държава], като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. А. О., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: РПЦ Харманли, срещу Решение №УПП-487/30.06.2025г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.