Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ Н.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 4545 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба от
частния тъжител Д.Н.П., чрез неговия пълномощник – адв. В.В., срещу протоколно определение от 06.02.2018 г.,
постановено по НЧХД № 17350/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 132-ри състав, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 17350/2017 г. по
описа на СРС – НО, 132-ри състав, образувано по частна тъжба, подадена от Д.Н.П.
срещу К.Я.В., на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
С
така депозираната частна тъжба частният тъжител твърди, че обитава адреса в гр.
София, ж.к. „******, посочен в тъжбата, заедно с майка си и баща си, като
заедно отглеждат малолетното му дете. Излага, че на посочените в протоколното
определение дати никой не го е търсил и не е имало залепени уведомления на
входната врата. Изтъква, че до този момент винаги, когато е търсен на адреса, е
получавал уведомления, призовки, съобщения, което обстоятелство може да бъде
потвърдено и от кварталния полицейски служител. Отправя искане за отмяна на
обжалваното протоколно определение от 06.02.2018 г., като неправилно
постановено.
В
съдебно заседание, частният тъжител Д.Н.П. поддържа депозираната частна жалба и
моли същата да бъде уважена, по изложените в нея съображения, а атакуваното
протоколно определение да бъде отменено. Посочва, че на адреса живее с
родителите и с малкото си дете, но не е бил търсен никога. Посочва, че двамата
съседи, живущи на същия етаж, са пенсионери, родителите му работят, но той по
цял ден си е вкъщи, поради което и няма как да са го търсили и да не са го
намерили, тъй като в дома му постоянно има някой.
Представителят
на СГП моли определението на СРС да бъде потвърдено.
Подсъдимият
К.Я.В. моли определението за прекратяване на делото да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, по реда на чл. 313 от НПК, намери
за установено следното:
Производството пред СРС – НО, 132-ри състав е
образувано въз основа на подадена на 18.09.2017 г. в СРС тъжба от Д.Н.П., с
адрес за призоваване и съобщения в гр. София, ж.к. „******, срещу К.Я.В., за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 17350/2017
г. по описа на СРС – НО, 132-ти състав.
С
разпореждане от 14.11.2017 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 17350/2017 г. по
описа на СРС – НО, 132-ти състав, делото е насрочено в открито съдебно
заседание на 07.12.2017 г. от 15,00 ч., като е указано за тази дата да се
призоват тъжителят П. и подсъдимият В..
В
съдебно заседание, проведено на 07.12.2017 г., не е даден ход на делото, поради
нередовна процедура за призоваване на тъжителя П. и на подсъдимия В.. С
протоколно определение от същата дата съдът е отложил разглеждането на делото
за друга дата – на 06.02.2018 г., за която е указал да се призове тъжителят и
подсъдимият – последният с препис от тъжбата и разпореждането на съда. Приел е,
че не са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по
делото, визирани в чл. 24, ал. 4 от НПК, по съображения, че върнатите призовки
не са редовно оформени и от тях не може да се установи, дали лицата не живеят
на адресите си, което съдът намира за необходима предпоставка за упражняване на
правомощията му по чл. 24, ал. 4 от НПК.
За
участие в съдебното заседание, насрочено за 06.02.2018 г. тъжителят П. е
призован с призовка № 2173416 от 08.12.2017 г. (л. 18 от съд. п-во), с посочен
адрес за призоваване гр. София, ж.к. „****** – адресът, посочен в тъжбата.
Призовката не е връчена на тъжителя, като е върната в деловодството на 132-ри
състав на СРС на 06.02.2018 г. в 14,30 часа, с отбелязване от призовкар Т.С.Т.,
че адресът е посетен на 20.12., на 25.12. и на 01.02.2018 г., като лицето не е
открито.
С
протоколно определение от 06.02.2018 г., постановено по НЧХД № 17350/2017 г. по
описа на СРС – НО, 132-ри състав, наказателното производство по делото е
прекратено, на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, по съображения, че
частният тъжител е многократно търсен на посочения в тъжбата адрес и не е
намерен.
За
уведомяване на тъжителя П. за прекратяване на производството са изготвени
съобщение № 2017583 от 07.02.2018 г. – невръчено на лицето, с отбелязване, че
адресът е посетен на 05.02.2018 г. и 20.03.2018 г., лицето не е открито, но е
оставено съобщение, и съобщение № 2042745 от 26.03.2018 г. – също невръчено на
лицето, с отбелязване, че адресът е посетен на 10.04., 01.05. и 29.06.2018 г.,
като лицето не е открито.
За
връчване на призовката и протоколното определение на СРС – НО, 132-ри състав от
06.02.2018 г., е изпратено писмо до началника на 08 РУ – СДВР от 28.06.2018 г.,
входирано в деловодството на 08 РУ – СДВР под № 338300-3598/02.07.2018 г., което
е върнато на СРС, НО, 132 състав, ведно с надлежно оформена призовка, като
видно от отразеното в писмо от началника на 08 РУ – СДВР до СРС, рег. №
338300-3598/12.07.2018 г. и във върнат в СРС отрязък от съобщение № 2087307,
същото е получено лично от тъжителя на 09.07.2018 г.
Срещу
така постановения съдебен акт – определение на СРС – НО, 132-ри състав от
06.02.2018 г., за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №
17350/2017 г. по описа на същия съд, е подаден и сезиращият настоящата
инстанция документ – частна жалба от тъжителя П., чрез процесуалния му
представител – адв. В., която жалба съдът намери за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация
(по арг. от чл. 345, ал. 3, вр. чл. 318, ал. 1 НПК), а по съществото й основателна. Съображенията в тази
насока са следните.
За
да прекрати наказателното производство по НЧХД № 17350/2017 г. по описа на СРС
– НО, 132-ти състав с атакувания съдебен акт – протоколно определение от
06.02.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по
чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК – частният тъжител не е намерен на посочения от него
адрес или не се явява в съдебно заседание на първоинстанционния съд без
уважителни причини, тъй като, видно от
отбелязването в призовката за тъжителя, адресът му е посетен многократно
– на 20.12., на 25.12. и на 01.02.2018 г., но не е намерен.
Веднага
прави впечатление, че атакуваният съдебен акт е постановен въз основа на
отразеното в призовка за тъжителя № 2173416 от 08.12.2017 г. (л. 18 от съд.
п-во), която е оформена по идентичен начин с призовка № 2162631 от 15.11.2017
г., по отношение на която съдът, в съдебно заседание, проведено на 07.12.2017
г., е приел, че не е редовно оформена и поради това от същата не може да се
установи, дали лицето не живее на адреса си, поради което и не са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото. Съдът
не е дал задължителни указания на призовкаря относно начина на оформяне на
призовката за тъжителя, и следващата, адресирана до тъжителя призовка е
оформена по абсолютно идентичен начин. Въз основа на същата, обаче, съдът вече
е приел, че са налице предпоставките по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Вън
от така констатираната непоследователност на съдебния състав относно критериите
за упражняване на правомощията му, настоящият съдебен състав дължи да отбележи,
че първият съд не е предприел дори минимално изискуемата процесуална активност
да издири и призове тъжителя за участието му в съдебното производство, а
несвоевременно и без да са изчерпани процесуалните способи за призоваването му,
е упражнил правомощията си по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК. По този начин съдът е
ограничил правото на тъжителя по чл. 82,
ал. 1 от НПК да участва в съдебното производство.
По-конкретно,
първоинстанционният съдебен състав е следвало да даде указания връчването на
призовката да се извърши по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК – на пълнолетен член
на семейството на тъжителя, на домоуправител или портиер, или на съсед, ако
поеме задължение да ги предаде на адресата, по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК.
Съдът е разполагал и с възможност да изиска справка от Национална база
„Население“ относно членове на семейството на тъжителя и да положи усилия да го
призове чрез тях. Най-после, съдът е разполагал с възможността по чл. 178, ал.
2 от НПК – да връчи призовката чрез органите на МВР, която е реализирал едва
след като е прекратил производството по делото. Връчването на съобщение по реда
на чл. 178, ал. 2 от НПК е дало резултат, тъй като тъжителят е намерен и
уведомен за съдебния акт в седем дневен срок от получаване на писмото на СРС,
НО, 132-ри състав в съответното полицейско управление. Обобщено, съдът не е
изчерпал процесуалните възможности за уведомяване на лицето за съдебно
заседание и несвоевременно, неправилно и незаконосъобразно е прекратил
наказателното производство.
При
това, по делото са налице недвусмислени доказателства за това, че тъжителят не
се е дезинтересирал от хода на делото, тъй като в кратък срок след
постановяване на разпореждането на съдията при СРС, определен със заповед на
и.ф. председател на СРС да образува и разпределя дела при отсъствие или
ангажираност на заместник – председателя на СРС и ръководител на НО от 18.09.2017 г., с което тъжбата е оставена без
движение, поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в
полза на СРС, и без да е бил уведомяван със съобщение от СРС, тъжителят е
депозирал дължимата държавна такса и е представил доказателства за това с молба
с вх. № 1074539/13.10.2017 г. по входящия регистър на СРС.
По
делото не се установява и това тъжителят действително да е променил адреса си,
посочен в тъжбата; напротив – при посещението на адреса и от страна на органите
на 08 РУ – СДВР (за връчване на съобщението за прекратяване на производството)
и от страна на органите на ОЗ „Охрана“ – София град (за призоваването му за
участие в производството пред СГС), същият е намерен на посочения от него адрес
в много кратки срокове.
Ето
защо следва да се приеме, че като е постановил съдебния си акт в посочения
по-горе смисъл, СРС – НО, 132-ри състав, е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото следва да
бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така
мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 06.02.2018 г.,
постановено по НЧХД № 17350/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 132-ри състав, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 17350/2017 г. по
описа на СРС – НО, 132-ри състав, образувано по частна тъжба, подадена от Д.Н.П.
срещу К.Я.В., на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
ВРЪЩА НЧХД № 17350/2017 г. по описа на
СРС – НО, 132-ри състав – на Софийския районен съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/