Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3673 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 467076/09.08.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2874/07.01.2019г. , с Решение №
268773/07.11.2019г. и с Решение №
3869/07.01.2020г. по гр.д. № 81622 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 143-ти състав са отхвърлени исковете
на Л.И.В., ЕГН ********** срещу П.С.Б., ЕГН ********** с правно
основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 9537,41лв.,
ведно със законната лихва от 15.11.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на законната мораторна лихва върху неоснователно удържани от трудовото
възнаграждение на ищеца суми в общ размер от 24344,13лв. за периодите, в които
е бил незаконосъобразно лишен от възможността да ползва средствата си – от
удържане на сумите с 20бр. отделни удръжки в периода от 12.12.2012г. до
възстановяване на сумата от ЧСИ на 24.07.2017г.; сумата от 1500лв., ведно със законната
лихва от 15.11.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи , направени от ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20128410415167 по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№ 841 на КЧСИ в следствие на ползван от ответника нередовен запис на заповед по
гр.д. № 44940/2012г. на СРС и издадена въз основа на него заповед и
разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК; сумата от 2500лв. – частичен иск – целият за
8000лв., ведно със законната лихва от 15.11.2014г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди в следствие на ползван от ответника нередовен запис на заповед по
гр.д. № 44940/2012г. на СРС и издадена въз основа на него заповед и
разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в
размер на 1650лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5139719/04.09.2018г., изпратена по пощата на
03.09.2018г. от ищеца Л.И.В., ЕГН **********
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че претенцията
му била с основание материално незаконосъобразно проведено принудително
изпълнение по конкретно посочено изпълнително дело, а СРС се бил произнесъл по
искове с друго основание-ползван от ответника нередовен запис на заповед по
гр.д. № 44940/2012г. на СРС и издадена въз основа на него заповед и
разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Предмет на делото било
дали изпълнителното дело е материално незаконосъобразно, а не дали ответникът е
действал виновно при снабдяването със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Предявеният иск бил един, а не три отделни иска. Неправилно било прието,
че не били установени предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД.
Събраните суми по изпълнителното дело били принудително събрани, не били
платени доброволно, действията по събирането им били материално
незаконосъобразни и следователно противоправни, отговорност за тях носел ответникът. Привидният кредитор носел отговорност за
вредите, претърпени от ищеца. Събраното по изпълнителното дело било
възстановено на ищеца , но вреди ищецът бил претърпял от невъзможността да
ползва събраната сума за процесния период, отделно направил разноски по
изпълнителното дело, а и претърпял неимуществените вреди, за които бил предявил
претенция. За тези суми не можел да се снабди с обратен изпълнителен лист.
Презумпцията за вина не била опровергана по делото. Не било установено
ответникът да е положил необходимата грижа, той бил предприел действията на
свой риск и отговорност, , можел е да прегледа по-внимателно записа на заповед,
да прецени порока му обуславящ нищожността му и да не предприема действия по
принудително събиране на сумата по реда на заповедно производство, а не по реда
на исково производство. Не било нужно умисъл на ответника, за да се уважат
исковете. Установено била пряка причинна връзка между поведението на ответника
и претърпените от ищеца вреди. С молба от 07.06.2019г. е посочил по реда на чл. 129 от ГПК, че поведението на
ответника било виновно и противоправно, защото принудително реализиране на
несъществуващо и материално право било
противоправно, ответникът знаел че предприема
действия без вземането да е установено със сила на пресъдено нещо и че то може да бъде отречено, дължал
допълнителна грижа за проверката му, включително и като прегледа записа на
заповед, можел да инициира исков процес , а не заповедно дело, можел и да
поиска вдигане на запора от ЧСИ, доводи за нищожност на записа на заповед бил
посочил още с отговора на исковата молба по иска по чл. 422 от ГПК. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете- П.С.Б., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е допустимо и
правилно. СРС се бил произнесъл по
исковете така, както са предявени, диспозитив на решението съответствал на
петитума на исковата молба. Не било установено осъществяване на фактическия
състав по чл. 45 от ЗЗД, поведението му било правомерно. Записът на заповед бил
издаден от ищеца и ответникът не можел да знае за нищожността му поради
несъответствие със закона. Вината в случая не можело да се предполага. Не била
претърпяна вреда от 9537лв. като законна лихва върху главница от около
24 000. Пропусната ползва от невъзможността да се ползва сума би била
лихва при влагане на сумата в банка, но не и законна лихва за забава. Не било
установено да е претърпял и вреда за 1500лв., защото доказателства за плащане на
адвокатски хонорар в изпълнително дело не били представени. Неоснователен бил и
ска за неимуществени вреди, не бил
виновен за емоционално състояние на ищеца, гражданският процес не причинява
притеснение, дискомфорт, отрицателни емоции, гняв, неудобства, уронване на
добро име. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2029108/17.11.2017г., изпратена по пощата на
16.11.2017г. , уточнена с молба от
11.04.2018г. и от 07.06.2019г., от Л.И.В., ЕГН ********** срещу П.С.Б., ЕГН ********** с която е поискал от съда да осъди ответника да му
заплати на основание чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД обезщетение за претърпени от ищеца вреди от
виновно противоправно поведение на ответника, представляващо предявяване на
вземане по реда на заповедно производство без да положи дължима грижа да
прегледа запис на заповед, да прецени порока му, обуслаавящ нищожността му и
така да не предприема действия по принудително изпълнение въз основа на този
запис на заповед и материално незаконосъобразно принудително изпълнение, за
сумите в размери, както следва: сумата от 9537,41лв.,
ведно със законната лихва от 15.11.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на законната мораторна лихва върху неоснователно удържани от трудовото
възнаграждение на ищеца суми в общ размер от 24344,13лв. за периодите, в които
е бил незаконосъобразно лишен от възможността да ползва средствата си – от
удържане на сумите с 20бр. отделни удръжки в периода от 12.12.2012г. до
възстановяване на сумата от ЧСИ на 24.07.2017г.; сумата от 1500лв., ведно със законната
лихва от 15.11.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи , направени от ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20128410415167 по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№ 841 на КЧСИ в следствие на ползван от ответника нередовен запис на заповед по
гр.д. № 44940/2012г. на СРС и издадена въз основа на него заповед и
разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК; сумата от 2500лв. ведно със законната лихва от
15.11.2014г. до изплащането й – частичен
иск, целият за 8000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на ползван
от ответника нередовен запис на заповед по гр.д. № 44940/2012г. на СРС и
издадена въз основа на него заповед и разпореждане за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, като му се присъдят разноски. Посочил е, че ответникът се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 22140лв. ведно с лихва
от 27.09.2012г. до изплащането й , както и съдебни разноски от 2442,80лв. по
дело 44940/2012г. на СРС по запис на заповед от 06.06.2008г., прехвърлен на
ответника с джиро от 24.09.2012г., за събирането на сумите било образувано
изпълнително дело № 20128410415167, заповедта била оспорена и по образуваното
исково дело за установяване на вземанията било постановено решение по дело №
10990/2013г. на СРС и въззивно дело № 11572/2013г. на СГС, с решенията по които
иск бил отхвърлен поради нищожност на записа на заповед, изпълнителното дело
било спряно по силата на закона, но наложения запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца не бил вдигнат, събрани били 24344,13лв. от удържане на
20бр. отделни удръжки в периода от 12.12.2012г. до 30.06.2014г. суми от
трудовата му възнаграждение, възстановени от ЧСИ на 24.07.2017г., направил разноски за адвокат
в изпълнителното дело от 1500лв., преживял притеснения, гняв от събирането на
сума, която не дължи, от наложена възбрана на имот и опис на движими вещи, от
достигане до знанието на работодателя му запор върху трудовото му
възнаграждение, уронено било доброто му име пред колеги и работодател, изпитал
неудобство от невъзможността свободно да открие и разполага с наличността по банковите си сметки Невъзможността да се
ползва от удържаните му суми от трудовото възнаграждение му причинило вреди в
размер на законната лихва за забава. За процесните суми не разполагал с
възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист.
Ответникът П.С.Б., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че
не бил провел виновно противоправно поведение в причинно-следствена връзка от
което ищецът да е претърпял вредите, за които били предявени исковете. Запис на
заповед му бил джиросан и въз основа на него били издадени от съда заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело за
събиране на сумите по тях било правомерно поведение, защото упражнявал права,
които са му признати от закона и от съда, не знаел че вземането не съществува и
не следвало да отговаря пред ищеца за процесните вреди. Записът на заповед бил
прогласен за нищожен поради причина за която ищецът като негов издател
отговарял-със съдържание, различно от предвиденото в ТЗ. Това не означавало, че
вземане за сумата по записа на заповед не съществува. Ответникът не знаел, че
вземането по записа на заповед не съществува и не носел отговорност за вредите,
по същите причини действията му по образуване на изпълнителното дело били
правомерни. Не били претърпени вреди в
размер на законна лихва за забава, защото тези вреди не били съизмерими с
такава лихва, а с лихва, която ищецът би получил по влагане на сума по банкова
сметка. ***. за възнаграждение за
адвокат не била претърпяна, евентуално не било в причинна връзка с поведение на
ответника, размер на тази сума не съответствал на изискванията за справедливост
и обоснованост на адвокатското възнаграждение. Ищецът не бил претърпял
неимуществени вреди, гражданския процес по принцип не причинявал притеснение,
дискомфорт, отрицателни емоции, гняв, неудобства, уронване на добро име. Претендирал
е разноски.
По делото е представен документ, озаглавен запис на заповед от 06.06.2008г., с който Е.В.В.и Л.И.В. неотменимо безусловно
и без протест са се задължили да платят на „Ф.”ООД срещу представяне на записа
на заповед да платят на предявяване сумата от 11320 евро. Посочена е дата на
плащане 30.09.2009г. като са положени подписи за издателите. На лицевата страна
на записа на заповед срещу текст „Записът на заповед е предявен на
30.09.2009г.” са посочени имената на издателите и е положен подпис за тях. На
гърба на документа е изписан текст „Джиро, днес 24.09.2012г. ... Ф.”ООД....с
настоящото джиро прехвърлям всички права
върху и по настоящия запис на П.С.
Б. „ като е положен подпис за автора на изявлението, обозначен като
джирант.
По делото са приети заповед
за незабавно изпълнение, изпълнителен лист, възражение, определение, съгласно
които на 27.09.2012г. по гр.д. № 44940/2012г. на СРС, е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с които е разпоредено Е.В.В.и Л.И.В. да заплатят солидарно на
П.С. Б. сумата от 22140лв. ведно със
законната лихва от 25.09.2012г. до изплащането й, представляващи сума по запис
на заповед издаден на 06.06.2008г. с
падеж за плащане „на предявяване”, джиросан на заявителя с джиро от 24.09.2012г.,
както и съдебни разноски от 2442,80лв., на 22.01.2013г. е подадено възражение
срещу заповедта от Л.И.В., на 14.01.2013г. е постановено спиране на
изпълнително дело поради подадено възражение от двамата длъжници.
Приети са искова молба от
14.03.2013г. , решение от 03.06.2013г.
по дело № 10990/2013г. на СРС, Решение по дело
№ 11572/2013г. на СГС, Определение от 09.08.2016г. на ВКС по т.д. №
3294/2015г. на ВКС, съгласно които с влязло в сила съдебно решение установителния иск за установяване на
вземанията по заповедта е отхвърлен поради нищожност на записа на заповед, като
издаден с два различни падежа .
По делото са приети молба,
разпореждания, запорни съобщения, възбрана, договор за правна помощ и
съдействие, справки, определения по изпълнително дело №20128410415167/2012г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, съгласно които на 22.11.2012г. П.Б. е образувал
изпълнително дело за събиране на сумите по заповедта и изпълнителния лист,
издадени по дело № 44940/2012г. на СРС с разпореждания от 10.12.2012г. е разпоредено
налагане на запор върху трудово възнаграждение на Л. В. в „Б.Б.”ЕООД и по банковите му сметки в 10
конкретни банки, възбрана върху собствен
на длъжниците имот в гр. София, ап. № 9а
в груб строеж, в сграда в Студентски град, парцел VІ-2940, на 17.01.2013г. , изпълнително
дело е спряно от ЧСИ на 28.01.2013г. поради постановено определение по
заповедно дело, отказано е вдигане на запор по молба на длъжника, изпълнително
дело е прекратено на 03.07.2017г., събрани суми по него от 24 344,13лв. по наложен запор върху
трудови възнаграждения на Л.В. на 20 вноски в периода от 20.12.2012г. до
30.06.2014г., са възстановени на длъжника на 25.07.2017г, запори и възбрани са вдигнати по разпореждане от
25.07.2017г. , по изпълнително дело длъжникът В. е представляван от адвокат Д.
срещу уговорено възнаграждение от 1500лв., посочено като платено в договора за
правна помощ и съдействие.
Разпитана по делото св. Е.В., съпруга на ищеца, е посочила,
че в момент в който била болна и хоспитализирана за операция срещу нея и ищеца
било образувано изпълнителното дело , в този труден за тях момент банковите им
сметки били запорирани, ищецът бил много притеснен как ще се издържат, спрял
почти да говори, изпитвал притеснения от това, че до работодателя и колегите му
достигнало писмото за запора, ищецът не спял по цели нощи, обикалял
апартамента, станал избухлив, децата им били свидетели на избухванията му.
Посочила е, че в един момент ищецът отключил алергия, водеща до задушаване, три
години се лекувал по болници, получавал паник-атаки. Заявила е, че през януари
2013г. ищецът провел телефонен разговор с ответника с молба да вдигне запора
върху заплатата му, но ответникът отказал. Посочила е, че не били издатели по
записа на заповед, двамата с ищеца го подписали в офиса на фирмата „Фрикон”, но
били ипотекирали апартамента, закупен от фирмата и покривали задълженията си до
момента на налагането на запора по изпълнителното дело. Заявила е, че след наложен
запор не можели да си покриват задълженията и имало и други наложени запори.
Родителите на свидетеля се принудили да станат приемни родители, за да им
помагат
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо- районният съд се е произнесъл по спорното
право така, както същото е индивидуализирано с исковата молба и допълнителните
молби от 11.04.2018г., преценявайки твърденията на ищеца за проведено от
ответника поведение в резултат от което са наведени твърдения, че са претърпени
процесните вреди, диспозитив на решението съответства на петитум на исковата
молба, уточнена с молба от 11.04.2018г. и на уточнението на исковете по молбата
от 07.06.2019г. , депозирана по реда на чл. 129 от ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове е с
правно основание чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 и
чл. 86 от ЗЗД– претенция за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени от виновно противоправно поведение на
ответника, ведно с обезщетение за забава.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи виновно противоправно поведение на ответника, в причинна
връзка от което да са настъпили вредите, размер на вредите, претенции за които е предявил.
За да е налице отговорност
за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличие на определено поведение
на ответника и вредоносен резултат в причинно-следствена връзка от него. Поведението
на ответника следва да е извършено в нарушение на определени законови
разпоредби. Подаване на заявление за издаване на заповед, искова молба, жалба само
по себе си не е противоправно поведение. Това поведение представлява реализация
на субективно право и поначало упражняването му е правомерно. Конституционно
право на всеки гражданин е да подава искови молби, жалби, петиции, предложения,
като така търси защита на накърнение или застрашени свои
права и интереси. Реализирането на това право
би могло да бъде неправомерно,
само ако представлява злоупотреба с право. Злоупотреба с право ще е налице
тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да се увредят права и интереси на други
лица или при противоречие с интересите на обществото – арг. съответно по чл.
57, ал.2 от Конституцията и по чл. 8, ал.2 от ЗЗД. Така, подаването на заявление за заповед за
изпълнение, на искова молба , на молба за образуване на изпълнително дело би било злоупотреба с право, ако същите са
депозирани не с цел да се търси защита на накърнени по субективна преценка на
подателя им права, а с ясно съзнание на автора им, че изложените обстоятелства
са неверни, представените документи са неистински, негодни и депозирането
им е с цел да се навредят чужди
интереси, включително и обществен такъв. При злоупотреба с право в тежест на пострадалия е да докаже
недобросъвестността на насрещната страна. Общият принцип е, че
добросъвестността се предполага, тоест че правата се упражняват добросъвестно -
с убеждението че съществуват.
Подаването на заявления, на искови
молби, на жалби дори да са неоснователни, не представляват злоупотреба с право,
ако не представляват превратно упражняване на права, тоест упражняване на права
със съзнанието, че не съществуват. Само превратното упражняване на право е укоримо.
Няма злоупотреба с права тогава, когато правата се упражняват с ясно съзнание
че съществуват, независимо от това дали предприета защита е адекватна, дали
действително съществува твърдяното право и дали има грешка в преценката, която
да е извинителна или неизвинителна. (В този смисъл Решение № 53/04.04.2018г. по
гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 59/04.05.2017г. по гр.д. №
2817/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 264/01.10.2014г. по гр.д. № 2531/2014г.
на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 245/05.11.2014г. по гр.д. № 1734/2014г. на ВКС,
ІІІ-то Г.О.;Решение № 668/04.11.2010г. по
гр.д.№ 320/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; решене № 758/11.02.2011г. по гр.д.№
1243/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 257/14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О., всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебна практика).
В конкретния случай по
делото е установено, че не съществуват вземането
по запис на заповед от 06.06.2008г. в размер на 22140лв. , вземането за лихва върху тази сума и вземането
за съдебни разноски от 2442,80лв. по заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по дело № 44940/2012г. на СРС , по
които е образувано изпълнително дело № 20128410415167/2012г. Това се установява
от приетото по делото влязло в сила съдебно решение по дело № 11572/2013г. на
СГС. Установява се и че по изпълнително дело в периода от 21.12.2012г. до
30.06.2012г. е била събрана чрез удръжки по наложен запор върху трудово
възнаграждение на ищеца сумата от общо 24344,13лв., запор е бил наложен и в
период на спряното изпълнителното дело, като събраната сума е възстановена на
ищеца от съдебния изпълнител на 25.07.2017г., по изпълнителното дело ищецът е
бил представляван от адвокат, на който е платил възнаграждение от 1500лв., през
целия период на изпълнителното дело ищецът е бил притеснен, избухлив, загубил е
съня си от притеснение за средства да издържа семейството си, че колеги и
работодателят му са разбрали за образувано изпълнително дело. Тези
обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от страните писмени
доказателства, събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като логични и последователни, неопровергани от другите събрани доказателства по делото.
Същевременно съдът приема,
че по делото не е установено ответникът да е провел виновно противоправно
поведение, в следствие на което ищецът
да е претърпял вредите, за обезщетение на които са предявени исковете.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, образуване на изпълнително дело въз основа на така издадените от съда
заповед и изпълнителен лист е поведение по реализация на субективно право и
поначало упражняването му е правомерно. Законодателят е предвидил заповедното производство
като способ за реализиране на субективни материални права и избирайки същото
вместо да предяви осъдителни искове по общият исков ред ответникът не е провел
противоправно поведение. Съдът
приема, че непредприемането от ответника
на действия по вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца преди
да има постановен съдебен акт по иск за установяване съществуване на вземанията
по заповедта, не е противоправно. Ответникът не е дължал такова поведение по
изпълнителното дело преди да бъдат отхвърлени установителните му искове с
влязло в сила съдебно решение, поради което и непровеждането на такова
поведение не е укоримо. По делото не е
установено поведението на ответника да е злоупотреба с предоставените му права,
тоест че е знаел, че правото му не
съществува, но въпреки това е предприел действия по упражняването му с цел да
навреди на ищеца. Само при такава хипотеза поведението на
ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни съображения за този извод
съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства, но
доказателства за такива факти по делото не са ангажирани. Неоснователни са
доводите на ищеца, че ответникът е знаел, че записа на заповед е нищожен,
съответно би могъл да узнае за същото при добросъвестна проверка на
документа. В случая нищожността на
записа на заповед е прието от съда по
установителните искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 535 от ТЗ , че се дължи на уговорени два падежа в ценната книга, което
противоречи на изискванията на Търговския закон. По делото не е установено
ответникът да разполага със специални знания, които да му позволяват преценка
за валидността на записа на заповед с
оглед на уговорените падежи на задължението по него. Записът на заповед е бил
приет за валиден от заповедния съд, както и районния съд по исковото дело за
установяване на вземанията по заповедта. Едва с въззивното решение е прието, че
записа на заповед е нищожен поради уговорени два различни падежа. При така
установеното и като съобрази, че по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установи по несъмнен начин, че въпреки че е знаел, че записа на
заповед е нищожен, ответникът е предприел действията по реализиране на правата
по него с цел да навреди на ищеца, то съдът приема, че исковете са
неоснователни и правилно районният съд ги е отхвърлил.
С оглед гореизложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд и тези на районния съд, то
обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се остави в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство
пред СГС от 600лв. за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467076/09.08.2018г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 2874/07.01.2019г. , с Решение №
268773/07.11.2019г. и с Решение №
3869/07.01.2020г. по гр.д. № 81622 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 143-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.И.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
П.С.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600лв. (шестстотин лева), представляващи съдебни разноски,
направени в производството пред СГС.
Решението по иска за обезщетение
за претърпени имуществени вреди може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.