№ 1217
гр. Варна, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110201937 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на представляващ санкционираното лице против наказателно
постановление № 03-2100250/08.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр. Варна, с което на основание чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въззивникът счита, че НП е издадено от некомпетентен орган. Счита още, че е налице
несъответствие между твърдяното нарушение и правната му квалификация. Нарушен е
чл.52 ал.4 от ЗАНН. При извършване на проверката уредът е бил изключен и не се е
ползвал. Алтернативно счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание представител на дружеството поддържа жалбата.
В заседанието по същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление.
Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи
от фактическа страна следното:
На 12.11.2021г. служители на ДИТ- Варна, сред които св. И. и св. С. И., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на «Джеронимо Комерс Варна» ЕООД.
Проверката извършили в обект – месария «Джеронимо», находящ се в гр. Варна, бул.
«Сливница» №167. Повод за проверката бил инцидент, при който работничка в дружеството
отрязала крайна фаланга на един от пръстите си и порязала друг пръст.
На място които св. И. и св. С. И. установили, че на банцига за рязане на месо с кокал,
върху предпазителя, бил поставен химикал с цел да осуети движението на предпазителя,
при което не се осигурявало безопасно разстояние между продукта и ръцете на оператора.
1
За констатираното, на 29.11.2021г. св. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение. В обстоятелствената част на АУАН св. И. вписал, че при
проверката на 12.11.2021г. е било установено, че е поставен химикал на предпазителя на
банциг за рязане на месо с кокал, с цел да осуети движението на предпазителя, чрез което е
изключено предпазното устройство – приспособление за бутане на месо, предназначено за
придвижване на продукта до режещата част на машината, осигуряващо безопасно
разстояние между продукта и ръцете на оператора. Описаното било квалифицирано като
нарушение на чл.173 ал.1 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО вр. §1 т.8 от ЗЗБУТ.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил предявен и
връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му наличието на
възражения. Такива не постъпили и впоследствие но административно наказателната
преписка.
На 08.12.2021г. било издадено НП , с което дружеството било санкционирано за това,
че в качеството му на работодател е допуснало в обекта да се работи с машина , в която е
поставен химикал на предпазителя на банциг за рязане на месо с кокал, с цел да осуети
движението на предпазителя, чрез което е изключено предпазното устройство –
приспособление за бутане на месо, предназначено за придвижване на продукта до режещата
част на машината, осигуряващо безопасно разстояние между продукта и ръцете на
оператора.
Възприета била правна квалификация по чл.173 ал.1 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО
вр. §1 т.8 от ЗЗБУТ и дружеството било санкционирано на осн. Чл.413 ал.2 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства: показанията на св. И. и св. С. И.; заповеди; протокол за извършена
проверка и др.
Пред съда депозират показания св. Б. И. и св. М., които сочат, че към момента на
проверката машината не е била включена, а химикалката е била поставена с цел да бъде
почистена машината.
Съдът не кредитира показанията на тези свидетелки, тъй като са в противоречие с
показанията на св. И. и св. С. И., които пряко са възприели , че апарата е използван,
възприели са обясненията на св. Б. И. защо е поставила химикалката, както и са възприели
липсата на почистващи препарати, гъби и др. в близост до банцига.
Съдът кредитира показанията именно на св. И. и св. С. И., тъй като същите са
депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, изхождат от очевидци и са пълни
, обективни и взаимно допълващи се.
От друга страна показанията на св. Б. И. и св. М. са такива на лица, намиращи се в
трудови правоотношения със санкционираното дружество и в този смисъл, материалната
обвързаност на лицата извежда тяхната заинтересованост.
За да се произнесе по жалбата съдът преди всичко взе предвид, че неправилно, с
АУАН и НП е прието, че въз основа на описаните в тях обстоятелства се извежда
осъществен състав на нарушение на чл.173 ал.1 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО вр. §1 т.8
от ЗЗБУТ.
С визираната разпоредба от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване е предвидено , че не се допуска експлоатация на
работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда.
Разпоредба на §1 т.8 от ЗЗБУТ пък дефинира понятието "Защитно приспособление
(елемент, оборудване, предпазно устройство)" като съставна част на работното оборудване,
която изпълнява предпазна (защитна) функция при използването му, както и при повреда,
2
отказ или неправилно действие, които създават заплаха за здравето, безопасността или
живота на хора, които могат да бъдат увредени. Това може да бъде и отделно произведено
оборудване, което е предвидено да изпълни същите задачи.
От своя страна чл.413 ал.2 от КТ предвижда имуществено санкциониране на
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
От обстоятелствената част на АУАН и НП не могат да бъдат изведени признаци на
осъществен състав на нарушение по някой от визираните по- горе текстове от закона, тъй
като посочените текстове не съдържат хипотези, кумулативно обвързани с предпоставки,
извеждащи осъществен състав на административно нарушение.
Така, общо предвиденото с чл.413 ал.2 от КТ задължение на работодателя за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се нуждае от допълване с
конкретни задължения по Наредба №7 МИЗБУТРМИРО , ЗЗБУТ, както и такива по смисъла
на КТ, ако са предвидени.
Посочените разпоредби на чл.173 ал.1 от Наредба №7 МИЗБУТРМИРО и §1 т.8 от
ЗЗБУТ не могат да изпълнят такова съдържание на обвинението, доколкото, както вече беше
посочено по- горе, те касаят недопускане в експлоатация на работно оборудване с липсващи
или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с
безопасността на труда, както и дефиницията на понятието "Защитно приспособление
(елемент, оборудване, предпазно устройство)", без да навлизат в конкретика относно своя
адресат и онези действия или бездействия, с които нарушението би било извършено.
С оглед горното, съдът намира че НП следва да бъде отменено.
За пълнота по наведените възражения следва да се отбележи следното:
С жалбата се счита, че НП е издадено от некомпетентен орган.
ПРедвид ангажираното доказателство- Заповед №280/03.08.2010г. на ИД на ИА
„ГИТ“ София, съдът намери възражението за неоснователно.
Счита се, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Доколкото не е било налице оспорване на факти по преписката, правилно
наказващият орган се е произнесъл без да провежда допълнително разследване.
Сочи се, че при извършване на проверката уредът е бил изключен и не се е ползвал.
Съдът, изхождайки от анализа на доказателствата по делото, извършен по- горе,
намери, че от същите се установява, че уредът е бил използван от св. С. И., както самата тя
обяснила на св. И..
На последно място , алтернативно се счита, че е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение.
Предвид на факта, че от посочените като нарушени разпоредби не може да бъде
изведен състав на конкретно нарушение, съдът намери , че не може да обсъжда възражения
дали се припокриват елементите от състав на нарушение и каква е степента на обществена
опасност на нарушението и нарушителя.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № 03-2100250/08.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр. Варна, с което на «Джеронимо Комерс Варна» ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на осн.чл.413
ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"- Варна, да заплати на «Джеронимо Комерс
Варна» ЕООД, ЕИК ********* сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4