Р Е Ш Е Н И Е
№ 689
Гр. Перник, 06.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00084 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от
„Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу С.И.З., кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 500 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор № 129961 от 12.05.2016 г. за
предоставяне на кредит от разстояние, сумата от 16,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
12.05.2016 г. до 11.06.2016 г. и сумата от 50
лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задълженията поради
забава /след частично прекратяване на производството по делото с влязло в сила
Определение на съда от 05.02.2018 г. по предявените от ищеца срещу ответника
искове за установяване дължимостта на сумата над 16,50 лв. до първоначално
предявения размер от 126,45 лв. или за сумата от 109,95 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 12.05.2016 г. до 11.06.2016 г., както и на сумата
над 50 лв. до първоначално предявения размер от 120 лв. или за сумата от 70 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава/,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 02731/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /обезсилена с Определението на
съда от 05.02.2018 г. в частта, в която е разпоредено длъжникът С.И.З., с ЕГН: **********
да заплати на кредитора „Изи Финанс“ ЕООД сумата над 16,50 лв. до присъдената
сума от 126,45 лв. или сумата от 109,95 лв., представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 12.05.2016 г. до 11.06.2016 г. по договор №
129961/12.05.2016 г./.
Ищецът твърди, че по
силата на Договор № 129961 от 12.05.2016 г. за предоставяне на кредит от разстояние
отпуснал на ответника паричен заем в размер на сумата от 500 лв., която превел
по банкова сметка ***. Поддържа, че договорът бил сключен чрез подписване на
специална електронна платформа. За ответника е възникнало задължение да върне
заетата сума, заедно с възнаградителна /договорна/ лихва в срок до 11.06.2016
г. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 7 от процесния договор и поради допусната
забава в плащането заемополучателят дължи на ищеца и заплащането на разходите
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на сумата от 50 лв. Изяснява,
че към датата на подаване на заявлението заемателят не е направил никакви
плащания, като задъженията му възлизат в размер на сумата от 500 лв. за
главница, в размер на сумата от 16,50 лв. за възнаградителна лихва за периода
от 12.05.2016 г. до 11.06.2016 г. /за целия срок на договора/, представляваща
базисната договорна лихва, както и в размер на сумата от 50 лв. за разходите за
извънсъдебно събиране на задължението, като твърди, че върху главницата е
дължима и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното ѝ изплащане. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените разноски в двете производства.
С Разпореждане от 02.03.2018 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея и от уточнителната молба да бъдат изпратени на ответника, указвайки му
възможността в
едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото
задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на
съответните права. В
тази връзка съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния
срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, за което
е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по искане на
ищеца, може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането,
заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени лично от
ответника С.И.З. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им, на 14.03.2018 г. – л. 52 от делото/, като в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител.
С
писмена молба с рег. № 15801/13.06.2018 г. ищцовото дружество „Изи Финанс“ ООД,
чрез пълномощника си юрк. Р.К., отправя искане да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие, заявявайки, че поддържа исковата молба. Отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при наличието на
предпоставките за това. Претендира присъждане на разноските, сторени в
производството.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът
следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба
обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът С.И. Здравко не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /нито възражение по чл. 414 ГПК в хода на
предходно развилото се заповедно производство по ч. гр. дело № 02731/2017 г. по
описа на РС – Перник/, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 02.03.2018 г., редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Същевременно, още с исковата молба, както и с депозираната по делото
преди съдебното заседание писмена такава ищецът е релевирал изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в
исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства –
заверени копия от платежно нареждане от 12.05.2016 г. за кредитен превод на
сумата от 500 лв. с посочено основание на превода договор за заем № 129961,
Договор № 129961/12.05.2016 г. за предоставяне на кредит от разстояние, Общи
условия към договора, Декларация за обработване на лични данни, Приложение № 2
към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит и електронна
кореспонденция, разпечатана на хартиен носител, може да се направи извод за
вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите за главница,
възнаградителна лихва и разходи за извънсъдебно събиране на задълженията поради
забава, респ. за периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца и съразмерно
с уважените искови претенции /с оглед частичното прекратяване на производството с определението от 05.02.2018 г./ следва да се
присъдят направените разноски, както в настоящото исково производство, така и в
заповедното производство по ч. гр. дело № 02731/2017 г. по описа
на РС – Перник, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени с
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Същите,
съразмерно с уважената част от предявените искове, възлизат на сумата от 62,81
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и на сумата от 113,84 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на
едно съдебно заседание.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Изи Финанс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Иван
Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу С.И.З., с ЕГН: **********,***, ***и настоящ адрес:***, ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.И.З. дължи на „Изи
Финанс“ ЕООД сумата от 500 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор № 129961 от 12.05.2016 г. за
предоставяне на кредит от разстояние, сумата от 16,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
12.05.2016 г. до 11.06.2016 г. и сумата от 50
лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задълженията поради
забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 02731/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.З.,
с ЕГН: **********,***,
***и настоящ адрес:***, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 62,81 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 02731/2017 г. по
описа на Пернишкия районен съд, ГО, V-ти състав и
сумата от 113,84 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните за сведение.
Преписи от решението,
както и от Определението от 05.02.2018 г., заедно с ч. гр. дело № 02731/2017 г. по
описа на Пернишкия районен съд, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: