№ 422
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110200430 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г. В. Г. срещу НП на Началник
група РУ Аксаково към ОДМВР Варна, с което са му наложени административни наказания
ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата въззивникът сочи на неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага
фактическа обстановка, такава, каквато е според него. Сочи, че имало паркиран товарен
автомобил бордови с полуремарке, спрян на аварийни светлини При изравняване с товарния
автомобил видях в огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на
кабината човек в полицейска униформа. Видях че махна и подадох десен мигач за да отбия и
спра. Точно където бил полицейския служител пред спрения товарен автомобил нямало
място за два камиона. След отбивката има разклон за гр. Варна, но там няма възможност да
спре товарния автомобил и аз спрях веднага след разклона, на не повече от стотина метра от
патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в района на кръгово
движение е забранено Обяснил на полицейските служители защо не е спрял веднага, но те
му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя нищо че заема платното за движение и
съставили АУАН.
Едва при съставяне на акта за установяване на административно нарушение видял, че
са посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил съставен на
място и го подписал, но не успял да депозира писмени възражения в три дневния срок,
защото отишъл да разтовари в Румъния по график.
По тези обстоятелства не е извършено разследване.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато още едно
процесуално нарушение. В АУАН и в НП е посочен регистрационен номер ****. а
управляваният от него товарен автомобил е с peг. № ***.
В АУАН и НП всички тези обстоятелства, които характеризират в пълен обем
1
нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението.
Освен това е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в
АУАН и в НП . Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва
да се посочат правните разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство
между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното
постановление.
АУАН е съставен в присъствие и подписан на 12.11.2020 год. същият е представен на
административно наказващият орган още на 13.11.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен да се произнесе по административно
наказателната преписка в месечен срок от получаването и, а видно от датата посочена в
наказателното постановление същото е било съставено на 22.02.2021 год. повече от 3 месеца
от датата на нарушението.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез процесуален представител.
По съществото на делото поддържа и доразвива основанията за отмяна на
наказателното постановление.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В молба изразява становище по
основателността на въззивната жалба и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
на 12.11.2020 г. вечерта въззивникът Г. управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с
рег.номер peг. № *** с прикачено към него полуремарке с рег.номер ***, в община
Аксаково, по Автомагистрала № А-2. В района на пътен възел „Летище“ , при излизане от
АМ "Хемус" в посока гр. Добрич бил установен екип на ОДМВР Варна, в състава на който
влизали св. А. и св. П..
Полицейският екип бил оборудван с автомобил със съответната маркировка, както и с
полицейски униформи.
При излизане на автомобила от АМ "Хемус" в посока гр. Добрич, въззивникът не
съобразил поведението си с наличния пътен знак и не спрял на пътен знак "Б2" на
регулирано кръстовище.
На въззивникът бил подаден сигнал да преустанови движението си, като това било
сторено посредством стоп- палка и светлинен сигнал от електрически фенер.
Тъй като въззивникът не преустановил движението си, а продължил по пътя,
полицейските служители го последвали със служебния автомобил и успели да го спрат до
бензиностанция "Енерджи" на път втори клас номер 2 км.4.
За несъобразяването с пътен знак Б2, както и за несъобразяването с подадения сигнал
да спре, св. А. съставил акт за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като
такива по чл.6 т.1 и по чл.103 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника,
който не вписал в съдържанието му възражения.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на
св. А. и св. П., както и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН.
2
Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка , съдът
прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не възприема
подобна позиция, предвид на следното:
Видно от показанията на св. А. сигналът за спиране е бил подаден по надлежния ред –
от униформен служител , посредством стоп- палка, което го прави ясен за възприемане. От
действията на въззивника се извежда, че той е възприел сигнала и умишлено не е
преустановил движението си , като е избягал от полицейските служители.
Св. А. е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила, като същия бил спрян
впоследствие, след като бил последван със служебния автомобил.
В унисон с твърдяното от този свидетел са и заявеното от св. П., поддържащ
описаното в акта за установяване на административно нарушение, както и годното писмено
доказателства по делото – АУАН, подписан с вписване, че въззивникът няма възражения по
него.
Съдът не кредитира позиция, че на място е имало спрян друг камион и той препятствал
възможността на въззивника да спре при подадения сигнал.
На първо място в показанията си св. А. и св. П. изясняват, че такъв автомобил не е
имало, а и дори при наличието на такъв, за въззивника , като участник в движението
императивно съществува задължение да изпълни разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
В конкретния казус, въззивникът е бил длъжен при подадения му сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Вместо да съобрази поведението си с подадения сигнал, въззивникът продължил
управлението на превозното средство, като това наложило последването му от страна на
контролните органи и той бил спрян на място, значително отдалечено от мястото на
проверката.
На 22.02.2021 г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло
е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията
била дадена правна квалификация по ЗДП. На основание санкционните норми на чл.183 ал.2
т.3 и чл.175 ал.1 т.4 от същия закон, на въззивника били определени административни
наказания.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката
доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод
за извършени нарушения по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на извършените от
въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно е бил
определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление по т.2
е определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното
административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената санкция.
3
Наказанието по т.1 е с императивно определен размер и не е предоставена възможност за
прецизирането му.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
В жалбата въззивникът счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага
фактическа обстановка, такава, каквато е според него. Сочи, че имало паркиран товарен
автомобил бордови с полуремарке, спрян на аварийни светлини При изравняване с товарния
автомобил видял в огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на
кабината човек в полицейска униформа. Видял, че махна и подал десен мигач за да отбие и
спре. Точно където бил полицейския служител пред спрения товарен автомобил нямало
място за два камиона. След отбивката имало разклон за гр. Варна, но там нямало
възможност да спре товарния автомобил и той спрял веднага след разклона, на не повече от
стотина метра от патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в
района на кръгово движение е забранено. Обяснил на полицейските служители защо не е
спрял веднага, но те му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя нищо че заема
платното за движение и съставили АУАН.
Едва при съставяне на акта за установяване на административно нарушение видял, че
са посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил съставен на
място и го подписал, но не успял да депозира писмени възражения в три дневния срок,
защото отишъл да разтовари в Румъния по график.
Съдът не кредитира заявеното с жалбата, доколкото, на първо място изходи от
показанията на св. А. и св. П., видно от които в района на подаване на полицейския сигнал
не е имало други спрени автомобили, както и въззивникът не е съобразил поведението си с
наличния пътен знак.
На следващо място, както вече беше коментирано по- горе, въззивникът е следвало да
преустанови незабавно, плавно движението си и да спре, което не е сторил, осъществявайки
по този начин състав на административно нарушение.
Счита се още, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
още едно процесуално нарушение. В АУАН и в НП е посочен регистрационен номер ****. а
управляваният от него товарен автомобил е с peг. № ***.
Доколкото с АУАН и НП се сочи, че въззивникът Г. е управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС
АКТРОС“ с рег. номер *** , съдът намери, че последващото изписване на две от последните
цифри в номера като „55“, а не –„99“, представлява техническа грешка.
Счита се ,че в АУАН и НП всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем
нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението.
Освен това е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в
АУАН и в НП. Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да
се посочат правните разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство
между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното
постановление.
Съдът , при проверка на АУАН и НП констатира единствено, че в обстоятелствените
им части са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява
правото на защита на обвиненото лице. В същите се съдържат както описание на
нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и
доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на всяко
нарушение, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на
адекватна защита.
4
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, поради което и не може да се сподели и позицията относно неясна
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
На последно място се сочи, че АУАН е съставен в присъствие и подписан на
12.11.2020 год. същият е представен на административно наказващият орган още на
13.11.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен
да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от
получаването и, а видно от датата посочена в наказателното постановление същото е било
съставено на 22.02.2021 год. повече от 3 месеца от датата на нарушението.
Предвид на факта, че наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния шестмесечен срок за издаването му, съдът намери, че неспазването на
инструктивния едномесечен срок за произнасяне не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0045-000993/22.02.2021 год. на Началник група РУ Аксаково
към ОДМВР Варна , с което на Г. В. Г. са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП , както и административни наказания
ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
шест месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5