С решение № 34/16.03.2006 година, постановено по гр. д. № 96/2006 година Кърджалийският районен съд е признал за установено спрямо Емил Стефанов Стефанов от гр. Кърджали, че Татяна Руменова Симеонова и Петко Руменов Симеонов, действащ със съгласието на майка си Елена Петкова Симеонова, всички гр. Кърджали, кв. “Веселчане” 18, вх. А, ет. 1, ап. 3, са собственици по наследство от Румен Тошков Симеонов, починал на 17.12.1992 г., на 2/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент N 3, вх. А, ет.1 от жилищен блок № 1 кв. 25 кв. “Веселчане” на гр. Кърджали, със застроена площ 67 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение № 17 със светла площ от 6.42 кв.м. и таванско помещение със светла площ 8.42 кв.м., както и с 4.528 % идеални части от общите части на блока и от правото на строеж върху държавна земя. Присъдени са и разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Емил Стефанов Стефанов от гр. Кърджали, който чрез пълномощника си го обжалва изцяло като незаконосъобразно и недопустимо, тъй като било постановено при липса на надлежна процесуална легитимация и на двете страни. Активната легитимация по делото била недопустима, тъй като ищецът Петко Руменов Симеонов предявил иска със съгласието на своята майка- Елена Симеонова, която била страна по сделката, атакувана с предявения иск. Налице била колизия на интересите, тъй като майката дала съгласие за предявяване на иска за нищожността на сделка, по която тя била надарена. Налице била хипотезата, при която ищеца е следвало да участвува в делото чрез особен представител. Съдът се произнесъл по иск, без да е налице надлежно определена пасивна легитимация на ответната страна, тъй като се претендирало установяване правото на собственост на ищците само по отношение на приобретателя на процесиите идеални части, а не и по отношение на техния праводател- Елена Симеонова. Праводателят и приобретателя били другари в процеса и тяхното конституиране било задължително с оглед обвързване то им със силата на присъдено нещо на решението. Решението на съда не съответствало на петитума в исковата молба- липсвало произнасяне по искането на ищците за признаването им за „владелци" на процесиите идеални части. Поддържа се в жалбата и това, че обжалваното решение било неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 189 ал. 2 от ГПК, съдът не изложил обосновани доводи и не анализирал напълно доказателствата по делото. Моли на основание чл. 208 от ГПК да се отмени обжалваното решение и спора се реши по същество, като се отхвърли предявения срещу доверителя му иск, или се обезсили атакуваното решение като недопустимо и производството по делото се прекрати. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Ответниците по жалбата не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представено е по делото писмено становище на пълномощника на ответниците, в което изразява становище по жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Предявен е установителен иск с правно основание в чл. 97 ал. І от ГПК за правото на собственост на 2/6 ид. части от имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Веселчане” ул. “Трапезица” бл. 18 вх. А ет. 1. Ищците Татяна Руменова Симеонова /пълнолетна/ и Петко Руменов Симеонов- непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Елена Симеонова твърдят в исковата молба, че двамата и тяхната майка били съсобственици на апартамент № 3, находящ се в гр. Кърджали кв. "Веселчане" ул. "Трапезица" бл. 18 вх. А ет. 1, който придобили по наследство от баща им Румен Тошков Симеонов. След смъртта му наследили 2/6 (по 1/6 всеки) от имота, тъй като бил СИО. Имота владеели добросъвестно и живеели в него с майка им и понастоящем. На 16.01.2006 г. разбрали от майка си, че на 14.06.2000 г. Коста Кирчев Килфанов бил назначен с определение № 257 по ч. гр. д. № 535/2000 г. по описа на КРС за особен представител на двамата, тъй като към тази дата били непълнолетни и изповядал нищожно дарение, съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 3 от СК. Дарението било извършено с цел майка им Елена Симеонова, чрез процесния имот да гарантира получен от Килфанов заем от Красимир Асенов Моллов. Последният, въз основа на получено от майка им пълномощно и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 128 т. I рег. № 1668 нот. д. № 213/00 г. на нотариус Калин Димитров с рег. № 020, с район на действие РС- гр. Кърджали, продал жилището им на Емил Стефанов Стефанов. На 16.01.2006 г. научили от майка си, чесъдия- изпълнителят извършил въвод във владение на взи±кателя по делото Емил Стефанов Стефанов, а за 10.02.2006 г. било насрочено опразване на апартамента. Основание за тези действия на съдия- изпълнителя е било образуваното изп. д. № 327/2005 г. по описа на СИС при РС- Кърджали, по което бил представен изпълнителен лист от 19.09.2002 г. издаден въз основа на решение № 23/18.03.2002 г. по гр. д. № 671/2001 г. по описа на КРС. Всичко това майка им укривала от тях, надявайки се, че няма да разберат, тъй като Килфанов щял да погаси задължението си по договора за заем и изпълнителното дело ще бъде прекратено. Описаните действията били насочени против тях като съсобственици и владелци на апартамента, чийто права са засегнати от тези действия, извършени без тяхно знание и съгласие, а ноторно било, че една нищожна сделка не може нито да породи, нито да прекрати определени права и задължения. Като съсобственици и владелци на горепосочения имот имали също толкова права като Стефанов. Решението, с което ответникът бил признат за собственик на процесния имот, нямало за тях сила на присъдено нещо, тъй като не са били надлежно конституирани в процеса. В случай, че Емил Стефанов Стефанов имал права върху горепосочения имот, можел да предяви претенциите си по реда на делбата, а не по реда на съдебното изпълнение да ги лишава от права. От фактическа страна се установява следното: От приложения към делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 93/26.09.1991 г. том III дело № 780/1991 г., се установява, че Елена Петкова Симеонова и Румен Тошков Симеонов са прехвърлили на Найда Христова Ангелова и Ангел Атанасов Ангелов свой недвижим имот, представляващ апартамент № 4 вх. А от жилищен блок 3- б кв. 15 в комплекс “Възрожденци” гр. Кърджали, а в замяна на това Найда Христова Ангелова и Ангел Атанасов Ангелов прехвърлили на Елена Петкова Симеонова и Румен Тошков Симеонов своя недвижим имот, представляващ апартамент N 3 вх. А ет. 1 от жил. блок № 18 кв. 25 комплекс “Веселчане” на гр. Кърджали, със застроена площ 67 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение № 17, ведно с 4.528 % идеални части от общите части на блока и от правото на строеж върху държавна земя, както и принадлежащото таванско помещение. Видно от удостоверение за наследници № 1041/08.09.2001 г., издадено от община Кърджали, Румен Тошков Симеонов е починал на 17.12.1992 г. и е оставил за свои наследници по закон Елена Петкова Симеонова като съпруга, Татяна Руменова Симеонова- дъщеря и Петко Руменов Симеонов- син. На 16.06.2000 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125 том I рег. № 1643 дело № 210/2000 г. на нотариус Калин Димитров с рег. N 020 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- Кърджали, ищците по настоящото дело, представлявани от особения си представител Коста Кирчев Килфанов, дарили на майка си Елена Петкова Симеонова 2/6 идеални части от процесния имот. Елена Симеонова била съгласна и приела дарението на недвижимия имот. Към извършване на дарението ищците са били непълнолетни- ищцата Татяна Симеонова е била на 16 навършени години, а ищецът Петко Руменов Симеонов на 11 навършени години. С пълномощно от 16.06.2000 г. с нотариално заверен подпис, Елена Петкова Симеонова упълномощила Красимир Асенов Моллов да извършва след 16.08.2000 г. всякакви разпоредителни действия, в т.ч. да прехвърля на себе си съсобствения й недвижим имот, представляващ процесния апартамент. На 19.06.2000 г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 128 том I рег. № 1668 н. д. № 213/2000 г. на нотариус Калин Димитров, Красимир Асенов Моллов дал на Коста Кирчев Килфанов безлихвен заем в размер на 6650 лв., която сума заемателят следвало да върне изцяло в срок до 16.08.2000 г., като за обезпечаване на дадения заем, Елена Петкова Симеонова като трето задължено лице учредила в полза на Красимир Асенов Моллов ипотека върху процесния имот- апартамент № 3. На 17.05.2001 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167 том I рег. № 1429 н. д № 211/2001 г. на Калин Димитров- нотариус рег. N 020 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- Кърджали, Елена Петкова Симеонова чрез пълномощника си Красимир Асенов Моллов продала на Емил Стефанов Стефанов процесния апартамент № 3 за сумата 7500 лв. От удостоверение от 18.01.2006г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд- Кърджали се установява, че в службата има образувано изп. дело № 327/2005 г., образувано въз основа на гр. д. № 671/2001г. на КРС, по което Елена Петкова Симеонова е осъдена да предаде на Емил Стефанов Стефанов процесния апартамент № 3 като за 10.02.2006 г. било насрочено опразване на имота. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че ищците са собственици по наследство от баща си Румен Симеонов на 2/6 идеални части от процесния апартамент или всеки от тях има по 1/6 идеална част. Това е така, тъй като дарението, с което същите са се разпоредили в полза на майка си Елена Симеонова с 2/6 идеални части, представлявани от особен представител, с оглед императивната разпоредба на чл. 73 ал. 3 от СК е нищожно. Съгласно тази разпоредба, дарение от ненавършили пълнолетие деца е нищожно и поради това Елена Петкова Симеонова не е станала собственик на процесните 2/6 идеални части от имота и не е могла да прехвърли валидно целия имот, защото е била собственик само на 4/6 идеални части от имота и не е могла да прехвърли повече права, отколкото има, поради което и ответникът Стефанов не е станал собственик на целия имот, а само на 4/6 идеални части от него. С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство от баща си на 2/6 идеални части от процесния апартамент. Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Довода в жалбата, че ищецът Петко Симеонов- непълнолетен, предявил иска си със съгласието на своята майка, която била страна по атакуваната сделка и било налице колизия на интересите, поради което ищецът следвало да бъде представляван от особен представител, съдът намира за несъстоятелен. В случая се касае до предявен установителен иск за право на собственост, с който се признават права в полза на ищците по делото, вкл. и на непълнолетния ищец против трето лице, а майката на ищците, макар и страна по нищожното дарение, не е страна в настоящия процес, поради което съдът приема, че не е налице противоречие в интересите на непълнолетния ищец и неговата майка. Що се касае до довода, че праводателят и приобретателят са другари в процеса и конституирането им е задължително, то съдът намира, че също е несъстоятелен. Както вече се посочи, касае се до предявен установителен иск за собственост на идеална част от имот, придобит по наследство, макар в обстоятелствената част на исковата молба да се излагат съображения за нищожността на дарението, то липсва такъв петитум и в случая ищецът определя кръга на ответниците. Освен това, не са налице данни за необходимо другарство в процеса по така предявения иск, тъй като майката и децата- ищци, са съсобственици на идеални части върху имота и имат самостоятелни права. Относно довода в жалбата, че липсвало в решението произнасяне по искането на ищците за признаването им за владелци, то следва да се посочи, че ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, за страната е съществувала възможността евентуално да иска допълване на решението по реда на чл. 193 ал. І от ГПК, което в случая пред първоинстанционния съд не е сторено и тази инстанция не може да се произнася за първи път. При този изход на делото жалбодателят следва да заплати на ответниците по жалбата разноски по делото в размер на 150 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/16.03.2006 година, постановено по гр. д. № 96/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Емил Стефанов Стефанов с ЕГН ********** от гр. Кърджали ул. Миньорска N 6, бл. “Роза”, вх. Г, ап. 39 да заплати на Татяна Руменова Симеонова с ЕГН ********** и Петко Руменов Симеонов с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Елена Петкова Симеонова, всички гр. Кърджали, кв. “Веселчане” 18 вх. А, ет.1, ап. разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Председател: Членове: 1/ 2/ |