№ 195
гр. Стара Загора, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Н.й Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500565 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.248 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по молба на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, представлявана от главния си директор – главен комисар И.Й.,
действащ чрез юрк. С. П. Т. - С., с искане за изменение на решение №
344/17.11.2022 г. в частта за разноските.
Твърди се, че съдът неправилно не е уважил направеното от страната
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение и е присъдил разноски в завишен, несъответен на
фактическата и правната сложност на делото размер.
В законоустановения срок насрещната страна Н. М. П., действащ чрез
адв. Н. П., е представил отговор на молбата, с който я е оспорил като
неоснователна. Изложил е доводи, че присъдените му разноски за адвокатско
възнаграждение не са прекомерни.
Съдът намира, че молбата за изменение на постановеното решение в
частта за разноските е допустима, т.к. е подадена от процесуално -
легитимирана страна в законоустановения срок.
По същество я намира за неоснователна, по следните съображения:
С решение № 344/17.11.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 565/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора е било потвърдено решение №
1
565/24.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 3143/2021 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е
осъдена да заплати на Н. М. П. сумите от 4 932,61 лв. – обезщетение за
неползван допълнителен отпуск, и от 298,32 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.12.2020 г. до 06.07.2022 г.
Предмет на въззивното производство са били два кумулативно
обективно съединени иска, съответно с цена от 1 000 лв. до 5 000 лв. и с цена
до 1 000 лв.
Както е посочено и в мотивите на съдебното решение, по силата на
разпоредбите на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ минималният размер на
дължимото на адвоката възнаграждение в този случай се определя като сбор
от минималните възнаграждения за всеки иск, т.е. в размер на 875,28 лв.
Съдът е приел, че заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение от 1 000 лв. не се явява прекомерно, т.к. надвишава
минималния размер със сума, която е по-малка от дължимия върху
възнаграждението от адвоката данък.
Преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави
въз основа на съпоставката на заплатеното от страната такова с
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, доколкото
съставлява критерий при тази преценка, обвързва съда единствено по
отношение на минималния размер, под който съдът не може да присъди
разноски за платено възнаграждение, в случай, че уважи направеното от
страната възражение за прекомерност.
В конкретният случай делото не представлява ниска фактическа и
правна сложност, т.к. подлежат на разглеждане два самостоятелни иска, с
различен предмет на доказване, независимо, че единият се явява обусловен от
другият, и предметът на доказване на главния иск се отнася до множество
различни обстоятелства – наличие или липса на положен и неотчетен или
некомпенсиран извънреден труд за голям период от време.
Обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, само по себе си не обуславя ниска фактическа и правна
сложност на делото, т.к. същото е обусловено от характера на въззивното
2
производство на т.нар. ограничен въззив.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.1 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение за въззивно
производство включващо процесуално представителство на страната в
откритото съдебно заседание се определя по реда на чл.7 от НМРАВ, т.е. няма
разлика между дължимите за първата и въззивната инстанции минимални
адвокатски възнаграждения.
В този смисъл и с оглед фактическата и правна сложност на делото
заплатеното от Н. М. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. не
се явява пряко мярата, т.е. не надхвърля значително нито минималния размер,
нито обичайния такъв, на дължимото в случая адвокатско възнаграждение.
Следва да се има предвид, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения не представлява абсолютния измерител на труда на адвоката
във всеки един случай на оказана правна защита на страна по гражданско
дело, а единствено ориентир за минимум при оценката на този труд при даден
вид на делото, съобразно предвидените в наредбата критерии, т.е. може да се
приеме, че той измерва най-ниския размер на дължимо възнаграждение при
дело с най-ниската възможна фактическа и правна сложност.
Именно от този начален ориентир съдът извършва конкретната
преценка дали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение не
съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, като
при съпоставянето отчита, че дори да е налице някакво несъответствие, то
трябва да е извън обичайната мяра, т.е. да е значително.
По тези съображения и настоящият съдебен състав приема, че
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. не е
прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, т.к. по размер надхвърля
минималния размер, определен по реда на НМРАВ със сума, която е по-малка
от размера на дължимия върху възнаграждението от адвоката данък.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за изменяне на постановеното решение в частта му за разноските в искания от
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” смисъл, поради което молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените мотиви и на основание чл.248, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията”, представлявана от главния си директор – главен комисар
И.Й., действащ чрез юрк. С. П. Т. - С., с искане за изменение на решение №
344/17.11.2022 г. по в.гр.д. № 565/2022 г. по описа на Окръжен съд –Стара
Загора в частта му за разноските.
Определението на основание чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4