Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./20.07.2021 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 20813 по описа
за 2019 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от *** АД срещу Д.А.К., иск за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми – сумата
от 3057,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 04.07.2013 г. и Анекс № 1/11.01.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението, сумата от
100,86 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2019 г., сумата от 15,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2018 г. до 07.02.2019 г., сумата от 26,41 лева, представляваща
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.01.2019
г. до 07.02.2019 г. и сумата от 121,79
лева, представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г. към
договор от 04.07.2013 г. за периода от 15.10.2016 г. до 10.01.2017 г., за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 896/2019 г. на РС Добрич, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т.
1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 04.07.2013 г.
ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 04.07.2013 г.,
по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 7175,71 лева, а същия – да върне заетата сума, ведно с лихви на 84
месечни вноски, падеж всяко петнадесето число, считано от 15.07.2004 г. до
15.06.2020 г. Твърди се, че сумата по кредита е усвоена на 04.07.2013 г.
Договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1/11.01.2017 г., като с него е уточнен
размерът на вземанията на ищеца към ответника, към момента на сключване на
анекса. Уговорен е краен падеж на 15.01.2021 г., до който ответникът следва да
погаси задълженията си към ищеца на 48 равни месечни вноски дължими на
петнадесето число на съответния месец, считано от 15.02.2017 г. до 15.01.2021
г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил шест вноски (дължими за периода от
15.08.2018 г. до 15.01.2019 г.), поради което на 21.01.2019 г. на същия е
връчено писмо, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че за
неиздължената част от кредита ищецът се е снабдил с заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително
дело № 709/2019 г. на ***
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за недопустимост, а в условията на евентуалност - неоснователност на предявения
иск. Твърди се, че банката не е разполагала с право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, тъй като ответникът е заплатил вноските дължими в периода
от 01.01.2018 г. до 03.02.2019 г. Направено е
възражение за неравноправни клаузи в договора.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
поддържа исковата молба. В съдебното заседание от 09.07.2021 г. на ищеца е
дадена възможност за представяне на писмени бележки в едноседмичен срок от
съдебното заседание. Предоставения срок е изтекъл на 16.07.2021 г., но ищецът
не е депозирал писмени бележки.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът
поддържа отговора на исковата молба. В съдебното заседание от
09.07.2021 г. на ответника е дадена възможност за представяне на писмени
бележки в едноседмичен срок от съдебното заседание. Предоставения срок е
изтекъл на 16.07.2021 г., но ответникът не е депозирал писмени бележки.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединен препис от ч. гр. д. № 896/2019 г. на РС Добрич, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за
сумите, предмет на установителните искове. Заповедта
за незабавно изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения
срок е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а заявителят в предоставения му от
съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени
доказателства Договор за потребителски кредит от 04.07.2013 г. и Анекс № 1 към
договора, сключени между *** и кредитополучателя Д.К.. По силата на договора ищецът
се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 7175,71 лева, а
същия – да върне сумата от 10451,37, включваща главница и лихви на 84 месечни
вноски, падеж всяко петнадесето число и краен падеж 15.06.2020 г. – чл. 1 от
договора. Съгласно чл. 2.1 и чл. 2.2 от договора за първата година е уговорена
фиксирана лихва в размер на 10,897 %, а за следващите годишна лихва в размер на
6-месечния SOFIBOR +
8,923 пункта надбавка. Съгласно чл. 4.6 от договора страните са уговорили при
забава в плащането на вноски да се дължи наказателна надбавка към лихвата в
размер от 10 пункта годишно, като към момента на сключване на договора
лихвеният процент при просрочени плащания е в размер от 20,897 %. Съгласно чл.
1 б. „а“ и б. „б“ от Анекса страните са се споразумели, че дължимите от
кредитополучателя суми към момента на сключване на анекса са: По буква „а“ -
4784,39 лева, вкл. 4232 лева- главница, 4232,75 лева – просрочена главница,
117,94 лева – просрочена редовна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 14.10.2016
г., 4,47 лева – наказателна надбавка за периода от 15.08.2016 г. до 17.10.2016
г., а по буква „б“ сумата от 121,79 лева, вкл. 74,63 лева – просрочена лихва за
периода от 15.10.2016 г. до 14.12.2016 г., 31,41 лева – редовна лихва за
периода от 15.12.2016 г. до 10.01.2017 г. и 15,75 лева – наказателна надбавка
за периода от 19.10.2016 г. до 10.01.2017 г. Според чл. 1.1 сумите по буква „а“
стават редовна главница в общ размер от 4784,39 лева, която следва да бъде
върната от кредитополучателя, ведно с фиксирана лихва в размер от 10,276 % за
периода от 15.02.2017 г. до 15.04.2017 г., а след 15.04.2017 г. – лихва
формирана на база 6-месечния SOFIBOR и надбавка в размер от 9,923 пункта, на 48
равни месечни вноски с падеж на 15 число на съответния месец и с краен падеж
15.01.2021 г. – чл. 2.1., чл. 2.1.1, чл. 3 и чл. 5 от Анекса. Според чл. 4 от
Анекса страните са се споразумели, че вземанията по чл. 1 буква „б“ в общ
размер от 121,79 лева, образувани само от възнаградителни
лихви, наказателни лихви и наказателни надбавки ще бъдат заплатени от
кредитополучателя с една последна вноска дължима н а15.01.2021 г. Съгласно чл.
6 от Анекса считано от датата на подписване на анекса, при забава в плащанията
на дължими суми се начислява наказателна надбавка в размер от 10 пункта годишно
към лихвата по чл. 2 от анекса. Според чл. 9.1 и чл. 9.2 от Анекса банката има
право да начисли наказателна надбавка върху просрочената сума без да обявява
предсрочна изискуемост, както да обяви предсрочна изискуемост при неплащане в
рамките на 31 дни, на която и да е вноска по кредита.
По делото е представено уведомление, лично връчено на
ответника на 21.01.2019 г., в което е посочено, че вземанията по договора и
анекса към него са обявени за предсрочно изискуеми.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно -счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 7175,71 лева е усвоена от ответника по банков път.
Установява се, че до 15.06.2014 г. начислените от банката суми съответстват на
погасителния план, като след тази дата лихвения процент е намален и начислените
от банката погасителни вноски са на по-ниска стойност сравнено с погасителния
план. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са просрочени пет
вноски по кредита в общ размер от 535,47 лева. Установява се, че дължимите от
кредитополучателя суми от падежа им до подаване на заявлението в съда –
08.02.2019 г. са както следва: сумата от 3057,12 лева – главница, сумата от
100,86 лева – възнаградителна лихва (със зачитане на
едностранната промяна на БЛП, която е само в посока намаляване), сумата от
17,23 лева – лихвена надбавка в размер на законна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 07.02.2019 г. и сумата от 14,64 лева – лихвена надбавка в
размер на законна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 07.02.2019 г. Изслушано
е и заключение по допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че от подписване на договора за кредит до датата на предсрочната
изискуемост кредитополучателят е заплатил на ищеца сумата от 11729,31 лева, към
датата на крайния падеж определен с Анекс № 1 задълженията на кредитополучателя
са били в размер на 4621,68 – главница и 694,01 – лихва, принудително са
събрани общо 4317,28 лева, като в резултат от това принудително изпълнение към
момента на изготвяне на заключението процесното
задължение е изплатено. В съдебно заседание от 09.07.2021 г. на въпрос на
ответника, вещото лице е уточнило, че извършените от ответника плащания в
по-голям размер от отнесения от банката за погасяване на задължения по процесния кредит се дължи на това, че ответникът има два
броя кредита към ищеца и извършените плащания са отнасяни за частично
погасяване на главници и лихви по двата кредита.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 430
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която в срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на
главница, договорна и мораторна лихва, по силата на
който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение
да заплати сумите, предмет на исковете в претендираните
размери и периоди поради настъпилата предсрочно
изискуемост на кредита съобразно предвиденото в договора. В тежест на ответника
е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната
сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца договор
за потребителски кредит и анекс към него се установява възникването на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника именно с твърдените от
ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че заетата на
ответника сума е изцяло усвоена.
За неоснователно настоящият съдебен състав намира и
направеното общо възражение в отговора на исковата молба относно наличието на
неравноправни клаузи. От кредитора се претендират главница, договорна и мораторна лихва като вземания, уговорени в приетото по
делото споразумение и погасителен план, както и подписани от кредитополучателя
Общи условия. В чл. 2 от анекса ясно и разбираемо е посочен механизмът на
формиране на договорната лихва, като същата се формира от шестмесечния SOFIBOR и фиксирана надбавка в размер от 9,923 %. Освен това, в
случая от експертното заключение бе установено, че за периода на договора
договорната лихва е била единствено намалявана, поради което интересът на
потребителя не е накърнен. Предвид посоченото, съдът достига до извод, че
подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за
потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение
и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен
по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Не се претендират вземания
и липсват клаузи, които да водят до съществено неравновесие в престациите, да накърняват добрите нрави, или да са
постигнати уговорки, заобикалящи закона.
Установява се от заключението на вещото лице, че считано в
периода от м.09.2018 г. до м. 01.2019 г. ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение на договорните си задължения съобразно погасителния план по анекса
за общо пет броя погасителни вноски в общ размер от 535,47 лева.
На 21.01.2019 г. на ответника лично е връчено
уведомление, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съобразно
изискванията поставени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При определяне на размера на дължимата претенция следва
да бъдат взети само погашенията направени от кредитополучателя доброволно,
защото само те са платени по повод издадената заповед за незабавно изпълнение,
чийто вземания са предмет на разглеждане в настоящото производство, но не и
тези събрани в хода на принудителното изпълнение.
От заколючението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че дължимата от ответника главница е в размер от 3057,12
лева, в рамките на който размер е предявеният иск, поради което същият е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
От заколючението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата от ответника възнаградителна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
20.01.2019 г. е в размер на 100,86 лева, в рамките на който размер е
предявеният иск за възнаградителна лихва, поради
което същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на обезщетението за забава, чл. 33 ал. 2 от ЗПК не позволява същото да надвишава размера на законната лихва, поради което
заключението на вещото лице следва да бъде взето предвид единствено в частта, в
която размерът на обезщетението за забава е изчислен на база законната лихва.
Претенцията за обезщетение за забава се претендира отделно за падежиралите вноски и отделно за предсрочно изискуемите.
Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за забава върху падежиралите вноски за периода от 15.09.2018 г. до
07.02.2019 г. е в размер от 17,23 лева. Претенцията за обезщетение за забава
върху падежиралите вноски може да се претендира от
падежа на всяка вноска до обявяване на предсрочната изискуемост, след който
момент може да се претендира обезщетение за забава върху изискуемото вземане до
подаване на заявлението в съда. Предвид това претенцията на ищеца за
обезщетение за забава върху падежиралите вноски за
периода от датата на предсрочната изискуемост – 21.01.2019 г. до 07.02.2019 г. се
дублира с претенцията за обезщетение за забава върху предсрочно изискуемите
вноски. По тези съображения, посочената претенция следва да бъде уважена само
за периода от от 15.09.2018 г. до предсрочната
изискуемост - 21.01.2019 г. Съгласно установеното в заключението по ССчЕ претенцията за обезщетение за забава (след приспадане
на извършените от кредитополучателя плащания) върху падежиралите
вноски за периода от 15.09.2018 г. до предсрочната изискуемост - 21.01.2019 г.
е в размер от 4,06 лева, до който размер и период следва да бъде уважен
предявения иск за обезщетение за забава върху падежиралите
вноски, а за разликата над този размер – отхвърлен.
Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за
забава върху предсрочно изискуемите вземания за периода от 21.01.2019 г. до
07.02.2019 г. е в размер на 13,17 лева до който размер претенцията следва да
бъде уважена, а за разликата над този размер – отхвърлена.
Претендира се сумата от 121,79 лева, представляваща
изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. с чл. 1,
буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г. към договор от 04.07.2013 г. за периода от
15.10.2016 г. до 10.01.2017 г. От чл. 1 б. „б“ от Анекса е видно, че сумата от
121,79 лева е образувана само от лихви и наказателни надбавки, които не са
капитализирани в главница така, както е сторено с вземанията по чл. 1 б. „а“ от
Анекса. По силата на чл. 4 от Анекса страните само са отложили падежа на
вземанията за възнаградителни лихви, наказателни
лихви и наказателни надбавки по чл. 1 б. „б“ от Анекса за по-късен момент –
15.01.2021 г. Обявявайки обаче предсрочна изискуемост на кредита на 21.01.2019
г., ищецът доброволно се е отказал от преимуществото на срока, поради което
претенцията в общ размер от 121,79 лева е неоснователна, в частта относно
включената в нея редовна лихва (възнаградителна
лихва) за периода от 15.12.2016 г. до 10.01.2017 г. в размер 31,41 лева. По тези съображения претенцията е основателна
за сумата от 90,38 лева, до който размер следва да бъде уважена, а за разликата
над този размер до претендирания е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 792,33
лева, от които 202,40 лева – държавна такса, 491,61 лева – депозит за вещо лице
и 98,32 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание
ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по
заповедното производство, с осъдителен диспозитив.
Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура съобразно
уважената част от претенцията в размер на 114,48 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.А.К., ЕГН **********
с адрес *** дължи на **** със седалище и адрес на управление ***, *** сумата от 3057,12 лева /три хиляди петдесет и седем лева и дванадесет
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
04.07.2013 г. и Анекс № 1/11.01.2017 г. към него, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението, сумата от
100,86 лева /сто лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
20.01.2019 г., сумата от 4,06 лева
/четири лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2018 г. до 21.01.2019 г., сумата от 13,17 лева /тринадесет лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница за периода от 21.01.2019 г. до 07.02.2019 г. и сумата от 90,38 лева /деветдесет лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл.
4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г.
към договор от 04.07.2013 г. за периода от 15.10.2016 г. до 10.01.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 514/11.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415
ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** със седалище и адрес на управление ***, „*** срещу Д.А.К., ЕГН ********** с
адрес ***, иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, за разликата над уважената
сума от 4,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху вноски
с настъпил падеж до предявената от 15,12 лева за периода от 21.01.2019 до
07.02.2019 г.,
за
разликата над уважената сума от 13,17 лева, представляваща обезщетение за
забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 21.01.2019 г. до
07.02.2019 г. до претендираната от 26,41 лева и за
разликата над уважената сума от 90,38
лева, представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4, вр. С чл. 1, буква „б“ от Анекс № 1/11.01.2017 г. към
договор от 04.07.2013 г. за периода от 15.10.2016 г. до 10.01.2017 г. до претендираната от 121,79 лева за периода от 15.10.2016 г.
до 10.01.2017 г., претендирани на основание сключен
между страните Договор за потребителски кредит № 04.07.2013 г. и Анекс №
1/11.01.2017 г. към него, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 514/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 896/2019 г. на РС Добрич.
ОСЪЖДА
Д.А.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ****
със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 792,33 лева /седемстотин деветдесет и два
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 114,48 лева /сто и четиринадесет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща сторени разноски по ч. гр. д. № 896/2019 г. на
РС Добрич, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :