№ 11469
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101760 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу С. С. К., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 385,82 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23239/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответника дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е
изложено, че задължението е признато и има сключено споразумение за разсрочено
плащане. Направено е искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, както
и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.
1
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 293483 е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: гр.
София, /адрес/, е бил топлофициран, че за процесния период ищцовото дружество е
доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество, както и на стойност
посочени в исковата молба.
В проведеното на 16.06.2023г., открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца посочи, че всички суми са заплатени от ответника, като се
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото плащането на сумите е извършено в хода на
процеса, поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на
ищеца сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу С. С. К., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 385,82 лева – главница, представляваща стойност на доставена но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021г. до обект с
абонатен № 293483, представляващ ап. 31, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2022г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23239/2022 г., по описа на СРС, 180-ти
състав, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2