№ 1498
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
и прокурора С. Хр. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно
дело № 20251100201720 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:36 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д. А. М. – редовно призован, се явява лично, доведен от
СЦЗ.
В залата се явява определения от САК за служебен защитник адв. Б. А.
Т..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София – редовно призован, не се явява.
Представлява се от инспектор Г., която представя пълномощно в днешното
съдебно заседание.
СГП – редовно призована, изпраща представител.
ОСЪДЕНИЯ М.: Желая адв. Т. да ме представлява.
СЪДЪТ след като съобрази, че се касае за лице лишено от свобода, чиято
защита е задължителна и в залата се явява адв. Т.,
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. Б. А. Т. за служебен защитник на осъдения Д. А. М. в
настоящото производство.
1
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което моля да дадете ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
С оглед изявленията на страните и липсата на процесуални пречки
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
Д. А. М. – ЕГН: **********, роден на ******* г. в гр. Бяла Слатина,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения, включително правото му на
отвод на съда, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания отводи.
АДВ.Т.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
2
ИНСПЕКТОР Г.: Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям и моля да приемете справка относно
изтърпяното наказание на лицето към днешна дата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представената справка е относима към предмета на
делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същата.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитането молбата на осъдения, с която
се иска да бъде условно предсрочно освободен.
/Прочете се./
АДВ.Т.: Поддържам молбата.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Поддържам молбата си.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
3
На основание чл. 283 от НПК СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Т.: Смятам, че са налице всички предпоставки за УПО на осъдения.
На първо място имаме изтекъл срок на повече от една втора от присъдата.
Даже към момента остават само 3 години от 18 годишната присъда за
изтърпяване. С оглед на това смятам, че първата предпоставка е изпълнена.
На следващо място смятам, че от доказателствата по делото може да се
направи обоснован извод, че са постигнати целите на наказанието визирани в
чл.36 в НК, като оставането на осъдения в затвора по никакъв начин няма да
допринесе за допълнително постигане на тези цели. От доклада по делото се
вижда, че същият многократно е бил поощряван, получавал е награди за
своето поведение в затвора. Като следва да се посочи, че последната му такава
е свиждане с близките му извън затворническото общежитие за срок от 8 часа,
като същият не е извършил нарушение на правилата като е бил извън
затворническото общежитие и се е върнал навреме. На следващо място
същият е завършил училище в затвора. Работи през цялото време. От 9 години
работи като няма нарушение на дисциплината, напротив, както казах дори е
поощряван. Единственият аргумент който са изложили от затворническата
администрация за неговото оставане и за доизтърпяване на наказанието е
характера на престъплението, като смятам че това по никакъв начин не е
аргумент за отказ от УПО. В случая г-н М. изпълнява добросъвестно
индивидуалния си затворнически план като смятам, че целите му са
постигнати категорично, поради което моля да уважите молбата и да го
освободите предсрочно.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Поддържам казаното от защитника ми.
4
ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на Затвора изразява отрицателно мнение
по отношение на молбата на Д. А. М. за УПО. Неговият мотив се състои в
това, че при Д. М. като общо може да се каже, че поведението му е във
възходи и падения, и не толкова добри моменти. Положително е това, че той
действително полага труд през почти всичкото време в което е в местата за
лишаване от свобода. Награждаван е. Режимът му е заменен от „строг“ в
„общ“. Прекатегоризиран е в открит тип, обаче наред с това има налагани и
дисциплинарни наказания. Макар към настоящият момент те да са изтекли по
давност те са определили и са дали отражение в оформянето на оценката от
рецидив. Така както е определена оценката първоначално в относително
ниски стойности и претърпява редукция няколкократно до 28 точки, но
предвид на тези извършени нарушения към настоящият момент е завишена
към 30, т.е. актуалната в момента е 30. Все още остават зони по които работата
трябва да продължи. Все още не е преминал в „лек“ режим. С този лек режим
би получил при запазване същата линия на поведение повече награди от типа
на тези при които се напуска общежитието – 2 дни, три дни и повече дори и
именно този остатък който наистина да не е основание за отказ, но три години
и шест месеца не са малко време и предвид извършените назад във времето
нарушения, предвид това, че предстои да премине в лек режим, това оформя
една перспектива и мнението на началника на затвора е осъдения да остане
все още в местата за лишаване от свобода, поради което моля да оставите
молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата на лишения от свобода за УПО, като
съображенията ми са следните: Действително към настоящият момент, а и
предвид изготвената справка е налице първата предпоставка на чл.70 от НК, а
именно фактическото изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното
наказание, но считам, че във връзка с втората предпоставка, а именно лицето
да е дало доказателства за своето поправяне, считам, че посочената
предпоставка не е налице, доколкото хронологически погледнато осъденият
има колебливо поведение като през годините действително същият е
получавал от началото на изтърпяване на наказанието си до настоящия
момент е получавал награди, но същевременно освен наградите е бил и
наказван като при една ретроспекция можем да отбележим, че се редуват
5
наказание – награди, а последните две наказания от 17.07.2023 г. и от
19.01.2024 са свързани с употреба на алкохол след завръщане от отпуск,
втората след употреба на алкохол при завръщане от външен обект.
Действително към настоящият момент осъденият се счита за ненаказан, но
посочените обстоятелства като ти съпоставим с множеството награди които е
получавал, сочат едно колебливо поведение и както е посочено в доклада е
налице дефицит на умения за търсене и намиране на алтернативни и
законосъобразни начини за решаване на проблемите, което се явява рисков
фактор. Не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че и двете наказания
ЛОС наложени на осъденото лице, са свързани именно с употребата на
алкохол. При първото е управление на МПС след алкохол, а при второто е
констатирана употреба на алкохол преди извършване на деянието по чл.116 от
НК. В тази връзка и с оглед посочените обстоятелства в доклада и
проблемните зони във връзка със злоупотребите с алкохола и с уменията за
мислене, считам че не са налице категорични доказателства за поправянето на
осъденото лице, които да обосноват неговото УПО. Не на последно място
следва да се има предвид препоръка 22 от 2003 на Съвета на Европа, според
която решението на съда следва да се базира основно на докладите и устните
изявления на персонала работещ в местата за лишени от свобода, който е
запознат с лишените от свобода и с техните лични характеристики. Предвид
посочената препоръка, считам, а и с оглед обстоятелството, че
затворническата администрация е тази, която стои най-близко до осъденото
лице и проследява неговия прогрес при изпълнение на присъдата считам, че
становището на началника на затвора следва да бъде взето предвид, а молбата
за УПО на осъдения Д. М. да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ на основание чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Нямам какво да кажа.
6
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК вр.
чл. 70 от НК.
Образувано е по молба на осъдения Д. А. М. с искане за УПО от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД №
619/2014 г. по описа на СГС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 18 години за извършено престъпление по чл.116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115
от НК. Със същото осъждане е било приведено и наказанието по НОХД №
17044/2012 г.
Видно от материалите по делото и представената в днешното съдебно
заседание справка от администрацията на СЦЗ, до момента лицето е
изтърпяло фактически и приспаднато след работа, наказание в размер на 14
години, 5 месеца и 18 дни, като остатъкът който следва да изтърпи е 3 години,
6 месеца и 12 дни. От така изложеното се налага извода, че към момента Д. М.
е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, дори повече от 2/3 и
следователно е налице и първата предпоставка за уважаване на неговата
молба.
По отношение на втората визирана предпоставка, а именно да са налице
убедителни доказателства за поправяне на лицето в рамките на заведението за
лишаване от свобода, то съдът счита, че към момента същите не са
убедителни. Този анализ се налага след оценка на предоставения доклад от
СЦЗ, видно от който е бил налице процес на занижаване степента от рецидив,
но същия за последно е бил завишен. Едновременно с това са отчетени
проблеми относно злоупотреба с алкохол, както и в уменията за мислене, като
липсва способност за разпознаване и решаване на проблеми, наличие на
неясни цели и търсене на вина в другите. Същият е бил както награждаван,
така и дисциплинарно наказван. Едновременно с това не са налице и данни за
приключила своевременна корекционна работа с лишения от свобода с цел
7
постигане целите на наказанието и същото не е изпълнило до край своите
цели. Остатъкът който следва да изтърпи лицето, а именно 3 години, 6 месеца
и 12 дни по никакъв начин не може да бъде определен като малозначителен и
пренебрежим, още повече с оглед характера на осъжданията на М..
С оглед на така изложеното и констатацията за липса на втората
задължителна предпоставка за наличие на убедителни доказателства за
поправяне на лишения от свобода, то СЪДЪТ намира, че молбата на
последния следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. А. М. /със снета
самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №
619/2014 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на Глава
XXII от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8