РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Девня, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба
на „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“№23, представлявано от
Д. Ф. М. срещу Наказателно постановление № 49/16.06.2021 г., издадено от
с.д. Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция
„Митници“ /с ново наименование Териториална дирекция „Митница Варна“/,
с което на въззивника за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 10 811, 95 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Развива се след отмяна на Решение № 80/04.07.2022 г., постановено
от I състав на ДРС с Решение № 1528/22.11.2022 г. на Шести касационен
състав на Административен съд – Варна и връщане на делото на Районен съд
– Девня за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде
отменено. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по
безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е
вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са идентични със
1
стоки по друг внос, осъществен от него е произволен. Моли за цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията, изложени в
нея. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и
присъждане на направените при предходното разглеждане на делото и
доказани разноски. Не претендира разноски за повторното разглеждане на
делото пред настоящия състав.
Въззиваемата страна – Директорът на ТД „Митница Варна”, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал безспорно се установява извършването на
митническо нарушение, че административно - наказателната отговорност на
въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и
да присъди в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител за участие
в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.01.2021 г. на пристанище Варна Запад с м/к „ROZA A”
пристигнали пет броя контейнери, натоварени с общо 5 колета, бруто тегло
120 210 кг., декларирани като „отработено масло от растителен произход за
технически цели“ с получател “Астра Биоплант” ЕООД.
На 12.01.2021 г. за стоката, пристигнала с гореописаните контейнери
била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за
свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система
под: MRN 21BG002002043113R3/12.01.2021 г., с получател на стоката
дружеството въззивник и износител: „IRON AND STEEL DMCC“, Дубай.
Стоката била описана в е/д 6/8 като „отработено масло от растителен
произход за технически цели“, с деклариран код по ТАРИК **********, със
ставка на мито по отношение на трети страни 2 %, приложима спрямо
държава на произход ОАЕ. За стоката били начислени държавни вземания в
размер на 3 161, 38 лева мито и 32 602, 08 лева ДДС.
Две години и три месеца по – рано - на 12.10.2018 г. на МП „Варна
Запад“ от името и за сметка на въззивното дружество била подадена
митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно
2
обращение“, регистрирана в митническата информационна система под MRN
18BG0020020145773 за стока в контейнери №№ DFSU2223943 и
CMAU1772493, с получател „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК ********* и
износител „IRON AND STEEL DMCC”, Dubai. Стоката била описана в кл. 31
като „отработено масло то растителен произход за технически цели“, с
деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на
трети страни 2 %, държава на произход ОАЕ. От тази стока били взети проби
за проверка на тарифно класиране от служител на „Карго Сървей и Софтуер“
АД (CSS Bulgaria) С. Ж, в присъствието на митнически служители. Изготвени
били Акт за отбиране на проба, издаден на 12.10.2018 г. от CSS Bulgaria,
както и Протокол за вземане на проба № 30- МРР-М036891/12.10.2018 г.,
които били изпратени до Централна митническа лаборатория в Агенция
„Митници“ с придружително писмо с per. № 32- 297293/15.10.2018 г., както
следва:
- проба с лабораторен код № 8428 2000 18 - 2 броя пластмасови
бутилки от 1 литър, запечатани с пломби №№ 0066231+CSS00195505 и
0066963+CSS00195508 маркирани с етикети на проба;
- проба с лабораторен код № 8429 2000 18 - 2 броя пластмасови
бутилки от 1 литър запечатани е пломби №№ 0066928+CSS00195501 и
0066984+CSS00195504 маркирани с етикети на проба.
По постъпилата заявка в ЦМЛ била изготвена Митническа
лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ
на Агенция „Митници“, която заключила, че изпитаните проби представляват
негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична
обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции.
На 09.02.2021 г. било изготвено Становище от директора на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ относно тарифното
класиране на стоката в Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския
съюз, според което и съгласно експертизата, анализираните проби с лаб.
кодове №№ 8428 2000 18 и 8429 2000 18 представляват нееднородна
маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за
употребявана мазнина. В пробите не се установява наличие на метилови
естери на мастни киселини или парафинови въглеводороди. Определеният
мастно-киселинен и триглицериден състав на стоките не показва наличие на
животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово
масло или негова фракция/. На база изпитани шест показателя - 1)
органолептично описание, 2) мастно-киселинен състав, 3) качествена
химична идентификация, 4) триглицериден състав, 5) йодно число и 6)
свободни мастни киселини, МЛЕ дава ясен и категоричен отговор, че пробите
представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини
3
от термична обработка на храни, смес само от растителни мазнини и масла,
без наличие на животински масла или техни фракции, а единствено на
растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На
база резултатите от МЛЕ стоките се охарактеризират като негодна за
консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка
на храни. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН
и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518,
стоките, с определените с МЛЕ характеристики, попадат в обхвата на код
1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоките
приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение
на трети страни - 7, 7%. Стоките не се класират в декларирания код 1518 00
95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати
от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и
масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за
консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.
Предвид заключението на тази МЛЕ и така даденото становище на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ бил достигнат извод за
осъществено на 16.04.2019 г. от въззивника митническо нарушение,
покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците,
изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до
частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни
вземания.
На 15.03.2021 г. срещу дружеството бил съставен АУМН за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ в присъствие на упълномощен негов
представител, който получил акт и вписал в него, че не е съгласен с
констатациите на митническите органи.
Срещу така съставения акт в законоустановения срок не постъпило
писмено възражение, поради което административно наказващия орган,
приемайки нарушението за доказано, издал атакуваното пред съда
наказателно постановление. В него, позовавайки се на чл. 190 § 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и
Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. наказващия орган приел, че
резултатите от МЛЕ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ са
валидни и за стоката по MRN 21BG002002043113R3/12.01.2021 г., доколкото
била доказана идентичност на стоките - същото наименование, същия
износител и получател.
При предходното разглеждане на делото за изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната съдебно - химическа експертиза, чието
4
заключение е приобщено към доказателствата по настоящото дело, не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани
по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат
различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на
обжалваното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа
обстановка не се оспорва от въззивника, като последният оспорва
направените от митническите органи изводи за невярно деклариран тарифен
код на внесената стока и относимостта на резултатите от МЛЕ на проби от
друга стока, внесена от въззивника преди повече от две години към
процесната.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за
разглеждане като допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Директора на ТД „Северна
морска“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници”
със Заповед № ЗАМ - 657/32-156173 от 18.05.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
- наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Възражения за допуснати в хода на проведеното
административно - наказателно производство съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото му на защита не се правят от
въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
5
обжалваното наказателно постановление:
В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на
внесената на 02.01.2021 г. от въззивника стока, декларирана от него като
„отработено масло от растителен произход за технически цели” с код по
ТАРИК **********. Спори се между страните дали така декларирания от
въззивника код по Тарик е правилен, респ. какви държавни вземания се
следват. Въззиваемата страна приема, че правилния тарифен код на стоката е
**********, съответстващ на ставка мито 7, 7 % и дължими държавни
вземания в размер на 10 811, 95 лева. По този начин счита, че въззивникът е
избегнал заплащането на реално дължимите държавни вземания, респ.
извършил е митническа измама, поради което е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Административно - наказващия орган е издал обжалваното
наказателно постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ
и становището на отдел „Митническа дейност и методология“. В тях е
застъпено твърдението, че стоката не се класира в декларирания в
митническата декларация код от позиция 1518, тъй като той обхваща негодни
за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, или от
животински и растителни мазнини и масла, а анализираните от ЦМЛ стоки,
които са идентични с процесните, представляват негодна за консумация смес
единствено от растителни мазнини и масла. Митническите органи са се
позовали в становището за промяна на така декларирания тарифен код като
неправилен на извършено изследване на „идентична стока”, предмет на друг
внос, осъществен от въззивника две години по – рано - на 12.10.2018 г. Няма
спор по делото, че от процесната стока не са вземани проби, респ. такива не
са изследвани.
Между страните няма спор, че продуктът е негодна за консумация
смес от масла, мазнини и техните фракции. Всъщност внесената стока по
договор с изпращача представлява обща суровина, използвана за
производство на съвременни биогорива. Това са масла и мазнини, които са
били използвани за готвене или пържене в хранително - вкусовата
промишленост, ресторантите, заведенията за бързо хранене и на
потребителско ниво в домакинствата. Те са смеси от масла и мазнини от
различни кухни - остатък, негоден за консумация, получен след кулинарната
обработка на различни по вид продукти - растителни и животински. Както
разнородността на хранителните продукти, така многобройността на
източниците - множество различни кухни, които сами по себе си, поотделно
генерират далеч по - малко количество от внесеното, прави невъзможно да се
събира и доставя мазнина с един и същ състав. По отношение на
съдържанието и качеството това не е стандартизиран продукт и обичайно е с
6
различен състав. Продуктът е нехомогенен и във всяка отделна транспортна
единица.
Видно от заключението на СХЕ е, че резултатите от МЛЕ не могат
да се отнесат към търговската партида от процесната стока, поради няколко
причини:
На първо място според вещото лице пробите, въз основа на които е
изготвена експертизата не са взети съгласно изискванията на приложимите
стандартизирани методи за вземане на проби. Установява се по делото, че
тази стока трябва да се разтовари, да се хомонегизира, да се загрее и така да
се вземе проба. Тъй като най - лошата му част се утаява на дъното, поради
което не може да се претендира, че пробите взети от крана на флекси - танка,
без хомогенизация могат да дадат обективни данни за пълния състав на
продукта. Поради тази причина същите не са представителни и по този начин
не може да се гарантира достоверността на получените въз основа на тяхното
изпитване резултати. С оглед на това резултатите от изпитванията на тези
проби не могат да се отнесат към UCO суровини, внесени през други периоди.
Според вещото лице използваните методи за определяне на
характеристики: Органолептично описание, Йодно число и Свободни мастни
киселини са приложими и правилно подбрани, а използваните технически
средства са необходими за измерване и изпитване. Резултатите от определяне
на характеристики Мастно - киселинен състав, Качествена химична
идентификация и Триглицериден състав обаче не доказват присъствие или
отсъствие на животински мазнини в процесиите проби. Вътрешно -
лабораторен метод за определяне на МКС е базиран на отменен стандарт.
Техническото средство за определяне на МКС е с невалиден калибрационен
статус.
Вещото лице заключава, че е правилно заключението на МЛЕ, че
високото съдържание на свободни мастни киселини, както и външния вид
дават основание изпитаните проби лаб. код № 8428_2000_18 и лаб. код №
8429_2000_18 да се определят като използвани смесени пържилни масла,
негодни за консумация, както и че те представляват негодна за консумация
смес. Според вещото лице обаче е неправилно заключението, че на база
определени стойности на мастно - киселинен и триглицериден състав
изпитаните проби представляват негодна за консумация смес от използвани
растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на
животински масла или техни фракции. Неправилно е и становището на
Дирекция „Митнически дейности и методология“, че: „Определеният мастно
- киселинен и триглицериден състав не показва наличие на животински
мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло или
негова фракция/". Това е така, защото компонентният състав на смесените
7
животински и растителни масла и мазнини не може да се дефинира чрез
определяне на „мастно - киселинния профил”, поради това че химичният
състав на растителните и животински масла и мазнини е приблизително
еднакъв, разликата се проявява в съотношението на съдържащите се в тях
мастни киселини. От МЛЕ не може да се заключи категорично и на 100 %, че
от внесените продукти отсъстват животински мазнини, респ. присъствие
единствено на растителни мазнини и масла в изпитаните проби, тъй като
идентифицираните мастни киселини в МЛЕ се съдържат и в мастно -
киселинния профил на животинските мазнини.
Кредитираното от съда заключение на СХЕ безспорно установява,
че пробите от изследваната от ЦМЛ стока от 2018 г. не са били правилно
взети и не може въз основа на техен анализ да се направи извод за
действителните характеристики на внесения продукт, тъй като чрез
проведените лабораторни изследвания не може да бъде установено
категорично и без съмнение, че изследваните проби представляват смес
единствено от растителни мазнини и масла. С оглед на това съдът приема
извода на митническите органи за невярно деклариране от страна на
въззивника на процесните стоки за недоказан. Обжалваното Наказателно
постановление се явява недоказано по отношение твърдението на митницата
за вида на стоката по процесната митническа декларация, тъй като се
позовава на невярно според вещото лице заключение на ЦМЛ, изготвено
освен това в резултат на изследване на други стоки, различни от процесните,
които поради спецификата на стоката и начина на вземане на пробите от нея
биха могли да касаят коренно различен продукт.
От събраните по делото доказателства следва извода, че не е налице
идентичност между стоките по двете митнически декларации, взетите проби
не са представителни, при вземането им не са приложени стандартните
методи за това, като не могат да се отнесат към стоки, внесени през друг
период, резултатите относно мастно - киселинен състав на изследваната стока
не доказва присъствие или отсъствие на животински мазнини, метода,
използван в ЦМЛ е базиран на отменен стандарт, техническото средство е с
невалиден калибрационен статус, резултатите от изпитаните характеристики
не доказват присъствие в стоката единствено на растителни мазнини и масла
и отсъствие на животински такива.
Осъщественият внос е на стока - отработено масло от растителен
произход за технически цели, характеризираща се като сбор от растително
масло и примеси след съответни кулинарни процеси - пържене, печене, т. е.
напълно логично е тази консистенция да съдържа растителни, но и
животински мазнини, които са се отделили при термичната обработка и
логично смесели се с растителната мазнина. Общоизвестно е как се формира
8
тази стока - след използването й, остатъците се събират, като това става чрез
поетапно смесване, а впоследствие предаване на лицензирани за това лица. В
този смисъл безспорно са налице няколко смесвания - първоначално при
термичната обработка между растителни и животински мазнини, а
впоследствие и при събиране, предаване и транспортиране на отработеното.
Оттук се налага резонния извод, че няма как да се приеме, че съдържащото се
в два различни контейнера може да бъде с идентично съдържание.
Действително то е отработено масло, но всяко се отличава само за себе си с
отделни характеристики, като по никакъв начин не може да се приеме
идентичност, респективно еквивалент между два различни вноса,
декларирани в различни декларации през период надвишаващ две години.
Съдът споделя и аргументите на въззивника, относно съмнителния
начин на вземане на пробата и нейния анализ в рамките на лабораторната
експертиза, извършена в ЦМЛ. На първо място, определянето на мастно -
киселинния състав на анализираната проба е извършено по вътрешно -
лабораторен метод /съгласно БДС EN ISO 5508/, който обаче е извън
акредитацията на ЦМЛ, т.е. налице са предпоставки за неточности при
неговото прилагане. На следващо място, видно от СХЕ не са спазени
изискванията на метода при пробовземането, не са посочени ползваните
уреди. Изследването на процесния продукт е направено в необосновано дълъг
период след вземането на пробата – повече от две години, което създава риск
от промени в химическите характеристиките на веществата. Не са нужни
специални познания за да се приеме, че предвид естеството на изследвания
продукт, същият подлежи на бърза развала и е напълно възможно за този
период да претърпи изменения. Това налага пробата да бъде съхранявана при
специални условия, което не е отразено в изготвената експертиза. Доколкото
ЦМЛ е част от системата на митническите органи, част от която е и страна по
делото, то нейното заключение не следва да буди каквото и да било съмнение
за компетентност и правилност, което в случая не е налице.
Предвид гореизложеното съдът приема становището на
митническите власти за осъществена от въззивника митническа измама за
недоказано и необосновано, а жалбата му за основателна. Издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова
следва да бъде отменено изцяло от съда.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски. Въззивникът претендира разноски в общ
размер на 1 450 лева съгласно представен списък, от които 600 лева – депозит
за експертиза и 850 лева за договорено и заплатено по банков път адвокатско
9
възнаграждение. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност
съдът намира за неоснователно, тъй като не надвишава определения
минимален размер Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към момента на договаряне и заплащане на
възнаграждението.
Воден от гореизложените мотиви и съображения и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 49/16.06.2021 г., издадено
от с.д. Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция
„Митници“ /с ново наименование Териториална дирекция „Митница Варна“/,
с което на „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл. 234
ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1
т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 10 811, 95
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ да заплати на
на „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“№23, представлявано от
Д. Ф. М. сумата от 1 650 лева /хиляда шест стотин и петдесет лв., 00 ст./ ,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните, по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10