Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 238
16.11.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя
Белева
Мл.с.
Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2479 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.Н.С., ЕГН
**********,*** и съдебен адрес гр. Несебър, ул. “Иван
Вазов” № 4, подадена чрез проц. представител адв. Женета
Иванова – БАК, срещу Решение № 260023 от 02.09.2020г. по гр.д.*** за 2020г., с
което е отказано да бъде издадена заповед за защита в полза на жалбоподателя, в
качеството му на лице по чл.3, т.3 от Закона за защита срещу домашно насилие /ЗЗДН/, срещу домашно
насилие, осъществено от И.В.В. с ЕГН **********,***, от която молителят има
дете, за това, че на 28.07.2020г., около 03.00 часа, пред баничарница, находяща
се в гр. Несебър, ул. “Кипарис” № 14, чрез отправяне на обидни думи – “мухльо”, “манипулатор”, “ти не си мъж бе”, “ела тук, като насран си” и
заплахи “ще ви срина из основи”, и
захвърляне на стъклен монетник и порцеланова чаша към молителя С.,
му причинила психическо насилие и опит за физическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
С
обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на И.В.В. сумата от 300
лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за адвокат
и по сметка на РС – Несебър сумата в размер на 80 лв., представляваща държавна
такса за разглеждане на молбата.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Навежда доводи, че
първоинстанционния съд не е направил правилна преценка относно събраните в хода
на производството доказателства, като изложените в молбата факти за извършено
психическо, емоционално и опит за физическо насилие се установяват по безспорен
начин от Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, показанията на св. О., приложената
преписка № УРИ 304р-16438 от 28.07.2020г. по описа на РУ – Несебър, които не са
били опровергани от разпитания по делото св. Иван А.. В допълнение застъпва
становище, че същите не следва да бъдат ценени, предвид неговата възможна
заинтересованост, с оглед съществуващите между него и ответницата приятелски
отношения, както и обстоятелството, че същият не потвърди в показанията си,
заявеното от ответницата пред служителите на РУ – Несебър на 28.07.2020г., че е
била докарана именно от него до баничарницата.
Излагат се доводи, че
първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като на първо място не е изпълнил задължението си да цени показанията
на св. А. по реда на чл.172 от ГПК, предвид неговата явна заинтересованост от
изхода на делото в полза на ответницата, а също така е допуснал като
доказателство по делото представената от ответната страна съдебно-психологична
експертиза, което доказателствено средство не е било събрано по реда на ГПК
чрез изслушване на експерта в съдебно заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК.
Като сочи, че експертизата е с доказателствено значение само за гражданското
дело, по което същата е допусната и изслушана, жалбоподателят твърди, че
районния съд е допуснал и обосновал решението си с едно недопустимо
доказателства, като в тази насока цитира съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят сочи,
че районния съд изобщо не се е произнесъл, дали по отношение на него е
извършено емоционално или опит за физическо насилие, в т.ч. не е коментирал
наведените в молбата доводи и твърдения и събраните доказателства. Застъпва
становище, че районния съд незаконосъобразно е приел, че представената от
негова страна жалба, подадена от Ц.С. до РП – Несебър съдържа устни показания в
писмен вид, поради което е намерил за недопустимо приемането й по делото. В
тази връзка излага аргументи, че същата е допустимо доказателствено средство –
частен документ по смисъла на чл.180 ГПК и представлява материален израз на
волята на автора си.
Навежда оплакване, че
въпреки неприемането на подадената от Ц.С. до НРС жалба, районния съд
незаконосъобразно не е допуснал същата да бъде разпитана като свидетел за
установяване на възприетите от нея факти на 26.06.2020г. относно друг случай
описан в молбата за домашно насилие, сочещ на системност на такова поведение от
страна на ответницата. В подкрепа на твърдението си за допуснато нарушение
жалбопадателят сочи, че съдът в същото време допуснал като свидетел на
ответната страна св. А., който въпреки че не бил очевидец, свидетелствал именно
за този случай на 26.06.2020г.
Навежда твърдение, че
съдът незаконосъобразно е отказал допускане на оглед на счупения монетник, с
който ответницата се е опитала да удари ищеца по реда на чл.204 ГПК.
С депозирана жалба се навеждат твърдения, че е
напълно необоснован извода на съда, че жалбоподателят препятства майката да се
вижда с детето, като в подкрепа на този факт липсват каквито и да било
доказателства В тази връзка се позовава ва представено от ответницата
Протоколно определение от 21.11.2019г., постановено по гр.д. № 800/2019г. по описа на РС – Несебър, по силата на което
родителските права са предоставени на ответницата, която можела да вземе детето
по всяко време, включително и от детската градина, но същата вместо да вземе
детото, в 3.00 ч. сутринта устройвала скандали на ищеца на работното му място.
Въпреки, че счита
изясняването на този факт за ирелевантен за настоящия процес, предвид факта, че
районния съд е обосновал решението си с него, без да го въведе в релевантните
по делото факти подлежащи на доказване и без да разпредели доказателствена
тежест за него, жалбоподателят прави искане да бъде допуснато като
доказателство по делото Протокол по изп. д. № 6/2020г. от 23.01.2020г. на ДСИ при РС – Несебър за установяване обстоятелството,
че същият е довел при съдебния изпълнител детето, за да бъде предадено на
ответницата, но същата е отказала категорично да дойде да вземе детето, както и
същото да бъде заведено в дома й.
В допълнение,
жалбоподателят навежда доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение
на чл.2 от ЗЗДН, видно от мотивите на решението, в които е посочено, че е
безспорно установено, че ответницата се е държала превъзбудено и е отправила
обидни реплики към молителя, както и че го е замервала с твърди предмети, като
в същото време е прието, че е останало недоказано така извършените от нейна
страна действия да са породили някакъв страх у молителя, както и да са му
причинили страдания, душевна болка и безпокойство при начина му на живот, които
да се окачествяват като психическо насилие по смисъла на ЗЗДН. Жалбоподателят
счита така изложените мотиви за неправилни, като застъпва становище, че
конфликтните отношения между страните не могат да обосноват извода на съда за
неоснователност и недоказаност на молбата му за защита от домашно насилие,
както и за липса на акт на домашно насилие. В допълнение на горното навежда
доводи, че от значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно
насилие е установяване на факта, налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или
не, а не дали деянието е предизвикало у ответника страх, страдания, душевна
болка и безпокойство, каквото изискване разпоредбата не установява.
В срока по чл.17,
ал.4 ЗЗДН не е постъпил отговор от ответната страна.
В откритото съдебно
заседание, процесуалния представител на въззивника – адв. Иванова поддържа
депозираната въззивна жалба. Излага доводи за неотносимост на представеното от
въззиваемата страна решение на НРС, както и че обстоятелствата досежно
мотивацията на въззиваемата не съставляват оправдателна причина за действията
й. Претендира отмяна на първоинстанционното решение.
В окритото съдебно
заседание, процесуалния представител на въззиваемата – адв. Чернаема оспорва
изцяло подадената въззивна жалба и представеното с нея доказателство. Излага
доводи, че извършените от въззиваемата действия са били оправдани, с оглед представената
съдебно-психологична експертиза и информацията, че детето е водено в ранни
часове при бащата на работата му, а от друга, че същите не са ограничили личния
му живот и свобода, поради което не водят до приложението на ЗЗДН. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжен съд-Бургас,
след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство,
подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
При преценката на събраните пред РС - Несебър и пред
настоящата съдебна инстанция доказателства, в контекста на направените
оплаквания, въззивният съд приема следното от фактическа страна:
РС-Несебър е бил
сезиран с подадена от М.Н.С. молба за защита по ЗЗДН срещу И.В.В., с когото
живеел на съпружески начала от 2006г. до м.юли 2019г. От съжителството си
двамата имали едно дете – М.Н.С. на 7 год. Сочи се, че преди около година
ответницата започнала системно да употребява алкохол, да вдига скандали и да
обижда молителя и неговите близки в присъствието на детето им, поради което на
22.07.2019г. двамата се разделили окончателно. Навежда твърдения, че от този
момент нататък ответницата започнала да упражнява срещу него домашно насилие
под различни форми, като последният такъв случай се състоял на 28.07.2020г.
Сочи, че на 01.30ч. сутринта отишъл на работа в търговски обект – баничарница,
стопанисвана от собственото му дружество, в който по това време били и лицата А.Ф.
и А.О.. Около 02.32ч. ответницата му се обадила по телефона и започнала да му
отправя обвинения, че води детето в баничарницата посредно нощ, говорила
заваляно, от което предположил, че същата е консумирала алкохол, след което
разговорът приключил. След около 30 минути, последната пристигнала на работното
му място, управлявайки личния си автомобил и слушайки силно музика. Същият
предположил, че ответницата е консумирала голямо количество алкохол, поради
което решил да не й обръща внимание, а да се обади на полицията. Ответницата
започнала да го обвинява, че е водил детето в баничарницата в ранните часове на
деня и го подканяла да излезе
навън. Започнала да го обижда и да му
отправя закани с думите “манипулатор”, “ти не си мъж бе”, “ела тука, като насран
си”, “мухльо”, “ще ви срина из основи”. Впоследствие същата взела от гишето стъклен монетник,
тежащ около 1 кг. и го захвърлил в посока на молителя, който успял да се
отдръпне, а монетникът се ударил в стената и се счупил на пода. След това
ответницата взела от гишето порцеланова чаша, пълна със захар и я хвърлила по
него, при което същият отново се отдръпнал и успял да избегне удара. След десет
- петнадесет минути, на мястото дошли полицаи, които преустановили конфликта. В
тяхно присъствие, ответницата отново направила опит да се пресегне и да удари
молителят, влязла в пререкания с полицаите, които поискали да й вземат проба за
алкохол, но същата отказала. Задържали я и й свалили номерата на колата, тъй
като била във видимо нетрезво състояние. Молителят твърди, че с така
отправените от нейна страна обиди и заплахи и опита за физическо насилие,
ответницата съзнателно и целенасочено му причинила страдание, унижение на
личността и достойнството, а освен това му създава пречка за упражняване на
признатото му от закона право на труд.
Приложена е
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с твърдения с идентично съдържание, на тези изложени в молбата за
издаване на заповед за зашита.
Ответницата е
изложила становище, че противно на наведените в молбата твърдения не употребява
алкохол, а на процесната дата била разстроена след като предходната вечер
научила от нейна позната, че няколко дена подред рано сутринта молителят,
заедно с майка му качват детето на колата и го водят на някъде. Предположила,
че това е търговския обект на молителя, поради което помолила неин познат да я закара,
понеже тя самата не била в състояние да шофира. Отрича да е отправяла закана и
заплахи срещу молителя, като противно на твърденията, наведени в жалбата, сочи,
че единствено го попитала къде е детето и защо го будят рано да го карат на
търговския обект. Сочи, че вместо да отговори на въпросите, молителят се
нахвърлил срещу нея и започнал да я обижда. Впоследствие същият се обадил на 112
и обявил, че го била заплашвала. Намира молбата за тенденциозна и във връзка с
водено между двамата гр. дело № 96/2020г. за изменение на
родителски права.
Ангажирани са
множество писмени доказателства.
Не се спори между
страните, че същите са живели на съпружески начала за периода от 2006г. до м.
юли 2019г., а видно от представеното по делото Удостоверение за раждане №
**********, издадено на 21.10.2013г. в гр. Бургас, 3-то кметство /л.9 от делото на НРС/,
същите са родители на М. М. С., роден на ***г. Не се спори също, че отношенията
между страните са изключително влошени и същите не комуникират помежду си,
което състояние се констатира и от настоящия съд при непосредственото му
впечатление от поведението на страните в съдебно заседание.
Приложено по делото е
протоколно определение на РС - Несебър от 21.11.2019г. /л.25
от делото на НРС/, с което е одобрена постигната между
страните съдебна спогодба, по силата на която родителските права върху детето М.С.
са предоставени на ответницата, а на молителя е определен режим на лични
отношения.
Приобщени са
материалите по полицейски преписка № УРИ 304р-16438 от 28.07.2020г. по описа на
РУ – Несебър /л.38 – 43 от делото на НРС/, съдържаща докладна записка, изготвена във връзка с
процесния инцидент между страните, представляваща официален свидетелстващ
документ, съставена от длъжностни лица в кръга на службата им. От съдържанието
й се установява, че в 03.05 ч. на 28.07.2020г., дошлите на място полицайски
служители установили на местопроизшествието ответницата, която заявила, че
търси 6 – годишния си син в баничарницата, стопанисвана от молителя. Същата
била във видимо нетрезво състояние и миришела силно на алкохол. През цялото
време, докато разговаряли с нея, същата крещяла и обиждала молителя.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите О. и А..
Свидетелят О.
заявява, че познава молителя и ответницата. От показанията му се установява, че на процесната дата – 27-ми
срещу 28-ми юли 2020г., бил на работното си място, а именно в търговския обект
на молителя, когато ответницата дошла с
колата си около 03.00ч. през нощта. Още с идването си, същата се приближила до
свидетеля и започнала да му вика като му задавала въпроси относно
местонахождението на детето си, както едновременно с това подканяла молителя да
излезе. Свидетелят сочи, че по това време в обекта били той, молителят и още
един работник, но не и детето. Ответницата започнала да обижда и да отправя
закани към молителя с репликите “Ела, мухльо да се
разберем, защо разкарваш детето ми по баничарницата”, “Аз ще те срина”, “Ще бъдеш като насран”, “Ела да се разберем”.
Молителят не реагирал, при което последната взела монетника, който се намирал
на прозореца, през който се продавали закуските и го захвърлил в посоката,
където се намирал молителя. Същият успял да се отдръпне навреме и да избегне
удара. След това го замерила и с порцеланова чаша. Междувременно молителят се
обадил на полицаите, които дошли, извършили проверка на самоличността на
ответницата и я отвели с колата си.
Свидетелят А.
заявява, че ответницата му е близка приятелка, а с молителят няма никакви отношения.
Сочи, че вечерта на 27-ми срещу 28-ми октомври, по нейна молба я закарал с
личния й автомобил в близост до баничарницата на молителя, тъй като същата била
силно притеснена от новината, която чула от нейна близка, че молителят системно
водил детето им на обекта. Първоначално свидетелят бил против тази нейна
инициатива, тъй като молителят преди около месец го нападнал с нож и го ранил
по ръката, но въпреки това се съгласил. След като паркирал и заключил колата,
предал ключа на молителката и й казал да му се обади, щом реши, че иска да се
върне обратно. Отишъл при негови познати и изчакал молителката да му се обади.
По-късно същата му се обадила и му съобщила, че имала конфликт към 03.00ч. с
полицаи, които неправомерно свалили номерата на колата й.
При така събраните по
делото доказателства, с обжалваното решение, РС - Несебър е направил извод, че
на процесната дата 28.07.2019г. И.В. не е осъществила акт на домашно насилие
спрямо молителят М.С.. Приел е за безспорно доказани осъществените от нейна
страна действия на процесната дата, но не и че същите са породили страх у
молителя или причинили страдания, душевна болка и безпокойство при начина му на
живот, които да се окачествяват като психическо насилие по смисъла на ЗЗДН.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Бургас, намира от правна страна следното:
Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение Въззивният съд, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Несебър е валиден и допустим съдебен
акт.
Относно правилността на решението:
Настоящият съдебен
състав на БОС намира първоинстанционното решение за неправилно, тъй като от
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Според чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен
ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като представи декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали няма
видими белези от извършеното физическо насилие или са липсвали свидетели, които
да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му и т.
н.
В конкретния случай,
молителят е представил декларация, съдържаща точно описание на приписваните на
ответницата действия – психически и емоционален тормоз, изразяващ се в
скандали, закани за саморазправа, викове и обиди и опит за физическо насилие – замерване
с тежки твърди предмети, окачествени като домашно насилие. Независимо от това,
по делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства, които са годни
да установят и доказват извършените действия, съставляващи актове на насилие
спрямо молителя, без да е потребно да се прави позоваване на доказателствената
стойност на декларациятя.
Основен свидетел по
настоящото дело е свидетелката О., която се намира в трудово правоотношение с
молителя. Служебната й зависимост от молителя, преценявана в контекста на силно
влошените взаимоотношения между страните по спора, води до потребността
показанията на свидетелката да бъдат преценявани изключително прецизно, при
отчитане на възможната заинтересованост, като се ценят с оглед всички друго
данни по делото - чл. 172 от ГПК. В своите показания
свидетелката О. възпроизвежда факти, на които е пряк свидетел. Същите относно
случилото се на 28.07.2020г. по никакъв начин не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно
отправените от ответницата обидни думи и заплахи спрямо молителя, описани
по-горе, на дата 28.07.2020г, както и относно факта, че същата е направила опит
да засегне неговата телесна неприкосновеност замервайки го със монетник и
стъклена захарница. Същите са последователни, житейски логични и кореспондират
с посоченото в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и приобщената по делото докладна записка относно извършена проверка по полицейска
пр. УРИ 304р-16438/28.07.2020г. по описа на РУ – Несебър.
От съвкупната
преценка на цялата налична по делото доказателствена съвкупност може да се направи
обоснован и категоричен извод, че не е оборена доказателствената сила на
представената декларация, а същевременно са представени доказателства в
подкрепа на същата.
За пълнота на
изложението следва да се споменат и заявените в с.з. от 02.09.2020г. от св. О. обидни
квалификации, отправени от ответницата по отношение на молителя и неговата
майка през месец юни същата година, а именно “Циганин,
Мангал” и “Курвата дойде”. Така заявените от свидетелката обстоятелства съдът
възприема като индиция за затормозяващо поведение от страна на ответницата към
молителя и неговите близки, значителен период от време преди актът на домашно
насилие на 27.08.2020г.
Съдът споделя
наведеното с жалбата оплакване за допуснато превратно тълкуване на
доказателствата от страна на първоинстанционния съд при изграждане на
фактическите му изводи. Излагайки фактическата обстановка, съдът не е изпълнил
задължението си да цени показанияна св. А. по реда на чл.172 от ГПК, в частта,
в която същият заявява, че е закарал лично молителката до търговския обект, като
вземе предвид неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото в полза
на ответницата и във вреда на молителя, което се установява както от
показанията му, в които същият свидетелства за конфликтни отношения с ищеца и
за близки отношения с ответницата, така и от извършеното по делото допълване на
протокола от с.з. пред РС – Несебър от 02.09.2020г., откъдето е видно, че
същият е употребил обидни квалификации спрямо молителя.
Основателно е
оплакването, че районния съд е допуснал процесуално нарушение кредитирайки
представена от ответната страна съдебно-психологична експертиза /л.26-31 от делото на НРС/, което
доказателствено средство не е било събрано по предвидения в ГПК процесуален ред.
(В този см. Решение № 62 от 27.03.2013г. на ВКС по гр.д. №
889/2012г., II г.о., ГК, докладчик
председателят Стойчо Пейчев, Решение № 634 от 07.10.2009г. на ВКС по гр.д. №
2135/2008г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Ценка Георгиева). В допълнение следва
да се посочи, че обоснованият с нея извод за наличие на синдром на родителско
отчуждение у детето по отношение на майката не разкрива отношение към предмета
на доказване в настоящото производство. Психологическият профил на детето е
допълнителен фактор, който следва да бъде съобразен от съда в хода на
възникналия между страните спор за родителски права, единствено във връзка с
определяне на родителския им капацитет. Същият не е релевантен към предмета на настоящото
дело, което следва да се ограничи до въпроса извършила ли е ответницата морално
укоримо поведение по отношение на молителя на сочената от него дата и дали
същото може да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
По изложените съображения неотносим се явява и представения от въззиваемата препис
на Решение № 260043 от 29.09.2020г. по гр.д.*** за 2020г. /л.21 от делото на БОС/, с
което същата цели да изгради негативен облик на молителя пред настоящата
инстанция.
Районния съд
необосновано е приел в мотивите си, че молителят препятства ответницата да се
вижда с детето, на който се основава и нейната защитна теза в процеса.
Събраните в тази насока гласни
доказателства - показания на св. А. и писмени доказателства - протоколи, постановени
от ДСИ Рени Георгиева от дата 23.01.2020г. /л.7
и 20 от делото на БОС/ не са еднопосочни.
Освен това същите са неотносими към настоящото производство, тъй като касаят
дати предхождащи деянието на ответницата, което същата признава, че е извършила
по съвсем различен повод.
В заключение следва
да се има предвид, че нито евентуалното неизпълнение на съдебната спогодба от
страна на молителя, нито спорът за предоставяне на родителски права между
страните съставлява извинително обстоятелство за извършеният от ответницата акт
на домашно насилие. Наведените от страните в тази насока обстоятелства не
следва да бъдат обсъждани, тъй като целта на ЗЗДН е да защити лица,
пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите
за родителски права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на
други отношения между родителите свързани с упражняването на родителските права
и задължения (арг. от чл. 123 от СК).
Неправилен се явява изводът на районния съд,
че извършените от ответницата действия не представляват психическо насилие.
В закона липсва легална дефиниция на понятието
"психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално
насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които
имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
От съвкупния анализ
на доказателствата се установява по безспорен начин, че при пристигането си на
търговския обект ответницата е установила липсата на детето, но не е напуснала местопроизшествието.
Целенасочено се е опитала да провокира молителя, предизвикала е скандал,
крещяла е и е отправяла обидни квалификации и закани по негов адрес, а
впоследствие на два пъти е направила опит да го нарани, замервайки го с тежки
твърди предмети, създавайки реална опасност за живота и здравето му. С
извършване на горепосочените действия на публично място, в присъствието на
трети лица и служители на реда, под въздействието на алкохол, ответницата е
демонстрирала грубо неуважение на общоприетите норми за поведение. Предвид тези
обстоятелства и установените по делото данни за предходни нейни прояви по
отношение на молителя и неговата майка, настоящия съдебен състав намира, че поведението
й се отличава с липса на самоконтрол, изключителна дързост и арогантност. Грубото
държание на ответницата е не само израз на липса на уважение към бащата на
собственото й дете, но накърнява и достойнството му, навлиза в личното му
пространство и представлява опасност за физическото и психическото му
състояние. Действията на ответницата надхвърлят границите на житейско
допустимото. Обективираното в молбата и в декларацията поведение е недопустимо
от гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване,
съгласно които противоречията между родители независимо от техния характер -
личен или имуществен, не следва да се разрешават чрез агресивно поведение,
водещо до конфликти и проявяващо се във в заплахи, обиди и физическа принуда, а
чрез всестранно и задълбочено разискване на проблемите.
Предвид изложените
съображения, въззивният съд приема за установени изложените в молбата твърдения
за извършено на 28.07.2020г. домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН – емоционално, психическо и опит за физическо насилие от страна на
въззиваемата спрямо жалбоподателя. Ето защо, следва да бъдат взети адекватни
мерки по ЗЗДН за защита, поради което молбата е основателна и следва
да бъде уважена.
Съдът, като съобрази
характера и естеството на установеното по делото домашно насилие и високата
степен на потенциална опасност същото да продължи и за в бъдеще, с оглед
постоянните контакти на страните във връзка с изпълнение на постигнатата
помежду им спогодба и висящото към настоящия момент производство за изменение
режима на упражняване на родителски права, намира, че спрямо въззиваемата
следва да бъдат наложени поисканите от молителя мерки за защита по чл.5, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
пострадалия, както и забрана да приближава пострадалия, жилищата, които обитава
същия, неговите месторабота и места за социални контакти и отдих. Съдът счита,
че исканите мерки следва да се наложат за срок от 12 месеца. По-дълъг срок не
би съответствал на тежестта на извършените действия, а по-кратък не би имал
възпитаващо действие по отношение на ответницата, която няма критично отношение
към случилото се и съзнание за нередност на поведението си.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване
на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното
насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът, при преценката си
по чл. 27,
ал.2 и 3 ЗАНН относно размера
на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършеното
домашно насилие-типична за подобен вид деяния, а от друга-липсата на данни за
имотно и материално състояние на ответницата, но доколкото последната е в
работоспособна възраст и е трудоспособна и при липсата на данни даващи
основание на съда да приеме обратното, настоящата инстанция намира, че следва
да наложи глоба под средния размер на това определен в закона. В тази
връзка, съдът намира, че глоба в размер на 400,00 лв. ще осигури
постигане целите на личната и генералната превенция целени от закона и ще
въздейства поправително на ответницата.
Към нарушителката И.В.В.
следва да бъде отправено предупреждение, че при неизпълнение на мярката, на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН ще бъде задържана от органите на МВР и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
При този изход на
спора въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 11 от ЗЗДН държавна такса в
размер на 80 лв. за образуване на първоинстанционното производство по сметка на
съдебната власт, в полза на молителя - разноски за адвокатско възнаграждение,
направени в производството пред РС - Несебър в размер на 300 лв. и такива в
размер на 40 лв. за внесена д.т. за въззивното производство, както и д. такса
от 5лв. по сметка на БОС, в случай на служебно издаване на изп. лист.
Водим от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260023/02.09.2020 г.
постановено по гр. д. № 619 по описа за 2020 г. на Районен съд - Несебър, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА,
на основание чл. 5, ал.
1 от ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да приближава на разстояние по-малко от 100 метра М.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***, жилищата, обитавани от същия, находящи се в *** и ***, местоработата му, както и местата му за социални контакти и
отдих, които посещава, за срок от 12
месеца, освен по разпореждане на държавен орган.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, че на основание чл. 21, ал.3 от ЗЗДН, при констатиране от
полицейски орган на неизпълнение от нейна страна на заповедта за защита,
полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, платима в полза на държавата.
ОСЪЖДА И.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
да заплати държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Несебър и държавна такса
от 5 лв. /пет лева/ по
сметка на Окръжен съд - Бургас, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на М.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща
направените пред първата инстанция разноски за заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на М.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 40
лв. /четиридесет лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски за внесена държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителя М.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***.
Препис от решението и
заповедта да се изпратят на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН на страните, както и
на компетентното РУ на МВР по техния настоящ адрес.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.