О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №148
гр.Силистра, 21.03.2023 година
Административният съд гр.Силистра, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от с-я М.Славова частно административно
дело №55 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Б.М.Ф. ***, чрез представител по пълномощие адв.М.М. ***, моли съда да отмени Определение №**********
(посочено в частната жалба като Разпореждане), изх.№ 2113-18-883#1/16.02.2023г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП НОИ
гр.Силистра, с което е оставено без
разглеждане заявление вх.№2113-18-883/17.10.2022г. на оспорващата за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) и е прекратено производството по същото. С
частната жалба се твърди, че оспореният акт бил издаден при отсъствие на
предходен такъв,постановен по същество на пенсионния спор, тъй като с
релевирания отказ за отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане №Ц2113-18-520#9/21.01.2021г.,издадено по Заявление вх.№Ц2113-18-520/16.09.20г.,
не се пораждали права и задължения нито за неговия адресат,нито за НОИ или за трети
лица.В тази връзка се позовава на две Определения на ВАС, акцентирайки върху довод,
че правото на пенсия не се погасява по давност.Не се твърди да е попълнена
хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО,обосноваваща отмяна или изменение на влязъл в
сила акт по чл.98 КСО,но се настоява,че поради липса на настъпила преклузия за
заявяване (не уточнява каква е връзката между процесуалната преклузия и твърдения
материалноправен институт на давността),респ. за упражняване
на правото на лична пенсия от оспорващата, органът е дължал постановяване на
акт по същество по нейното заявление от 17.10.22г. Ето защо се моли да бъде
отменен оспорения акт на ответния орган и преписката - върната на същия за
произнасяне по същество по Заявление вх.№2113-18-833/17.10.22г. на частната жалбоподателка, както и да ѝ бъдат присъдени съдебни
разноски.
Ответникът
- Началникът на отдел „Пенсии“ при ТП
на НОИ гр.Силистра, в писмено
становище по делото (л.71-л.75), оспорва частната жалба. Излага подробно
съображения за законосъобразност на обжалвания акт. Поддържа,че с двете подадени
заявления (на 16.09.2020г. и на 17.10.2022г.) оспорващата е представяла
неизменно едни и същи документи,вкл. Трудова книжка №1957, издадена на 24.10.1972г.
от ПК“Камъшит“ гр.Силистра, като с второто по ред заявление освен същата
трудова книжка е представила още Удостоверение за идентичност на имената ѝ
и Удостоверения за раждане на двете ѝ деца, с оглед приложението на чл.9
ал.2 т.1 КСО. Всички те са били надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне,
поради което е приел отсъствие на специалната хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО.С
оглед на изложеното,позовавайки се на безпротиворечива
практика на ВАС,настоява частното оспорване да бъде оставено без последици, а
обжалваното определение потвърдено като съответно на закона и фактите по
делото.
Производството е по реда на Глава Десета,Раздел
ІV АПК като предметът на настоящия контрол за законосъобразност е акт,с който е оставено без разглеждане
заявление за отпускане на ЛПОСВ и прекратено производството по същото на
основание чл.27 ал.2 т.1 АПК, което съгласно чл.56 ал.4 АПК, подлежи на
обжалване по реда на чл.197-чл.201 от АПК.
Съдът като
обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съобразно с разпоредбата на чл.200, вр. с чл.168 ал.1 и чл.146 АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:Жалбата
е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол (чл.56 ал.4 АПК),от лице с правен интерес от оспорването,в законоустановения срок (чл.197 АПК). Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното прекратително
определение е постановено в производство по подадено второ по ред заявление от Б.М.Ф.
за отпускане на пенсия,както следва: 1.Със
Заявление вх.№Ц2113-18-520/16.09.2020г. е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (чл.68 КСО), каквато ѝ е отказана с
Разпореждане №Ц2113-18-520#9/21.01.2021г. (л.48-л.49)
по причина,че не са изпълнени предпоставките от чл.68 ал.3 КСО в частта им за
изискуемите 15 години действителен стаж.Относно кумулативната предпоставка за
навършена възраст (през 2020г.) от 66 години и 6 месеца,пенсионният орган няма
колебания,като е установил, че този елемент от фактическия състав на
претендираното право е осъществен, защото към датата на подаване на заявлението
оспорващата е навършила 66 години 9 месеца и 3 дни. Приел е обаче, че
действителният положен от нея стаж възлиза на 13 години 11 месеца и 12 дни,
което препятства уважаване на заявлението ѝ. В рамките на проведеното
пенсионно производство по това първо по ред заявление, пенсионният орган е
поискал извършване на проверка относно деклариран осигурителен стаж при ЗП Б.Х.М.за
периода 01.11.2019г.-31.07.2020г., в хода на която е било установено, че
оспорващата е напуснала страната на 07.10.2019г. и е влязла отново в България
на 14.09.2020г., при установеност, че постоянният ѝ адрес е в Република
Турция и, деклариран настоящ адрес *** (л.14) на 15.09.2020г. В хода на
извършената проверка по разходите на ДОО е бил съставен Констативен протокол №КП-5-18-00841142/13.
11.2020г. (л.43) и издадени Задължителни за изпълнение от осигурителя (ЗП Басри
Мустафа) предписания,по реда на чл.108 ал.1 т.3 КСО №ЗД-1-18-00841147/13.11. 2020г.
(л.42),за заличаване на данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО за Б.М.Ф. която през целия
удостоверен период за полаган от нея труд при земеделския производител е отсъствала
от страната.Последните не са оспорени пред съда и като влезли в законна сила са
породили своите правни последици свързани с отричане на заявения осигурителен
стаж при ЗП от частната жалбоподателка в периода
01.11.2019г.-31.07.2020г. При това положение и съобразявайки правилото от чл.15
ал.4 НПОС, пенсионният орган е установил действителен осигурителен стаж,който
по дефиниция представлява действително изслужено време по трудово или служебно
правоотношение (арг.§1 ал.1 т.12 ДР КСО) в обем от 13
години 11 месеца и 1 2дни, което е обосновало и отказа му за отпускане на
ЛПОСВ.
2.Със Заявление вх.№2113-18-833/17.10.22г. (л.58-л.59) Б.М.Ф., чрез
упълномощен представител адв.М.М., е поискала отново отпускане
на същия вид лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), по повод на
което е постановеното оспореното Определение №2113-18-833#1/16.02.2023г.(л.66), връчено на 27.02.2023г. на
пълномощника,който в срока от чл.197 АПК, го е оспорил пред настоящия съд. Със
Заявлението са представени трудова книжка№1957, издадена от ПК“Камъшит“ гр.Силистра,Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена изх.№152/02.10.2014г. (л.61) и две
Удостоверения за раждане на децата М. и А. от жалбоподателката (в
оригинал),които не удостоверяват придобит допълнителен осигурителен стаж или
друго обстоятелство от значение за признаване на претендираното право на ЛПОСВ.
Или, на 17.10.2022г. частната жалбоподателка
отново, след приключване на предходно пенсионно производство по нейно заявление
от 16.07.2020г.,с влязло в сила разпореждане,е поискала отпускане на същия вид
лична пенсия, представяйки същите доказателства,което изцяло ирелевира
специалната хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО за преразглеждане на Разпореждане
№Ц2113-18-520#9/21.01.2021г.
Независимо от спецификата на
настоящото производство,то несъмнено спрямо него е приложима разпоредбата на
чл.27 ал.2 АПК,с чиято т.1 законодателят не е въвел изискване по отношение на
административния акт, да е осъществен съдебен контрол. Въведена е като
предпоставка за допустимост на искането за издаване на съответния индивидуален
административен акт, липсата на влязъл в сила друг административен акт със
същия предмет и страни.Следователно, подаденото второ по ред заявление от частната
жалбоподателка за отпускане на ЛПОСВ на 17.10.2022г.,към
което не са представени нови доказателства и липсват нови факти,които да
налагат преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила
разпореждане,е недопустимо и компетентният пенсионен орган законосъобразно е
отказал да го разгледа по същество и да се произнесе с ново разпореждане.
В съответствие със закона е приел,че с
подадените две заявления (на 16.09.20г. и на 17.10.22г.), частната жалбоподателка е представяла неизменно едни и същи
документи,вкл. Трудова книжка №1957, издадена на 24.10.1972г. от ПК“Камъшит“
Силистра,които са били надлежно обсъдени с първото по ред произнасяне,поради
което не е налице специалната хипотеза от чл.99 ал.1 т.1 КСО.При липсата на „нови
доказателства“ в светлината на нормативните изисквания от чл.99 ал.1 т.1 КСО,в
която хипотеза само е допустимо по инициатива на пенсионера да се иска
преразглеждане на влязло в сила разпореждане по чл.98 КСО, правилно е
процедирал ответникът.
По силата на общото административнопроцесуално
правило от чл.27 ал.2 АПК във връзка с чл.99 ал.1 КСО, административният орган
е длъжен да провери предпоставките за допустимост на искането,сред които е и
тази по т.1-липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни.В случая е налице влязло в си-ла (на 02.03.2021г.) Разпореждане №Ц2113-18-520#9/21.01.2021г. по чл.98 КСО, отказващо отпускане на
ЛПОСВ на оспорващата, което е пречка за издаване на акт по заявлението ѝ
с вх.№2113-18-883/17.10.2022г. Последното не се и основава на нови факти, както
и на нови доказателства, различни от представените към предходното заявление.Евентуално
новонастъпил факт е увеличената възраст на частната жалбоподателка,който е ирелевантен
по отношение на предметните предели на заявеното право.Възрастта като изискуем
и наличен факт за придобиване на процесното право на ЛПОСВ,е била призната от
пенсионния орган в предходното производство (изискуемата възраст за 2020г. по
чл.68 ал.3 КСО е 66 години и 6 месеца,чието увеличение е без правно
значение).Преодоляването на идентичността в предмета на двете административни
производства би могло да се осъществи с нови обстоятелства,касаещи изискуемия
действителен осигурителен стаж, каквито страната не е ангажирала. Неоснователно
частната жалбоподателка счита,че ответният орган е имал
задължение да се произнесе по същество на заявеното искане.Поддържа, че при
всеки постановен отказ за същото претендирано право (което
е произнасяне по същество и гарантира съдебна защита на заявителя именно по
същество на отреченото право), всъщност нямало акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо, а съгласно чл.105 ал.1 КСО, правото на
пенсия не се погасява по давност.Последното е правен постулат, но реда за
упражняване на релевираното право е регламентиран посредством КСО и НПОС, в
духа на административното правораздаване от АПК. Материалното право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст е субективно право,от категорията на притезателните и се упражнява само по волята на неговия
носител,т.е. лично право. Регламентацията от чл.105 ал.1 КСО, която е в
съответствие с конституционната разпоредба на чл.51 КРБ, означава това, че
правото на ЛПОСВ може да бъде упражнено винаги, когато неговият субект
пожелае,т.е. не непременно непосредствено с възникването му, а според волята на
неговия носител. Моментът на предявяване на правото има значение за началния
момент,от който се отпуска пенсията,ако са налице материалните предпоставки за
това. Или, чл.105 КСО постановява, че винаги, когато носителят на правото на ЛПОСВ
пожелае, може да го предяви пред компетентния пенсионен орган,а не че може
ежегодно,при едни и същи факти и обстоятелства, удостоверени с едни и същи
документи, да го заявява и по това заявление органът да дължи постановяване на
актове по неговото същество. Цитираните в частната жалба Определение
11094/03.11.21г.,адм.д.№10564/21г. и Определение №9948/21.07.20г., адм.д.№6258/20г.-
двете на VI отделение на ВАС, не са
постановени при сходни факти, а напротив обсъждани са промени в материалноправните предпоставки за упражняване на правото
на съответната пенсия, каквато е и възрастта.Освен това, няма никакви колебания
в по-новата практика на ВАС,че липсата на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни,е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
процесното (второ по ред) пенсионно производство.
Ответният пенсионен орган преценява допустимостта на производството
пред себе си в контекста на чл.27 ал.2 т.1 АПК,за което го задължава
нормативният текст. Неправилно се поддържа с частната жалба,че дори да бил
приложим общия процесуален ред,вкл. в сегмента на преценката на допустимост на
сезирането на пенсионния орган,следвало да бъде преценяван правния ѝ
интерес и наличието на други специални нормативни изисквания и главно - правото
ѝ винаги да поиска отпускане на ЛПОСВ (т.е. право, което не се погасява
по давност). В този контекст следва да се отбележи, че съдебната практика, на
която се базира становището на ответника е релевантна, тъй като е произнасяна
по сходни казуси, като към същата могат да бъдат добавени и някои от най-новите
актове на ВАС:Определение №1538/13.02.23г.,адм.д.№962/23г.;Определение
12076/29.12.22г.,адм.д.№11367/22г.-двете на VIО, ВАС.
Предвид гореизложеното,частната жалба
на Б.М.Ф. е неоснователна, а оспореният процедурен акт на началник отдел
„Пенсии“ при ТП НОИ гр.Силистра,за оставяне
без разглеждане на Заявление с вх.№2113-18-833/17.10.2022г. на оспорващата
за отпускане на ЛПОСВ и прекратяване
на производството, като съответен на закона и установените факти,следва
да бъде потвърден, воден от което и на основание чл.200 ал.1 АПК, Административният
съд гр.Силистра
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Б.М.Ф. ***, против Определение
№2113-18-833#1/16.02.2023г.,издадено от началник
отдел „Пенсии“ при Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,на основание чл.27
ал.2 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, по
аргумент от чл.200 ал.2 АПК.
СЪДИЯ: