Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198/ 05.04.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2951 по
описа за 2017 година, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.92 ал.1 от ЗЗД от Р.О.Х. с ЕГН ********** ***; против „Ю-Брадърс" ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Христо
Ботев“ № 31, представлявано от Т.Г.И..
Ищцата
твърди, че на 17.05.2011 г. е сключила с ответника предварителен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда /СОС/ с
идентификатор № 77195.721.265.2.5, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 77195.721.265 по КК на гр. Хасково, с административен адрес ******с
площ 62.73 кв.м., с предназначение - жилище, апартамент, завършен на степен
„груб строеж", заедно с прилежащо мазе № ** с площ 4,76 кв.м., както и със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот за сумата 37 000 лева с включен ДДС, платима до 17.05.2011 г.
Съгласно p. II т. 3 от договора, продавачът следвало да предаде обекта с
разрешение за ползване на сградата в срок до 30.10.2013 г. С нотариален акт №
16 т. 7 дело № 1085/2011 г. продавачът прехвърлил на ищцата собствеността на
описания в предварителния договор недвижим имот за сумата 37 000 лева, която тя
заплатила по банков път в деня на подписване на нотариалния акт. Продавачът
обаче забавил строителството на сградата, в която се намирал процесният имот, с
което не изпълнил задължението си да предаде обекта с разрешение за ползване на
сградата в срок до 30.10.2013 г. Сградата била въведена в експлоатация с
удостоверение № *** г., издадено от Община Хасково. Съгласно p. III т. 8 от
предварителния договор, за забава въвеждането в експлоатация продавачът дължал
неустойка в размер на законната лихва върху продажната цена, от забавата до
предаване на сградата с разрешение за ползване. Ответникът забавил предаването
на сградата с разрешение за ползване за периода 30.10.2013 г. до 01.06.2017 г.
За част от този период 01.11.2013 г. - 10.10.2015 г. на ищцата била присъдена
неустойка с решение по гр.д. № 2320/2015 г. по описа на ХРС. Тъй като
неизпълнението на ответника продължило и след това, за нея налице бил правен
интерес, да предяви претенция за дължимата неустойка за периода 10.10.2015 г. -
31.05.2017 г., която с оглед сключения договор била в размер на 6168,70 лева.
Предвид
изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 6 168,70 лева, дължима договорна неустойка за периода
10.10.2015 г. - 31.05.2017 г., за неизпълнение на сключения между тях
предварителен договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, както и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска
уважаването му изцяло, като доказан по основание и размер. Ответникът оспорил
автентичността на процесния договор, но не ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на това.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва иска по основание и размер, както и всички твърдения на ищцата, касаещи
възникване на вземането, предмет на претенцията. Оспорва, законният
представител на ответника Т.Г.И.да е подписвал в качеството си на управител
представения предварителен договор от 17.05.2011 г.,
като го оспорва по съдържание и в частта на положените подписи. При условията
на евентуалност твърди, че сумата е в завишен размер, както и че ответникът е
предал процесните обекти според уговорените условия и срокове. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на иска изцяло. Това му искане си
поддържа от пълномощник в открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между
ответното дружество, като продавач, и ищцата, като купувач, е сключен на
17.05.2011 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № 77195.721.265.2.5,
попадащ в сграда № 2 в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.721.265 по КК и
КР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК-София, с административен адрес в *****, с площ на обекта 62,73 кв.м., с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, завършен на степен „груб
строеж", при описани съседни обекти, заедно с прилежащо мазе №** с площ
4,76 кв.м., при описани граници; ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот - за сумата от 37 000
лева с включен ДДС, платима на 17.05.2011 г. Съгласно p. II т. 3 от договора,
продавачът се е задължил, да предаде на купувача описания обект, в подробно
описан вид; в т.ч. с разрешение за ползване на сградата - в срок до 30.10.2013
г. При забава
след срока за предаване на обекта с разрешение за ползване на сградата,
страните по договора са уговорили в p. III т. 8, че продавачът дължи на
купувача неустойка в размер на законната лихва върху продажната цена – от
забавата до предаване на сградата с разрешение за ползване. Договорът е
подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните, като носи
трите имена и подпис на ищцата, както и трите имена и подпис на законния
представител на ответното дружество - Т.Г.И.. Последният, заедно и поотделно с
още едно лице, е съдружник, управител и представляващ ответното дружество,
видно от представено извлечение от Търговския регистър по партидата му. По
направено от ответника оспорване и по негово искане, съдът откри производство
по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на процесния предварителен
договор, в частта на авторството на подписа, положен от управителя на ответното
дружество. Въпреки указаната тежест на доказване в това производство,
ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на възражението си, респ. той
не внесе депозит за назначената по делото съдебно-графологична експертиза и по
негово искане назначаването й бе отменено от съда.
В деня на
подписване на предварителния договор, е съставен и нотариален акт № 58 том II рег.3516 дело
№ 223/17.05.2011 г. на нотариус с № 352, по силата на който ответникът, отново
представляван от управителя си Т.Г.И., е продал на ищцата процесния недвижим
имот за сумата 37 000 лева, която тя му заплатила по банков път в деня на
подписване на нотариалния акт. Като писмено доказателство по делото се
представи и се прие издадено от главния архитект на Община Хасково
удостоверение № **. за въвеждане в експлоатация на строеж IV-та категория
– многофамилна жилищна сграда с обекти за търговка дейност на партерен етаж,
находящ се в сграда с идентификатор 77195.721.265.2 по КК в ПИ с идентификатор
77195.721.265 по КК на гр. Хасково, ул****По иск от 22.10.2015 г. на ищцата в
настоящото производство против ответника е било образувано съдебно производство
по гр.дело № 2320/2015 г. на Районен съд – Хасково, приключило с влязло в сила
на 26.04.2016 г. решение № 161/16.03.2016 г., по силата на което – ответникът е
осъден, да заплати на ищцата сумата от 7 213,34 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължението за завършване на строителството с разрешение за
ползване по сключен на 17.05.2011 г. предварителен договор, считано за периода
от 01.11.2013 г. до 10.10.2015 г., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски; като
искът за разликата до пълния предявен размер от 7 301,55 лева като
неоснователен и недоказан е бил отхвърлен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявения иск:
По категоричен начин по делото се установи наличието на
всички елементи от сложния фактически състав, даващ основание за ангажиране на
търсената договорна отговорност на ответното дружество към ищцата. Доказа се
наличието на договорното отношение между страните, на което се позовава ищцата.
Помежду им на 17.05.2011 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на процесния недвижим имот – СОС с идентификатор 77195.721.265.2.5 в сграда № 2
в ПИ с идентификатор 77195.721.265 по КК и КР на гр. Хасково, с адрес *****,
заедно с прилежащо мазе №*** и със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху ПИ. Изцяло неоснователно и недоказано остана
ответното оспорване истинността на този договор, т.к. не бил подписан от
неговия управител Т.Г.И.. Ето защо, следва да се приеме, че тази им двустранна
облигационна обвързаност е валидна и поражда всички насрещни права и задължения
за съконтрахентите. Нещо повече, въз основа именно на валидното й съществуване,
налице е сила на пресъдено нещо за присъждане на търсената в настоящото
производство неустойка, но за предходен период, въз основа на влязло в сила
съдебно решение, което следва да бъде зачетено и в настоящото производство.
Ищцата доказа по несъмнен начин сочената от нея забава на
ответника по предварителния договор, а именно – забава в изпълнение на
задължението му по p. II т. 3, да й предаде процесния закупен от нея обект с
разрешение за ползване на сградата - в срок до 30.10.2013 г. Снабдяването с
такова разрешение е станало далеч след изтичане на така уговорения срок, а
именно на 01.06.2017 г., когато е издадено от главния архитект на Община
Хасково удостоверение № ** за въвеждане в експлоатация на строежа на процесната
сграда. В тази връзка
изцяло неоснователно е възражението на ответника, че е предал процесните обекти според уговорените условия и срокове за това. За
допусната от него забава в това му задължение, отново следва да бъде зачетена силата
на пресъдено нещо за присъждане на търсената в настоящото производство
неустойка, но за предходен период, въз основа на влязлото в сила предходно съдебно
решение.
При забава след срока за предаване на обекта с разрешение
за ползване на сградата, страните по предварителния договор са уговорили в p.
III т. 8, че ответникът като продавач дължи на ищцата като купувач неустойка в
размер на законната лихва върху продажната цена – от забавата до предаване на
сградата с разрешение за ползване. Не се спори и се доказа, че продажната цена
на процесния имот е 37 000 лв., а претендираният в настоящото производство
период на дължимата неустойка е 10.10.2015 г. - 31.05.2017 г. Присъдената в
предходното съдебно производство неустойка по договора касае периода 01.11.2013
г. - 10.10.2015 г., включително. Ето защо, в настоящото тя следва да обхване
периода 11.10.2015 г. - 31.05.2017 г., крайната дата на който е денят,
предхождащ издаването на горецитираното удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа на процесната сграда. Дължимият размер на неустойката
за този период, на основание чл.162 от ГПК, съдът определи по своя преценка и с
помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
а именно – в размер на 6 168,70 лева за периода 11.10.2015 г. - 31.05.2017 г.,
включително. Неоснователно
е ответното възражение, че размерът на тази неустойка е в завишен размер, т.к.
той е съизмерим със законната лихва за забава и не го надвишава.
Ето защо, предявеният иск следва да се уважи изцяло за
предявения размер и частично за посочения период, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 23.11.2017 г. до окончателното изплащане; като в
частта му – да се присъди неустойка и за деня 10.10.2015 г. – следва да се
отхвърли, като недопустим, доколкото недопустимо е пререшаването на спор, вече
разрешен с влязло в сила съдебно решение, на основание чл.299 ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.130 от ГПК.
Предвид изцяло уважения по размер иск и на основание
чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата деловодни разноски в общ размер от 904,75 лв., в т.ч. и разноските по вписване
на възбраната по допуснатото в настоящото производство, по нейно искане,
обезпечение на предявения иск, съобразно т. 5 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6 по описа за
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ю-Брадърс"
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
„Христо Ботев“ № 31, представлявано от Т.Г.И.; ДА ЗАПЛАТИ на Р.О.Х. с ЕГН **********
***; сумата от 6 168,70 лева, представляваща неустойка за периода
11.10.2015 г. - 31.05.2017 г. по p. III т. 8, вр. p. II т. 3 на
сключения помежду им на 17.05.2011 г. предварителен договор за покупко-продажба
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.721.265.2.5, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор
77195.721.265 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес в ****, с
площ на обекта 62,73 кв.м., с предназначение - жилище, апартамент, на едно
ниво, завършен на степен „груб строеж", при описани съседни обекти, заедно
с прилежащо мазе № ** с площ 4,76 кв.м., при описани граници; ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот - за сумата от 37 000 лева с включен ДДС; а именно – неустойка
за неизпълнение на задължението на дружеството, да й предаде описания обект с
разрешение за ползване на сградата - в срок до 30.10.2013 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 23.11.2017 г. до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски от общо 904,75 лева; като искът в частта му – да се присъди неустойка
и за деня 10.10.2015 г., ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З.К.