Р е ш е н и е
№ 626 / 25.10.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 708 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Н.И.И. против Заповед № З-1229 от 19.06.2018 г. на
главния директор на Главна дирекция „Охрана“, с която на жалбоподателя, в
качеството му на младши експерт – младши инструктор по охраната в Областно
звено „Охрана – Пазарджик“ е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 година.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалвания акт. Поддържа
жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът –
главният
директор на Главна дирекция „Охрана“ – не се явява и не се представлява в проведените
съдебни заседания, но оспорва жалбата в подаден преди тях писмен отговор.
Жалбата е допустима и частично основателна:
Обжалваната заповед е мотивирана с извършването от
жалбоподателя на следното нарушение:
При провеждане в стаята за инструктаж на теоретично
занятие по стрелкова подготовка жалбоподателят е произвел неволен изстрел със
служебното оръжие, което представлява нарушения на чл. 3, ал. 1 и чл. 7, т. 4
от Инструкция
№ И-1 от 25 септември 2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие
от служителите на Главна дирекция "Охрана".
Посочените разпоредби на инструкцията предвиждат
следното:
Чл. 3.
(1) Служителите на ГДО са длъжни да съхраняват правилно и да пазят от
противозаконно отнемане, изгубване, повреждане или унищожаване зачислените им
служебно оръжие и боеприпаси за него.
Чл. 7. Забранява се:
4. носенето на служебно оръжие с патрон
в патронника на цевта, освен ако това не се налага за изпълнението на конкретно
служебно задължение.
Тоест макар и описано чрез своя
резултат: „произвеждане на неволен изстрел“ е ясно, че нарушението се изразява
в неправилно съхраняване и в носене на служебното оръжие с патрон в патронника
на цевта, при провеждане в стаята за инструктаж на теоретично занятие по
стрелкова подготовка, т.е. в ситуация, при която това (носенето
на служебното оръжие с патрон в патронника на цевта) не се налага за
изпълнението на конкретно служебно задължение.
Произвеждането на изстрела и обстоятелствата, при
които то е извършено са установени безспорно по делото от писмените обяснения
(дадени с докладни записки) на младши инспектор В.Г., присъствала в момента в
стаята за инструктаж, от писмените обяснения на самия жалбоподател, под формата
на докладни записки и обяснения и от писмените обяснения (дадени също с
докладни записки) на главен инспектор А.
И..
От всички тези обяснения се установява, че на
процесната дата и час – 18.08.2018 г. около 15:00 ч. жалбоподателят, обучавайки
инспектор Г. ѝ е обяснявал за правилното зареждане на пистолет „Хеклер и
Кох“ Р 30. В този момент е взел пистолета, поставил е пълнителя в него и
неволно е заредил патрон в цевта, без той самият и Г. да забележат това.
Двамата са започнали да коментират колко е дълъг спусъка на този вид пистолети,
тъй като Г. е споменала, че няма опит в стрелбата с него. С насочен пистолет на
около 45 градуса нагоре и встрани, жалбоподателят е натиснал спусъка на
оръжието, за да ѝ покаже и е произвел изстрел, с който е пробил вратата,
страничната плоскост на един от служебните гардероби и стената зад мястото,
която Г. е била заела.
Следователно безспорно е установено, че жалбоподателят
е произвел неволния изстрел, след като също неволно е заредил патрон в цевта,
т.е.
поставил е „патрон в патронника на цевта“, съгласно терминологията на посочения
като нарушен чл. 7, т. 4 от посочената по-горе инструкция.
Извършеното деяние правилно е
квалифицирано, като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.
Тази разпоредба, както и ал. 1 на чл. 194 предвиждат следното:
Чл. 194. (1) Държавните служители в МВР,
които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този
закон дисциплинарни наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители;
Правилно в обжалваната заповед е посочено също, че
извършеното нарушение е и такова по чл. 200, ал. 1, т. 2, за което законът
предвижда именно наказанието „порицание“, което е наложено със заповедта.
Съгласно тази разпоредба:
Чл. 200. (1)
Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за:
2. неизпълнение на разпоредбите за съхраняване,
опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси;
имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи;
Предвид изложеното до тук могат да бъдат
направени следните изводи:
На жалбоподателя правилно е наложено
дисциплинарното наказание „порицание“, тъй като той е не е изпълнил
разпоредбите за съхраняване на служебното оръжие. Конкретните разпоредби, които
е нарушил са чл. 3, ал. 1
от Инструкция № И-1 от 25 септември 2012 г. за условията и реда за носене на
служебно оръжие от служителите на Главна дирекция "Охрана", като
неправилно е съхранявал зачисленото му служебно оръжие и на чл. 7, т. 4 от същата инструкция, като
е носил същото това служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, като това
не се е налагало за изпълнението на конкретно служебно задължение.
Тук следва да се отбележи, че
независимо, че деянията по чл. 3, ал. 1
и чл. 7, т. 4 от същата инструкция не
са описани словесно в заповедта, а словесно е описан само резултата
„произвеждане на произволен изстрел“ е напълно ясно и за човек без специални
познания, че произвеждането на изстрела не би могло да има друга причина освен
наличието на патрон в патронника на цевта или казано по друг начин –
поставянето и зареждането
на патрон в задната част на цевта.
Неоснователни в тази връзка са част от възраженията на
жалбоподателя:
Несъстоятелен е
доводът, че дисциплинарно-наказващият орган неправилно е описал извършеното
нарушение поради неразграничаване на понятията „носене“ и „употреба“ на служебно оръжие. От там
неправилен е изводът на жалбоподателя, че дори и да има нарушение, то
произвеждането на изстрел може да представлява единствено и само „употреба“ на
оръжие, а не „носене“, доколкото ако се приемело, че носенето на оръжие включва
в себе си, като понятие и произвеждане на изстрел, то тогава терминът
„употреба“ би бил напълно излишен и изпразнен от съдържание. Неоснователни са и
свързаните възражения за липса на нарушение, доколкото патронът не е бил в
патронника за по-дълго време, а се е оказал там непосредствено преди изстрела.
Посочените
възражения не почиват на приложимата правна уредба:
Инструкция № И-1
от 25 септември 2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от
служителите на Главна дирекция "Охрана" се отнася именно за
„носенето“ на оръжието, като широк термин, включващ всевъзможни дейности по
пазене, съхраняване и боравене със същото, с изключение само на използването му
по предназначение. Напротив, под „носене“ не се разбира единствено физическото
действие, при което лицето държи или пренася със себе си оръжието. Това
безспорно следва от началните две разпоредби от Инструкцията:
Чл. 1.
С тази инструкция се уреждат условията и редът за носене на служебно оръжие от
служителите на Главна дирекция "Охрана" (ГДО).
Чл. 2.
(1) Право да носят служебно оръжие имат само служителите, които са преминали
курс на обучение по стрелкова подготовка и инструктаж за безопасно боравене с
конкретната система стрелково оръжие, която им е зачислена, и им е проведен изпит
при първоначално зачисляване на служебно оръжие.
(2) Обучението на служителите по ал. 1
се организира и провежда в Академията на МВР (АМВР) и Центровете за
специализация и професионална подготовка (ЦСПП) към нея по учебни програми,
съгласувани с ГД "Охрана".
(3) На служителите, преминали обучението
по ал. 1 и 2, се провежда изпит при първоначално зачисляване на служебно
оръжие. Изпитът се провежда в дирекцията или териториалното звено по
местоназначение на служителя от комисия, назначена от съответния началник, по
методика, утвърдена от главния директор на ГДО. За всеки проведен изпит на
служител комисията изготвя протокол, който след утвърждаването му от назначилия
комисията началник се прилага в личното кадрово дело на служителя, а копие от
него се представя на МОЛ по въоръжението при зачисляване на оръжието.
(4) Служителите на ГДО удостоверяват
правото си да носят служебно оръжие със служебната си карта.
Следователно служебното оръжие се „носи“
само от служителите, които са преминали курс на обучение по стрелкова
подготовка и инструктаж за безопасно боравене с конкретната система стрелково
оръжие, която им е зачислена, и им е проведен изпит при първоначално
зачисляване на служебно оръжие. Тоест „носенето“ е равнозначно на
„зачисляване“. Правото на носене/зачисляване се придобива след проведено
обучение и успешно преминат изпит по
стрелкова подготовка (от една страна) и инструктаж за безопасно боравене
с конкретната система стрелково оръжие (от друга страна).
В тази връзка нарушеният чл. 7, т. 4 от
инструкцията забранява носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на
цевта, освен ако това не се налага за изпълнението на конкретно служебно
задължение или казано с други думи - освен когато това не се налага за
използване на оръжието по предназначение, а именно, за стрелба със същото или
най-малкото за заплаха със стрелба. В случая няма спор, че жалбоподателят не е
възнамерявал нито да стреля с пистолета, нито да заплашва някого със стрелба,
т.е. да „употребява“ оръжието, какъвто термин, използват жалбоподателят и
процесуалният му представител. Затова той е бил в хипотезата на „носене“ на
(зачисленото му) служебно оръжие и е следвало да прилага именно забраната за
поставяне на патрон в патронника на цевта. Тоест, като по непредпазливост, неволно
е поставил патрона в цевта, той неправилно е носил оръжието, като е нарушил
правилата за безопасно боравене със стрелковото оръжие, посочени в чл. 2, ал. 1
от инструкцията. Затова поставянето на патрона в цевта и последвалият изстрел
не представляват употреба на оръжието по предназначение, а представляват
неблагоприятна последица от нарушаването на изискванията за безопасност при
работата с това общоопасно средство.
До аналогични изводи се стига и при
систематичното тълкуване на изброените забрани в останалите три точки от
инструкцията, а именно:
Чл. 7. Забранява се:
1.
носенето на служебно оръжие в ръчни чанти, куфари и друг вид ръчен багаж;
2.
оставянето на служебно оръжие без надзор;
3.
откритото носене на служебно оръжие от служители, неносещи униформено облекло,
освен ако това не се налага за изпълнението на конкретно служебно задължение;
Очевидно всяка от тези забрани също,
като забраната по т. 4 на същия член цели да се предотвратят нежелани
неблагоприятни ефекти, свързани с безопасността (както във физически, така и в
психологически смисъл) на хората и имуществото в случаите на носене на оръжието
и съответно извън случаите на употребата на същото по предназначение.
Неоснователно е и възражението за
неприложимост в случая на Инструкция № И-1 от 25 септември 2012 г. за условията
и реда за носене на служебно оръжие от служителите на Главна дирекция
"Охрана", поради обстоятелството, че същата е издадена от министъра
на правосъдието, а не от министъра на вътрешните работи. Според жалбоподателя това
следва от самата инструкция, която е издадена във връзка с чл. 175, ал. 5 от ЗМВР - понастоящем отменен, който е предвиждал
следното:
Чл. 175. (5)
Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с
инструкция на министъра на вътрешните работи.
Затова според жалбоподателя инструкцията не следва да
се счита, че е сред издадените въз
основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, посочени в посочения в
обжалваната заповед, като нарушен чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно:
Чл. 194. (2) Дисциплинарните
нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители;
Действително инструкцията е издадена на
основание чл. 175, ал. 5 от отменения с ДВ, бр.
53 от 27.06.2014 г. ЗМВР, но не само на това основание. Съгласно §1 от инструкцията, същата
се издава на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, във връзка с чл.
175, ал. 5 от ЗМВР.
Чл. 393, ал. 2 от ЗСВ първоначално е
предвиждал следното:
Чл. 393. (2)
По отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат
разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Тоест разпоредбата
е препращала към съответните части и глави на стария ЗМВР обнародван в ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г. и отменен, бр. 53 от
27.06.2014 г.)
Чл. 393, ал. 2 от ЗСВ
понастоящем предвижда следното:
Чл. 393. (2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) По отношение на
личния състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат разпоредбите на
част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните
работи.
В случая се препраща към действащия понастоящем ЗМВР обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.
Тоест
чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и преди и сега препраща, към разпоредбите на ЗМВР за
дисциплинарната отговорност, включително към чл. 194, ал. 2, т. 1. Следователно
сред издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, съгласно тази
разпоредба следва да се счита и самата Инструкция № И-1
от 25 септември 2012 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите
на Главна дирекция "Охрана", доколкото тя е издадена на основание чл. 393, ал. 2
от ЗСВ, препращаш към чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, който от своя
страна обявява за административно нарушение неизпълнението на разпоредбите на издадените въз основа
на ЗМВР подзаконови нормативни актове.
Законосъобразно
въпросната инструкция е издадена именно от министъра на правосъдието, доколкото
тя се отнася именно до
служителите на Главна дирекция "Охрана", която съгласно чл. 391 от ЗСВ е създадена, като юридическо лице със седалище София към министъра на
правосъдието.
Следва да се отбележи също, че
нарушените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и чл. 7, т. 4 от
Инструкция № И-1 от 25 септември 2012 г. за условията и реда за носене на
служебно оръжие от служителите на Главна дирекция "Охрана", издадена
от министъра на Правосъдието съответстват на чл. 3 и чл. 7 от Инструкция №
8121з-533 от 12 май 2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от
министъра на ВР.
Неоснователни са и възраженията за допуснато
съществено нарушение при установяване на административното нарушение,
изразяващо се не в несъобщаване на справката, в която са обобщени всички
доказателства от проверката.
В случая няма изрично изискване за изготвяне на
обобщена справка, която да бъде изрично съобщавана на лицето. Такова изискване
съществува съгласно чл. 207 от ЗМВР при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2,
които законът квалифицира, като „тежки нарушения
на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение". В настоящия случай допуснатото нарушение не е чл. 203, ал. 1, т. 2,
което да подлежи на наказване с дисциплинарно
наказание "уволнение", а е такова по чл. 200, ал. 1, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание".
Напротив, в случая са спазени изискванията за
законосъобразност на дисциплинарното производство:
Заповедта, с която същото е образувано е надлежно
съобщена на жалбоподателя. Жалбоподателят на няколко пъти е имал възможност да
даде писмени обяснения по случая. Първоначално е дал такива под формата на
докладни записки. На 14.06.2018 г. му е връчена изрична покана за даване на
писмени обяснения, като в същата изрично е посочена изготвената след
извършената проверка справка рег. № 4321/04.06.2018 г. Жалбоподателят се е
възползвал от това си право, като е дал на същата дата е дал и писменото си
Обяснение. В тази връзка следва да се посочи също, че съгласно чл. 205, ал. 3 от ЗМВР държавният служител, срещу когото се води
дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или
да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Тоест в
общия случай, извън случаите на чл. 207 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено „тежко“ дисциплинарно нарушение, независимо че законът не задължава
дисциплинарнонаказващият орган изрично да съобщава на лицето справката,
относно извършената проверка, самото лице би могло да поиска и да се запознае
със същата. В случая органът е уведомил лицето, че е изготвена такава справка,
като изрично е посочил номера и датата на издаването ѝ, като то е имало
възможността да поиска и да се запознае със нея преди да изготви писменото си
възражение.
Следователно, жалбоподателят действително е извършил
вмененото му дисциплинарно нарушение, като са спазени изискванията за
законосъобразност в проведеното дисциплинарно производство:
По отношение на наложения максимален размер (при възможен диапазон от 6 до 12 месеца) на
законово, предвиденото в случая дисциплинарно наказание „порицание“ съдът счита
следното:
Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата.
Първите три от посочените обстоятелства правилно са
отчетени от дисциплинарно наказващия орган, като отегчаващи. Действително,
нарушението е по-тежко от обичайната тежест за този вид нарушения. То има
вредни последици, изразяващи се в произведения изстрел, който е поставил в
опасност живота и здравето, както на
служителката Гиздова, така и на самия жалбоподател. От друга страна,
изстрелът е причинил реални материални вреди на стаята и мебелите в нея.
Отегчаващо обстоятелство са и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Грешката при носенето на оръжието, изразяваща се в поставяне на
патрон в целта и активирането на изстрела е допусната именно в момент на
обучение, включващо в себе си и изучаване на инструкциите за безопасност на
пистолета. Всички тези обстоятелства правилно са отчетени от
дисциплинарнонаказващия орган, като отегчаващи и обосноваващи налагането на
по-тежко наказание.
Но органът не е отчел, че в случая са налице и
смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, а именно: формата на вината и цялостното поведение
на държавния служител по време на службата. Допуснатото нарушение все пак не е
умишлено, а е извършено по непредпазливост. Освен това жалбоподателят е спазил
други изисквания за безопасност, като преди да натисне спусъка е насочил
оръжието в посока, в която не е имало хора. От служебното досие на
жалбоподателя е видно, че той е дългогодишен служител с много добри служебни
характеристики. Повишаван е в длъжности, има множество награди и поощрения.
Напротив, досега има само едно дисциплинарно наказание и то отпреди десет
години, което при това е предсрочно отменено от дисциплинарнонаказващия орган.
При преценката на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства съдът намира, че неправилно е наложено максималното предвидено в
закона наказание в размер на една година. Справедливо би било наказанието
порицание да бъде за срок от 10 месеца, който срок е над минимума и по-близо до
предвидения законов максимум, но все пак е по-нисък от него. Затова обжалваната
заповед следва да бъде изменена в този смисъл.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени една шеста
от направените разноски (с изключение на разноските за преписи, за които липсва
законово основание за присъждане), тъй като в такава част искането му е
основателно. Допустимите за възстановяване разноски са 10 лв., платена държавна
такса и 600 лв., платени за адвокатско възнаграждение. Следователно следва да
му се присъдят 101,67 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Изменя Заповед № З-1229 от 19.06.2018 г. на главния директор на Главна дирекция
„Охрана“, с която на Н.И.И., в качеството му на младши експерт – младши
инструктор по охраната в Областно звено „Охрана – Пазарджик“, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година, като намалява
срока на дисциплинарното
наказание „порицание“ от 1 година на 10 месеца /десет месеца/.
Осъжда Главна дирекция
„Охрана“ да заплати на Н.И.И. разноски по делото в размер на 101,67 лв./сто и един лева и шестдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 16784 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 15216/2018 г. на ВАС -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 708/2018
г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Н. И. И. да заплати на Главна
дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, сумата от 100
(сто) лева, разноски по делото за настоящата инстанция.Решението не подлежи на
обжалване.