№ 356
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202402 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя –
*, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 1452-
F415902/08.10.2020 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (Зсч) на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 Зсч.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Посочва се, че наказателното постановление е издадено извън
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, поради което и се иска неговата отмяна. Други
възражения не се правят.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За административнонаказващия орган (АНО), се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. Посочва, че производство е било законосъобразно спряно на
основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН, поради което и сроковете за ангажиране на отговорността на
търговеца не са изтекли. В заключение моли за потвърждаване на наказателното
1
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 4 (гръб) – НП е връчено на
представител на дружеството на 20.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.04.2021 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 28.08.2018 г. при извършване на съпоставка чрез програмен продукт „СУП” и
извършена справка в Търговския регистър, св. Г.Ж. – инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас, установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено лице
по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния си
финансов отчет за 2017 г. в Търговския регистър, в законоустановения срок, а именно до
02.07.2018 г. (30.06.2018 г. е събота – почивен ден, респективно срокът изтича в първия
работен ден след това, който е именно 02.07.2018 г). Свидетелката установила, че
търговецът е подал ГДД за 2017 г. по чл. 92 ЗКПО на 19.02.2018 г., в която е декларирал, че
за 2017 г. е реализирал нетни приходи от продажби в размер на 9968,30 лева.
Св. Ж. преценила, че с горното е допуснато нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч,
поради което и на 28.08.2018 г. изпратила покана до седалището на търговеца (л. 10), за
явяването на представител в ТД на НАП-Бургас, за съставяне на АУАН. Поканата била
върната с отбелязване на лицето по връчването, че пратката е непотърсена (известие за
доставяне на л. 13). Доколкото упълномощен представител на търговеца не се явил в ТД на
НАП, на 01.10.2018 г. св. Ж. съставила АУАН с № F415902, като след неговото подписване
било престъпено към връчването му. За целта на 06.12.2018 г. и на 13.12.2018 г.
контролните органи извършили две посещения на адреса на търговеца, за да връчат АУАН,
но видно от съответните протоколи (л. 8-9) той не бил установен. При тези данни на
13.12.2018 г. актосъставителят Ж. извършила отбелязване за спиране на производството (л.
7) на основание чл. 43, ал.6 ЗАНН.
На 01.06.2020 г. покана за явяване и връчване на АУАН била надлежно връчена на
представител на жалбоподателя (л. 13 гръб), като на 23.07.2020 г. управителят се явил в ТД
на НАП и актът му бил връчен (л. 6 гръб). Към тази дата, обаче, както и към настоящия
момент в графата за отбелязване за възобновяване на производството липсвало отбелязване
и подпис от съответното лице.
След връчване на АУАН на 08.10.2020 г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО
квалифицирал поведението на търговеца, като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, поради
2
което и на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 200
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, а пледира единствено за допуснати процесуални нарушения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Стефан Илчев –
зам. директор на ТД на НАП-Бургас, който към дата 08.10.2020 г. е бил оправомощен да
издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД
на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗСч.
Въпреки това съдът счита, че към датата на издаване на НП е бил изтекъл и
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Това е така по следните причини:
Съгласно въпросната разпоредба - образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато
производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно
когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е
налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето
през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство
е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не
се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване. Върховният съд, а
впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268,
ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени
към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там,
в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и
3
контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите
на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от
време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.
АУАН е съставен на 01.10.2018 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение на адрес, в който е посочено, че на посочения
адрес и адрес за кореспонденция, задълженото лице не е открито за връчване на акта.
Независимо от това - тези две посещения, извършени в интервал от 7 дни по мнение на съда
не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани
други действия по връчване на акта, било чрез общинската администрация, било чрез
органите на МВР, както и не са изпращани други покани на лицето, чрез пощенски оператор
или по електронен път да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН. Следва да се
отбележи, че само две посещения са крайно недостатъчни, за да се приеме, че е налице
щателно издирване. Не случайно актуалната редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК, изисква
посещенията да са минимум – ТРИ, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Следва да се отбележи и че в
Търговския регистър още от 2016 г. е посочена електронна поща за кореспонденция с
дружеството и телефон, като няма данни да са правени каквито и да е опити за откриване на
лицето по този начин.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото не е установено в хода на
административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване на
лицето, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, е станало при
липсата на законовите предпоставки за това (Решение № 1139 от 21.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г).
Наказателното постановление е издадено на 08.10.2020 г., след като към този момент
са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 01.10.2018 г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
Следва да се посочи и че в документа, където би следвало да е направено отбелязване
за възобновяване на производството – липсва подпис на съответното лице – т.е. дори да се
приеме, че производството е било законосъобразно спряно, то нито към момента на
връчване на АУАН, нито към момента на издаване на НП, нито дори към настоящия момент
- това производство е било възобновено – т.е. всички действия по връчване на АУАН и
издаване на НП са извършени при реално спряно производство, което самостоятелно води
до извод за порочност и е основание за отмяна на санкционния акт.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя
4
е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им,
поради което и съдът не може служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1452-F415902/08.10.2020 г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 Зсч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5