Решение по дело №5812/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20193110205812
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 113/23.1.2020г.       Година 2020         Град Варна

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд      четвърти състав

На петнадесети януари        Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5812 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

              

     

               Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 435123/483149/15.05.2019 год. на зам. директор на ТД на НАП Варна, с което на „ Н. “ ООД  са наложени административни наказания имуществена санкция в размер на 500 лева на осн. чл.355,ал.1 от КСО  и имуществена санкция в размер на 500 лева на осн. чл.355,ал.1 от КСО .

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му  пред  Административен съд , гр. Варна.

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  представляващ „Н. “ ООД срещу НП № 435123/483149/15.05.2019 год. на зам. директор на ТД на НАП Варна, с което за  нарушения на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба № Н-8/291.12.2005 год., вр. чл.5,ал.4 от КСО, на осн. чл.355,ал.1 от КСО, на дружеството са наложени административни наказания имуществена санкция.

      С жалбата се оспорва наказателното постановление, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на процесуалните правила визирани в чл.42,т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не било посочено, коя от хипотезите на чл.5,ал.4 от КСО  е приета за нарушена.На следващо място се сочи, че не е било установено кога е начислено или изплатено трудовото възнаграждение, което се явява липса на изложени в съдържанието на НП факти и обстоятелства, сочещи за възникнало задължение за нейното спазване.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се иска отмяна на наказателното постановление.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП изцяло и по размер.

     

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

 При извършена проверка на 09.04.2019г. служител на ТД НАП Варна - св. И. установила, че в ТД на НАП гр. Варна на подадени по електронен път декларации обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ" за м.октомври и м.декември 2018 год. При това св. И. констатирала, че „Н." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде декларация обр.6 по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г на МФ за месец октомври и м.декември 2018 год. в срока за подаване на декларация обр. 1 - до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно за м.октомври 2018г. до 26.11.2018г. и за м.декември 2018г. до 25.01.2019г. Декларацията на дружеството за месец октомври 2018г е подадена по електронен път на 26.12.2018г. с протокол с вх.№ 03000183452692/26.12.2018г,а за м.декември 2018г. на 10.03.2019г. с протокол с вх.№03000193096097/10.03.2019г. т.е.декларациите са подадени след законоустановения срок - нарушение на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ,вр. чл.5,ал.4 от КСО.

За констатациите св.И. съставила акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част който описала горните факти.

Актът бил надлежно предявен на управителя на дружеството, който не направил възражения.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били направени възражения.

Въз основа на така съставения акт АНО, издал НП № 435123/483149/15.05.2019 год., с което за  нарушения на чл.3,ал.3,т.1 от Наредба № Н-8/291.12.2005 год., вр. чл.5,ал.4 от КСО, на осн. чл.355,ал.1 от КСО, на дружеството са наложени  две имуществени санкции в размер на по 500 лева.

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

 

 Разпитана в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителя А.И. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на 09.04.2019 г. при извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП Варна установила, че дружеството в качеството на осигурител не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец 6 за дължимите вноски и удържания данък по чл.42 от Закона за доходите на физическите лица, за октомври 2018  г. и за декември 2018 г. в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за койот се отнасят данните,а именно – за месец октомври – до 26.11.2019 г. и за месец декември – до 25.01.2019 г. Декларациите били  подадени по електронен път, като за октомври е била подадена на 26.12.2018 г., а за декември – на 10.03.2019 год..

Съдът  кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

 

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

 Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на дружеството нарушител  – наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.

Правилно според съда всяко от нарушенията е подведено към уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, изложени са при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл. 5, ал. 4 от КСО, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1  от Наредба Н-8/29.12.2005 г., и по начин санкционираното лице нарушител да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение без да бъде ограничавано в правото му на защита.

В този смисъл състава на съда намира, че са неоснователни направените в жалбата възражения относно липсата на пълно посочване на фактическите характеристики на административното обвинение, които да обуславят административно наказателната отговорност на дружеството.

По отношение възражението, касаещо моментът на начисляване или изплащане на трудовите възнаграждения, като определящ срока, в който се дължи действие по подаване на декларация обр. 6, състава на съда също намира за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда трудовото възнаграждение да се изплаща авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго между страните. Декларираното в справките от информационния масив на НАП от страна на задълженото лице е, че датата на начисляване по действащо трудово правоотношение за месец октомври 2018 год. – 25.11.2018 год.,а месец декември 2018 год .- 25.01.2019 год..

Санкционната норма на  чл. 355, ал. 1 от КСО  предвижда, че който наруши разпоредбите на и и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба H-8/29.12.2005г. на МФ ( в приложимата в случая редакция) декларация обр.6 за всеки календарен месец следва да се подаде от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения едновременно с подаване на декларация образец № 1.  Срокът за подаване на декларация обр.1 е установен в разпоредбата на чл.3, ал.1, б. „а“ от цитираната наредба, а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.  

Като нарушена в НП е посочена и разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, която въвежда задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите да представят периодично в Националната агенция за приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

Срокът за подаване на декларациите, тяхното съдържание и образци са детайлно уредени в Наредба № Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата декларация образец № 6 за всеки календарен месец се подава не по-късно от 25-то число на календарния месец, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В случая е безспорно установено, че „Н." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********  към инкриминирания период е имало качеството на работодател съответно и осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО, съгласно който осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица., откъдето следва и неговото законово задължение да подава всички изискуеми съгласно КСО и Наредба № Н-8/2005 г. декларации, включително и предвидената в чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредбата декларация образец № 6.

      В този смисъл, декларация образец 6 за месец октомври 2018 год. е следвало да бъде подадена в срок до 26.11.2018 год., а декларацията за месец декември 2018 год. – до 25.01.2019 год.. Декларацията на дружеството за месец октомври 2018 год. е била подадена по електронен път на 26.12.2018 год. с протокол с вх.№ 03000183452692/26.12.2018г, а за м.декември 2018г. на 10.03.2019г. с протокол с вх.№03000193096097/10.03.2019г.,т.е.декларациите са подадени след законоустановения срок.

Видно от приетата фактическа обстановка, „Н." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********   не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредба № Н-8/2005 г. за подаване на декларация образец № 6 за месеците октомври и декември 2018 год. в срока по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Фактът на забавата на данъчно задълженото лице бил констатиран служебно от св. И., при извършване на проверка на дейността на търговеца.

Нарушенията, за които са наложени административните санкции са формални по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на декларацията в законовия срок.

На търговеца на осн.чл.355,ал.1 от КСО са наложени две отделни наказания имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона от 500 лв.

      Размерът на санкцията е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, който е минималният предвиден от законодателя за този вид административно нарушение, поради което съдът намира, че е правилно и законосъобразно определен от административнонаказващия орган.

Съдът намира, че липсват предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен.  Всяко от нарушенията по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Същото не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. При липсата на данни за изпълнение на задължението въобще, както и други смекчаващи обстоятелства, извършеното не може да се квалифицира като маловажен случай.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                  

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: