№ 33
гр. С., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц. В. В., действаща като майка и законен представител на Р. А. Б. и на М. А. Б., е
предявила срещу А. К. Б. искове за изменение на издръжката, която ответникът е
длъжен да заплаща на децата съгласно одобрено споразумение по гр. д. № ***/2017 г.
по описа на РС – С., чрез нейното увеличаване от 130 лв. месечно на 250 лв. месечно за
всяко дете, считано от предявяване на исковете до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Наред с това Ц. В. е поискала да бъде заместено съгласието на ответника А. Б.
за издаване на паспорти на ненавършилите пълнолетие деца на страните – Р. Б. и М. Б.,
както и за напускане на пределите на Р.Б. от децата заедно с молителката – тяхна майка
до държавите-членки на Европейския съюз и до всички държави, с които Р.Б. граничи,
но не членуват в Европейския съюз (съгласно уточнението, направено от
пълномощника на Ц. В. в с. з. на 20.6.2022 г.) – за срока на валидност на издадените им
паспорти.
Твърди се в исковата молба, че малолетните Р. Б. и М. Б. са родени от
съжителството между Ц. В. и ответника А. Б.. През 2012 г. родителите преустановили
съжителството си и грижите за отглеждането и възпитанието на децата поела тяхната
майка. С одобрено от съда споразумение от 31.10.2017 г. по гр. д. № ***/2017 г. по
описа на РС – С. ответникът се задължил да заплаща издръжка в размер на по 130 лв.
месечно на всяко от децата си. Изтъква се, че след одобряване на споразумението по
горепосоченото дело са настъпили нови, подробно изложени обстоятелства, които се
1
отразяват на нуждите на децата от издръжка, както и че тяхната майка не може да
покрие самостоятелно тези нужди със собствените си доходи. Сочи се и несъгласие
между родителите на децата по въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и
издаване на необходимите лични документи за това.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпило възражение от К.А. Б.. Няма данни същият
да е представител на ответника по пълномощие, поради неотстраняване на тази
нередовност на възражението в дадения с определение от 12.5.2022 г. срок то не може
да се приеме за редовно представен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника им адв.
Е. М., която заявява, че поддържа исковете за изменение на издръжките и исканията за
заместване съгласието на ответника за издаване на паспорти на децата и за пътувания
до други държави съгласно направеното пред съда уточнение.
Ответникът се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че
исковете за изменение на издръжките на децата са частично основателни и размерите
им следва да бъдат увеличени до 190 лв. месечно за всяко дете, а за разликите над 190
лв. до 250 лв. – да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че исканията за
заместване съгласието на ответника за издаване на паспорти на децата и за напускане
пределите на Р.Б. са неоснователни. Заявява позицията на ответника, че последният
никога не се е противопоставял срещу издаване на паспорти на децата и не възразява
срещу техни пътувания в чужбина, поради което не е станал причина за предявяване на
такива искания пред съда.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК, обективно съединени с
искания с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
Исковете с правно основание чл. 150 от СК са на общо основание допустими, а по
същество са частично основателни.
Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените удостоверения за
раждане, че Р. А. Б. е родена на 29.2.2008 г., а М. А. Б. е родена на 9.4.2010 г. и че Ц. В.
В. е майка на двете деца, а А. К. Б. – техен баща.
С неподлежащо на обжалване определение от 31.10.2007 г. на РС – С. по гр. д. №
***/2017 г. по описа на същия съд е одобрено споразумение между родителите на
децата, по силата на което бащата А. Б. се е задължил да заплаща на всяко от тях, чрез
тяхната майка и законен представител, издръжка в размер по 130 лв. месечно, считано
от предявяване на иска на 10.7.2017 г. до настъпване на обстоятелства за изменението
2
или прекратяването й, платима по банков път до 10-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата
до окончателното й изплащане.
Страните не спорят, че от одобряване на споразумението по горепосоченото дело
до настоящия момент не е променено обстоятелството, че за отглеждането и
възпитанието на децата Р. Б. и М. Б. продължава да се грижи майка им. Затова предмет
на обсъждане в настоящото производство е единствено размерът на издръжката, която
бащата следва да заплаща на всяко от децата си, считано от предявяване на иска.
Установява се от приетия по делото служебно изискан от съда социален доклад
изх. № ПР/Д-СО-СК/15-002 от 15.6.2022 г. на директора на Дирекция „С.п.“ – С., че
понастоящем майката на децата Ц. В. В. съжителства на семейни начала с В.Н.Ш. в
самостоятелно обитавано от тях жилище на родителите му в гр. С. и децата живеят в
тяхното домакинство, като са налични всички битови удобства и условия за
отглеждане на децата. Майката на децата и В.Ш. нямат родени общи деца, като
последният оказва значителна помощ и подкрепа при отглеждането на ненавършилите
пълнолетие ищци и между тях има силна емоционална връзка.
От одобряване на споразумението по гр. д. № ***/2017 г. на РС – С. до
предявяване на иска са изминали повече от четири години и в този период са
настъпили нови обстоятелства относно нуждите на ищците от издръжка, при чието
наличие се налага изменение на издръжките чрез увеличаването им. В този
продължителен период, в който определените издръжки на децата не са изменяни,
нуждите им от издръжка са се увеличили както предвид тяхната възраст, така и поради
повишаване на общото равнище на цените на стоките и услугите, чрез които се
осигурява отглеждането и възпитанието им. В момента и двете деца са във възраст на
непрекъснато физическо, психическо и социално развитие, което предопределя и
увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на свързаните с това все по-
разнообразни техни потребности. Тези обстоятелства, съпоставени с високите нива на
инфлация (особено през 2022 г.) еднозначно обосновават извод, че издръжка от 130 лв.
месечно е крайно недостатъчна за отглеждане на което и да е от двете деца и за
задоволяване на неговите нужди.
При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на децата,
която да осигурява условия на живот, необходими за правилното им развитие, на
основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда както от нуждите на децата, така и от
възможностите на двамата им родители.
Децата са с малка възрастова разлика помежду им, поради което от житейска
гледна точка следва да се приеме, че индивидуалните нужди на всяко от тях от
издръжка не се различават съществено.
По делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на
3
децата, които значително да надхвърлят обичайните за възрастта им потребности. От
представените служебни бележки, издадени от ОУ „Св. Св. К.и М.“ – гр. С. се
установява, че към датата на приключване на устните състезания децата са ученици в
седми, респ. в пети клас. От конкретното съдържание на показанията на св. Г.М. не
може да се направи извод, че извънучилищната подготовка на Р. Б., изразяваща се в
посещения на частни уроци по български език и математика, а на М. Б. – изразяваща се
в посещения на частни уроци по английски език, са представлявали до разпита на
свидетелката трайни занимания на децата с опредЕ. продължителност и периодичност
на посещенията и от това да се изведе конкретен размер на разходите за такива уроци.
Все пак обаче, предвид общоизвестните проблеми на прогимназиалното и
гимназиалното училищно образование у нас, сред нуждите на децата, релевантни за
размера на увеличението на издръжките им, следва да се вземе предвид, че и в бъдеще
разходи за такива извънкласни дейности (курсове, частни уроци и др. подобни) ще
бъдат извършвани.
От друга страна, от представеното с исковата молба и прието удостоверение за
доходите на майката на децата от трудово възнаграждение се установява, че за м.
декември 2021 г. брутното й трудово възнаграждение е 1286,20 лв., от което чистата
сума за получаване (т. нар. „нетно възнаграждение“) е 998,06 лв. Посочено е в
социалния доклад, че майката на децата получава семейни помощи за деца в общ
размер 110 лв. От представеното в с. з. на 20.6.2022 г. и прието удостоверение за
доходите на бащата на децата от трудово възнаграждение е видно, че брутното му
трудово възнаграждение за месеците декември 2021 г. и от януари до март 2022 г. е 650
лв. месечно, а за месеците април и май 2022 г. – 710 лв. Тези доказателства сочат, че
доходите и на двамата родители на децата от трудови правоотношения към датата на
предявяване на исковете, а и впоследствие, са ниски и общо възможностите им да
осигуряват издръжката на децата не са големи. Обстоятелството, че преди м. декември
2021 г. доходите на майката от трудово правоотношение са били още по-ниски няма
пряко отношение към предмета на доказване по делото, защото изменение на издръжка
се присъжда от предявяване на иска, а не от по-ранна дата.
Ето защо съдът счита, че за задоволяване на жизнените потребности поотделно на
всяко от децата са необходими около 450 лв. месечно. Тази сума е доста под средната
величина на разходите на едно лице от домакинство за храна, безалкохолни напитки,
облекло и обувки, свободно време, културен отдих и образование съгласно
официалните данни на Националния статистически институт (www.nsi.bg) за третото
тримесечие на 2022 г. (общо 871,04 лв., в която сума не са включени останалите
разходи до общия размер на потребителския паричен разход от 1870,85 лв. месечно) –
защото и материалните възможности на родителите са доста под средните. От друга
страна сумите са с около една трета по-високи от тези, които съгласно чл. 50 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, вр. ПМС № 305/19.12.2017 г.
4
(обн. ДВ, бр. 102/2017 г.) биха били предоставени от държавата за отглеждане и
възпитание на всяко от децата, ако те бяха настанени в приемно семейство – именно
защото децата се отглеждат в семейна среда и в такъв случай конкретните им нужди
следва да имат по-сериозен приоритет за родителите им, отколкото би могло да ги
посрещне едно С.п.. В този смисъл цитираните разпоредби на ППЗЗД и ПМС №
305/2017 г. имат за съда значение само на най-общ и приблизителен ориентир, а не
конкретен критерий относно сумата, която е необходима месечно за задоволяване на
жизнените потребности на всяко от децата.
От тази сума (както вече се посочи – около 450 лв. месечно) ответникът, като
баща на децата следва да поеме част в размер по 220 лв. месечно за всяко дете, като
другата част до 450 лв. за всяко дете, ведно с грижите за цялостното отглеждане и
възпитание на децата, следва да бъдат осигурени от тяхната майка, на която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата. При това
разпределение съдът взема предвид по-ниския доход на ответника от трудово
правоотношение в сравнение с този на майката на децата, както и обстоятелството, че
някои разходи, особено за храна, в домакинството на майката се правят общо и се
отнасят до изхранването на всички членове в това домакинство.
Ответникът е 46-годишен, т. е. в трудоспособна възраст и от доказателствата по
делото не се установява той да е с трайно намалена работоспособност. Също така, не се
установява ответникът да издържа други свои ненавършили пълнолетие низходящи.
По така изложените съображения относно възможностите на ответника да
заплаща издръжка на децата в увеличен размер, съдът намира, че същият следва да
може да отделя по 7,33 лв. дневно за издръжката на всяко от децата си.
Ето защо съдът намира, че следва да увеличи размера на дължимата от ответника
месечна издръжка на всяко от децата му Р. Б. и М. Б. от 130 лв. месечно на 220 лв.
месечно, като за разликата над тези размери до претендираните увеличения на
издръжките на 250 лв. месечно за всяко дете исковете следва да бъдат отхвърлени. Така
увеличените размери на издръжките съответстват както на нарасналите нужди на
децата, така и на възможностите на ответника да ги заплаща, при съобразяване и на
трайната тенденция за увеличаване размера на минималната месечна работна заплата,
която съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е критерий за определяне на минималния размер на
издръжка, дължим от родител на негово дете, което не е навършило пълнолетие. За
удобство на страните начинът на изплащане на издръжките – по банков път и
падежната дата на всяка месечна вноска – 10-то число на месеца, за който издръжката
се дължи, следва да бъдат запазени.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда увеличение
на издръжка, в тази негова част решението подлежи на предварително изпълнение на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
5
Исканията с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК са допустими. Изявлението на
ответника, направено чрез пълномощника му в с. з. на 20.6.2022 г. в смисъл, че
ответникът никога не се е противопоставял на издаването на паспорти на децата и не
възразява те да напускат пределите на Р.Б., не може да обоснове извод за липса на спор
между родителите на децата по тези въпроси. По смисъла на чл. 127а, ал. 2 от СК спор
между родителите по въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, е налице всякога, когато липсва
съгласие между родителите по тези въпроси. Ако ответникът действително е имал
желание да окаже необходимото по закон съдействие по тези въпроси, той е имал
достатъчно време да стори това по надлежния ред до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, но по делото няма никакви данни в тази
насока. Поради съдът счита за голословна позицията му, изразена чрез пълномощника
му в о. с. з. на 20.6.2022 г. Не може да се приеме, че липсва спор между родителите по
въпросите относно пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите за
това лични документи, нито може да се приеме, че ответникът не е дал повод за
предявяването на такива искания.
По същество исканията са основателни.
От детайлния и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства не се
установява ответникът като баща на децата да е дал съгласие за подаване на заявления
за издаване на необходимите за преминаване през границите на Р.Б. паспорти на
децата, каквото съгласие се изисква съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД). Също така не се установява ответникът да е дал нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване на децата в чужбина в съответствие с чл. 76, т.
9 от ЗБЛД.
Децата на страните имат право да напускат пределите на Р.Б. при спазване на
установения за това ред. Надлежното упражняване на това право е в техен интерес с
оглед разширяване на социалния им кръгозор, интелектуалното им и емоционално
развитие и физическо укрепване. Не се установяват обстоятелства, от които да се
направи извод, че напускането на страната би се отразило неблагоприятно на
физическото, нравственото и социалното развитие на децата. Напротив, от приетия по
делото социален доклад се установява, че децата се отглеждат от майка им в нормална
семейна среда по подходящ начин, като между тях и мъжа, съжителстващ с майката на
семейни начала, е изградена силна емоционална връзка, а освен това децата общуват и
имат добри отношения и с пълнолетния му син, както и с майката на сина му. Няма и
данни за осъществявани спрямо което и да е от децата насилие или за злоупотреби с
тях на каквато и да било основа. В обобщение, пътуването на децата в чужбина не е
свързано с конкретно установени опасности за тях, нито с риск за ограничаване на
правото им на лични контакти с баща им. Липсата на съгласие от страна на последния
6
за издаване на паспорти на децата и за пътуването им в чужбина не е израз на
аргументирана родителска позиция, а е резултат от неговата незаинтересованост по
въпросите относно тяхното ежедневно отглеждане и възпитание.
Ето защо съдът следва да разреши подаването на заявления за издаване на
паспорти на непълнолетната Р. Б. и на малолетната М. Б. да се извърши без съгласието
на баща им.
Също така, съдът следва да разреши всяко от децата да пътува в чужбина без
нотариално заверено писмено съгласие на бащата, като при съблюдаване на
задължителните за съдилищата разяснения по т. 1 от ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. на
ОСГК на ВКС това разрешение следва да е за определен срок – в случая за срока на
валидност на издадените им въз основа на настоящото решение паспорти и да се
отнася до пътувания без ограничения в техния брой и продължителност до следния
кръг държави: всички държави-членки на Европейския съюз, както и всички държави,
с които Р.Б. граничи, но не членуват в Европейския съюз. Включването на последната
група държави в обхвата на разрешението съответства на уточнението на молбата,
направено в о. с. з. на 20.6.2022 г. и е обусловено от общоизвестното обстоятелство, че
редица предпочитани туристически дестинации се намират в съседни на нашата страна
държави, които понастоящем не членуват в ЕС. Този начин на определяне на
условията на разрешенията за пътуване на децата в чужбина е от естество да допринесе
за пълноценното им личностно развитие в контакт с достиженията на европейската
цивилизация чрез посещения в държави, които понастоящем не са засегнати от военни
или граждански конфликти.
В съответствие с чл. 127а, ал. 4 от СК съдът намира за основателно искането за
допускане на предварително изпълнение на решението в частите му относно
пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това. Тези въпроси са от житейско фактическо естество и по тях в настоящото
производство ответникът не е изложил никакви релевантни възражения, поради което
забавянето на изпълнението на решението след постановяването му не би било
оправдано.
С оглед изхода на делото и направените от страните искания във връзка с
разноските, съдът намира следното:
Съгласно представените договори за правна защита и съдействие за платени
адвокатски възнаграждения ищците са направили разноски в размер 500 лв., а
ответникът е направил разноски в размер 400 лв. В тези договори не са разграничени
възнагражденията по отделните искове и искания, поради което съдът приема, че тези
възнаграждения са уговорени в равни части, т. е. половината от всяко от тях се отнася
за исковете по чл. 150 от СК и половината - по исканията по чл. 127а, ал. 2 от СК до
общия размер на възнагражденията. Размерът на исканото увеличение на издръжка за
7
всяко от децата е 120 лв., а уваженият му размер е 90 лв., т. е. уваженият размер на
иска е 3/4 от предявения му размер, а отхвърлената част от всеки иск е 1/4 от
предявения му размер. Следователно съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК всяка от
ненавършилите пълнолетие ищци има право на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер по 3/4 върху 125 лв., т. е. по 93,75 лв. В съответствие с чл. 78, ал. 3 от СК
ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1/4 върху
100 лв. по всеки иск за увеличение на издръжката, т. е. по 25 лв.
Исканията по чл. 127а от СК са уважени и за двете деца, поради което тяхната
майка има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 250 лв. и в размер
50 лв. за внесена държавна такса по тези искания, или общо ответникът следва да й
заплати сумата 300 лв. за разноски по делото.
Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – С.
държавна такса за разглеждане на делото в размер 259,20 лв. върху тригодишните
платежи на увеличението на издръжките.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А. К. Б. се е задължил по гр. д. №
***/2017 г. по описа на РС – С. да заплаща на детето си Р. А. Б., като я УВЕЛИЧАВА
от 130 лв. месечно на 220 лв. месечно и ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ул. „Н.О. № 1, да заплаща на детето си Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап. 23, издръжка в увеличения й размер – 220,00 лв. месечно,
платима по банков път до 10-то число на съответния месец, за който се дължи, лично
на детето със съгласието на неговата майка Ц. В. В., ЕГН **********, считано от
предявяване на иска на 09.02.2022 г. до настъпване на основания за ново изменение
или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от Р. А. Б.
чрез нейната майка и законен представител Ц. В. В. срещу А. К. Б. В ЧАСТТА МУ за
увеличение на издръжката за разликата над 220,00 лв. до пълния предявен размер от
250,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А. К. Б. се е задължил по гр. д. №
***/2017 г. по описа на РС – С. да заплаща на детето си М. А. Б., като я УВЕЛИЧАВА
от 130 лв. месечно на 220 лв. месечно и ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ул. „Н.О. № 1, да заплаща на детето си М. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап. 23, издръжка в увеличения й размер – 220,00 лв. месечно,
платима по банков път до 10-то число на съответния месец, за който се дължи, чрез
майката на детето и негов законен представител Ц. В. В., ЕГН **********, считано от
8
предявяване на иска на 09.02.2022 г. до настъпване на основания за ново изменение
или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от М. А. Б.
чрез нейната майка и законен представител Ц. В. В. срещу А. К. Б. В ЧАСТТА МУ за
увеличение на издръжката за разликата над 220,00 лв. до пълния предявен размер от
250,00 лв. месечно.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, на непълнолетната Р. А. Б.,
ЕГН ********** да се издаде паспорт по заявление по чл. 45, ал. 1 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД), подадено лично от нея и само със съгласието на
майка й Ц. В. В., ЕГН **********, без съгласието на баща й А. К. Б., ЕГН **********,
като след издаването му същият да бъде получен от Ц. В. В., ЕГН ********** или от
надлежно упълномощено от нея или определено от нея лице съгласно чл. 45, ал. 2 от
ЗБЛД.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, на малолетната М. А. Б., ЕГН
********** да се издаде паспорт по заявление по чл. 45, ал. 1 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД), подадено само от майка й Ц. В. В., ЕГН **********, без
съгласието на баща й А. К. Б., ЕГН **********, като след издаването му същият да
бъде получен от Ц. В. В., ЕГН ********** или от надлежно упълномощено от нея или
определено от нея лице съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, непълнолетната Р. А. Б., ЕГН
********** да напуска Р.Б. по съответния ред без съгласието на баща си А. К. Б., ЕГН
********** за пътувания до всички държави-членки на Европейския съюз, както и до
всички държави, с които Р.Б. граничи, но не членуват в Европейския съюз –
многократно и без ограничения в броя и продължителността на пътуванията за срока
на валидност на издадения й въз основа на настоящото решение паспорт.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, малолетната М. А. Б., ЕГН
**********, да напуска Р.Б. по съответния ред без съгласието на баща си А. К. Б., ЕГН
********** за пътувания до всички държави-членки на Европейския съюз, както и до
всички държави, с които Р.Б. граничи, но не членуват в Европейския съюз –
многократно и без ограничения в броя и продължителността на пътуванията за срока
на валидност на издадения й въз основа на настоящото решение паспорт.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК и чл. 127а, ал. 4 от СК,
предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки и относно
въпросите, свързани с пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.О.“ № 1, да заплати на
Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап. 23, лично и със
съгласието на майка й Ц. В. В., ЕГН **********, сумата 93,75 лв. за разноски по
9
делото.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.О.“ № 1, да заплати на
М. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап. 23, чрез нейната
майка и законен представител Ц. В. В., ЕГН **********, сумата 93,75 лв. за разноски
по делото.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.О.“ № 1, да заплати на
Ц. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап. 23, сумата 300,00 лв.
за разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. А. Б., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка й Ц. В. В.,
ЕГН ********** и М. А. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ц. В. В., ЕГН **********, всички с адрес гр. С., кв. „В.“, бл. 5, ет. 7, ап.
23, поотделно да заплатят на А. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.О.“ № 1,
по 25,00 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Н.О.“ № 1, да заплати в
полза на С.ския районен съд сумата 259,20 лв., представляваща дължима държавна
такса за производството по делото, както и 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
За присъдената в полза на С.ския районен съд сума да се издаде служебно
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта с характер на определение
относно предварителното му изпълнение – с частна жалба пред СОС в едноседмичен
срок, считано от същия начален момент.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10