Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Сн.
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1235
по описа за 2018 година, прецени:
Делото
е образувано по предявени от К.И.Я. срещу „ЗКО.Л.“ АД (в несъстоятелност) чрез
„ЗКО.– клон България“ искове с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.), за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лева – частичен иск от претенция за 90 000 лева, и за
имуществени вреди в размер на 714 лева, настъпили вследствие травматични
увреждания на ищеца при ПТП на 06.07.2016 г. в гр. Сливен, виновно причинено от
Т. А. Д. при управлението на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ********Пълномощникът
на ищеца К.И.Я. излага, че на 06.07.2016 г. настъпило ПТП в гр. Сливен бул.
„Хаджи Димитър“ настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, упхравляван от Т.Д., и мотопед „Пиаджо
Тифон“ с рег. № *******, управляван от ищеца.
Произшествието настъпило, като водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ при
потегляне от дясна пътна лента предприела маневра завой наляво в зоната на
непрекъснати линии, ограничаващи лентата за завой наляво. Вследствие тази
маневра настъпил удар между автомобила и управлявания от ищеца мотопед, който
се движел „от юг на север“. От удара последвал полет и падане на тялото на
ищеца върху пътната настилка. Вследствие настъпилото ПТП, ищецът получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош в неговата дясна половина с рентгенологични и клинични данни за фрактура на 2,3,4,5,6 и
7 ребра с дислокация на костните фрагменти и и развитие на хидропневмоторакс
и подкожен емфизем вдясно в областта на гръдния
мускул и подмишничната ямка;
фрактура на дясната лопатка в областта на процесус коракоидеус; луксация на
раменната кост с фрактура на същата в областта на анатомичната шийка;
охлузвания по кожата на гръдния кош и палеца на десния крак. Ищецът бил
настанен в МБАЛ Сливен, а на следващия ден бил транспортиран до ВМА София. Извършена
му била белодробна операция (торакостомия) и
оперативно лечение с метална остеосинтезираща нехника с плака. Уврежданията му причинявали силна болка, а
след изписването си от лечебното заведение разчитал на грижите на съпругата си.
Състоянието му наложило провеждане на рехабилитационни
процедуриСлед рентгеното
изследване през 1917 г. била установено белодробна фиброза,
която била патологичен болестен процес. През октомври 2017 г. на ищеца във ВМА
била проведена нова оперативна интервенция за изваждане на остеосинтезния
материал – един брой плака и винтове, което му причинило болка и оток на
ръката. Ищецът твърди, че в периода на лечението си бил подложен на силно
психично натоварване и стрес, а като последица от ПТП получил неврологични
усложнения, като му била поставена диагнозца диабетна
полиневропатия и цервикобрахиален
плексит. За лечението си ищецът направил и разходи в
размер на 714 лева, които квалифицира 7като имуществени вреди.
За
деянието било образувано наказателно производство и с присъда № 178 от
09.10.2017 г. Т. Д. била признава за виновна в нарушаване правилата за
движение, с което причинила средна телесна повреда на ищеца.
За
автомобила, управляван от виновния за ПТП водач, към датата на произшествието
била в сила задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника, със
срок на застрахователно покритие от 17.08.2015 г. до 16.08.2016 г.
На
основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да
осъди ответника „ЗКО.Л.“ АД Р. Кипър да заплати на К.И.Я. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева като част от
претенция за 90 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
06.07.2016 г. до окончателното изплащане, и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 714 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 29.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Като
ответник по делото е конституирано „ЗКО.Л.“ АД Р. Кипър чрез ЗКО.– клон
България“ КЧТ . Ответникът в отговора и пред съда оспорва исковата молба със
следните възражения:
-
оспорване на причинната връзка между ПТП и твърдените травматични увреждания;
- възражение
за съпричиняване с твърдение за управление на мотопеда
от ищеца с несъорбазена скорост и предприемане на
изпреварване в пътна лента за завиване наляво в кръстовище преди сигнализирана
пешеходна пътека, и за управление на мотопеда без светлина;
-
оспорване на тежестта на травматичните увреждания и периода на възстановяване;
-
оспорване на относимостта на разходите, претендирани като имуществени вреди;
-
възражение за заплащане в полза на ищеца на обезщетение от 10 000 лева;
-
възражение за недължимост на законната лихва, поради
непосочване на банкова сметка ***, с позоваване на действащия КЗ, който е бил в сила по време на
ПТП.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
По
делото не се спори за факта на настъпилото ПТП на 06.07.2016 г. в гр. Сливен
бул. „Хаджи Димитър“ с участието на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******,
управляван от Т. А. Д., и мотопед „Пиаджо Тифон“ с рег. № *******. Постановената присъда № 178 от
09.10.2017 г. по НОХД № 1050/2017 г. на Сливенския районен съд, влязла в сила
на 25.10.2017 г., на основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящия съд
относно виновното извършване на нарушение на правилата за движение от Т. А. Д.
при управлението на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* и неговата причинна
връзка с ПТП и настъпилите травматични увреждания.
Механизмът
на ПТП се установява от изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото лице, произшествието настъпило, като
водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* при потегляне от крайната
дясна лента на пътното платно на бул. „Хаджи Димитър“ предприела завой наляво
към ул. „Константин Пашев“. По същото време към кръстовището приближавал
мотопед „Пиаджо Тифон“ с
рег. № *******, управляван от ищеца. Вместо да предприеме аварийно спиране,
ищецът направил опит да избегне удара с отклонение на мотопеда вляво.
Произлязъл удар на мотопеда челно-странично в лявата страна на лекия автомобил,
на платното на бул. „Хаджи Димитър“ по продължение на лявата граница на лентата
за завиване наляво, върху пешеходната пътека на булеварда в началото на
кръстовището (САТЕ отг. 4.2 стр. 6-7, л. 146-147, скица л. 143). Вследствие
удара последвало падане на ищеца върху пътното платно. Според заключението на
вещото лице, при установената скорост на двете МПС – съответно 5,3 м/с. или 19
км/ч. за автомобила и 11,4 м/с. или 41 км/ч. за мотопеда, опасната зона за
спиране на мотопеда е била около 22 м (САТЕ стр. 15 л. 155) и ищецът е могъл да
предотврати удара с автомобила, ако е предприел аварийно спиране (САТЕ стр. 16,
л. 156).
Претърпените
от ищеца травматични увреждания, проведеното лечение и периода на
възстановяване са установени от приложеното към делото медицинска документация
и съдебно-медицинската експертиза. Вследствие ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош в неговата дясна половина; фрактура
на 2,3,4,5,6 и 7 ребра с дислокация на костните фрагменти и развитие на хемопневмоторакс и подкожен емфизем
вдясно в областта на гръдния мускул и подмишничната ямка; фрактура на дясната лопатка в областта на долния ръб
на гледоидалната ямка и в
областта на масивен костен израстък над ставната ямка;
луксация на раменната кост с фрактура на същата в
областта на анатомичната шийка; фрактура на дясната ключица с дислокация на
костните фрагменти; охлузвания по кожата на гръдния кош и палеца на десния
крак. Увреждането хемопневмоторакс и подкожен емфизем вдясно в областта на гръдния мускул и подмишничната ямка е било животозастрашаващо състояние, което наложило спешно извършване
на торакостомия, видно от отговора на вещото лице С.
в съдебно заседание на 11.05.2023 г. Според вещото лице, увреждането е
причинило образуване на фиброзна тъкан в белия дроб,
съпроводено с трайно – до живот, намаление капацитета на белия дроб (с.з.
11.05.2023 г. стр. 4 л. 185). Останалите увреждания са причинили трайни
затруднения движението на крайниците и снагата на пострадалия и болки и
страдания. По отношение на счупването на дясната ключица било проведено
оперативно лечение и поставено метална остеосинтеза ,
която една година по-късно е отстранена. За счупванията
на дясната лопатка и дясната раменна кост е било направено обездвижване на
дясна раменна става за 30 дни и последваща
рехабилитация. Възстановителният период е определен от вещите лица на около 6-8
месеца. Както по време на лечението, така и през първите три месеца на
възстановителния период ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания.
Вследствие увреждането, при ищеца останал ограничен обем в движението на
дясната раменна става – невъзможност да повдигне ръката си напред и настрани на
повече от 70 градуса. От заключението в частта му от компетентността на вещото
лице невролог се установява, че получената от ищеца диабетна полиневропатия не е в причинна връзка с травмата, получена
при ПТП.
По
делото е разпитана като свидетел И.К.Я.-Д., дъщеря на ищеца. Според нейните
показания, след произшествието ищецът изпитвал силни болки, имал затруднения
при придвижването си, поради което имал нужда от чужда помощ в ежедневието си в
продължение на около 3-4 месеца. Увреждането в белия дроб причинило затруднено
дишане. Травматичните увреждания на дясната ръка му причинявала затруднения при
упражняване на професията му на хирург. Според свидетелката, произшествието
довело до влошаване на емоционално-психичното му състояние.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Установеното
с влязла в сила присъда нарушение на правилата за движение на застрахования
водач и причинените с него травматични увреждания на пострадалия имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на чл. 183 ал. 1 и чл. 208 ал. 1 вр. чл. 225 вр. § 1 т. 3 от ДР на
КЗ (отм.) и са основание за възникване на задължение на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Исковите
претенции са за неимуществени и имуществени вреди. При определяне на дължимостта и размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на травматичните
увреждания, продължителността на възстановителния период и последиците за
физическото и емоционално-психичното състояние на ищеца.
Контузията
на гръдния кош и увреждането на белия дроб обусловило животозастрашаващо
състояние на ищеца, което наложило лечение при условията на спешност. Настъпилите
усложнения, изразяващи се в затруднено дишане, са с траен характер и няма да
бъдат преодолени през целия живот на ищеца. Контузията на гръдния кош и счупванията в областта на дясното рамо са причинили
продължителни затруднения в движенията на ръката и тялото на ищеца, а
ограничението на двигателната функция на дясната ръка има траен характер. Освен
затруднения в ежедневието на ищеца, това довело до ограничена възможност ищецът
да упражнява професията си на хирург. Състоянието на ищеца след произшествието
и първите четири месеца от възстановителния период наложило да ползва чужда помощ
за ежедневните си нужди. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че
справедливото обезщетение, което ответникът дължи на ищеца за неимуществени
вреди, е 50 000 лева, в който размер е предявеният частичен иск.
Така
приетото за справедливо обезщетение следва да се намали с 10%, поради
установеното съпричиняване от страна на ищеца. Според
заключението на вещото лице, при възприемане на опасността, създадена от действията
на виновния водач на л.а. „Фолксваген“, ищецът като водач на мотопеда не е
следвало да предприема маневрата завиване наляво, а с предприемане на аварийно
спиране е могъл да предотврати ПТП. Като не е направил това, ищецът е нарушил и
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, която го задължавала при възникване
на опасност за движението да намали скоростта и при необходимост да спре.
Степента на съпричиняване следва да се определи на не
повече от 10%, защото извършването на маневрата завой наляво е било обусловено
и от внезапното възникване на опасността от дясната страна на водача, което е
обяснима, макар и неправилна реакция.
От
така определеното като справедливо обезщетение, намалено със степента на съпричиняване, следва да се приспадне заплатеното от
ответника преди предявяването на иска обезщетение от 10 000 лева,
установено от приложения към отговора платежен документ (л. 69).
Върху
обезщетението за неимущесттвени вреди застрахователят
дължи лихва за забава на основание чл. 223 ал. 2 КЗ от датата на произшествието
06.07.2016 г. до окончателното изплащане. Възражението в отговора за недължимост на законна лихва е неоснователно. Дължимостта на законната лихва не се обуславя от забава на
застрахователя, а от забавата на делинквента от
датата на увреждането, на основание чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
Искът
с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за обезщетение за имуществени вреди е
основателен в предявения размер от 714 лева. Направените разходи се установяват
от представените по делото платежни документи (л. 30-32), а от съдържанието на
тези документи се установява относимостта на
разходите към рехабилитацията на ищеца.
Ответникът
следва да заплати на адвокат Я. Д. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в
размер на 1421 лева според уважената част от исковете, а на СГС държавна такса
в размер на 1400 лева и разноски в размер на 1400 лева, според уважената част
от исковете.
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 150 лева. В полза на
ответника не следва да се присъждат разноски за свидетел, тъй като свидетел не
е разпитван и внесеният депозит подлежи на връщане. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер
на 300 лева, от които ищецът следва да заплати 90 лева според отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.О.“ АД (в несъстоятелност) Кипър,
адрес на управление: гр. Никозия, Р. Кипър, ул. „********, СЕК 3 и 4 етаж,
регистрирано в търговския регистър на Р.Кипър с № 71103, чрез „ЗК О.“ клон
България“ КЧТ, седалище и адрес на управление: гр. София бул. „********, ЕИК ********
да заплати на К.И.Я. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 714 (седемстотин и четиринадесет) лева обезщетение за
имуществени вреди – разноски за рехабилитация, ведно със законната лихва от
29.01.2018 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, продължително затруднения в движението
на дясната ръка и снагата и трайно увреждане на здравето – затруднено дишане и
ограничено движение на дясна ръка, вследствие пътнотранспортно произшествие на
06.07.2016 г. в гр. Сливен на кръстовището на бул. „Хаджи Димитър“ и ул. „Акад.
Константин Пашев“, виновно причинено от Т. А. Д. при управление на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от 06.07.2016 г.
до окончателното изпращане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ частичния иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за
обезщетение за неимуществени вреди над 35 000 лева до 45 000 лева
поради плащане преди предявяване на иска, и над 45 000 лева до 50 000
лева поради съпричиняване.
Осъжда
„ЗК О.“ АД (н) Кипър чрез „ЗК О.“ клон България“ КЧТ да заплати на адвокат Я. Д.
Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 1421 лева според уважената
част от исковете, а на СГС държавна такса в размер на 1400 лева и разноски в
размер на 1400 лева, според уважената част от исковете.
Осъжда
К.И.Я. да заплати на „ЗК О.“ АД (н) Кипър чрез „ЗК О.“ клон България“ КЧТ
разноски в размер на 150 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 90 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: