Решение по дело №3749/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1437
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110203749
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110203749 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Н. С. К. срещу ЕФ, с който е
наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът счита, че в ЕФ липсва съществен реквизит. Дали мястото и
заснемането на нарушението са в населено място или извън него. Липсва посочване на
хипотеза, към която препраща чл.182 ал.4 от ЗДП, както и не е обоснован квалифициращия
признак «повторност». С ЕФ не е съобразена възможната допустима грешка при измерване
на скоростта, като не е приспаднат толеранс от 3 км. Моли съда да отмени ЕФ.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 19.03.2023г. около 15.26 часа, автомобил „Форд Фокус” с рег. № В4326 НК,
собственост на въззивникът К., бил управляван от него в гр. Варна, по бул. „Владислав
Варненчик“ в посока към бул. „Република“. При управлението на автомобила въззивникът
избрал скорост на движение над максимално допустимата за населено място от 50 км/ч.
При това, в района на ресторант „Комитово ханче“, автомобила преминал покрай
функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на
движение като такава от 80 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил
приспаднат толеранс като наказуемата скорост възлязла на 77 км/ч.
1
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 77 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.
След установяване на собственика на автомобила – въззивникът К., както и след
установяване на предходни санкционирания с електронен фиш, бил издаден ЕФ , серия К №
7224137, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал.2 вр. ал1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно
основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил
надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство,
извършило засичане на скоростта и заснемане.
По преписката не е постъпвала декларация , установяваща управление на автомобила
от конкретно лице, поради което и по смисъла на чл. 188 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, правилно е
била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
протокол от проверка, протокол за използване на АТС, справка за нарушител и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на въззивника не са наведени възражения и не е
конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е
установено, че на санкциониране подлежи въззивникът К..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
Съдът извърши преценка дали е налице квалифициращият признак повторност по
см. § 6, т. ЗЗ от ПЗР ЗДвП.
За да е налице "Повторност" на нарушението, същото следва да е извършено в
2
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В настоящия казус обаче, въззивникът Кръстав не е бил санкциониран за същото
нарушение с предвидения изрично в § 6, т. ЗЗ от ПЗР ЗДвП акт- наказателно постановление,
което изключва квалификация на деянието като „повторно“. / арг. От изрично предвиденото
в § 6, т. 62 от ПЗР ЗДвП нарушението да е извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение./

Правилната правна квалификация на извършеното е тази по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП
И доколкото това нарушение е безспорно установено на база на събраните
доказателства, наказателното постановление следва да бъде изменено, като спрямо
въззивникът бъде приложен по- благоприятния закон.
В този смисъл и предвид императивно определения размер на наказанието глоба,
предвидено за този вид нарушения съдът измени ЕФ, като наложи административното
наказание глоба.

Що се отнася до останалите наведени доводи за отмяна на електронният фиш,
същите не се споделят от съда предвид на следното:
Въззивникът счита, че в ЕФ липсва съществен реквизит - дали мястото и заснемането
на нарушението са в населено място или извън него.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че в обстоятелствената част на ЕФ се
съдържа пълно описание на мястото на нарушението, като са посочени град, улица и
конкретно място на засичане на скоростта. В този смисъл и не възниква каквото и да било
съмнение досежно извършването и заснемането на нарушението в населено място, където
важи ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Въззивникът счита още, че липсва посочване на хипотеза, към която препраща
чл.182 ал.4 от ЗДП
Съдът, при проверка на съдържанието на ЕФ не констатира да е допуснато такова
нарушение, като в същото изрично е вписана цифрова квалификация по чл.182 ал.4 вр. ал.1
т.3 от ЗДП, с което е внесена яснота досежно приетото за извършено нарушение.
На последно място се счита, че с ЕФ не е съобразена възможната допустима грешка
при измерване на скоростта, като не е приспаднат толеранс от 3 км.
Въз основа на материалите по делото – по – конкретно въз основа на приложения
снимков материал е ясно видимо, че техническото средство е отчело скоростта на движение
на автомобила като такава от 80 км/ч, както и е осъществило неговото заснемане. Бил е
приспаднат толеранс и наказуемата скорост възлязла на 77 км/ч.
Предвид горното, съдът прецени и това възражение като неоснователно.
3

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът
намери, че следва да потвърди електронния фиш.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕФ серия К № 7224137 на ОДМВР – Варна, с което на Н. С. К. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от
ЗДП, КАТО на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4