№ 1
гр. П., 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и П. година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „ В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
град С., ж.к.“Л.“ 7, бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С.
Д. ищецът Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“П.“№9 твърди,чрез
пълномощника си адв.Д.В. М. твърди, че е страна по договор за паричен заем №5706804,
сключен с ответника. Съгласно чл.2 от този договор ищцата е следвало да върне сума по
кредита в размер на 611.26лв. при сума на получаване в размер на 500лв., при ГПР 49.31%,
годишен лихвен процент 40.32% и лихвен процент на ден 0.11 при срок на кредита от 26
двуседмични вноски. Съгласно чл.1 ал.3 от договора ищцата е следвало да заплати такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем размер на 299.78лв.
Наред с това съгласно чл.4, ал.2 от договора е предвидено заплащане на неустойка в размер
на 199.94лв. и по този начин общо ищцата е следвало да върне сума по кредита в размер на
1110.98лв. Твърди се, че клаузата, съдържаща се в чл.1, ал.3 от процесния договор
,предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 299.78лв. и
клаузата в чл.4, ал.2 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
199.94лв. са нищожни поради противоречие с добрите нрави / чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК
във вр.с чл.22, както и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че поради накърняване на принципа на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации п одоговорното съглашение , до злепоставяне
на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
1
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна такава да откаже сключване на договора Твърди се, че с процесните
клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и за заплащане на
неустойка в полза на кредитора се уговаря едно допълнително възнаграждение в размер над
размера на отпуснатия кредит . По този начин тези клаузи са неравноправни по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП, тай като същите са необосновано високи. Тези клаузи така както са
уговорени водят до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя . Твърди се, че с уговарянето на тези клаузи се заобикаля разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК . Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите . Налице
е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПК да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във
валута. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005829/ЕО. Това от своя страна
означава , че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.4, пар.1 от директива
93/13/ЕО. Съгласно чл.3 от тази директива неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и
задълженията , произтичащи от договора в тази директива е регламентирано, че не се счита
за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание каквито са клаузите за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди се, че е
налице нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК тъй като годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи по отпускане и управление на кредита. В процесният
договор е посочена само абсолютната стойност на ГПР като не е посочено кои компоненти
точно са включени в нео и как е формиран същия.Не става ясно какво се включва в общите
разходи на потребителя, настоящи или бъдещи доколкото е предвидена дължимост на такса
за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди се, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги , свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1, ал.3 от
процесния договор за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер
на 299.78лв. води до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващо
лимит на годишния процент на разходите и е в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а
от ЗПК. Моли се съда да постанови решение , с което да се прогласи нищожността на
клаузата , съдържаща се в чл.1, ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 299.78лв. и да се прогласи за нищожна
клаузата, съдържаща се в чл.4, ал.2 от процесния договор за кредит, предвиждаща
2
заплащане на неустойка в размер на 199.94лв. Претендират се сторените по делото разноски
. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорват предявите искове. Твърди, че законът не поставя изискване при уговаряне на
неустойка да се посочват кои вреди ще бъдат компенсирани. В настоящия случай
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставя кредитора в риск
от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил
покрит с обезпечение . За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на
пазара , тази която ищецът е избрал , не изисква от него предварително осигуряване на
обезпечение , което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в
немалък размер като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функцията на неустойката е
преди всичко да обезпечи изпълнението, тоест да стимулира длъжника да бъде изряден в
съблюдаването на своите договорни задължения и дружеството действително е поело
значителен риск , черпи евентуално неизпълнение от страна на заемателя то няма да може да
си събере дължимото вземане.Оспорва се твърдението в исковата молба ,че размерът на
неустойката е твърде висок. Неустойката цели да дисциплинира длъжника при изпълнение
на поетите от него договорни задължения . Поемайки по-голям риск, кредиторът има
правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка . Оспорва
твърдението, че потребителят е поставен в по-неблагоприятно положение . Знаейки, че
обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на договора , той е
могъл да забави сключването му до момента , в който е в състояние да то осигури.Оспорва
се твърдението, че неустойката е скрита лихва и е следвало да се включи в ГПР.
Задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от
действията на потребителя. Ако не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената
неустойка , той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни поетите с чл.5 от
него условия . Оспорва се твърдението за нищожност на клаузата за предоставена услуга за
експресно разглеждане на документи . Потребителят е имал възможност свободно и
доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката
или да чака 10 дни . Таксата за експресно разглеждане представлява цената на
предоставената от кредитора услуга – а именно експресно разглеждане на документи и
поради това тоя е свободен да определи какъв да е нейния размер и тук намира приложение
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне между страните . Видно от чл.1, ал.2 от
договора за паричен заем услугата по експресно разглеждане на документи е допълнителна
услуга и клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на
основание чл.19 във вр. с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисление на ГПР. Твърди се, че не е налице заобикаляне на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като експресното разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Това е услуга,
предхождаща одобряването и отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма
задължителен характер . Лицето, което кандидатства за кредит п усвоя преценка избира
дали да се ползва от тази услуга. Предвид доброволния характер на тази услуга по
3
експресно разглеждане, ищецът не може да се позове на неравноправност именно защото
оспорвата клауза фигурира в договора по изрична неговя заявка , а нее едностранно
наложена от дружеството- кредитор , без той да има възможност да избегне ползването на
услугата .Оспорва се твърдението, че неустойката е следвало да се включи в ГПР по кредита
и невключването и е нарушение на чл.5, чл.11, ал.1т.9 и 10 от ЗПК . Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит В алинея 3 на чл.19 от ЗПК изрично се
предвижда, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит . Неустойката за
неизпълнение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не
следва да участва в ГПР .Нещо повече включването и в ГПР би представлявало
недопустимо нарушаване на императивни правила на ЗПК от страна на финансовата
институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на
действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения . Моли се
предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е
представено писмено становище, с което се поддържат предявените искове.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа направеното с писмения отговор
оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 08.06.2021г страните са сключили договор за паричен заем №5706804,
по силата на който ответното дружество като заемодател се е задължило да предостави на
ищцата в качеството на заемополучател сумата от 500лв.лв. Ищцата се е задължила да я
върне на 26 двуседмични вноски ,всяка вноска в размер на 35.04 лв.и включваща главница,
лихва и такса за експресно разглеждане с падеж на П.та погасителна вноска на 06.07.2021г
и падеж на последната погасителна вноска -07.06.2022г. като падежните дати на всички
вноски са уговорени в чл.2 от договор. В чл.2 от договора е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.32%. и годишен процент на разходите в размер на 49.31%.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експресно
разглеждане да документи за отпускане на паричен заем в размер на 299.78лв. Съгласно ал.4
на чл.1 страните се уговарят таксата от 299.78лв. да се заплати от заемателя разсрочено като
се раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от
4
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/
поръчител-физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя си
, издадена не по- рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
има стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1 000лв. , през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ
или да има кредитна история със статус „ период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или 2 / да представи банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя за заемната сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задължението по договора.Според ал. 2 от същата клауза в случай на неизпълнение от
страна на заемателя на условията, визирани в чл.4, ал.1 от договора същият дължи
неустойка на кредитора в размер на 199.94лв., която се заплаща разсрочено на равни части ,
заедно с всяка погасителна вноска като в този случай дължимата вноска е в размер на
42.73лв. , а общото задължение по договора става в размер на 1110.98лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на клаузи
на договор за паричен заем №5706804, сключен на 08.06.2021г.
По иска за прогласяване нищожност на клаузата, съдържаща се в чл.4, ал.2 от
процесния договор за потребителски кредит, за заплащане на неустойка в размер на
199.94лв. съдът намира следното:
Нормата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е обща законова разпоредба , уреждаща
основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесния договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба ,
която да изключва приложението и по отношение на тях. Съгласно чл.288 от ТЗ за
неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство , а при непълнота и в него- търговските обичаи.В т. см. е и
съдебната практика – решение №88/22.06.2010г. по т.д.№911/2009г на първо г.о. на
ВКС,според което разпоредбата на чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД навира приложение и при
търговските сделки.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка поради противоречието и с
добрите нрави се съдържат в ТР№1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/2009г на ОСТК на ВКС, а
именно – когато е уговорена извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР са спазването на
добрите нрави по иск за дължимост на неустойка съдът следи служебно. В настоящия
случай, обаче ищецът въвежда твърдения в исковата си молба в този смисъл. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
5
различни от неустойката правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението за което е предвидена, съотношението между нейния размер и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението / в т.см.Решение №107/25.06.2010г на ВКС по т.д.
№818/2009г/. Освен обезпечителна и обезщетителна , по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от
сключване на договора , като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на
199.94лв. Така както е уговорена неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновно неспазване на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
заетата сума. Размерът на неустойката представлява над 40 % от заетата сума. Предвидено е
предварително, че ще се заплаща разсрочено , заедно с всяка вноска . Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД , тъй като
драстично нарушава принципа на справедливостта и излиза извън обезпечителната и
обезщетителна функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма
пречка размерът и да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи , че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Тоест обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение . Санкционната функция е вън от
предмета на задължението , тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума със значителен размер, което е в дълбок
разрез с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя
драстично нарушава принципа на справедливост и не дължи сметка за реалните вреди от
неизпълнението/ в т.см. Решение №74 от 21.06.2011г на ВКС по гр.д.№541/2010г/. Тази
неустойка, както се посочи, по своя характер е санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски , не се намира в някакво
съотношение с изпълнението или неизпълнението на задължението на заемателя да върне
заетата сума и по този начин отклонявайки се от обезпечителната и обезщетителна функция
води скрито оскъпяване на кредита.Включена по този начин в договора по съществото си е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател.Следва да се отбележи, че
изискването на обезпечение на задължението с поемане на поръчителство на физическо
лице, което да отговаря на определени изисквания, създаващи значителни затруднения за
изпълнението им , противоречи на принципа на добросъвестност и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойка по договора . Възнаградителната договорна лихва
е печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за неустойка от договора
въвежда още един допълнителен сигурен източник на доход на икономически по-силната
6
страна. От една страна неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на
кредитора , ат другата е в размер , който не съответства на вредите от неизпълнението. По
този начин се заобикаля и ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне на ГПК –
неустойката представлява над 40% от заетата сума . По посочения начин се заобикаля чл.33,
ал.1 от ЗПК, който предвижда , че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.С процесната клауза за неустойка
в полза на кредитора се уговяаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорното задължение –недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди
Подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва по чл.33, ал.1 от
ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК
се прилагат правилата на чл.143-148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с
ищцата , а не в общи условия към него, клаузите на този договор не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на
съда от множеството дела, по които са представени идентични договори между същия
заемодател и различни потребители. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла на директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи :“В условията
на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите -членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите , в които те процедират по този начин. В този
смисъл клауза като уговорената в чл.4 ал.2 от процесния договор за паричен заем , според
която се дължи неустойка в размер199.94лв. при неизпълнение на задължението за
осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на кредита на обезпечение чрез
поръчителско на физическо лице, което да отговаря на определени условия или банкова
гаранция се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат като ако не стори това дългът му
нараства и опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава . Изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя както изрично е посочено в чл.16 от ЗПК е тя да бъде
извършена преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
7
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за
кредит.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като
следва да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка, съдържаща се в чл.4, ал.2 от
процесния договор.
По иска за прогласяване на нищожност на клаузата, съдържаща се в чл.1, ал.3 от
процесния договор за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите в размер
на 299.78лв. съдът намира следното:
Съдът намира, че по делото не е доказано искането на ищеца да е разгледано с
приоритет пред други заявления/ молби/ за отпускане на кредити и доколкото вземането е
за такса за услуга следва да се приеме, че след като не е доказана услугата, таксата не се
дължи. На следващо място клаузата в договора за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняващ заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което и на основание чл.21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното разглеждане е
именно действие , свързано с отпускане на кредита, което предхожда сключване на договора
. Тази дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояване на дълга. Следва да
се отбележи, че тази клауза нарушава и добрите нрави, тъй като таксата надхвърля
половината от размера на отпуснатия кредит/ отпуснатия кредит е в размер на 500лв., а
таксата за експресно разглеждане е в размер на 299.78лв./ и цели недължима облага на
кредитора . Тази такса е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума от 500лв. и се
касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, следователно нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен като следва да се
прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.1, ал.3 от процесния договор за
кредит.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100лв. разноски по делото/ внесена държавна
такса/. Отвеникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.1т.2 от ЗАдв на
адвокат Д.В. М. с адрес на кантора гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе№81, ет.3, ап.Б сумата от
600лв. разноски по делото / адвокатски хонорар по 300лв за всеки иск/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
8
По предявения от Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“П.“№9
срещу „В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“ 7,
бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. иск с правно
основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК
и чл.33 ар.1 от ЗПК и чл.143 ал.1 от ЗЗП – прогласява за нищожна клаузата , съдържаща
се в чл.4, ал.2 от договор за паричен заем №5706804 от 08.06.2021г. за заплащане на
неустойка в размер на 199.94лв.
По предявения от Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“П.“№9
срещу „В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“Л.“ 7,
бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. иск с правно
основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК във вр.с чл.10а, ал.2 от
ЗПК – прогласява за нищожна клаузата , съдържаща се в чл.1, ал.3 от договор за
паричен заем №5706804 от 08.06.2021г. за заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи в размер на 299.78лв.
ОСЪЖДА "В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.“Л.“ 7, бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да
заплати на Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от село И., община П., ул.“П.“№9 сумата от 100лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „В. К.“ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С.,
ж.к.“Л.“ 7, бул.“Д. Н.“№28, бл.АТЦ, „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да
заплати адвокат Д.В. М. с ЕГН ********** с адрес на кантора гр.Пловдив, бул.Пещерско
шосе№81, ет.3, ап.Б сумата от 600лв. разноски по делото
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -П.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9