РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300500912 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4334 от 05.11.2024г., постановено по гр. д. № 11705 по описа за 2022г. на
Пловдивски районен съд, X гр. с., се признава за установено, на основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на
вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, относно следните суми: 3939, 71 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ****/17.09.2020г.; 1422, 30 лева договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 25.12.2020г. – 25.01.2022г.; 1300, 10 лева обезщетение за
забава за периода 25.12.2020г. – 08.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.02.2022г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2423/2022г. по описа на Пловдивски районен съд.Осъжда А. Д. Д., ЕГН ********** да
заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от
353, 24 лева деловодни разноски по исковото производство и 183, 24 лева разноски в
производството по ч. гр. д. № 2423/2022г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението се обжалва като неправилно, вкл. мотивите, като постановено в
противоречие с разпоредбите на действащото законодателство и съдебната
практика.Оспорва се изводът на съда, че разликата между посочения размер на ГПР и
лихвения процент по договора се дължи на гратисен период, за който не се дължала лихва и
главница.Освен това посоченият ГЛП по кредита надвишавал значително трикратния размер
1
на лихвата по необезпечени кредити.От съдържанието на договора не можело да се направи
и извод кои разходи по кредита се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито ставало
ясно от какво се формира разликата между размера на ГПР и лихвата, която била част от
него.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.Претендират се разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от
ГПК за признаване за установено по отношение на длъжника, че дължи на ищеца следните
суми: 3939, 71 лева главница, 1422, 30 лева договорна лихва за периода 25.12.2020г. до
25.01.2022г. и 1300, 10 лева – обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. до 08.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 22.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1261/23.02.2022г. по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2423/2022г. на ПРС, V гр. с., е разпоредено длъжникът А. Д. Д.,
ЕГН **********, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: 3939, 71
лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** от
17.09.2020г., 1422, 30 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 25.12.2020г. до
25.01.2022г., 1300, 10 лева – обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. – 08.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 22.02.2022г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото за ДТ в
размер на 133, 24 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.Против така издадената заповед е подадено в срок възражение по чл. 414 от
ГПК, респ. установителния иск е предявен в указания едномесечен срок, поради което се
явява допустим.
Ищцовата страна основава вземането си на договор за потребителски кредит № ***от
17.09.2020г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *** и ищцата като
2
кредитополучател, за сумата от 3939, 71 лева, при ГЛП 53, 2%, ГПР 48, 04% и обща сума,
дължима от потребителя – 5371, 93 лева.Съгласно чл. 14.2 от договора потребителят заплаща
отделно и за своя сметка всички други разходи, които евентуално ще направи във връзка с
изпълнението на договора.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК иска е оспорен като частично
неоснователен.Ответницата е направила възражение за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.Счита, че ГПР е неправилно изчислен в договора, тъй като не може да е по-малък от
възнаградителната лихва, която съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е част от ГПР.Освен това ГПР бил
в размер, по-голям от 50%, в нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, което също водело до
недействителност на договора.Освен това клаузата за договорна лихва била нищожна,
поради противоречието й с материалния закон и добрите нрави.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, Годишният процент на разходите, съобразявайки се с
допусканията, заложени в чл. 19, ал. 2 и изчислен по формулата, определена в приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при заложени параметри, описани в констативната част на
експертизата и заложен ГЛП в размер на 53, 20%, бил в размер на 68, 297%.При формиране
на ГПР по процесния договор е включена единствено договорната лихва.
От приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното
производство се установява, че по процесния договор за кредит към датата на подаване на
заявлението – 22.02.2022г., няма извършени плащания.Единственото отразено плащане е на
16.12.2021г. в размер на 9, 92 лева от налични средства по разплащателната сметка на
ответника, с която сума е погасена договорна лихва.Към 22.02.2022г. дължимите суми по
договора за потребителски кредит са в размер на 6 752, 13 лева, в това число: 3939, 30 лева –
главница; 1422, 30 лева – договорна лихва от 25.12.2020г. до 25.01.2022г.; 1 390, 02 лева –
обезщетение за забава от 25.12.2020г. до 22.02.2023г.; 6 752, 13 лева – общ размер на
задължението към 22.02.2022г.Обезщетението за забава към датата на подаване на
заявлението е в размер на 1300, 11 лева. На 17.09.2020г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнило
задължението си по процесния договор и е предоставило сумата в размер на 3 939, 71 лева
по разплащателната сметка на ответника и с предоставената сума е погасено задължението
по договор за кредит № ****, отпуснат на 27.02.2019г.Съгласно заключението договорната
лихва е по-висока от ГПР в случаите на отсрочено погасяване на дълга и колкото по-дълъг е
интервалът между датата на усвояване на кредита и първата погасителна вноска, толкова и
ГПР ще бъде в по-малък размер.Влияние върху размера на ГПР оказва срока, за който е
предоставен кредита, както и срока, за който е отложена първата вноска.При параметри на
кредита: 3 939, 71 лева, при ГЛП от 53, 20 % за срок от 17 месеца, от които през първите 3
месеца не се дължат вноски по кредита, е изчислен ГПР в размер на 43, 7454%.Следва да се
отчете период на кредита от 17 месеца, като е заложен промоционален период от
17.09.2020г. до 25.12.2020г. от 3 месеца (през този период се дължи само главница) и
гратисен период от 17.09.2020г. до 25.12.2020г. (през гратисния период се дължи само
3
лихва). И тъй като периода се явява и като гратисен и промоционален (не се дължат вноски),
по тази причина калкулаторът изчислява по-малък ГПР.
В решението си районният съд е приел, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата
по който е била усвоена. Установено е, че ответницата не е погасявала сумите по
кредита.Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.02.2022г. е настъпил крайния падеж на задължението по кредита, който е 25.01.2022г. и
всички вземания по договора са станали изискуеми.За неоснователно е счетено
възражението на ответника за недействителност на договора поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което се основавало на обстоятелството, че
единствения компонент на ГПР е договорната лихва, а тя била посочена в по-висок размер
от тази на ГПР.В тази насока е кредитирано заключението на повторната експертиза, което
установява, че тази разлика се дължи на наличието на гратисен период по кредита, през
който не се дължат погасителни вноски, но който се включва в общия срок, за който кредита
е отпуснат.С оглед на това следвало, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е изпълнено
и договорът не е недействителен.Неоснователно било и възражението за нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в случая ГПР не надвишавал петкратния размер на законната
лихва.
С оглед данните по делото и съобразявайки доводите на
страните, настоящият състав намира въззивната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.Цитираната разпоредба предвижда
като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин.Има и законоустановен максимален размер на ГПР, който е
до пет пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР по кредита и това да служи за съпоставка на
4
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя – в този см.
Решение на СЕС от 21 април 2016г. по дело С 377/14.
Непосочването на данните, въз основа на които е изчислен ГПР, несъмнено поставя
потребителя в затруднение, когато прави преценка дали да сключи даден потребителски
договор, защото може да е посочен нисък процент на ГПР, но при изчисляването му да не са
включени разходи, включването на които прави процента значително по-висок.В случая в т.
14.2 от процесния договор е предвидено, че потребителят заплаща отделно и за своя сметка
всички други разходи, които евентуално ще направи във връзка с изпълнението на
договора.Неясно остава за потребителя, а и за съда, как е формиран ГПР по договора в
размер на 48, 04% и какви допълнителни разходи са включени в него, освен
възнаградителната лихва. Същевременно вещото лице, изготвило повторната експертиза,
приета в първоинстанционното производство, е изчислило ГПР в по-нисък размер – 43,
745%, включвайки като разход единствено възнаградителната лихва по кредита.От къде идва
разминаването в процента остава неясно по делото.
При тези данни следва да се посочи, че дори и да са спазени изискванията за
максимален размер на ГПР – до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието на ГПР не са
включени всички разходи по кредита, е налице неправилно посочен ГПР, което води до
заблуждение на потребителя, когато съпоставя наличните пазарни предложения и прави своя
икономически обоснован избор дали да сключи договора.
В тази връзка следва да се има предвид също, че в чл. 21, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че
всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.Същевременно съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия
договор за недействителен съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК.
По тези съображения настоящият състав достигна до противоположен извод, че
процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до
посочване по ясен и разбираем начин на лихвата, годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК този
договор се явява нищожен. По същия се дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, след приспадане на извършеното плащане в размер на 9, 92 лева съгласно
заключението на вещото лице.Поради това решението на районния съд следва да бъде
потвърдено за сумата от 3929, 79 лева, представляваща чистата стойност на предоставения
кредит, а за разликата до 3939, 71 лева главница, за 1422, 30 лева договорна лихва за периода
25.12.2020г. – 25.01.2022г. и 1300, 10 лева обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. до
08.02.2022г., по изложените по-горе съображения претенциите следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде отменено в посочената част и
5
вместо него да се постанови ново, с което исковете досежно договорната лихва и
обезщетението за забава да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Събразно изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателката се дължат
част от направените разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от
жалбата или за сумата от 78, 37 лева – част от заплатената ДТ.Във въззивното производство
на жалбоподателката е предоставена и безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.С оглед на това за настоящето производство следва да бъде
присъдено част от дължимото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, което
съдът определя в размер на 300 лева за уважената част от жалбата или частта, за която
исковете са отхвърлени.
На въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в минимален размер от 100 лева за отхвърлената част от жалбата.
Разноските за първоинстанционното и за заповедното производство, присъдени на
ищеца, следва да бъдат редуцирани съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция
– до размера от 270, 79 лева за първоинстанционното и 107, 79 лева за заповедното
производство. С оглед
на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4334 от 05.11.2024г., постановено по гр. д. № 11705 по описа за
2022г. на Пловдивски районен съд, X гр. с., в частта, с която се признава за установено, че
съществува вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр. **, ул. „*. **** против А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П*, ул. „****,
относно следните суми: 9, 92 лева – част от главницата по договор за потребителски кредит
№ ***/17.09.20920г., сумата от 1422, 30 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода
25.12.2020г. – 25.01.2022г.; 1300, 10 лева обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. –
08.02.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2423/2022г. по описа на
Пловдивския районен съд, както и за част от присъдените разноски за първоинстанционното
производство в размер на 82, 45 лева и в размер на 75, 45 лева за заповедното производство,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*** против А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****, за
приемане за установено съществуването на вземане относно следните суми: 9, 92 лева – част
от главницата по договор за потребителски кредит № ***/17.09.20920г., сумата от 1422, 30
лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.12.2020г. – 25.01.2022г.; 1300, 10 лева
6
обезщетение за забава за периода 25.12.2020г. – 08.02.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2423/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „* **** да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П*, ул. „****, сумата от
78, 37 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „* ***да заплати на мл. адвокат Т. Н. Д. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„****, ЕИК ***, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 100 лева – възнаграждение за
предоставена правна помощ в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*** да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****, самата от
100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7