№ 192
гр. Свиленград, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200446 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-1253-002962 от
17.06.2023година на Началника сектор в ОД на МВР Хасково, сектор Пътна
полиция Хасково , с което Н. М. А. с ЕГН ********** от село
************************** , за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят Н. М. А. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно . В жалбата
си до съда, излага твърдения в насока за допуснати съществени процесуални
нарушения ,без да се излагат конкретни съображения. Отделно от това се
твърди,че не бил извършил твърдяното нарушение,а от друга страна не бил
уведомен за настъпилата служебна дерегистрация,което обосновавало
липсата на субективния елемент на твърдяното нарушение.С оглед на
изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява . От
пълномощника му адв.М. е постъпило писмено становище в което поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.Представя списък на разноските и
претендира присъждане на такива в полза на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника сектор в ОД на
МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, не изпраща представител и
не взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави
1
жалбата без уважение.Отправя възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Б. Г. Б. се установява, че на 06.08.2021година свидетелят Б. Г.
Б. съвместно с колегата си Т. Б. В., при изпълнение на служебните си
задължения на АМ Марица до км.94+143 около 17.07часа спрели за
проверка движещият се в посока АМ Тракия лек автомобил марка БМВ с рег.
№ *********,управляван от жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че
лекият автомобил бил собственост на жалбоподателя-водач, но МПС било с
прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП от 20.04.2021г.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на
06.08.2021год. съставили акт за установяване на административно нарушение
серия GA с №199281 на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят, който вписал , че няма възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Били изготвени докладни по случая и на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН с
резолюция АНПр била прекратена ,тъй като било прието,че имало извършено
престъпление по чл.345,ал.2 от НПК,като липсва посочена дата на
постановяване на резолюцията.
Материалите са били изпратени на съответната прокуратура за
ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя, но с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
01.06.2022г. ,прокурор от РП Хасково , е отказал да се образува
наказателното производство,като е изпратил материалите на АНО за
ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 16.06.2022г.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП на
17.06.2023година.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,като АНО е приел,че процесния
автомобил е бил с прекратена регистрация на основание чл.143,ал.10 от
ЗДвП /поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“/,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца.
2
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач ,както и справка относно собствеността на процесното
МПС,видно от която собственик на МПС е водача-жалбоподател .
Съдът служебно е изискал справка от АНО относно дали жалбоподателя е
бил уведомен за прекратената регистрация във връзка с липсата на сключена
застраховка гражданска отговорност към датата на извършване на
проверката,а именно 06.08.2021г.,като видно от постъпилото писмо с рег.№
7194/19.09.2023г.от ОД на МВР Кърджали,регистрацията била прекратена на
20.04.2021г. и се сочи,че собственика бил уведомен с уведомително писмо за
прекратяване на регистрацията,но липсвали данни кога лицето е било
уведомено/респективно това обстоятелство доколкото се оспорва от
жалбоподателя,остана недоказано,тъй като не се ангажираха от страна на
АНО доказателства в тази насока,а единствено е представено писмо с рег.
№130000-3805-12 екз.1 от 20.04.2021г. ,с което се уведомява
жалбоподателя,че регистрацията е прекратена,поради липса на сключена
валидна задължителна „Гражданска отговорност“ към 19.04.2021г.,но дали
същото е получено от жалбоподателя,доказателства не се ангажираха.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
От страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства,че същият е
сключил задължителна „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие
14.09.2021г. за срок от една година.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б.
Г. Б. , така също и от приетите писмени доказателства –писма,постановление
на РП Хасково , Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач , справки , сключени
застраховки гражданска отговорност и т.н. последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелят Б. Г. Б. , възпроизвежда пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което
да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на
тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното му качество – служител при АНО, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
3
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника сектор в
ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, се оспорва по
делото, но последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на
определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
4
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка.
Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от
КЗ задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и
им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които
регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство.
В случая липсват доказателства, че жалбоподателят като собственик на
МПС, изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса
на застраховка.
В тази връзка липсват каквито и да било доказателства за това, деянието
да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за
несъставомерност, поради липса на субективен елемент.
В процесния случай в представените с административнонаказателната
преписка доказателства не са приложени такива, от които да се установи по
безспорен начин, че собственикът на управляваното МПС е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на същото, каквото задължение вменява
на компетентните органи разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, както и не са
налице доказателства, че водачът – собственик е бил запознат по някакъв
начин с обстоятелството, че управлява нерегистрирано МПС.
Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в §2,
т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер.
5
В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били
поставени/монтирани на същия (видно е от съставения АУАН, че на датата на
проверката 06.08.2021 г. са били иззети 2 броя регистрационни табели с
номер: *********), с оглед на което не са били налице и външни признаци, по
които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.
Не се установяват и други фактически действия от страна на
санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е
имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Именно поради формираната в страната противоречива практика по
прилагане на закона, към настоящия момент е постановено Тълкувателно
постановление №2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк.дело
№3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е идентична и
въззивната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ с
приетото Тълкувателно постановление.
Въз основа на него следва, че водачът -жалбоподател незаконосъобразно е
бил наказан с предвиденото в чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП
административно наказание.
Неуведомяването на собственика,в случая –жалбоподателя ,че МПС е с
прекратена регистрация служебно,води до извода,че деянието не е извършено
от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за несъставомерност,
поради липса на субективен елемент.
Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична
база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило
това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че
управлявайки автомобила си на 10.08.2022 г. жалбоподателят е знаел
(умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е
служебно прекратена преди тази дата.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
неизвестна на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка,
то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил
състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК) е формално, на
просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна
практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде
6
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият
умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна
на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му. По изложените по – горе аргументи и
съображения, съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно
не се установи, че описаното в НП нарушение е консумирано от лицето,
посочено като нарушител.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за основателна, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В
претендирания размер на 600лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.1 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №21-1253-
002962 от 17.06.2023година на Началника сектор в ОД на МВР Хасково,
сектор Пътна полиция Хасково , с което Н. М. А. с ЕГН ********** от село
************************** , за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
7
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. А. с ЕГН ********** от село
************************** ,сумата в размер на 600 лв. , представляваща
адвокатско възнаграждение по АНД №446/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8