РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Бургас, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Веселка Г. Узунова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501023 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на М.Ф. от гр.*** –
ответник по гр.д. № 9051 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 821/03.05.2022 год. постановено по същото дело в частта
относно вината за дълбокото разстройство на брака й с ищеца В.Ф.;режима на
личните отношения на бащата с децата ,както и в отхвърлителните части
относно размера на присъдените издръжки за децата и искането за заплащане
на разноски по делото в полза на въззивницата.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано,постановено при неотчитане и
неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства .
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че вина за
дълбокото разстройство на брака имат и двамата съпрузи ,като се счита ,че
вината е единствено на ищеца,напуснал семейното жилище и изоставил
съпругата си и двете малолетни деца на нейните грижи ,без да се
1
заинтересува за тях ,тяхното здраве и издръжка .Цялостното поведение на
ищеца не може да бъде определено като отговорно поведение на съпруг и
баща на две малки момченца и това не е нищо друго освен противобрачно
провинение.Защото в живота на семейството не е имало нито една важна
причина съпрузите да живеят разделено,а безотговорното поведение на
бащата ,напускайки семейството си и изоставяйки децата единствено на
грижите на майката ,е започнало още от раждането на малкото дете С..Съдът
е елиминирал и пренебрегнал множеството писмени и гласни доказателства
,установяващи поведението на ищеца спрямо съпругата и децата му и
доказващи по безспорен начин ,че единствено той има вина за развода .Прави
се обстоен анализ на тези доказателства ,включително и влязлото в сила
решение ,констатиращо упражнено домашно насилие от ищеца спрямо детето
Б. ,сочещо изключително противобрачно поведение на съпруга.
Затова се моли за отмяна на решението в частта относно вината и
постановяване на ново ,с което се приеме ,че изключителна вина за дълбокото
разстройство на брака има ищецът .
Оспорва се решението в частта ,с която съдът е определил режим на лични
отношения на децата с бащата в различки уикенди през седмицаа , а не ,както
е обичайната съдебна практика –в четен или нечетен уикент от месеца .При
постановяване на този режим практически съдът не е оставил нито един
свободен уикенд през месеца ,в който майката да разполага с времето си и да
контактува и почива с децата .При това страните не са искали подобен
режим,напротив – предложеният от тях режим на лични отношения твърди
много се доближава един до друг и позицията им е почти еднаква ,а съдът е
постановир решение в смисъл ,непоискан от нито един от двамата родители .
Моли се в тази част решението също да се отмени и да се приеме ,че
подходящият режим на лични отношения е предложения от въззивницата в
отговора на исковата молба ,който е много близък до този ,предложен от
ищеца.
В частта относно определените от съда издръжки за двете деца се
настоява за уважаване на претенциите изцяло – по 800 лв. месечно за всяко
дете ,като се изтъкват подробни съображения за искането – на първо място
доказаните здравословни проблеми на детето С.,изискващи непрекъснато
наблюдение ,специална храна ,изключителна хигиена ,посещения при
2
специалист .Освен това ,съдебната практика е категорична ,че при определяне
издръжката на децата ,тя трябва да е съобразена не само с възрастта и
техните нужди ,но и че не трябва да поставя децата в различмно положение от
времето ,когато родителите им са били заедно.В този смисъл решението на
първоинстанционния съд не отговаря на това изискване според въззивната
страна .Изтъкват се подробни съображения относно възможностите на
бащата-ищец за издръжката на децата и реализираните от него доходи ,както
и обстоятелството ,че практически майката е останала без работа след
фактическата раздяла,тъй като е работила наравно с мъжа си ,в неговата
фирма.Затова се настоява искането за издръжки на двете деца да бъде
уважено изцяло.
Излагат се доводи и в частта ,с която съдът е оставил без уважение
претенцията за заплащане на разноски в полза на въззивницата .
Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на
ново съобразно изразените претенции от въззивната страна.
Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .
В отговора на въззивната жалба въззиваемият – ищец по реда на чл. 263
ГПК я е оспорил и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не
са допуснати сочените нарушения.Правилна е според въззиваемия,че съдът е
приел ,че вина за развода имат и двамата съпрузи ,тъй като не било доказано
изключително противобрачно поведение на нито един от двамата съпрузи , а
е установена невъзможността на двамата да се разбират и живеят
заедно.Освен това ,от показанията на свид. Ф. се установило ,че ответницата
нямала необходимото отношение и уважение към ищеца и че проявявала
сприхавост,докано ищецът бил грижовен баща и поемал грижите за детето
вечер ,когато плачело .Обвиненията във въззивната жалба ,че бащата не се
интересувал от децата си след раздялата ,били неверни .Ответницата
препятствала срещите му с детето и се наложило да ползва съдействие на
отдел „Закрила на детето .Освен това ,още преди подаването на исковата
молба,по време на фактическата раздяла ищецът плащал издръжка за
децата.Ответницата умишлено му е отказвала да вижда децата ,поради което
обвиненията в безотговорно поведение били неоснователни .
Доколкото въззиваемият не желае да прекъсва връзката с децата си
,същият е поискал по-разширен режим на лични отношения с детето Б. ,с
3
който имал силна емоционална връзка,поради което и съдът е уважил
предложения от ищеца режим на лични отношения.Що се касае до детето С.
,с оглед на ниската му възраст и липсата на активен контакт с бащата ,се
предлага за създаването на пълноценна връзка дадените два часа да се
увеличат на четири.Определеният режим на свиждане е разделил уикендите
поравно между страните ,а естествено режимът предвижда преспиване на
голямото дете при бащата , а за малкото дете е определен друг режим – без
преспиване
По отношение на претециите за издръжка се поддържат изводите на съда
и се подчертава ,че така определената издръжка е за задоволяване нуждите на
децата ,а не на майката .Съдът е съобразил нуждите на децата и
възможностите на родителите ,като се подчертава ,че задължение и на
двамата родители е да осигурят издръжката на децата .Сочи се също и че по
делото не са представени никакви доказателства за специалното положение
на детето С. и наличие на проблем ,изискващ значително по-големи средства
от средствата ,необходими за отглеждането на здраво дете .
Моли се за потвърждаване на решението изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ал. 1 вр.ал. 3,чл. 59 ал. 1
,чл. 56 и чл. 53 от СК вр.чл. 326 от ГПК.
Страните са бивши съпрузи ,чиито брак е прекратен с влязлото в тази част
решение по по гр.д. № 9051/2021 г. на БРС ,като от брака си имат родени две
деца – Б./род.на **.**.20** г. /и С./род. на **.**.20** г. /.
С атакуваното решение е прието ,че страните не живеят в едно
домакинство вече повече от половин година и съществуващата между тях
брачна връзка е изчерпана от смисъл и съдържание ,те са в конфликт
помежду си и в отношенията им липсва разбирателство ,любов и
съпричастност.При това съдът е приел ,че са се отчуждили един от друг и
нямат връзка помежду си ,семейната общност е разкъсана по непреодолим
начин ,брачната връзка съществува само формално ,при което предявеният
иск за развод като основателен е бил уважен.
Спорни са останали между страните въпросите относно вината за
4
дълбокото и непоправимо разстройство на брака ,относно режима на личните
отношения с децата и издръжката им .
На първо място първоинстанционният съд е приел ,че вината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака принадлежи на двамата съпрузи,тъй
като не се установило изключително противобрачно поведение на някой от
тях.Действително съпругът напуснал семейното жилище и оставил грижите
за децата на майката ,но причина за това била невъзможносттта съпрузите да
се разбират добре и да живеят пълноценно и хармонично един с друг .И
макар ,че от мотивите на съда да не става ясно в какво точно се изразява
вината на съпругата за дълбокото разстройство на брака ,същият е заключил
,че вината била на двамата съпрузи ,доколкото всеки бил се вглъбил в своето
ежедневие-бащата в работата си ,а майката –в грижите за децата ,което довело
до влошаване на отношенията им.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите и изводите на районния
съд в тази насока:
От събраните по делото гласни доказателства –свид. Ф. и свид. К. /и
двамата заинтересовани от изхода на спора/,а и от признанията на самите
страни ,се установява ,че в началото на брачното си съжителство страните са
били едно добро и „щастливо“/свид. К. / семейство – с добри доходи ,живели
са в разбирателство ,често ходели на почивки и макар понякога да имали
дрязги и разправии ,се оправяли и живеели спокойто /свид. К. /.
Отношението на В. се променило след раждането на второто дете - С.
,когато изведнъж започнал да се оправдава ,че има много работа – сделки
,продажби ,започнал да се прибира късно вечер и нямал време да помага на
съпругата си в отглеждането на децата . Изведнъж ,без обяснение защо ,
напуснал семейното жилище –през м. октомври 2021 г.,като нито съпругата
му ,нито близките му-свид. Ф. и К. /родители на двамата бивши съпрузи/ са
разбрали конкретните мотиви за напускане на семейството от страна на В.
.През октомври 2021 г.голямото дете е било на * годинки , а малкият син на
страните е бил на * месеца ,кърмаче и майката безспорно е имала най-
голяма нужда от помощ в отглеждането на двете деца –при това не само
материална помощ ,но най-вече подкрепа и съдействие ,както и полагане на
лични грижи като баща .Такава съпругата не само не е получила ,но от
тогава съпругът й не се е прибирал в семейното жилище ,не е участвал в
5
отглеждането на децата си ,оставил е семейството си без финансова подкрепа
.През целия период /и до настоящия момент / ищецът не се е интересувал от
малкия си син С. ,който е с вродено хронично заболяване /с ***, *** * *** ***
–вж представените медицински книжа – амбулаторни листи и и
рентгенологично изследване / и се нуждае от особено внимания при
оглеждането му /следва да се пази от инфекции и замърсяване ,както и от
инфикциозни заболявания /,вземал е при себе си детето Б. само няколко пъти
и за целия период от време /до настоящия момент / е дал за издръжката на
децата общо 600 лв. еднократно ,като 100 лв. – за рождения ден на Б. –със
пощенски записи от 18.12.2021 г. ,преди завеждане на бракоразводното дело /.
Освен всичко друго,с влязло в сила решение по гр.д. № 194/2022 г. на БРС
е констатирано от съда упражнено от ищеца и неговия баща/свид. Ф./спрямо
ответницата домашно насилие ,като по делото е издадена заповед за защита
от 11.02.2022 г. –със забрана на ищеца и баща му да се приближават на по-
малко от 20 м. от ответницата ,жилището й и местата за сочиален отдих и
контакти ,като в мотивите си съдът е констатирал и че с поведението си
ищецът и баща му са причили стрес и на сина на страните Б. .
Всички тези факти ,за които са били представени доказателства по делото
не могат да доведат до извода ,че вина за дълбокото разстройство на брака
имат и двамата съпрузи ,доколкото по делото не е установена никакво
противобрачно поведение от страна на съпругата ,довело до непреодолимото
разстройство на брака .Напускането на семейното жилище от страна на
бащата ,който е оставил двете си деца /почти бебета/на грижите единствено
на майката ,абдекирането от задълженията чу като баща и съпруг ,участието
му в домашно насилие против съпругата му ,не могат да се тълкуват по друг
начин ,освен като изключителна вина за дълбокото разстройство на брака .
Съгласно чл. 123, ал. 1 от Семейния кодекс, родителските права и
задължения се упражняват в интерес на децата заедно и поотделно. При
сключен брак, родителите са длъжни чрез взаимно разбирателство да се
грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата
- чл. 17 СК. Същевременно законът е предвидил правила за фактическото
осъществяване на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия
родител, при прекратяване на брака поради развод.Задължение на всеки от
съпрузите е с общи усилия и съобразно възможностите си ,да осигеряват
благополучието на семейството си и да се грижи в отглеждането и
6
възпитанието на децата,образованието им ,издръжката им .Напускането на
семейството и дезинтересирането от неговите нужди ,най-вече тези на децата
,не може да бъде определено по друг начин ,освен като безотговорно
поведение на съпруг и баща и несъмнено сочи на изключително брачно
провинение на съпруга.
Затова и в тази част атакуваното съдебно решение следва да бъде
отменено и вместо него – постановено друго ,с което се приеме ,че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има
изключително съпругът .
Неправилно е решението според настоящия съдебен състав и в частта
относно личните отношения на бащата с децата ,като районният съд е
определил режим на лични отношения с двете деца в различни уикенди пред
седмицата , а не ,както е обичайната съдебна практика – в четен или нечетен
уикенд от месеца,при това е определен такъв режим в единия уикенд /всяка
първа и трета седмица от месеца/с детето Б. , а втората и четвъртата – с детето
С..
Правилно е възражението на въззивницата ,че постановявайки такова
решение ,съдът не е оставил нито един уикенд в месеца за мйката ,за да
общува с децата си в извънработно и извънучебно време ,имайки предвид и
обстоятелството ,че самият баща е пожелал режим на лични отношения с
децата в първата и третата събота и неделя от месеца ,т.е. няма претенция на
бащата за свиждане във всички уикенди от месеца ,но съдът му го е
предоставил .Ответницата също не е възразила да бъде одобрен предложения
от бащата режим на лични отношения с детето Б. /но въпросният месец през
лятото да бъде разделен на два пъти по 15 дни ,както и първите два-три
месеца детето да не приспива при него ,за да се адаптира /,а с детето С.
предложението на ответната страна е било до навършване на 2 годишна
възраст свиждането да е от 10 до 12 часа в присъствието на майката /както е
предложил и бащата в исковата молба /,до навършване на 4 години –всяка
първа и трета събота и неделя от 10ч. до 18 часа всеки от дните ,без
преспиване в бома на бащата ,а след това –режимът на лични отношения на
детето Б..
При тази изградена почти еднаква позиция на двете страни е по-
оптимална и в интерес на децата ,поради което и в тази част решението
7
следва да бъде отменено и вместо него постановено ново ,с което се определи
следния режим на лични отношения между детето Б.В.Ф.,род.на **.**.20** г.
и баща му В.И.Ф.,ЕГН **********,както следва : първите три месеца след
влизане на решението в сила-всяка първа и трета събота и неделя от месеца –
от 10 часа на съботния,съответно неделния ден до 18 часа на същия ден ,без
преспиване в дома на бащата ,а след този период-от 18 часа петъчния ден до
18 часа на неделния ден ,с преспиване в дома на бащата ,както и един месец
през лятото ,разделен на две части от по 15 дни ,който период да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.Режимът на лични отношения между
детето С. ,род. **.**.20** г. и баща му В.Ф. да е ,както следва :до навършване
на 2 години на детето –всяка първа събота от месеца от 10ч. до 12 ч.,в
присъствието на майкато ;до навършване на 4 години на детето –всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. за всеки от дните ,без
преспиване в дома на бащата ,а след навършване на 4 годишна възраст-всяка
първа и трета събота от месеца – от 18 часа на петъчния ден до 18 часа на
неделния ден ,с преспиване при бащата ,както и един месец през лятото
,разделен на части от по 15 дни ,които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката .
По отношение на издръжките за децата претенцята е била за осъждане на
бащата да заплаща на малолетните си деца по 800 лв. месечно ,считано от
момента на фактическата раздяла между страните до настъпване на закони
причини за изменяването или прекратяването й.Съдът е присъдил бащата да
заплаща месечна издръжка на детето Б. в размер на 350 лв. и за С.-230 лв.
Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на
малолетните деца е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК
предвижда ,че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурят условия на живот
,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е
безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „
по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката
съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите
на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната
8
работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на детето С. като дете на 1 година и 3 месеца
следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който
регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка
за деца до 3 години години издръжка в размер на 4-кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се
гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно
семейство .Съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г. минималната работна заплата
за страната за 2022 г. е в размер на 710 лв. ,а от 01.01.2022 г. линията на
бедност е определена на 413 лв. Така посоченият размер на средствата за
издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на
средствата за отглеждането на едно дете и за което поради липса на
средства или на отглеждане от двама родители ,за настанени за отглеждане
в приемно семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от
държавата с посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и
размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката
за децата следва да бъде определена така ,че им бъде дадена възможност за
отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности ,така ,както
децата биха били отглеждани и в семейството от двамата родители ,ако
живеят заедно .В тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил
възможностите на родителя , който дължи издръжка ,както и че няма
доказателства същият да има задължения към други низходящи.Никакви
други задължения не го освобождават от задължението му да заплаща
издръжка на малолетните си деца и не го поставя в обективна
невъзможност да заплаща такава в необходимия за правилното отглеждане и
възпитание на децата ,както и за задоволяване на нуждите им размер ,така
,както тези нужди биха били задоволени ,ако родителите живееха заедно .В
случая задължението за заплащане на издръжка за децата е привилегировано
пред всички останали задължения на родителя и другите задължения не са
основания за намаляване размера на издръжката ,необходим за задоволяване
потребностите на децата .Верно е ,че определеният размер издръжка не бива
9
да надвишава значително възможностите на родителя и да го оставя в
невъзможност да живее и да осигурява средства за физическото му
съществуване .От представените по делото доказателства обаче се установява
,че към настоящия момент бащата е работещ,със собствен бизнес ,има
дружество за продажба на недвижими имоти/фирма „БГ ХОУМ ИЮ“ЕООД
по думите на ищеца / с офиси в Слънчев бряг и Несебър /където и съпрузите
са закупили офис по време на брака/.Пред социалните работници е заявил ,че
има много добри доходи и бил в състояние да издържа семейството си
.Според показанията на свид. Ф. той осигурявал за децата си си всичко
необходимо и те били презадоволени .Освен това ,по делото са представени
14 бр. нотариални актове за сделки ,по които ищецът е бил посредник и
пълномощник /повечето с чуждестранни граждани / през периода на
фактическата раздяла ,което е доказателство ,че ищецът има доста над
средните за страната месечни доходи и е в добро финансово състояние ,за да
може да издържа децата си с оглед на потребностите им . Докато майката е
все още в майчинство и получава само 750 лв. помощи.
С оглед обстоятелството ,че съгл. ПМС № 37/24.03.2022 г. от 1 април
2022 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е
определен на 710 лв. ,а минималния размер на месечната издръжка е ¼ от
минималната работна заплата ,то и минималната издръжка междувременно
се е увеличила на 178 лв.Според статистиката на НСИ минималния паричен
разходи на едно домакинство от трима членове /каквото са майката и двете
деца/ за първото тримесецие на настоящата година е 1906,50 лв.,а към
настоящия момент издръжката на живот в страна безспорно е нараснала - с
оглед и на високата инфлация и нарастване на всички стоки от първа
необходимост /храна ,отопление , дрехи и т.н./.Следва да се отбележат и
специалните нужди на детето С.,което е с вродено хронично заболяване ,
изискващо поддържане на изрядна хигиена , опазване от заболявания
,особено инфекциозни,специална храна ,често посещение за прегледи и
консултации и т.н. Това заболяване през цялото време е отричано от бащата
,но от представените медицински документи се установява ,че детето
действително има *** * ******* ***,което налага опазването му от всякакви
инфекции и вируси ,ежемесечни специализирани прегледи и следене на
състоянието му /което е добро ,но следва да се следи/.Състоянето му налага и
регулярно пътуване на майката с детето извън града/в случая са представени
10
амб.листи от СБАЛ по детски болекти „проф.Д-р.Иван Митев“ЕАД-гр.София
и доц.Гайдарова / ,за посещение при специалисти ,което действително
повишава нуждите на детето от по-висока издръжка .При това положение и с
оглед безспорно повишените възможности на бащата настоящият съдебен
състав счита ,че месечната издръжка,която бащата следва да плаща за детето
Б. следва да бъде в размер на 450 лв. , а за детето С.-500 лв.Останалата част
следва да се поеме от майката ,която полага непосредствени грижи за децата
и към настоящия момент получава само помощи за отглеждане на малко дете.
При този резултат на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 375
лв. – платено адвокатско възнаграждение и държавна такса ,както и
допълнително 700 лв. –направени разноски пред първата инстанция.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 821/03.05.2022 г. постановено по гр.д. №
20212120109051 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г. В
ЧАСТТАотносно ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака ;РЕЖИМА НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЕ между бащата и родените от
брака деца ;ИЗДРЪЖКАТА за децата и РАЗНОСКИТЕ и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между В.И.Ф. , ЕГН ********** и М. Т. Ф. ,ЕГН **********,сключен с
акт № 0140/24.09.2017 г. е изключително на МЪЖА .
ОПРЕДЕЛЯ следния РЕЖИМ на личните отношения между детето
Б.В.Ф. ,ЕГН ********** и баща му В.И.Ф.,ЕГН **********,адрес – гр.***
ул.*** № ** ет.*,както следва : първите три месеца след влизане на
решението в сила-всяка първа и трета събота и неделя от месеца –от 10 часа
на съботния,съответно неделния ден до 18 часа на същия ден ,без преспиване
в дома на бащата ,а след този период-от 18 часа петъчния ден до 18 часа на
неделния ден ,с преспиване в дома на бащата ,както и един месец през лятото
,разделен на две части от по 15 дни ,който период да не съвпада с платения
11
годишен отпуск на майката .
ОПРЕДЕЛЯ следния режимът на лични отношения между детето
С.В.Ф.,ЕГН ********** ,род. **.**.20** г. и баща му В.Ф. :до навършване на
2 години на детето –всяка първа събота от месеца от 10ч. до 12 ч.,в
присъствието на майкато ;до навършване на 4 години на детето –всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. за всеки от дните ,без
преспиване в дома на бащата ,а след навършване на 4 годишна възраст-всяка
първа и трета събота от месеца – от 18 часа на петъчния ден до 18 часа на
неделния ден ,с преспиване при бащата ,както и един месец през лятото
,разделен на части от по 15 дни ,които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката
За осъществяване на определения режим на лични отношения бащата
следва да взема децата от дома на майката и да ги връща обратно в края на
режима,освен ако не е налице друга уговорка между родителите
.Определеният режим между бащата и детето С. следва да се осъществи на
място ,определено то родителите .
ОТМЕНЯ решение№ 821/03.05.2022 г. постановено по гр.д. №
20212120109051 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г. В ЧАСТТА,с
която са отхвърлени претенциите на ответницата М.Ф. за осъждане на
ищеца В.Ф. за заплащане на месечна издръжка за детето Б. в размер над 350
лв. до размер от 450 лв.,а за детето С. – месечна издръжка в размер над 230 лв.
до размер от 500 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА В.И.Ф.,ЕГН **********,адрес – гр.*** ул.*** № ** ет.*,ДА
ЗАПЛАЩА на малолетния си син Б.В.Ф. ,род. на **.**.20**г. ,чрез неговата
майка и законен представител М. Т. Ф. ,ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №
** ет.* ,месечна издръжка в размер на 450 /четиристотин и петдесет /лева
,считано от 01.10.2021 г. до настъпване на законни причини за изменяването
или прекратяването й ,ведно със законната лихва върху всакя просрочена
вноска от датата на падежа за плащане -1-во до 10-то число на месеца ,за
който се дължи ,до окончателното изплащане ,като ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна част над уважения размер от 450 лв. –
до претендирания от 800 лв.
ОСЪЖДА В.И.Ф.,ЕГН **********,адрес – гр.*** ул.*** № ** ет.*,ДА
ЗАПЛАЩА на малолетния си син С. с В.ов Ф. ,род. на **.**.20**. ,чрез
12
неговата майка и законен представител М. Т. Ф. ,ЕГН ********** от гр.***
ул.*** № ** ет.* ,месечна издръжка в размер на 500 /петстотин /лева ,считано
от 01.10.2021 г. до настъпване на законни причини за изменяването или
прекратяването й ,ведно със законната лихва върху всакя просрочена вноска
от датата на падежа за плащане -1-во до 10-то число на месеца ,за който се
дължи ,до окончателното изплащане ,като ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата отхвърлителна част над уважения размер от 500 лв. –до
претендирания от 800 лв.
Осъжда В.И.Ф.,ЕГН **********,адрес – гр.*** ул.*** № ** ет.*,да
заплати на М. Т. Ф. ,ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № ** ет.* сумата от
1075 лв. – разноски по делото пред двете инстанции.
Осъжда В.И.Ф.,ЕГН **********,адрес – гр.*** ул.*** № ** ет.*,да
заплати допълнителна държавна такса върху допълнително присъдените
издръжки в размер на 532,80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС в частите относно вината за дълбокото
разстройство на брака и режима на лични отношения на бащата с децата , а в
ЧАСТТА относно присъдената издръжка не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13