РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Първомай, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20245340100655 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 240, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. в качеството на
управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С., моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:
************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра
на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, му
дължи по Договор за потребителски кредит № ************ г., следните суми, за
принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав:
2 463, 68 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки) – главница;
1 041, 97 лева (хиляда четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) –
договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г.;
971, 66 лева (деветстотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) –
1
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“;
1 215, 28 лева (хиляда двеста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки) –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“;
230, 00 (двеста и тридесет) лева – лихва за забава върху вземането за главница за
периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;
97, 27 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – лихва за забава
върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024
г.;
90, 71 лева (деветдесет лева и седемдесет и една стотинки) – лихва за забава върху
вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ за
периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;
113, 45 лева (сто и тринадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – лихва за забава
върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“
за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.;
законната лихва върху първите четири вземания, считано от 30.07.2024 г. (датата на
подаване на заявлението в съда) до изплащането им.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор
за потребителски кредит № ************ г., изменен с Анекс № 1/08.02.2023 г., и
приложимите към него Общи условия ищецът се задължил да отпусне паричен заем от 2
500, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката
чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя за срок от
36 месеца заемната сума и да му заплати възнаграждение за потреблението й при годишен и
дневен лихвен процент съответно от 41, 00% и 0, 11% и годишен процент на разходите от
49, 04%, или общо 4 382, 56 лева, чрез 36 равни месечни вноски от по 121, 74 лева с падеж 5-
о число на месеца, съгласно погасителен план – неразделна част от съглашението.
В съответствие с клаузите му кредиторът се ангажирал да предостави на потребителя
по негово желание незадължителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, включващи приоритетно
разглеждане на искането за отпускане кредит, отлагане и намаляване на определен брой
погасителни вноски и възможност за смяна на падежната им дата, срещу възнаграждение
съответно от 1 000, 00 лева и 1 250, 00 лева, дължимо се разсрочено с добавка от 125, 00
лева към всеки месечен платеж.
Заемните средства били усвоени от кредитополучателя, като с част от тях в размер на
2 180, 00 лева бил изплатен дългът му по други четири заемни договора, а остатъкът от 320,
60 лева постъпил по банковата му сметка.
За погасяване на задълженията по процесния кредит били престирани на 03.02.2023 г.
общо 184, 80 лева, от които: за главница – 36, 32 лева, за договорно възнаграждение – 85, 42
лева, за възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ – съответно 28, 34 лева и 34, 72 лева,
след което издължаването било преустановено.
Поради допуснатата забава на основание чл. 12.3 от Общите условия ищцовото
дружество прекратило едностранно кредитния договор и обявило вземанията си по него за
2
предсрочно изискуеми на 03.04.2024 г., за което уведомило длъжника с писмо. Впоследствие
депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за принудителното им изпълнение, което било
уважено за сумите – предмет на установителните искове, със Заповед № 274/08.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав, оспорена от ответника с възражение.
С подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Отговор вх. № 4077/07.11.2024 г.
ответникът застъпва становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 22
от ЗПК с произтичащите от второто последици по чл. 23 от ЗПК. Изтъква, че същият
противоречи на добрите нрави поради явна и значителна нееквивалентност на насрещните
престации, водеща до неоправдано облагодетелстване на ищеца и злепоставяне на
интересите на ответника, доколкото величината на уговорената възнаградителна лихва,
увеличена със скритата такава под формата на възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва и не е
съизмерима със стойността на заема, срока за възстановяването му, наличието или липсата
на обезпечение, разходите на кредитора, поетия от него риск и добросъвестно очакваната от
сделката печалба.
Като пороци се сочат и нарушените изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК към
съдържанието на договора и в частност посоченият в него лихвен процент и годишен
процент на разходите не е действително прилаганият, доколкото не включва
възнаграждението за допълнителни услуги. Несъответствието води и до заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като
поддържат процесуалните си позиции с писмени изявления – ищецът с Молби вх. № №
194/13.01.2025 г. и 1360/28.03.2025 г., а ответникът – с Писмено становище вх. №
4560/05.12.2024 г.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
На 30.05.2019 г. ищецът, който, видно от Удостоверение изх. №
20221208092651/08.12.2022 г. (л. 36 – л. 38), издадено от Агенцията по вписванията, e вписан
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет на
дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, сключил с
ответника, от друга като „Клиент”, по негово Искане № ************ г. (л. 7) Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ************ г. (л. 17), изменен с Анекс
№ 1/08.02.2023 г. (л. 32). По силата на клаузите му и на приложимите към него Общи
условия версия 5/18.04.2022 (л. 18 – л. 22), запознаването с, приемането и получаването на
които заемателят удостоверил в Декларация от 30.12.2022 г. (л. 18), финансовата институция
3
се задължила да му предостави паричен заем от 2 500, 00 лева. Последният, който бил
предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски
формуляр (л. 25 – л. 28), връчен му на 30.12.2022 г., се ангажирал по начините, указани в чл.
6.2. от Общите условия, да възстанови заемната сума на заемодателя и да му заплати лихва
от 1 882, 56 лева при фиксиран лихвен процент – годишен от 41, 00% и дневен от 0, 11%,
начисляван върху непогасената главница за периода на ползването й от датата на нейното
усвояване при условна продължителност на годината от 360 дни и на месеца от 30 дни, и
възнаграждения от 1 000, 00 лева и 1 250, 00 лева за допълнителни услуги съответно „Фаст”
и „Флекси”, или да престира общо 6 632, 56 лева при годишен процент на разходите от 49,
04%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му,
изправност на контрагентите по него и неизменност на лихвата и другите разходи.
Погасяването следвало да осъществи разсрочено чрез 36 анюитетни месечни вноски с падеж
на 5-о число на месеца, всяка от по 184, 24 лева, разпределяна за заема – 121, 74 лева, и за
цената на закупения пакет услуги – 62, 50 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 23
– л. 24) към първоначалното съглашение и актуализиран такъв към анекса (л. 33).
В Раздел VІ „Параметри” от договора и чл. 15 от Общите условия било уговорено, че
допълнителните услуги не са задължителни и се закупуват от клиента по негово желание,
като „Фаст” му предоставя право на разглеждане и становище по искането за отпускане на
кредит в рамките на един час от постъпването му в системата на кредитора приоритетно
пред останалите незакупили такъв пакет кредитоискатели, а „Флекси” – на едностранно
изменение на погасителния план чрез отлагане или намаляване на части или накуп на
допустимия брой погасителни вноски и промяна на датата на падежа им при изпълнение на
специфичните изисквания по чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3, както и че възнаграждението
за посоченото обслужване се плаща разсрочено с добавка от по 62, 50 лева към всяка от
погасителните вноски. Обявено е за доказано, че то не е включено при формирането на
годишния процент на разходите по кредита.
Съобразно общата уговорка по чл. 12.1. в случай на забава заемополучателят дължи
на кредитора лихва в размер на основния лихвен процент + 10% годишно, изчислена за
всеки ден от просрочието върху дължимото плащане.
В чл. 7.1., чл. 7.2. и чл. 7.3. от Общите условия са регламентирани следните права на
потребителя и редът за тяхното упражняване: да се откаже от договора, да пристъпи към
предсрочно погасяване и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите
платежи.
Видно от Преводни нареждания за кредитен превод № № *******, *******, *******,
******* и ************ г. (л. 30 – л. 31), ответникът усвоил заемните средства, като
съгласно Искането му за кредит (л. 7) с част от тях били изплатени други дългове, както
следва: два към „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД съответно от 590, 00 лева и 240, 00 лева, един
към „Сити Кеш” ООД от 760, 00 лева и един към „Би енд Джи кредит” ООД от 590, 00 лева,
а остатъкът от 320, 00 лева постъпил по банковата му сметка. Според приложеното
Извлечение по сметка от 26.09.2024 г. (л. 40) и заключението на изслушаната съдебно-
4
счетоводна експертиза (л. 112 – л. 115), което се възприема като обективно, пълно и
компетентно изготвено, на 03.02.2023 г. длъжникът извършил вноска на 184, 80 лева, с която
погасил следните задължения: главница – 36, 32 лева, възнаградителна лихва – 85, 42 лева,
възнаграждение за услуга „Фаст” – 28, 34 лева, и възнаграждение за услуга „Флекси” – 34,
72 лева, след което преустановил издължаването. Вещото лице изчислява, че неизплатената
част от първите четири вземания възлиза съответно на 2 463, 68 лева, 1 041, 07 лева, 971, 66
лева и 1 215, 28 лева.
Поради допуснатата забава на основание чл. 12.2. от Общите условия ищцовото
дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.04.2024 г., за което
изпратило до ответника Уведомително писмо от 05.04.2024 г. (л. 34), върнато непотърсено,
съгласно Известие за доставяне ************ (л. 37), оформено от „Български пощи” ЕАД, а
на 30.07.2024 г. сезирало настоящия съд със Заявление № 2638/30.07.2024 г. по чл. 410 от
ГПК (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било
частично уважено за сумите – предмет на исковете, с издаването на Заповед №
274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
496/2024 г. (л. 37 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай), а в
частта за претендираните такси за извънсъдебно събиране било отхвърлено с влязло в сила
Разпореждане № 981/08.08.2024 г. по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд –
Първомай (л. 31 – л. 32 от ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай).
На 13.08.2024 г. длъжникът получил препис от заповедта за изпълнение, срещу която
депозирал Възражение вх. № 2967/26.08.2024 г. по образец по чл. 414, ал. 1 от ГПК (л. 43 от
ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай). Известен от заповедния съд
на 02.09.2024 г. за оспорването и за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
на 26.09.2024 г. заявителят предявил разглежданите искове в преклузивния едномесечен срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова
молба вх. № 3453/26.09.2024 г. (л. 2 – л. 6).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Спорните права произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ************ г., който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността
му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се
квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната
уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната
нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
Оформянето и правните последици на съглашението се регулират и от специалните
текстове на ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива
5
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от
22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в
приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо
или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като
формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със
съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите
парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за
двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед
на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по
правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост
на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена
писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия
адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по
БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически
лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на
ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за
кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
6
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в
Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички
разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при
просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора,
начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата
на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от
ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и
подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК налага да е подписана от тях и всяка
страница от общите условия, ако такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК транспонира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО,
който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на
7
набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта
на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита
на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му
позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе
информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава
точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите
я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл.
10, §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични
престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за
неизпълнение.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта
да докаже, че е изправен кредитор по сключен с ответника договор за потребителски
паричен кредит и в частност елементите на фактическия състав на заемната връзка –
постигнато съгласие за заемане на съответната сума и фактическото й даване от заемодателя
на заемателя, както и че изискуемостта на вземането за връщането й е настъпила. От
опонента се очаква да убеди съда в проявлението на фактите, на които позовава
възраженията си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и
задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на
негови клаузи поради тяхната неравноправност или колизия с императивни
материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или
с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в
този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014
г., I т. о.), съдебният състав констатира, че между ищцовото дружество, от една страна като
„Кредитор”, и ответника, от друга страна като „Клиент“, е сключен формален, реален,
двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
8
************ г. с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи условия версия 5/18.04.2022,
които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ финансовата институция е утвърдила
отнапред във взаимоотношенията с клиентите си.
По делото фигурират материализиращите частни и общите уговорки документи (л. 17
и л. 18 – л. 22), които доказват, че в изискуемия от чл. 10, ал. 1 от ЗПК формат посочените
субекти са постигнали съгласие за предаването на сумата от 2 500, 00 лева в собственост от
заемодателя на заемателя със задължения на последния разсрочено на 36 месечни вноски да
я върне на първия и да му заплати лихва от 1 882, 56 лева при фиксиран годишен лихвен
процент от 41, 00%, а съобразно клаузи от Раздел VІ – и възнаграждения от 1 000, 00 лева и
1 250, 00 лева за пожелани от клиента с искането му за кредитиране незадължителни
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, предоставящи му – първата право на приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, а втората – на промяна на погасителния план.
Усвояването на заема се потвърждава от приложените Преводни нареждания за
кредитен превод № № *******, *******, *******, ******* и ************ г. (л. 30 – л. 31).
В синхрон с чл. 11, ал. 2 от ЗПК договарящите са положили подпис на всяка страница
от Общите условия на търговеца версия 5/18.04.2022 (л. 18 – л. 23), които съобразно чл. 298,
ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК са
станали задължителни за кредитополучателя, тъй като е декларирал писмено, че ги приема и
че са му били предадени при подписването на индивидуалния кредитен договор, с нарочна
Декларация от 30.12.2022 г. (л. 18).
Договорното изложение, кумулиращо частните и общите клаузи, кореспондира с
относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК.
Съставено е на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в
него понятно са отразени общият размер на кредита – 2 500, 00 лева; условията за
усвояването му – чрез превод на част от заемните средства по сметка на други кредитори на
заемополучателя за погасяване на негови дългове, а на остатъка – по банковата му сметка, и
условията за издължаването във вид на неразделен към контракта погасителен план, сочещ
размера, броя, периодичността и датите на вноските, както и последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка е
необходима само при променяща се лихва и при поискване от потребителя. В договорния
текст е поместено и подробно и законосъобразно разяснение на правата му на извлечение от
сметка и на отказ от сделката.
Коректно е записан и лихвеният процент – годишен от 41% и дневен от 0, 11%, с
пояснения, че е фиксиран и че се начислява върху непогасената главница за периода на
ползването й от датата на нейното усвояване при условна продължителност на годината от
360 дни и на месеца от 30 дни.
Съдържанието на договора обаче не удовлетворява предписанието на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и чл. 19 във вр. с чл. 3, б. „и“ от Директива
9
2008/48/ЕО ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно
Приложение № 1 към ЗПК (Приложение I от Директива 2008/48/ЕО), като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК
забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.
§1, т. 3 от ДР на ЗПК, акцептиращ изцяло чл. 3, б. „л“ от Директива 2008/48/ЕО,
дефинира понятието „общ размер на кредита“ като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума.
В „общия разход“ определението по §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива
2008/48/ЕО интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на
кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните,
възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на
заема. При калкулацията на годишния размер на разходите изрично са изключени от чл. 19,
ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност.
Сборът от общия размер на кредита и общите разходи формират „общата сума,
дължима от потребителя“ по терминологията на §1, т. 2 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „з“ от
Директива 2008/48/ЕО.
Формално по указанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в конкретното съглашение
фигурират дължимата се обща сума по кредита без и със стойността на допълнителните
услуги съответно от 4 382, 56 лева и от 6 632, 56 лева и годишният процент на разходите от
49, 04%, изчислени към момента на сключване на сделката с изброяване на взетите предвид
допускания по напътствията в Приложение № 1 към ЗПК.
Размерът на годишния процент на разходите не надхвърля законовия праг от пет пъти
законната лихва, която към датата на договарянето е 10, 00 пункта. Информацията за
величината му обаче не съответства на действително прилаганата спрямо потребителя, тъй
като при формирането й не участва уговореното в тежест на потребителя възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.
В отговор на отправено преюдициално запитване с Решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България” ЕООД), задължително за всички
съдилища на основание чл. 633 от ГПК, е прието, че чл. 3, б. „ж” от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия ги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за кредитиране и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
10
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя” по смисъла на цитираната разпоредба, а оттам и на това
„годишен процент на разходите” по чл. 3, буква „и” от Директива 2008/48, когато
закупуването на тези услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
него и да заобиколи забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Втората хипотеза е очевидна, когато
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги се цели извеждане отчасти на
възнаграждението за заетата сума извън рамките на договора, така че то да не попада в
обхвата на дефиницията за „общи разходи по кредита за потребителя”, нито на тази за
„годишен процент на разходите”.
Преценката на визираните обстоятелства е всякога конкретна, като съдът следва да
съобрази всички условия на договора за кредит, включително и общите, както и правния
контекст и фактическите обстоятелства, в които той се вписва, и не може да се основе
единствено на факта, че допълнителните услуги са били поискани свободно при
сключването на договора за кредит или че дължимите по него суми и разходите за тези
услуги са били посочени отделно в погасителния план.
СЕС изрично изтъква, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява
на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че той ще се
възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-
специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
В конкретния случай, макар сключването на процесния кредитен договор да не е било
обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, доколкото доброволният
им характер е неколкократно подчертан в преддоговорната информация, а и в самия договор
и в общите му условия, уговарянето им несъмнено преследва прикриване на действителните
разходи по кредита.
Съображенията са следните:
На допълнителните услуги в сферата на потребителското кредитиране е посветен чл.
10а от ЗПК, който е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ,
бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., с цел да регулира заплащането им. Ал. 1 от
текста разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях,
освен за тези по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са свързани с усвояване и управление на
кредита.
Услугите, които ответникът се е съгласил да получава възмездно са дейности, които
попадат в обхвата на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като са присъщи за занятието на
кредитора по администрирането на кредита и следователно са пряко или косвено свързани с
усвояването и управлението му. Таксите, които чл. 10а, ал. 1 от ЗПК разрешава на
финансовата институция да събира, са предназначени да покрият разходите й за действия
(например застраховане) извън обичайните за кредитирането, които би следвало да е
11
калкулирала в цената на отпуснатия финансов ресурс. Чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е в рамките на
суверенния избор на държавите членки, изрично подчертан в Съображение 22, изр. 1 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО – а именно да останат свободни да запазят или
въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя
във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга
допълнителна услуга или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или
други допълнителни услуги.
Всички улеснения за клиента, които кредитодателят осигурява във връзка с
кандидатстването за заем, издължаването и предоговарянето му – ускорено разглеждане на
искането за кредит, разсрочване, отсрочване, опрощаване, отстъпки, преференции и т. н., са
все относими към усвояването и управлението му, и изискването на възнаграждение за тях
пряко нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Мотивите на законодателя за въвеждане на забраната
са продиктувани изцяло в защита на интересите на потребителя, който всякога е в
положение на по-слабата страна както от гледна точка на преговорните възможности, така и
на степента на информираност, което го принуждава да се съгласи с предварително
формулираните от кредитора параметри, без да може да им повлияе.
След като съгласието на страните за възмездност на уговорените допълнителни
услуги противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а съпоставката на паричната им
равностойност от общо 2 250, 00 лева с размера на кредита от 2 500, 00 лева сочи на явната
непропорционалност на цената им и разкрива значителна неравноправност на уговорката за
дължимостта им, може да се заключи, че разходите за тях попадат в обхвата на понятието
„общите разходи по кредита за потребителя” по разбирането на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3,
б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и трябва да участват във формулата за изчисляване на
годишния процент на разходите. По делото е доказано, че не са включени при пресмятането
на посочения в договора такъв от 49, 04%, което е достатъчно да счете, че същият е
некоректно изчислен, и то в размер, заблуждаващо по-нисък от действителния, което се
приравнява на непосочването му (в този смисъл Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22) и разкрива допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са съществена гаранция за потребителския
интерес, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите, отбелязана в
Съображения 19, 31 и 43 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването му и по този начин да служи за унифициран показател
за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и
да му позволи да прецени обхвата на отговорността си. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на тази информация законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че в чл. 22 от ЗПК изключва валидността на
договарянето. В такава насока е трайната съдебна практика на СЕС, намерила израз в
Решения от 04.03.2004 г. по дело C-264/02, от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22.
Несъмнено коментираният недостатък влече нищожност на договора на
12
основание чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза според чл. 23 от ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за
специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт
на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда (в този смисъл Решение №
50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Решение № 60186/28.11.2022
г. на ВКС по т. дело № 1023/2020 г., I т. о., и Решение № 50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3620/2021 г., III г. о.). Цитираната съдебна практика е ориентирана към разрешението, че в
производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД съдът следва да установи с решението си
чистата заемна сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален по отношение на ЗЗД.
От ответника са реално усвоени и подлежат на връщане 2 500, 00 лева, а се
установява, че е погасил общо 184, 80 лева. Следователно е обременен със задължение за
връщане на заетата сума до размера от 2 315, 20 лева с настъпила по правилото на чл. 69, ал.
1 от ЗЗД изискуемост още към момента на предаването й на 03.01.2023 г.
При режима на чл. 23 от ЗПК следва да се отрекат изцяло всички останали вземания
за възнаградителна и мораторна лихва и за възнаграждения за допълнителни услуги.
Обезвреда за закъснение на главницата за предсъдебния период от 06.04.2023 г. до
29.07.2024 г. не се полага и защото връщането на лишената от кауза престация не е
обвързано със срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с искането по чл. 410 от ГПК (в
този смисъл Определение № 1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).
В обобщение, следва да се уважи искът за главницата от 2 315, 20 лева с присъждане
и на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 30.07.2024 г., до окончателното издължаване, а за разликата до пълния предявен размер от
2 463, 68 лева – да се отхвърли като неоснователен. Следва да се оставят без уважение и
всички останали претенции.
Даденото правно разрешение изпълва предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за
осъждане на ответника да възмезди, съразмерно на уважената част от исковете,
съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи, както следва:
в исковото производство общо на 316, 81 лева, от които 46, 31 лева – довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 129, 50 лева – възнаграждение за вещо лице
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, и 141, 00 лева – възнаграждение за
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя отделно за главната претенция
в размер на 150, 00 лева по порядъка на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 26а във вр. с чл. 23, т. 1, предл. 2
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита
фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и
ефективното участие на юридическия представител в него;
в заповедното производство общо на 63, 30 лева, от които 46, 30 лева – внесена
държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и
17, 00 лева – възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя в размер на 50, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37,
13
ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, по гореспоменатите критерии.
При условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА),
съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищцовото дружество следва да заплати на
процесуалния пълномощник на насрещната страна адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2, изр. 1 от ЗА.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в
съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се
определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР).
Както вече се отбеляза, финансовата институция е отговорна по чл. 78, ал. 3 от ГПК,
а представеният Договор за правна защита и съдействие (л. 71), в който е удостоверено, че
адв. С. Н. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител
в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за
нейното осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този
смисъл Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о.,
Определение № 162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение №
50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023
г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о.,
Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
С Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е
задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, е прието следното
тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС.
В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към
становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I
т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
14
без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените
услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Като се вземе предвид, че конкретната е невисока и че правната помощ в интерес на
ответника обхваща изготвяне на отговор и писмено становище по хода на едно от
проведените три открити съдебно заседания без участие в тях, се достига до извод, че за
разглежданите осем иска пропорционално на отхвърлената им част на адв. Н. се полага
адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Т. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.
Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ************, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от С. Н. Н., Н.
М. Л. и Я. К. Ч. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт
Г. С. С., сумата от 2 315, 20 лева (две хиляди триста и петнадесет лева и двадесет стотинки)
– подлежаща на връщане главница по сключения помежду им Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ************ г., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното издължаване, за принудителното изпълнение на което вземане е
издадена Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като В
ЧАСТТА за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 2 463, 68 лева (две
хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) и за законната
лихва върху нея, считано от 30.07.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване, ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. в качеството на управители и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С., срещу Т. Т. Т., ЕГН: **********, с
адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
************, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца по сключения помежду им Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ************ г. следните задължения, за принудителното изпълнение на които
е издадена Заповед № 274/08.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
15
ГПК по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав: сумата от 1
041, 97 лева (хиляда четиридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) – договорно
възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024 г.; сумата от 971, 66 лева
(деветстотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; сумата от 1 215, 28 лева (хиляда двеста и
петнадесет лева и двадесет и осем стотинки) – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Флекси“; сумата от 230, 00 (двеста и тридесет) лева – лихва за забава
върху вземането за главница за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.; сумата от 97, 27 лева
(деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – лихва за забава върху вземането за
договорно възнаграждение за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г.; сумата от 90, 71 лева
(деветдесет лева и седемдесет и една стотинки) – лихва за забава върху вземането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ за периода от 06.04.2023 г.
до 29.07.2024 г.; сумата от 113, 45 лева (сто и тринадесет лева и четиридесет и пет стотинки)
– лихва за забава върху вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Флекси“ за периода от 06.04.2023 г. до 29.07.2024 г., и законната лихва върху
първите три вземания, считано от 30.07.2024 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до
изплащането им, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: **************************, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. в качеството на управители и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С., по банкова сметка с IBAN:
************ в „Юробанк България” АД, както следва:
сумата от 316, 81 лева (триста и шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки) –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за
разглеждане на спора, изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и процесуална
защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, и
сумата от 63, 30 лева (шестдесет и три лева и тридесет стотинки) – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, II състав, за
държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
за процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: ************, представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. в качеството
на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. С. С., да заплати на адв. С.
Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ************, по банкова сметка с IBAN: ************, сумата от 400, 00
(четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение за процесуална защита на ответника Т. Т.
Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от искове.
16
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила заверен
препис от него ДА СЕ ПРИЛОЖИ по ч. гр. дело № 496/2024 г. по описа на Районен съд –
Първомай, IІ състав, което ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
17