Настоящото производство е образувано е по повод депозирана от ищеца МИХАИЛ ТОДОРОВ МИХАЙЛОВ против Прокуратурата на Република България, гр. София, и Окръжен съд, гр. Хасково, искова молба. В същата се твърди, че по досъдебно производство №172/1999г. по описа на Окръжна следствена служба /ОСС/, гр.Хасково, на 09.08.1999г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.2, във вр. ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от НК и по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано то 17.00 часа на 06.08.1999 г. Твърди също, че по същото досъдебно производство с постановление от 12.08.1999 г., бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196а, във вр. чл.195, ал.1, т.2, т.3, т.4, и т.5 от НК, а с постановление от 22.11.1999 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.215, ал.1 от НК. С постановление на следовател от ОСС, гр.Хасково, от 15.09.2007 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.215, ал.2, пр.1, във вр. ал.1 от НК, за това, че за периода 18.07-05.08.1999г. в гр.Хасково с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага укрил чужда движима вещ /лек автомобил, марка БМВ-524 с ДКН Х6063Н на стойност 12 343лв./, за която знаел, че е придобита чрез престъпление, като укривателството е в големи размери. Ищецът твърди, че девет години след образуването на досъдебното производство, на 03.06.2008г. в Окръжен съд, гр.Хасково, бил внесен обвинителен акт с обвинение по чл.215, ал.2, т.1, във вр. ал.1 от НК. По образуваното НОХД №163/2008г. по описа на Окръжен съд, гр. Хасково, с Присъда №235/11.12.2008г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.215, ал.2, т.1, във вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален „общ” режим. С решение №84/27.04.2009 г., постановено по ВНОХД №59/2009г. по описа на Апелативен съд, гр.Пловдив, първоинстанционната присъда на Хасковския окръжен съд била изменена и наложеното наказание „лишаване от свобода” било намалено от 10 месеца на 6 месеца, като в останалата част присъдата била потвърдена. Ищецът твърди, че с решение №428/25.11.2009г. , постановено по КНД №420/2009г. по описа на ВКС, бил признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.215, ал.2, т.1, във вр. ал.1 от НК и бил оправдан по това обвинение. Излага доводи, че ВКС приел, че съдилищата са приложили неправилно закона и бил оправдан при условията на чл.354, ал.1, т.2, пр. последно от НПК, тъй като извършеното от него не съставлявало престъпление. Ищецът твърди също, че взетата в досъдебното производство по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” била изменена с определение от 25.04.2000 г. на ХОС в мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500лв., която на 26.04.2000 г., била внесена. Твърди също, че по време на досъдебното производство, с постановление на прокурор от 12.06.2000г. на основание чл.153а, ал.1 от НПК /отм./, му била наложена забрана за напускане на пределите на Република България, която мярка била отменена със Заповед №********** от 22.01.2010 г. на Директора на Д”БДС”. Ищецът счита посочените актове на длъжностните лица на първия ответник /постановления за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение, постановление за налагане на забрана за напускане на пределите на Р. България и обвинителен акт/, както и постановената присъда от втория ответник за незаконосъобразни, което обстоятелство било установено с решение № 428/ 25.11.2009 г.,пост. по КНД № 420/2009г. по описа на ВКС. Твърди, че в резултат на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на първия ответник - Прокуратура на Република България, за него настъпили вреди : 1. неимуществени вреди размер на 20 000 лв., изразяващи се в накърняване на доброто му име, честта и достойнството му в резултат на неправомерно повдигнатите с цитираните постановления обвинения от Окръжна прокуратура, гр.Хасково. В този смисъл изтъква, че името и авторитетът му били опозорени, включително и чрез средствата за масова информация и изнесената по случая информация, че бил обект на упреци, пренебрежение, присмех и обиди; 2. неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се изпитаните от него притеснения, безпокойство, тревоги и неудобство от наложената му наказателна репресия - продължилото извън всякакви разумни срокове поради бездействието на длъжностни лица на първия ответник наказателно производство /09.08.1999г. - 25.11.2009г. -повече от 10 години/, от необходимостта да обяснява и да се извинява пред семейството си — родители, съпруга и две деца за случващото се; от изпитаните при явяване пред следовател, прокурор или в съдебно заседание, притеснения; от притесненията да обяснява на колеги и познати положението си на „обвинен" в продължение на десет години; негативното отражение на случващото се върху семейната обстановка и напрежението на работното му място; нервност и безпокойство за настоящите и бъдещи трудови и служебни възможности; З. неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в ограничаване на правото на свободно придвижване в пространството, вследствие на наложената му мярка за процесуална принуда „задържане под стража", причинените му неудобства, терзания, страдания от невъзможността да бъде със семейството си през времето на престоя си в ареста от 05.08.1999г. до 26.04.2000г. /9 месеца и 22 дни/ ; 4. неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се в ограничаване на възможността му да пътува извън пределите на страната и евентуално да потърси възможност за реализация в чужбина за периода от 12.06.2000г. до 22.01.2010г. /9 години, 6 месеца и 10 дни/; 5. имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, в общ размер на 3 020 лв. / по приложени договори за правна помощ от 09.08.1999г. за сумата 20 лв. с лихва 29.13 лв. /л.36 от ДП/, № 099591/11.08.1999г. за сумата 20 лв.с лихва 29.11 лв. /л.38 от ДП/, № 024022/16.08.1999г. за сумата 30 лв. с лихва 43.69 лв. /л.39 от ДП/, № 02320/06.03.2000г. за сумата 100 лв. с лихва 137.66 лв. /л. 52 от ДП/, № 055687/22.08.2007г. за сумата 150 лв. с лихва 56.36 лв. /л. 44 от ДП/, № 000623/12.09.2008г. за сумата 1500 лв. с лихва 326.55 лв. /приложен към НОХД 163/2008г. по описа на ОС - Хасково/, № **********/13.11.2008г. за сумата 200 лв. с лихва 38.24 лв. / приложен към НОХД 163/2008г. по описа на ОС - Хасково/, № **********/01.04.2009г. за сумата 500 лв. с лихва 67.10 лв. и № **********/23.10.2009г. за сумата 500 лв. с лихва 32.40 лв./. Ищецът счита, че от деня на настъпване на имуществените вреди за него се поражда и право на законна лихва върху сумата от 3020 лв. или в размер на 760.24 лв., за периода от заплащане на всяко от адвокатските възнагражденията до деня на предявяване на иска - 04.06.2010 г., както и законна лихва върху размера на заплатената парична гаранция в размер на 500 лв. от деня на плащането й до деня на възстановяването й в размер на 672.45 лв. Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на втория ответник - Окръжен съд, гр.Хасково, за него настъпили: 1. неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в накърняване на честта и уронване достойнството му като личност и гражданин; изпитаните от него притеснения от семейството, познатите и колегите му; изпитаното безпокойство и срам от постановената на 11.12.2008г. от Окръжен съд, гр. Хасково, осъдителна присъда; неудобството от явяването му в съдебни заседания в по- горните инстанции. Счита, че тези претърпени от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от постановената незаконосъобразна присъда № 235 от 11.12.2008г., пост. по НОХД № 163/2008г. по описа на Окръжен съд, гр.Хасково. Ищецът счита, че изложеното и разпоредбата на чл.2 и сл. от ЗОДОВ, обуславят правото му да предяви исковата си претенция, с която цели да бъдат осъдени : 1. ПРОКУРАТУРАТА НА Р. БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата в размер на 103 020 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 020 лв., законна лихва за минал период върху стойността на имуществените вреди ; както и законна лихва върху главница от 103 020 лв., считано от завеждане на исковата претенция – 04.06.2010 г. до окончателното й изплащане; и 2. ОКРЪЖЕН СЪД, гр. ХАСКОВО, да му заплати сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Претендира и заплащане на направените в това производство разноски. Ответникът, Прокуратурата на Република България в дадения му надлежен срок е депозирал писмен отговор, в който изтъква, че оспорва съществуването на претендираното от ищеца право на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лева и имуществени вреди в размер на 3020 лева. Ответникът счита, че претендираното право не съществува, тъй като в обективната действителност не са настъпили всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. В аспекта на това излага доводи, че на първо място не са настъпили претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Изтъква също, че ако евентуално в производството бъде доказано настъпването на такива, то счита, че същите не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, както и че в случай, че бъде доказано наличието на причинно-следствена връзка, оспорва предявената претенция по размер. Счита предявения размер за несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с наложилата се константна съдебна практика. Ответникът, Окръжен съд, гр. Хасково, в дадения му надлежен срок не депозира писмен отговор на исковата молба. В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът Прокуратура на Република България, гр. София, оспорва иска по изложените в писмения си отговор, съображения. В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът Окръжен съд, гр. Хасково, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска. Окръжна прокуратура, гр. Кърджали, в качеството си на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер. Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Безспорно, базисният и универсален характер на този принцип, предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред, начин и условия, и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази констатация е обективирана от ищцовата страна в изричното посочване в исковата молба на правното основание на предявената претенция, а именно - чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ. Посочените разпоредби предполагат, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление и от незаконно осъждане на наказание по НК, ако и когато лицето бъде оправдано. Следва изрично да бъде посочено с оглед предявената искова претенция, че визираната разпоредба на чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, в казуса обхваща и хипотезата на незаконното задържане под стража досежно причинените в следствие на същото неимуществени вреди. /т.13 от ТР № 3/ 2004 г./ Съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление, респ. от незаконно осъждане на наказание по НК, и реално претърпените вреди. Съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Или казано в обобщение, обективно съединеният в производството иск с правно основание - чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Михайлов против Прокуратурата на Република България, гр. София, и с него се цели да бъде осъден ответникът да му заплати за неправомерно повдигнатото му от Окръжна прокуратура, гр. Хасково, в резултат на продължително наказателно производство, обвинение в извършването на престъпление по чл.215, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, по което обвинение с решение № 428/25.11.2009 г. ,по КНД № 420/ 2009 г. по описа на ВКС, е бил оправдан , поради това, че извършеното от него деяние не съставлявало престъпление, сумата в размер на 103 020 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв., изразяващи се: в накърняване на доброто му име,честта и достойнството, в резултат на това обвинение / 20 000 лв./; в Þзпитаните от него притеснения, безпокойство, тревоги и неудобство от наложената му наказателна репресия - продължилото извън всякакви разумни срокове /09.08.99 г.-25.11.2009 г./ поради бездействието на длъжностни лица на първия ответник наказателно производство / 20 000 лв./; в ограничаване на правото му на свободно придвижване в пространството, вследствие наложената му мярка „задържане под стража” / 20 000 лв./; в ограничаване възможностите му да пътува извън пределите на страната /20 000 лв./; както и сумата в размер на 3 020 лв., съставляваща обезщетение за причинените имуществени вреди , изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва върху размера на имуществените вреди за минал периода,от датата на заплащане на всяко адвокатско възнаграждение до 04.06.2010 г. в размер на 760.24 лв., и законна лихва върху размера на заплатената парична гаранция от 500 лв., за периода от деня на плащането й до деня на възстановяването й в размер на 672.45 лв., както и законна лихва върху търсената главница от 103 020 лв., считано от завеждане на исковата претенция до окончателното им изплащане . А обективно съединеният в производството иск с правно основание - чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е предявен от ищеца Михайлов против Окръжен съд, гр. Хасково, и с него се цели да бъде осъден ответникът да му заплати за постановената незаконосъобразна присъда № 235/11.12.2008 г. по НОХД № 163/08 г., сумата в размер на 10 000 лв., съставляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и уронване достойнството му като личност и гражданин, в изпитаните от него безпокойство и срам от постановената присъда и неудобство от явяването му в съдебните заседания в по-горните инстанции. В аспекта на изложено до тук, в производството беше безспорно установено,че с постановление от 09.08.1999 г. на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, ищецът Михаил Тодоров Михайлов е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 172/1999 г. , за престъпление по чл. 195,ал.2, във вр. с ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от НК и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража”. Задържането, видно от постановление от 06.08.1999 г. на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, е осъществено от 17.00 часа на 06.08.99 г., и е продължило до 26.04.2000 г., когато взетата мярка е била изменена в „парична гаранция” и нейния размер от 500 лв. е бил заплатен. С постановление от 12.08.1999 г. на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, на ищеца Михаил Тодоров Михайлов е предявено обвинение по цитираното сл.д. № 172/1999 г., за престъпление по чл.196а, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от НК. С постановление от 22.11.1999 г. на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, ищецът Михаил Тодоров Михайлов е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 172/1999 г. , за престъпление по чл. 215, ал.1 от НК. С постановление от 15.09.2007 г. на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, на ищеца Михаил Тодоров Михайлов е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.215, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, за това, че за периода 18.07-05.08.1999г. в гр.Хасково с цел да набави за себе си и за другиго – Стефан Иванов Апостолов и Румен Иванов Димитров, имотна облага укрил чужда движима вещ /лек автомобил, марка БМВ-524 с ДКН Х6063Н на стойност 12 843лв./, за която знаел, че е придобита от тях чрез престъпление, като укривателството е в големи размери. С постановление от 12.06.2000 г. на Окръжна прокуратура, гр. Хасково, на основание чл.153а, ал.1 от НПК /отм./ е наложена по отношение на Михаил Тодоров Михайлов, с оглед повдигнатото му обвинение по сл.д. № 172/99 г. на ОСС, гр. Хасково, забрана за напускане пределите на Р.България. Безспорно е по делото и обстоятелството, че въз основа на така предявеното последно обвинение на ищеца Михайлов по чл.215, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК, за това, че в периода 18.07-05.08.1999г. в гр.Хасково с цел да набави за себе си и за Стефан Иванов Апостолов и Румен Иванов Димитров, имотна облага укрил чужда движима вещ /лек автомобил, марка БМВ-524 с ДКН Х6063, на стойност 12 843лв./, за която знаел, че е придобита от тях чрез престъпление, като укривателството е в големи размери, е внесен в Окръжен съд, гр. Хасково, обвинителен акт. Образуваното НОХД № 163/08 г. е приключило с присъда № 235/ 11.12.2008 г., с която ищецът Михайлов е признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказание‗о. С присъдата на основание чл.68, ал.1 от НК ,по отношение на Михайлов е преведено в изпълнение и наложеното с влязлата в сила на 19.02.1999 г., присъда № 4/19.01.1999 г., пост. по НОХД № 44/ 97 г. по описа на РС, гр. Първомай, наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца,чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК , е било отложено с изпитателен срок от 4 години. По повод въззивна жалба, депозирана от Михайлов, Пловдивският апелативен съд с решение № 84/27.04.2009 г. , постановено по образуваното ВНОХД № 59/09 г., е изменил първоинстанционната присъда, като по отношение на Михайлов само е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода” от 10 месеца на 6 месеца, а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд по повод депозирана от Михайлов, касационна жалба, по образуваното КНД № 420/2009 г., е постановил решение № 428/ 25.11.2009 г., с което е отменил въззивното решение в частите касаещи Михаил Михайлов и е признал същият за невиновен в това, че в периода 18.07-05.08.1999 г. в гр.Хасково, с цел да набави за себе си и за Румен Иванов Димитров, имотна облага, укрил чужда движима вещ /лек автомобил, марка БМВ-524 с ДКН Х6063Н на стойност 12 843лв./, за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, като укривателството е в големи размери, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.215, ал.2,т.1 от НК. Касационното решение като необжалваемо е влязло в сила на 25.11.2009 г. От писмо изх. № ПИ-1235/26.01.2010 г. на Дирекция „ Български документи за самоличност”, се установява, че взетата по отношение на Михайлов, мярка – временно ограничение за напускане на страната и неиздаване на паспорти по смисъла на чл.75, т.3 от ЗБДС, е отменена със заповед № **********/ 22.01.2010 г. на Директора на Д”БДС”. Видно от писмо изх.№380/22.01.2010 г., Хасковският окръжен съд е уведомил Окръжна прокуратура, гр. Хасково, че съгласно постановената, влязла в сила присъда № 235/11.12.2008 г., следва да бъде върната внесената за Михаил Тодоров Михайлов парична гаранция в размер на 500 лв. От събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания,в частност от тези на св. Михайлова, съпруга на ищеца, се установява, че образуваното срещу ищеца наказателно производство се е отразило зле на психическото му състояние, че след излизането му от ареста той станал съвсем различен човек- станал мълчалив, притеснен, било му необходим дълъг период за да се адаптира, в който период не искал да вижда никого, да чува никого, дори и приятелите си . Свидетелката твърди, че както ищецът, така и тя-съпругата му, дълго време след излизането на ищеца от ареста не могли да си намерят работа в гр. Хасково, което се отразило както на финансовото им състояние, както и на психическо състояние на ищеца, поради което се принудили да се преместят да живеят в гр. Стара Загора. В гр. Стара Загора ищецът започнал работа като шофьор в отделение по белодробни болести. Твърди, че за това състояние причина било и дългото около 6 месеца, медийно излъчване преди и след новините на информация за ищеца, и за това ,че той едва ли не бил обявен за най-големия престъпник в гр. Хасково. Св.Михайлова твърди, че омъжената в Италия нейна сестра, била намерила работа на ищеца в автосервиз в гр. Милано, но че продължаващото наказателно производство му пречело да замине. Св. Сотиров, съпруг на сестрата на ищеца Михайлов, в своите показания пък установява, че хасковската телевизия „Рекординг” около половин година излъчвала постоянно снимката на ищеца и новини за „най-големия разбойник в града Михайлов” Сотиров твърди, че след излизането му от ареста, у Михайлов настъпила кардинална промяна - бил като болен, дълбоко замислен, притиснат от притеснения, чудещ се от къде да я започне. Свидетелят установява, че Михайлов бил травмиран, било невъзможно в гр. Хасково да си намери работа, поради което се преместил със семейството си в гр. Стара Загора, където започнал работа. Свидетелят счита, че ищецът Михайлов имал възможност да излезе да работи в Италия, тъй като сестрата на съпругата му живеела дълги години там. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Счита предявената по отношение на ответника Прокуратура на Р. България, искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, се явява частично основателна. Обвинението в извършване на престъпление по чл.215, ал.2,т.1, във вр. ал.1 от НК, което е било предявено на ищеца, и по което същият е бил оправдан, се явява по смисъла на цитираната разпоредба на чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от закона, незаконосъобразно. Този извод обуславя и основателността на предявената в производството претенция за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Разбира се, следва да са налице и предпоставките на цитирания в предходен абзац чл.4 от закона, и разбира се, размерът на търсеното обезщетение съобразно тези предпоставки и обсъдените до тук доказателства, вкл. и гласни такива, следва да бъде определен съобразно законовите критерии за справедливост, обусловени от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Както беше посочено, съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормална настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е. тези които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, разбира се вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът намира, че доказани в производството са настъпилите за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения, безпокойство, тревоги и неудобство от злепоставянето му в личните му, семейни и професионални връзки, в обществото като цяло, от засегнатите му чест, достойнство и име, от ограничаване правото му на свободно предвижване в резултат на взетата мярка на неотклонение „задържане под стража”. Счита същите за пряка и непосредствена последица от продължилото малко повече от 10 години незаконно обвинение. Съдът счита същите за доказани от събраните и обсъдени в предходни абзаци писмени и гласни доказателства. В частност от гласните доказателства се установява тежкото психично състояние на ищца – промяна в държанието му, изразяваща се в явно изразено притеснение от случващото се, обърканост, мълчаливост , изолиране от близки и приятели, трудна адаптация –„… чудещ се от къде да я започне…”, продължителна невъзможност да си намери работа, довела до промяна в постоянното местоживеене на ищеца и семейството му и свързаните с това неудобства. В смисъла на изложеното съдът счита, че доколкото разпоредба на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, в казуса обхваща и хипотезата на незаконното задържане под стража досежно търсените и признати от съда настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване правото на свободно предвижване на ищеца, то последните могат да бъдат преценявани само като критерий, влияещ на размера на търсеното обезщетение, с оглед общия критерий за справедливост. Те не могат в това производство да бъдат самостоятелно правно основание за търсене на самостоятелно обезщетение. Съдът счита също, че ответникът – Прокуратура на Р.България, не може и не следва да носи отговорност за медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца. И това е така защото претендираните като настъпили в резултат на това отразяване вреди не са типична и нормална настъпваща последица, те определено не са адекватно следствие от признатото увреждане. Това е така и защото настъпването на тези вреди е резултат от действия на неустановени в производството субекти, наименовани от св. Сотиров като „…шепа хора с разни болни амбиции…”.Съдът намира за недоказани претендираните в производството неимуществени вреди, настъпили в резултат на ограничаването възможността ищецът да пътува и професионално да се реализира извън пределите на страната. Изложените от свидетелите показания определено не доказват конкретност на намерението, а говорят за една абстрактна възможност, предопределена от обстоятелството, че близки на семейството на ищеца живеели в друга държава. Нещо повече в производството се установява, че ищецът в периода на протичане на наказателното производство, а именно на 07.08.07 г. е пътувал извън страната /удостоверение № 14990/16.08.2007 г. ОД „ Полиция”, гр. Хасково/. И това пътуване според св. Михайлова е било и служебно, т.е. това ограничение не е пречило на осъществяване на служебните задължения на ищеца. Така макар нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, изчерпателно да изброява хипотезите, при които Прокуратурата на РБ носи отговорност за вреди, и мярката за процесуална принуда - забрана да се напуска страната не е включена в тези хипотези, с оглед константната съдебна практика, настоящия съд приема, че нормата на чл.21 на Договора за функциониране на Европейския съюз, е с директно приложение. Т.е. депозираната претенция се явява допустима, но тази претенция за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди настъпили от действието на ограничителната мярка, се явява с оглед изложените в този абзац доводи, неоснователна. И така казано в обобщение, и доколкото разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предписва, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, то съдът в настоящото производство следва да определи размера на търсеното обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Това понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът в производството установи, а те определено са: продължило повече от 10 години наказателно производство с предявено обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.215, ал.2,т.1, във вр. с ал.1 от НК, завършило с оправдателна присъда, постановена на основание чл.354, ал.1,т.2, предл. последно от НПК, поради несъставомерност на извършеното от Михайлов, но след постановени на две инстанции осъдителни присъди; взета по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 06.08.1999 г. – 26.04.2000 г. – повече от 8 месеца, и доказаното разбира се тяхно обективно проявление в психическото състояние на ищеца. В контекста на изложеното следва обаче да бъде обсъдено и друго обективно обстоятелство, а именно че ищецът Михайлов е бил осъждан с влязлата в сила на 19.02.1999 г., присъда № 4/19.01.1999 г., пост. по НОХД № 44/ 97 г. по описа на РС, гр. Първомай, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК , е било отложено с изпитателен срок от 4 години. Това обстоятелство определено навежда на извода, че честта, достойнството и доброто име на ищеца Михайлов в някаква степен вече са били засегнати. Съдът счита, че справедливият размер в настоящия казус, преценен с оглед цитирания критерий, и разбира се, съобразен с константната съдебна практика, предполага присъждане на обезщетение в размер на 12 843 лв. Следва да бъде присъдена на ищеца и търсената законна лихва върху главницата, считано от 04.06.2010 г. – датата на предявяване на исковата претенция в съда, и до окончателното й изплащане. Както бе казано вече на обезщетение подлежат и претърпените имуществени вреди. Направените разноски в наказателното производство под формата на заплатени адвокатски хонорари са елемент от имуществените вреди и следва за тях ищецът да бъде обезщетен. Т.е. претенцията на ищеца Михайлов за присъждане на имуществени вреди,съставляващи направени разходи в наказателното производство за адвокатска защита в доказания по делото размер от 3 020 лв., съдът намира за основателна. Що се касае до търсената върху нейния размер законна лихва, то тя е дължима не от претендирания момент на всяко плащане, а от датата 25.11.2009 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда- т.4 от ТР № 3/2004 г./ и до датата на предявяване на исковата претенция – 04.06.2010 г., поради което се явява основателна и доказана до размера на сумата от 164.95 лв. Съдът обаче намира исковата претенция за присъждане на имуществени вреди в размер на 672.45 лв., съставляващи изтекли законни лихви върху сумата от 500 лв., платена под формата на гаранция като мярка за неотклонение в наказателното производство, за неоснователна. В производството не се установява, сумата в размер на 500 лв., дори и да не беше внесена като гаранция да е могла да донесе приход по формата на търсената лихва. Не се събраха в производството доказателства, същата да е била изтеглена от влог или да е била предмет на облигационно отношение, гарантиращо доход върху тази сума. Или казано с други думи не се доказа в производството ищецът Михайлов да е пропуснал да реализира полза по формата на лихва върху сумата платена като гаранция. Съдът намира, предявения по отношение на ответника ОКРЪЖЕН СЪД, гр. Хасково, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в настоящото производство за неоснователен. И това е така защото константната съдебна практика приема, че отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по смисъла на цитирания чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК, и едва по реда на извънредните способи за отмяна да е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст. Когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол, съдът не отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. При отменена осъдителната присъда от по-горестоящия съд по реда на инстанционния контрол, т. е. преди да е влязла в сила отговорността от незаконно обвинение в извършване на престъпление може да се ангажира отговорността на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, при условията на солидарност. / решение № 345/27.05.2010 г. по гр.д. № 5076/2008 г. на ІІІ ГО,ГК на ВКС;решение № 316/20.04.2010 г. по гр.д. № 503/ 2009 г. на ІІІ ГО, ГК на ВКС/. Изложените доводи водят до закономерния извод, че така предявеният против Окръжен съд, гр. Хасково, иск следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответникът Прокуратура на Р. България, да заплати на ищеца внесената дължима се в производството държавна такса в размер на 10 лв. , възнаграждение за участващия по делото един адвокат, съразмерно с уважената част от иска / 436 лв./, и разноски в настоящото производство в размер на 100 лв., или сумата в общ размер от 546 лв. Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, да заплати на Михаил Тодоров Михайлов, с ЕГН **********, от гр. Хасково,бул. „ Раковски” № 21, ет.8, ап.30 , сумата в размер на 12 843 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, в резултат на предявеното му по досъдебно производство № 172/1999 г. по описа на ОСС, гр. Хасково, обвинение в извършването на престъпление по чл.215, ал.2,т.1, във вр. с ал.1 от НК, за което същият е оправдан , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2010 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалите й части и до пълния й предявен размер. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, да заплати на Михаил Тодоров Михайлов, с ЕГН **********, от гр. Хасково,бул. „ Раковски” № 21, ет.8, ап.30, сумата в размер на 3 020 лв., съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2, предл.1 от ЗОДОВ, в резултат на предявеното му по досъдебно производство № 172/1999 г. по описа на ОСС, гр. Хасково, обвинение в извършването на престъпление по чл.215, ал.2,т.1, във вр. с ал.1 от НК, за което същият е оправдан , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 164.95 лв.,съставляваща лихва върху главницата от 3 020 лв., за периода от 25.11.2009 г. до 04.06.2010 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалите й части и до пълния й предявен размер. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, да заплати на Михаил Тодоров Михайлов, с ЕГН **********, от гр. Хасково,бул. „ Раковски” № 21, ет.8, ап.30 , сумата в размер на 546 лв., съставляваща направени в производството разноски. ОТХВЪРЛЯ предявения от Михаил Тодоров Михайлов, с ЕГН **********, от гр. Хасково, бул. „ Раковски” № 21, ет.8, ап.30, против ОКРЪЖЕН СЪД, гр. Хасково, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразната присъда № 235/ 11.12.2008 г., постановена по НОХД № 163/2008 г. по описа на същия съд. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |