РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Габрово , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500050 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
„АД , подадена чрез пълномощника адв.А. срещу постановеното решение на
Габровски районен съд по гр.д.№1691/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение в частта ,с която съдът е уважил предявения иск по
чл.422 ГПК за сумата от 9256,82лв. и е присъдил разноски по чл.78 ГПК
съразмерно уважената част от иска. Твърди се,че ответникът не дължи
застрахователно обезщетение на ищеца. Жалбоподателят се позовава на
симулирано ПТП и че декларираните от ищеца обстоятелства са различни от
действително случилото се. Сочи като доказателства за това ,установеното от
СТЕ ,заявеното от вещото лице И.в с.з. и показанията на св.В.и К.. Счита,че е
налице основание за прилагане на т.9.1.9 от ОУ и хипотезата на изключен
риск ,при който застрахователят не дължи застрахователно обезщетение.
Позовава се и на т.9.1.8 от раздел І на ОУ - проявена груба небрежност на
1
застрахования. Излагат се твърдения,че такава е проявена от водача на
автомобила – св.Е.В.,на когото ищецът го е предоставил. В случая ПТП е
реализирано по вина на св.В., който е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което
му е наложено административно наказание по образувана по описа на РУ-
МВР-Е. административно-наказателна преписка. Ако не се приемат тези
доводи ,жалбоподателят се позовава и на друго основание за недължимост на
исковата сума – чл.395,ал.4 КЗ във вр. с чл.395,ал.1 КЗ и т.10.1 от раздел І на
ОУ на автомобилна застраховка „Каско+”. При условията на евентуалност се
прави възражение относно приетия от първоинстанционния съд като дължим
размер на застрахователното обезщетение. Твърди се ,че съдът е приел ,че
щетата е „тотална”, но незаконосъобразно и без да изложи мотиви, не е
изключил от претенцията на ищеца стойността за възстановяване на
детайлите , представляващи „невъзстановени щети „ към 11.12.2017г., за
които е било констатирано,че са били увредени още при сключване на
застраховката, както и стойността на годните за употреба детайли. Сочи се
т.12.3.1 от раздел ІІ от ОУ, съгласно която следва да бъде намалена
дължимата от застрахователя сума със стойността на годните за употреба
агрегати, възли и детайли.Твърди се, че тяхната стойност, от допълнителното
заключение на СТЕ е определена на 2000лв. „Невъзстановените щети” не
подлежат на възстановяване от застрахователя на основание т.3.8 от раздел І
„Общи положения” от ОУ, като в случая те са на стойност 540лв. съгласно
заключението на СТЕ. При приспадане на сумата от 2000лв. и от 540лв.
,следва исковата претенция да се уважи за сумата от 7460лв. След
прихващане със сумата от 743,118лв.,представляваща двете дължими по
застрахователния договор вноски, остава дължима на ищеца сумата от
6716,82лв.
Претендира се отмяна на постановеното от първоинстанционния съд
решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество на спора, с
което се отхвърли изцяло предявения иск ,ведно със законните последици, а
при условията на евентуалност - да бъде намален размерът на приетото за
дължимо обезщетение до сумата от 6716,82лв.
В депозирания писмен отговор ,ищецът чрез процесуалния си
представител, е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и
събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в законния срок ,от надлежна страна
,срещу подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд
решение по гр.д.№1691/2019г. в частта, с която предявеният иск по чл.422
ГПК е частично уважен ,като е признато за установено ,че ответникът „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407, дължи на ищеца В. И. Д.
сумата от 9 256.82лв., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.04.2019г. по ч.
гр. д. №15451/2019г. на Софийски районен съд. В тежест на ответника са
възложени разноски за заповедното и исково производство съразмерно
уважената част от иска.
В частта ,с която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата над
9 256.82лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв., като погасен по
прихващане , първоинстанционното решение не е обжалвано.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
С предявения от В. И. Д. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД иск по
чл.422 ГПК, е претендирано да се приеме за установено, че ответникът „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД дължи на ищеца сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за
лек автомобил марка „Ф.” ,модел„Ф.”, с ДК № ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното плащане.
Исковата претенция се основава на твърденията ,че за лек автомобил
марка „Ф.” модел ”Ф.” с ДК № *** ,е сключена застраховка „Каско +" със
застрахователна полица №***, със срок от 16.06.2017г. до 15.06.2018г.,
валидна към датата на застрахователното събитие. По силата на този договор
ответникът се задължава да заплати на собственика на застрахованото МПС,
всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на
застраховката ,до размера на застрахователната сума. На 11.12.2017г.
застрахованият при ответника автомобил, е бил управляван от Е.П.В., който
движейки се по второкласен път II-53 км. 39+100, общ. Е., обл. В. Т.,губи
3
контрол над превозното средство и катастрофира. Веднага след настъпилото
застрахователно събитие ищецът е уведомил „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като е попълнил бланка на застрахователя за
уведомление за претенция по застраховка „Каско", вследствие на което е
образувана щета № 44010711738813г. В изготвен от застрахователя опис на
получените щети , са посочени всички увредени детайли по МПС .По
образуваната щета застрахователят отказал да заплати застрахователно
обезщетение ,поради това, че обстоятелствата декларирани при завеждане на
щетата ,не съответстват с установените факти и събраните данни относно
настъпилото застрахователно събитие .Ищецът счита,че отказът е
необоснован. Разпоредбата на чл. 408 от Кодекса за застраховането
предвижда строго ограничени хипотези, при които застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение по застрахователен договор за имуществено
застраховане. В резултат на процесното застрахователно събитие, на лек
автомобил „Ф.” модел „Ф.” с ДК № *** са причинени вреди, които следва да
бъдат възстановени в пълен обем. По данни на сервиз, стойността на peмонта
на увредените детайли е в размер на 10 000 лв.
Ответникът , в писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил дължимостта
на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение и е
противопоставил възражение за наличие на изключен риск в хипотезата на
т.9.1.9 от раздел І на ОУ, неразделна част от застрахователния договор ,
обосновано с твърдения ,че установените при огледа на автомобила
увреждания не съответстват на декларираните от ищеца обстоятелства ,като е
неясен механизмът на увреждане, и увредените детайли не кореспондират с
декларираното събитие. При условията на евентуалност е оспорен размерът
на претендираното обезщетение, позовавайки се на т.3.8 от ОУ и изключване
стойността за възстановяване на детайлите, представляващи „невъзстановени
щети” към 11.12.2017г. - преден капак, таван ,предна лява врата, лайсна под
фарове, които са описани в съставен протокол за оглед при сключване на
застраховката на 15.06.2017г. Направил е и възражение за прихващане с
размера на двете неплатени вноски по застрахователния договор – сумата от
743,18лв.
От доказателствата по делото се установява ,че за процесното вземане ,
предмет на предявения иск по чл.422 ГПК, е издадена заповед по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№15451/2019г. на Софийски районен съд, с която е постановено
длъжникът „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД да заплати на кредитора
4
В. И. Д. сумата от 10 000лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско + на МПС” за вреди по лек автомобил
„Ф.”, модел „Ф.” с рег.№***, вследствие на ПТП от 11.12.2017г., ведно със
законната лихва от 15.03.2019г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 200лв.-държавна такса и 700лв.-
възнаграждение за адвокат.
Искът по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на вземането по
издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15451/2019г. по описа на
Софийски РС , е подаден в законния срок, след надлежно упражнено от
длъжника право на възражене по чл.414 ГПК.
Не е предмет на оспорване,а това се установява и от писмените
доказателства, съществуването на валидно възникнало между страните по
делото застрахователно правоотношение към 11.12.2017г., по сключен на
15.06.2017г. договор по комбинирана застрахователна полица №*** за
автомобилна застраховка „Каско+” за лек автомобил Ф.”, модел Ф.,с ДК №
*** / приложена на л.15 от първоинстанционното дело/, със срок на
застраховката 12 месеца, считано от 16.06.2017г. Застрахователният договор е
сключен при ОУ,чието приемане от застрахования е удостоверено в
полицата. На 13.12.2017г. ищецът е подал уведомление за щета до ответното
застрахователно дружество, за настъпило застрахователно събитие на
11.12.2017г. ,от което са причинени материални щети на застрахования лек
автомобил. Образувана е застрахователна преписка по щета
№44010711738813, по която застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение.
Спори се дали ПТП, за което е съставен приложения по делото
протокол за ПТП №1633715/12.12.2017г., е настъпило по начина, съобщен от
ищеца при уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие по
щета №44010711738813 ,като в писмения отговор ответникът се е позовал на
наличие на изключен риск по т.9.1.9 от ОУ.
От данните в представената в заверен препис застрахователна
преписка по щета №44010711738813 се установява,че на 13.12.2017г е
подадено уведомление за застрахователно събитие от В. И. Д. до „ДЗИ-Общи
застраховане” ЕАД / л.19 от първоинстанционното дело/. В него е посочено
като увредено МПС процесният лек автомобил Фолксваген, с водач Е.П.В.;
като дата и място на събитието – 11.12.2017г., път В.Т. – Е., км.39+100,
5
извънградски път; като получени увреждания - по целия автомобил ;
описание на събитието : „Изгубих контрол над автомобила и паднах в
канавката до пътя ,като минах през таван.” В подадената декларация от
Е.П.В. /л.23 от първоинстанционното дело/, е вписано като причина за
настъпване на ПТП на 11.12.2017г., на път 53, ВТ –Е., загуба на контрол
върху МПС, вследствие на което излиза вдясно и се преобръща извън
платното за движение.
За ПТП на 11.12.2017г. е съставен протокол за ПТП №1633715/
12.12.2017г.,представен в заверен препис по делото. В него като „участник
1” е указан автомобил „Ф.”, модел „Ф.”, с рег.№ ***, собственост на ищеца,
управляван от Е.П.В.. За място на протичане на произшествието е посочен
път ІІ-53, километър 39+100, общ.Е.. Като щети са описани „множество
деформации ,охлузвания , побитости и счупвания по целия автомобил”. В
ръчно изготвената схема на ПТП е отразено движение на автомобила в
ляв за него завой от гр.В.Т. към гр.Е., като в зоната на километър
„39+100” е означено напускане на платното за движене надясно. Като
причини и условия за ПТП е посочено ,че участник І, вследствие на
несъобразена с характера на местността скорост, губи контрол над МПС ,
излиза вдясно и се преобръща извън пътното платно.
Разпитан е св.Д.,който в качеството си на служител в РУМВР-Е. е
посетил мястото на произшествието и е съставил приложения по делото
протокол за ПТП. Свидетелят установява,че на място е имало следи от самия
удар – много пластмаси, стъкла,части от автомобила. Тези негови твърдения
не са опровергани от останалите доказателства по делото.
Свидетелите Е.В. и Г.К.установяват свои лични възприятия от
случилото се ,като участници в процесното ПТП.
От заключението на СТЕ се установява,че при извършения анализ на
представения от ответника снимков материал, вещото лице е констатирало,че
видимите щети по купето на автомобила , определят увреждане на цялото
купе. По интензивни увреждания са в зоните на предна лява и дясна части,
основно на ниво под горен ръб предна броня и тавана на автомобила ,най-
интензивно в предна дясна част и шибидаха. Характерът на уврежданията
определя получаването им при основна посока на движение на автомобила.
Увреждането на тавана и шибидаха, определят възможно обръщане на
автомобила надясно. Видът на деформиране и увреждания, наличието на
6
отлагане на растителност и земна маса, определят като достоверно
получаването им при процес на удари в процес на ротация и плъзгане по
неравна земна повърхност с трева и нискостеблена растителност. От
техническа гледна точка е възможно получаване на уврежданията на купето
на автомобила, при указания механизъм в протокола за ПТП и уведомление
за щета - при движение по път ІІ-53 от гр.В.Т. към гр. Е. и достигане на 39
+
100,община Е., в ляв завой, водачът Е. П.В.,управлявайки лек автомобил
„Ф.", модел „Ф." с ДК № ***, изгубва контрол над автомобила и напуска
платното за движение надясно. Автомобилът в процес на пространствена
ротация ,преминава през канавката и зони с растителност. Сравняването на
вида на купето и зоните на фиксираните на снимките увреждания, определят
достоверност на установените увреждания на лекия автомобил и начина на
възстановяването им, определени от вещото лице на ответника.В
допълнителното заключение на СТЕ , след обсъждане на събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св.В.,Д. и К., ,вещото лице
приема,че те потвърждават възможния механизъм на получаване на
уврежданията на автомобила – напускане на платното за движение надясно и
падане по скат. Вещото лице И. изключва като възможност за настъпване на
процесното ПТП, управляване на автомобила непосредствено преди
произшествието с посочената от двамата свидетели скорост, като в с.з. на
01.10.2020г. сочи,че процесните увреждания на автомобила технически могат
да се получат при излизане от платното , но при скорост максимум до
60км./ч. и изминато по-голямо разстояние от мястото на напускане,от
указаното в свидетелските показания .Съгласно заявеното в с.з. от вещото
лице, автомобилът е бил там, като се позовава на установено съвпадение за
разположението на автомобила ,посочено от служителя на РУ Е.-св.Д. и
водача на автомобила - св.В.
СТЕ е изготвена като са взети предвид всички доказателства по
делото,включително и свидетелските показания, предвид на което съдът я
приема за обективна и обоснована.
При така събраните доказателства не се установява ищецът да е
декларирал пред застрахователя обстоятелства ,различни от действително
случилите се и да е налице изключен риск по т.9.1.9 от раздел І ОУ,каквото
възражение е направено от ответника в първоинстанционното производство и
се поддържа във въззивната жалба.
Свидетелктите показания и СТЕ не опровергават отразените в
7
проторкола за ПТП№1633715/12.12.2017г. данни относно датата на ПТП,
мястото,на което е открит автомобила и видимите повреди по него ,които
факти са лично възприети от съставителя на протокола - св.Д.при
посещението на място на ПТП, в качеството му на длъжностно лице. В тази
част материалната доказателствена сила на протокола за ПТП не е
опровергана.Предвид на това от представения по делото протокол за ПТП се
установява,че процесното ПТП е настъпило на съобщената от застрахования
дата и място, и че получените увреждания са по целия автомобил ,както е
посочено в уведомлението до застрахователя. Установеното от св. Д.,че на
мястото е имало следи от удара – много пластмаси, стъкла,части от
автомобила ,което са негови лични възприятия от мястото на
произшествието, опровергава твърдението на ответника за симулиране на
ПТП.
От събраните по делото доказателства не се установява
констатираните увреждания по автомобила да не съответстват на
декларираните от ищеца обстоятелства и увредените детайли да не
кореспондират с декларираното събитие. Заключението на СТЕ и заявеното
от вещото лице в с.з. в първоинстанционното производство ,не установяват
уврежданията по автомобила да са получени на различно от указаното в
протокол №1633715/12.12.2017г място на ПТП и по начин, различен от
отразения в протокола за ПТП, и посочени в уведомлението на
застрахования. Както в първоначалното ,така и в допълнителното заключение
на СТЕ, са направени едни и същи констатации затова, че от техническа
гледна точка е възможно уврежданията на купето на автомобила да са
получени при указания механизъм в протокола за ПТП и уведомление за
щета . Вещото лице се е позовало на обективни находки - видимите щети по
купето на автомобила и наличието на отлагане на растителност и земна маса,
установени при анализа на предоставените от ответника снимки на процесния
автомобил, като е обсъдило и установеното от свидетелските показания.
Изводите на СТЕ не са оспорени от страните ,нито са опровергани от
останалите доказателства.
От заявеното от св.В., св.К. и данните от протокола за ПТП се
установява,че при реализиране на процесното ПТП, излизането на автомобила
от пътното платно е вследствие загубата на контрол на вдача над МПС, което
съответства на съобщеното в уведомлението на ищеца до застрахователя и в
декларацията на водача по застрахователната преписка. По делото не е
8
установено с каква точно скорост се е движил автомобилът при настъпване
на процесното ПТП ,като вещото лице сочи като възможна максимална
такава от 60 км.ч., при обективно установените увреждани по автомобила.
Това не изключва да се кредитират показанията на водача на лекия
автомобил – св.В., за начина на настъпване на ПТП,тъй като сочената от него
скорост е заявена с приблизителност, по негова субективна преценка ,а не
като категорично твърдение, основано на обективен факт,че това е била
действителната скорост при настъпване на ПТП. Заявеното от св.К.относно
скоростта на движение е „не мога да кажа с каква скорост сме се
движили,може би с 80-90км” ,което по същество е изказано предположение
и не се базира на никакви обективни факти,възприети от свидетеля, който не
твърди с категоричност,че това е била действително скоростта
непосредствено преди ПТП. Твърденията на двамата свидетели относно
посочената денивилация и указаното разстояние от напускане на пътното
платно, също възпроизвеждат техни субективни преценки. С оглед на това
заявеното от св.В. и К. като техни субективни възприятия относно скоростта
на движение на автомобила , денивилацията и разстоянието от напускане на
пътното платно , не установяват ,че автомобилът е бил управляван на друго
място и при други обстоятелства, но е бил придвижен до посоченото място,
където е симулирано ПТП, предвид установеното от останалите
доказателства по делото – протокола за ПТП,заключението на СТЕ ,заявеното
от вещото лице в с.з. пред първоинстанционния съд , показанията на св.Д..
Тези доказателства не установяват данни за симулиране на ПТП,каквото се
твърди от ответника.
Предвид изложеното,възражението на ответника за изключен риск по
т.9.1.9 от раздел І от ОУ следва да бъде оставено без уважение ,като
неоснователно.
С въззивната жалба от жалбоподателя е направено възражение за
изключен риск и в друга хипотеза от ОУ - по т.9.1.8 от раздел І от ОУ,
поради настъпване на щетата в резултат на проявена груба небрежност от
водача на лекия автомобил, каквото възражение не е правено от ответника в
първоинстанционното производство. Това възражение е несвоевременно
заявено с оглед изложените обстоятелства, на които се основава и предвид
разпоредбите на чл.133 във вр. с чл.131 ГПК и чл.147,ал.1 ГПК
,постановеното в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , съдебната пратика по приложението на чл.133
9
ГПК и чл.147,ал.1 ГПК : опр.№ 179 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3422/2020 г., IV г. о. и др. В случая за сочените във въззивната жалба
обстоятелства,на които се основава възражението на жалбоподателя за
изключен риск по т.9.1.8 от раздел І от ОУ поради реализиране на ПТП по
вина на водача Е.В., ответникът е узнал от представените по
застрахователната преписка документи за съставен АУАН за нарушение по
чл.20,ал.2 ЗДвП и протокол за ПТП№1633715/12.12.2017г. / представени от
застрахователя към писмения отговор по чл.131 ГПК като част от
застрахователната преписка/, както и от събраните в първоинстанционното
производство доказателства - преписка №470/2017г. на РУМВР-Е.,
свидетелските показания и заявеното от вещото лице И. становище в с.з. на
01.10.2020г.,в което заседание е присъствал пълномощник на ответника. Това
са доказателства ,събрани в първоинстанционното производство въз основа
на които страната е имала възможност да упражни всички свои права до
приключване на съдебното дирене пред Габровски районен съд. От протокола
от с.з. от 01.10.2020г. по гр.д.№1691/2019г. на ГРС е видно,че ответникът не
е заявявал нови твърдения и възражения по предмета на спора с оглед
установените по делото обстоятелства до даване ход на устните състезания .В
представените писмени бележки пред ГРС също са поддържани направените
възражения с писмения отговор по чл.131 ГПК. Предвид на това заявеното
едва във въззивната жалба възражение за изключен риск по т.9.1.8 от раздел І
от ОУ, поради настъпване на щетата в резултат на проявена груба
небрежност от водача на лекия автомоби, е преклудирано като
несвоевременно направено съгласно чл.133 ГПК и чл.147,ал.1 ГПК, и същото
не следва да бъде разгледано по същество едва във въззивното производство.
По изложените съображеня е преклудирано и направеното едва във
въззивната жалба възражение за освобождаване на застрахователя от
отговорност по чл.395,ал.1 и ал.4 КЗ и т.10.1 на раздел І от ОУ. Такова
възражение не е направено с писмения отоговр на исковата молба, нито до
приключване на съдебното дирене пред ГРС и по него първоинстанционният
съд не се е произнасял . Навеждането едва във въззивната жалба,без да е
налице някоя от предпоставиките по чл.266 ГПК, е основание да не бъде
разгледано по същество , като преклудирано.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно размера на
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.
По делото не се спори,а това се установява и от доказателствата,че
10
щетата е тотална по смисъла на чл.390,ал.2 КЗ.
Съгласно чл.386,ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а
съгласно чл.400,ал.1 КЗ за действителна се смята стойността , срещу която
вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество.
От зключението на СТЕ се установява,че действителната стойност на
застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие -
11.12.2017г., е 13690лв. Ако от тази стойностт се приспаднат посочените във
въззивната жалба суми – от 2000лв. като стойност на годните агрегати,възли
и детайли; и от 540лв. като стойност на невъзстановените щети, то остава
дължима сумата от 11 150лв. Неоснователно жалбоподателя иска приспадане
на тези суми от сумата от 10 000лв.,в който размер ищецът е претендирал
обезщетението, тъй като този размер е по-нискът от действително дължимото
съгласно чл.400,ал.1 КЗ и т.12.3.1, раздел ІІ „Каско” от ОУ,съгласно която
при пълна загуба се дължи действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със
стойността на годните агрегати,възли и детайли.В случая действителната
стойност на процесното МПС към датата на застрахователното събитие е
13690лв., а не 10 000лв. Следователно при включената в раздел ІІ клауза на
т.12.3.1 от ОУ,посочените от жалбоподателя суми за намаляване стойността
на дължимото обезщетение следва да се приспаднат от сумата от 13690лв.,
представляваща действителната стойност на автомобила към датата на
процесното ПТП съгласно неоспореното заключение на СТЕ
.Първоинстанционният съд е приспаднал от признатото за дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 10 000лв., сумата по двете
неплатени застрахователни вноски от 743,18лв., и в тази част е отхвърлил
иска по чл.422 ГПК,като решението в отхвърлителната му част не е
обжалвано и е влязло в сила.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е
неоснователна.Постановеното от първоинстанционния съд решение в
обжалваната му част,с която искът по чл.422 ГПК е уважен до размер на
сумата от 9256,82лв., като законосъобразно и обосновано,следва да бъде
потвърдено, което обуславя и длъжимостта на присъдените от
първоинстанционния съд разноски на ищеца съразмерно уважената част от
иска.
11
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят направените за въззивното производство разноски в размер на
700лв., заплатено адвокатско възнаграждение .
По изложените съображения,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №337 от 27.10.2020г. по гр.д.№1691/2019г.
на Габровски районен съд в обжалваната част,с която искът по чл.422 ГПК е
уважен и са присъдени на ищеца В. И. Д. разноски съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша”№89Б, да заплати на
В. И. Д. ,ЕГН**********, от гр.С., ул.”Б.”№*, с постоянен и настоящ адрес
:гр.Г.,ул.”П.Б.”№**, сумата от 700лв. – разноски по делото за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12