Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 06.07.2023 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..…
на шести юни ………………..……….…..….…….……………….………………….………….…..……….…….………….
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, ……......……………………………...…….……….………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Мариана Кадиева .................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов ……..…..……….
административно дело №163 …... по описа за …................ 2023 год. …..……………….……………......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК,
във вр. с чл.186,
ал.4, във вр. с ал.3
и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху добавената
стойност/ЗДДС/.
Образувано е по
жалба от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя му А.Д.Д., с посочен съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа: ***, подадена чрез адвокат Д.Ш. ***, като в
жалбата е посочено, че е срещу Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год., издадено от
директора на Дирекция „Оперативни дейности” при Главна дирекция „Финансов
контрол”(!?) – София/вярното наименование е Главна дирекция „Фискален контрол”/, с което е била отхвърлена, като неоснователна, депозираната жалба от
името на дружеството-жалбоподател, срещу Заповед №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год.
за налагане на принудителна административна мярка „Запечатване на обект”,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - НАП Пловдив (!?)/органът, издал заповедта за налагане на ПАМ, е началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в
Централно управление на Национална агенция по приходите, а не към НАП –
Пловдив/ и с която заповед е наложена
ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се на адрес – ***, стопанисван от „АЗА 2021”
ЕООД, с ЕИК *** и е забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/
дни, на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че не споделя мотивите на
административния орган, изложени в атакуваното решение, с което е била потвърдена
оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като счита, че обжалваният административен
акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, поради което в законоустановения срок го
обжалва.
Излага аргументи за неправилност на административния акт,
като на първо място намира, че от извършената проверка и приложените доказателства
не се установяват убедителни фактически и правни основания за издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ, поради което същата е била издадена в противоречие със закона
и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че в случая не са установени категорични
данни за допуснато административно нарушение и липсват предпоставки да се приеме,
че е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н18/2006
год. на МФ и че самият административнонаказващ орган не бил извършил преценка на
събраните в хода на проверката доказателства, въз основа на които да прецени дали
е необходимо да издаде или да не издаде наказателно постановление, дали ще издаде
предупреждение на дееца и ще го освободи от административна отговорност, или
пък ще прекрати административното производство. Според
жалбоподателя, заповедта за прилагане на ПАМ „Запечатване на обект“ - нощен
клуб „***“, находящ се в ***, стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК ***, дори и при
категорично установено нарушение, не отговаря на нито една от целите на закона,
като с нея единствено се ограничават в значителна степен правата на дружеството,
като се възпрепятства упражняването на търговска дейност за срока на принудителната
мярка.
Жалбоподателят счита на следващо място, че в случая, фактическата
обстановка не е била установена правилно, същата не се подкрепя от доказателствата
от извършената проверка и не е в съответствие с приетите за установени в производството
факти. Твърди, че абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията
срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за издаване на ПАМ и запечатването
на обекта. Намира, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че твърдяното
нарушение - неиздаване на фискален фон на стойност 40.00 лева, за органите на приходите
представлява доставка на дребно, като сочи, че съгласно нормите на чл.67, ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, при обща продажна цена на
стоката в размер на 40.00 лева, данъчната основа по смисъла на ЗДДС е в общ размер
от 33.33 лева и ДДС, в общ размер от 6.67 лева, т.е. неначисляването в случая на
ДДС, в размер на 6.67 лева, не предпоставя извод, че евентуално настъпилите вреди
за държавния бюджет биха представлявали значителни и/или трудно поправими.
На следващо място в жалбата се сочи, че по-голямата част от
изложените мотиви в заповедта за налагане на ПАМ са свързани с целите на упражнената
административна принуда - предотвратяването и преустановяването на административни
нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането
на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ.
Счита, че действително, регистрирането и отчитането на извършените продажби на услуги
в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на
§1, т.4 от ДР на ЗДДС и че съответно, по силата на разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС, законът предвижда при неизпълнението на посоченото задължение,
това да е материалноправна предпоставка за постановяване на заповед за налагане
на ПАМ „Запечатване на търговски обект“, но че за мотивиране на срока на налаганата
ПАМ, във всеки един конкретен случай не е достатъчно само да бъдат посочени целите,
за постигането на които нормативно е регламентирано прилагането на ограничението
в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, а следва да бъде обосновано съществуването
и на нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при
посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ последица - нерегистриране и неотчитане
на приход от продажби. Според жалбоподателя, в случая не е ясно, как използваните
като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположението
на търговския обект, търговската площ, работното време и предмета на осъществяваната
в обекта търговска дейност, се свързват с констатациятга, „че с поведението си проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата.“.
Счита също, че при издаването на оспорваната заповед за налагане на ПАМ и определяне
на срока за запечатване, административният орган не е отчел в достатъчна степен
тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност, както и факта,
че неотчетените приходи са в минимален размер. Жалбоподателят намира, че с оглед
характера на дейността на обекта следва да се посочи, че запечатването му за срок
от 14 дни би нанесло значителни щети на дружеството, което е в противоречие с целите
на закона. Предвид изложените
аргументи жалбоподателят намира, че
с така наложената принудителна административна мярка се поставят цели, противоречащи
на законоустановените цели на административната принуда и заповедта е постановена в нарушение на чл.146, т.5 от АПК и на принципа
за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Поради това счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се налага извод
за нейната отмян, а след като
с оспорваното в настоящото производство Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год. административния орган е отхвърлил жалбата срещу Заповед №ФК
51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на ПАМ „Запечатване
на обект" - нощен клуб „***“, находящ се *** и стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК ***, е постановил неправилен
административен акт.
С оглед гореизложено жалбоподателят моли с жалбата, да бъде
образувано надлежно съдебно производство и ако съдът се убеди в основателността
на същата, да отмени Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год., с което е била отхвърлена
жалбата срещу Заповед №ФК 51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на ПАМ „Запечатване
на обект“ - нощен клуб „***“, находящ се *** и стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД, ЕИК
***, както и да отмени процесната Заповед за налагане на ПАМ „Запечатване на обект“
- нощен клуб „***“, ***.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „АЗА 2021” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А.Д.Д., не се представлява.
От редовно упълномощения процесуален представител на
същия – адвокат Д.Ш. ***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява,
че поддържа депозираната жалба, като моли съдът да
приеме, че предмет на обжалване е Заповед №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год.
за налагане на принудителна административна мярка,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - град Пловдив в ЦУ на НАП. Заявява, че
поддържа изцяло изложените в жалбата съображения за неправилност на обжалвания
административен акт. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
отменена обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка,
като незаконосъобразна. В молбата не е направено искане за присъждане на
разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно
призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител – гл.юрк. Р.
Ю. Т., която оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Счита,
че в административното производство не са допуснати нарушения на материалния
закон, като сочи, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган и е правилна и законосъобразна, с
достатъчно конкретни индивидуални мотиви относно налагането на ПАМ, така и относно
срока, за който е наложена. Моли
при постановяване на съдебното решение да се вземат
предвид доводите, изложени от директора на Дирекция „Оперативни дейности”, ГД
„Фискален контрол”, който в своето Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год. е обсъдил всички доводи, идентични с тези в жалбата,
подадена до настоящата съдебна инстанция, относно законосъобразността за
налагане на ПАМ, като отбелялзва, че
констатираното нарушение на 21.01.2023 год. не е
инцидентно. Сочи, че на стр.6 от така решението,
административният орган, в допълнение на своите доводи, е изложил номерата на
издадените НП, с отбелязване на датата на влизането им в сила на същите, за
предходно извършени административни нарушения от дружеството. Освен това, държи да отбележи, че административното производство е
отделно производство и към момента няма издадено наказателно
постановление и не се знаело
какъв ще бъде изходът от съставения административен акт, както и че двете производства не са свързани, но в настоящото
производство не се установявало издаването на наказателно постановление. Счита, че към момента оспорената
заповед е правилна и моли
съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като правилна и
законосъобразна, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Към изпратената в съда административна преписка е приложено и писмено
становище от М. С. – главен юрисконсулт в Отдел „Обжалване” при ТД на НАП –
Пловдив, като пълномощник на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощена с плилогенеато Пълномощно №410 пот 15.09.2022 год. на
изпълнителния директор на НАП, в което становище са изложени доводи и
съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена от жалбоподателя „АЗА 2021” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
като неоснователна. В становището е направено и искане да
бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита в размер на
200.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащавнето на правната помощ.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год., издадена
от началник отдел ,,Оперативни дейности”
– Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, видно от попълнената и оформена разписка към нея/л.11/, е
връчен на адресата й, на датата 07.02.2023
год., като екземплярът е
получен срещу подпис, от управителя на
дружеството – А.Д.Д.
Против заповедта е подадена в срок жалба до директора на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП на 20.02.2023
год., регистрирана с Вх.№ИТ-1987/20.02.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, Офис –
Кърджали и с Вх.№66-21-111/21.02.2023 год. на ТД на НАП - Пловдив/л.56-л.57/. По повод тази жалба е постановено и Решение №ГДФК-69
от 28.02.2023
год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в
ЦУ на НАП, което връчено лично и срещу подпис също на А.Д.Д. -
управител на дружеството „АЗА 2021”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, на датата 19.03.2023
год., видно
от попълнената и оформена разписка към решението/л.18, стр.2/. Жалбата против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-51-0113614 от
30.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни
дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е подадена, чрез директора на Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив към
ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, до
Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в ТД на НАП – Пловдив Офис
– Кърджали с Вх.№ИТ00-3452 на 31.03.2023 год., видно от положения на същата и
попълнен щембел/л.5/. От горното следва, че жалбата
е подадена 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на екземпляр от решението
на горестоящия административен орган - директора на
Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок, по установения ред, в
изискуемата се форма и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със
заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице правен интерес от оспорването
й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови права и законни интереси.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по административната преписка Протокол
сер.АА №0113614 от 21.01.2023 год. за извършена проверка в обект/л.27-л.29/ и Приложение №1 към него/л.30-л.32/, съставен на основание
чл.50, ал.1 и чл.110, ал.4 от ДОПК, от И. П. К., на длъжност „инспектор по приходите“
в Дирекция „Оперативни дейности“ - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите, се установява, че на 21.01.2023
год. е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - нощен клуб „***“,
находящ се ***, стопанисван от „АЗА 2021“ ЕООД,
с ЕИК ***, при която е констатирано, че в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им н изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. В протокола е отразено, че при извършената проверка,
съвместно с органи на ОД на МВР - Кърджали,
е направена контролна покупка на такса „вход“
за две лица, в размер на 40.00 лева/2
х 20.00 лева/,
платени в брой на лицето Е. Б. Х., с ЕГН **********, на длъжност „***“, от И. П. К. - проверяващ, като преди
легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещото
на входа на обекта фискално устройство, модел DATECS WP-50 MX,
с ИН на ФУ *** и ИН на ФП №*** или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год. Описано е също, че
след
легитимация, от проверяващия екип е изведен дневен отчет от ФУ с ИН *** и ИН на
ФП №***,
за датата 21.01.2023 год., видно
от който, отразените продажби до момента на проверката
са в размер на *** лева и че констатацията
за извършено нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика,
в размер на *** лева, съответно -
разчетена касова наличност към момента на
проверката от ФУ - 30.00 лева,
фактическа наличност на паричните средства – *** лева,
сума на паричните средства в началото на работния ден – 0.00
лева,
изведени пари от касата – 0.00 лева.
За така констатираното нарушение, от главен инспектор по
приходите при ЦУ на НАП, на 21.01.2023 год. е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение сер.АN №F693104 от 21.01.2023 год., против лицето Е. Б. Х., с посочен в акта адрес –
***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по на чл.185, ал.3 от ЗДДС/л.20-л.22/, подписан от соченото за нарушител лице без възражения, като екземпляр от
акта му е връчен на същата дата – 21.01.2023 год., видно от оформената към акта
разписка за връчване/л.22/. В този АУАН е
посочено като констатации, че при извършена проверка на 21.01.2023 год. в 01:31
часа на търговски обект нощен клуб „***“, находящ се ***, стопанисван от „АЗА
2021“ ЕООД, с ЕИК ***, е констатирано, че лицето Е. Б. Х., на длъжност „***“, в
качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка,
е приело плащане в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS WP-50 MX, с ИН на ФУ *** и
ИН на ФП №***, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Описано е също, че е извършена от органите
по приходите по време на проверката и преди легитимацията, контролна покупка на
услуга - такса „вход“ за две лица, в размер на 40.00 лева/2 х 20.00 лева/, като
плащането е било направено в 00:15 часа на 21.01.2023 год., в брой, на Е. Б. Х.
- *** в дружество „АЗА 2021“ ЕООД, с ЕИК ***, като Е. Б. Х. приел плащането в брой,
но за извършената покупка не е била издадена фискална касова бележка. Отразено
е, че за извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон №***/*** год. и че с този номер е изведен дневен междинен „X“ отчет
от проверяващите от ФУ с ИН на ФУ *** и ИН на ФП №***.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-51-0113614 от 30.01.2023
год. на началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.8-л.11/, с която, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС,
на жалбоподателя „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя
му А.Д.Д.,
е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект:
нощен клуб „***”, находящ се на адрес – ***, стопанисван от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК *** и е
забранен достъпът до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта са описани подробно констатациите, отразени в
посочения по-горе протокол от извършена проверка, отбелязано е също така, че при
проверката е било представено и обяснение от лицето,
приело плащането - Е. Б. Х., в което е
посочено, че че
установената разлика от *** лева
се дължи на неиздаване на касови бонове за платените входни такси. В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на
срока, като е посочено, че при определяне продължителността на
мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото
и че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена
в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки,
както и че неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установи фактически реализираният оборот от проверявания
търговец. В мотивите е посочено, че предвид неспазването на реда за издаване на
касова бележка и като са преценени видът на дейността - в централната част на град
Кърджали, на оживено място с голям клиентопоток и това, че обектът представлява
дискотека/питейно заведение с диджей, нощен клуб „***“, обособен в едно закрито
помещение на *** етаж в хотелски комплекс „***“, с площ от около 300 кв. метра,
с разположени общо 170 бр. места за консумация на закрито,
както и установената разлика в касата и съотношението между отчетения с ФУ оборот
– *** лева и фактическата наличност в касата от *** лева, което свидетелствало за укриването на 90% от оборота
на търговеца, като е отбелязано също, че към момента на проверката, нощният клуб
е бил със 100% запълнен капацитет, което било още една индикация, че установеното
нарушение от органите по приходите не е инцидентен случай, за което свидетелствали
и дадените обяснения от портиера, а говорело за множество извършени други нарушения,
свързани с неиздаване на фискални бележки, като всички изложени обстоятелства в
своята съвкупност сочели, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явявало неправилното
определяне на дължимите данъци.
В мотивите на заповедта е посочено, че следва да се отчете
фактът, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти и че така
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването
на данъчното законодателство. Отразено е, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира,
че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи,
както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани
обороти, като е прието, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване
на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози и че за извършване
на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок.
В мотивите е посочено освен това, че при определянето на срока
е съобразен принципът на съразмерност, според който, административният орган упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и че срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от търговеца, както и че целта му е промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. Административнят орган
счита в мотивите, че така изложените основания за налагането на ПАМ, подкрепени
с детайлно изложени мотиви относно продължителността на срока на принудителната
мярка и конкретно изложените факти, касаещи характера на дейността и това че нарушението
води до неотчитане на приходи, категорично обосновават необходимостта от коригиране
на констатираната противозаконна практика в дейността на конкретно проверяваното
лице, за което би послужило налагането на принудителна административна мярка, целяща
да въздейства върху антифискалното поведение на лицето, с оглед правилното установяване
и събиране на данъци, както и възможността за осъществяването на контролните функции
на приходната администрация.
В заповедта е указано, че запечатването следва да се извърши
в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка и че присъствието на представител на „АЗА
2021” ЕООД, с ЕИК ***, е задължително. Указано е също, че при неосигуряване на
достъп до търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи
наказателна отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс.
В
заповедта е указано на „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, да отстрани наличните в
търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата
на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, на основание
чл.187, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност, органът по приходите
ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, както
и че отстраняването на стоките ще се извърши за сметка на „АЗА 2021” ЕООД, като
НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или загуба на стоките.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка
жалба се явява неоснователна и недоказана.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на
Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3,
предл.II/второ/ от ЗДДС, като видно от
съдържащата се в приобщената към делото административна преписка и приета като
доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на изпълнителния директор на
НАП/л.13/, със
същата, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на
Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели
„Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният
акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с
изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са подробни фактически и конкретни правни основания
за издаването й. Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно –
неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в търговския обект
фискално устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, за цялата извършена
контролна покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа
обстановка и посоченото нарушение безспорно се установяват от Протокол за
извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0113614 от 21.01.2023 год., на който е налице и
изрично позоваване в заповедта за налагане на ПАМ, и от Приложение №1 към този
протокол за извършена проверка. За това деяние, от главен инспектор по
приходите в НАП, срещу физическото лице, което фактически е било длъжно да
издаде фискална касова бележка, но не е сторило това, като е приело плащането в
брой, е съставен и АУАН сер.АN №F693104 от 21.01.2023 год., за извършено
нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Посочената в този АУАН норма регламентира,
че в случаите по ал.1/на чл.185/ физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 и е приело плащане, без да издаде
такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
На следващо място, при издаването на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или казано
по-друг начин - спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната
заповед. Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка, съставен в
присъствието на представляващ търговското дружество и приложението към него, както
и Описа на наличните парични средства в касата към момента на започване на
проверката към него/л.33/, в
който опис, лицето Е. Б. Х. саморъчно изрично е вписал, че разликата между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
ФУ, в размер на „+*** лева, се дължи на
неиздавани касови бонове за платени такси вход.“ и се е подписал под това
обяснение. Следва да се добави, че при проверката са попълнени и подписани и
декларации от 21.01.2023 год. от лице, работещо по трудово правоотношение в
същия търговски обект – 8 броя/л.38-л.45/,
вкл. и от лицето Е. Б. Х., на длъжност „***“, срещу което е съставен описания
по-горе АУАН. В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0113614 от 21.01.2023
год. и Приложение №1 към него, са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката писмени
доказателства, установяващи нарушението, като със съдържанието му провереното
лице е било запознато, същото е вписало в този протокол, че няма възражение
относно направените констатации и протоколът е подписан от него. Предвид горното съдът намира за
несъстоятелен доводът, изложен в жалбата, че в
случая фактическата обстановка не е била установена правилно и че същата не се
подкрепя от доказателствата от извършената проверка и не е в съответствие с
приетите за установени в производството факти.
За
пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че в мотивите към
заповедта неточно е посочена датата на съставяне на Протокола за извършената
проверка/ПИП/ сер.АА №0113614 - посочена е дата 21.11.2023 год., а този
протокол, както бе посочено и по-горе, е от 21.01.2023 година. Явно се касае за
техническа грешка, като това само по себе си не може да обоснове
незаконосъобразност на заповедта, тъй като серията и новерът на протокола са
коректно и точно посочени, а и установените факти и обстоятелства, описани в
него, са също точно и коректно възпроизведени в мотивите към заповедта.
По
отношение материалната законосъобразност, т.е. по отношение на съответствието на
обжалваната заповед с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона, съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в
случая редакция (изм., ДВ,
бр.104 от 2020 год., в сила от 12.12.2020 год.), принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118 от с.з. Следва да се посочи, че в
съответствие с чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За реда за отчитане и
съхраняване на издадените от ФУ документи, въз основа на законовата делегация
от чл.118, ал.4 от ЗДДС, е приета Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл.25, ал.1,
т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка
от ФУ за всяко плащане или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Следователно,
условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за
налагане на процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил задължението си да
издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, т.е. задължението си
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), което от своя страна, представлява
административно нарушение на чл.185 от ЗДДС/ в съответната хипотеза от ал.1 до
ал.5 вкл./, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДДС и чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая, извършеното нарушение – неиздаване
на фискална касова бележка от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, за извършена
контролна покупка – заплатена в брой такса „вход“, на обща стойност 40.00 лева,
безспорно е установено, а то не се и оспорва от жалбоподателя. Казано по друг
начин, противоправното поведение в настоящия случай се състои в неизпълнение на
задължението на субекта да издаде фискална касова бележка за извършено плащане в
брой на таксата „вход“, на обща стойност 40.00 лева, като следва да се има
предвид, че задължението за издаване на касова бележка възниква в процеса на
нормална търговска дейност на търговеца и в момента на извършено плащане. Това
нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване
на заповедта за това, компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентост. Предвид приложимата, т.е. сега действащата редакция на нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС,
компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи
принудителна административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение,
той е длъжен да наложи принудителна мярка (в
този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г.,
I о., решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о.,
решение №3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм.дело №1208/2018 г., I о. и мн.др.).
Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща преценката дали да
наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на
срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на
оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него. Както
вече се посочи, нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС определя, че мярката се налага
за срок до 30 дни, т.е. органът има възможност при условията на оперативна
самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като
прецени цялостното поведение на конкретния търговски субект. Тази негова
преценка не може да е самоцелна, тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК, т.е.
преценката и на съда в случая е свързана с това, дали с избраната от органа
възможност се постига законовата цел, дали не е било възможно решение, което е
по-малко обременително за адресата и трети лица и ако не е имало такова
решение, дали е имало решение, което е осъществимо с по-малко разходи, като
несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на който е нарушено
поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният
орган, съобразно преследваната от закона цел.
При упражняване на оперативната си самостоятелност
относно срока на наложената ПАМ органът следва да съобрази цялостното поведение
на контролирания търговски обект – както установените при конкретната проверка
обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други
нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения. Наложената
принудителна административна мярка, респ. продължителността на срока, за който
се налага мярката, следва да бъде съобразена както с конкретните характеристики
на дейността на търговеца и на самия търговски обект, така и с цялостното
поведение на търговеца, като като по разбиране на настоящия състав, при
индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл.6 от АПК,
такава индивидуализация в случая е направена. При определянето на срока
административният орган се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани
в проверявания обект, като са взети предвид и особеностите на самия обект, касаещи
местоположението на търговския обект - нощен клуб „***“, находящ се ***, оживено
място с множество потенциални клиенти и с възможност за реализиране на високи обороти.
Отчетено е, че обектът е обособен в едно закрито помещение, на
*** етаж в хотелски комплекс „***“, че е с площ от 300 кв.м. и с разположени
170 бр. места за консумация на закрито, взета е
предвид и конкретно установената при проверката положителна касова разлика,
възлизаща в размер на *** лева, свидетелстваща за укриване на 90% от оборота на
търговеца. Отделно от това е отчетен и фактът, че в момента на проверката, търговският
обект - нощен клуб, е бил със 100% запълнен капацитет, което е още една индикация,
че установеното нарушение от контролните органи не е инцидентен случай на неиздаването
на фискални касови бонове за всяка една
извършена продажба.
Прието
е в тази връзка, че е налице липса на корекция в поведението на лицето както и прието,
че това се налага за да се осигури защитата иа държавния и обществения интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде
превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да извършва продажбите по установения
за това ред. Във връзка с това съдът намира, че следва да се вземе предвид и
изложеното в мотивите на Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023 год. на директора на
Дирекция „Оперативни дейности” при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП, в които е описано, че при предходни проверки са констатирани и други нарушения,
извършени от „АЗА 2021“ ЕООД, с ЕИК ***, от вида на това, за което е наложена
ПАМ с оспорената в настоящото производство заповед и за които срещу дружеството
са издадени и наказателни постановления, а именно: - с наказателно постановление
№672386-F661330 от 28.10.2022 год./влязло в сила на
02.12.2022 год./, дружеството е било санкционирано за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ; - с наказателно постановление
№689450-F677903 от 01.02.2023 год./влязло в сила на
25.02.2023 год./, дружеството е било санкционирано за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на
МФ; - с наказателно постановление №689446-F677909
от 01.02.2023 год./влязло в сила на 25.02.2023 год./, дружеството е било санкционирано
за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на
МФ; - с наказателно постановление №689447-F677918
от 01.02.2023 год./влязло в сила на 25.02.2023 год./, дружеството е било санкционирано
за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на
МФ. В мотивите към решението е отразено също, че отделно от това,
обект на дружеството е бил запечатан със Заповед №ФК-270-0451110 от 14.09.2022 год.
за налагане на ПАМ „Запечатване на обект“. Наличието на тези четири броя влезли в сила наказателни
постановления, за извършени нарушения на разпоредби от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, не се отрича от дружеството-жалбоподател, както не се
отрича и наличието на посочената заповед за налагане на ПАМ, която явно е била
приведена в изпълнение. От горното се налага еднозначният
извод, че нарушението, заради което е наложена ПАМ с оспорената заповед, не е
единичен или изолиран случай в търговската дейност на дружеството-жалбоподател,
което от своя страна е ясна индиция за цялостното антифискално поведение на
търговеца. Всичко това свидетелства за липса на корекция в поведението на
лицето към спазване на данъчното законодателство и обосновава предпоставките за
налагането на принудителната административна мярка, като съдът намира също така,
че срокът на наложената мярка от 14/четиринадесет/ дни е адекватно определен и кореспондира
както на установените по делото обстоятелства, при които това конкретно нарушение
е извършено, както и на цялостното поведение на търговеца, а освен това и с
огред предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения, както и за да
бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да извършва продажбите по
установения за това ред.
От горното следва, според настоящия съдебен състав, че оспорената
заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, така
също и с неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи. В оспорения акт ясно е посочена и целта - преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, а освен това е посочено, че целта му е и промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане
на вреда за фиска. Предвид горното, съдът в настоящия състав не споделя
доводите и съображенията, развити в жалбата, че с така наложената
принудителна административна мярка се поставят цели, противоречащи на законоустановените
цели на административната принуда и че заповедта била постановена в нарушение на
чл.146, т.5 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК.
Така, предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата на „АЗА
2021” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с която, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1,
т.1, б.„а” и чл.187, ал.1 от ЗДДС,
е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се на адрес – ***,
стопанисван от стопанисван от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК *** и с която
заповед е забранен и достъпът до този търговски
обект,
за срок от 14 /четиринадесет/ дни, е
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде
отхвърлена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че същото следва да се присъди в минималния размер от 100.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тук следва да се отбележи, че в изпратеното, заедно с административната преписка, писмено становище, изготвено и подписано от М. С. - юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът в настоящият състав, като взе предвид, че делото не е с голяма фактическа или правна сложност, че по същото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което се е явил друг процесуален представител на ответника и че в хода по същество в това съдебно заседание, този процесуален представител е направил съвсем кратко изложение, като част от него отново е изразената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намира, че искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т.е. в минималния, предвиден в чл.24 от Наредбата, размер на това възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено по-горе и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1
от АПК и
във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А.Д.Д.,
подадена чрез пълномощник – адвокат Д.Ш. ***,
против Заповед №ФК-51-0113614 от 30.01.2023 год. за налагане на
принудителна административна мярка, издадена от началник отдел ,,Оперативни
дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение №ГДФК-69 от 28.02.2023
год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности” при Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му А.Д.Д., е
наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: нощен клуб „***”, находящ се на адрес – ***,
стопанисван от „АЗА 2021” ЕООД, с ЕИК *** и е забранен достъпът до него, за
срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 т.1, б.„а“ и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „АЗА 2021” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
му А.Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите - Централно управление, като разноски по делото, сумата в
размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК,
незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14 /четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: