Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260038 03.11.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шести октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 317 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.
210, ал. 3 КТ.
Производството е образувано по искова молба на
„Мини Марица-изток“ ЕАД срещу Б.И.Г., с която се предявява иск с правно
основание чл. 210, ал. 3 КТ. Ищцовото дружество твърди, че ответникът работи по
силата на трудов договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително споразумение №
1674/31.10.2018 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен оператор ТТМ –
ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че
на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария
вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено
ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била
сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала,
че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на
работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал
забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на
съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели
действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото
платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и
платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Б.И.Г., чрез адв. М., в който взема становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Твърди, че оспорва твърденията на ищеца, че не е
положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно задълженията му в
длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 23, ал. 1 от
Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на
ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на имуществена
отговорност № 42/20.05.2020 г. не били посочени извършени от него нарушения, с
оглед на което не може да се защити пред съда. Твърди, че през въпросната нощна
смяна си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация
за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата
работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но
неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата.
Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други задължения, като
лентата се движила бързо и със земна маса около 40-
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 06.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определение № 260010 от 31.08.2020 г., с
който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ищецът
работи по силата на трудов договор № 91/21.11.2016 г. и допълнително
споразумение № 1674/31.10.2018 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „машинен
оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и към
настоящия момент; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в
ищцовото дружество, съставена е комисия,
която
установила наличието на релса с дължина
По иска с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ ищецът-работодател следва да
докаже елементите от фактическия състав на нормата, а именно че се намира в
трудово правоотношение със сочения ответник /отделен като безспорен и ненуждаещ
се от доказване факт/; че е настъпила вреда за работодателя – конкретно
настъпила вреда на гуменото платно на ГТЛ /настъпилата вреда с конкретни
параметри върху гуменото платно на ГТЛ е отделено като безспорен и ненуждаещ се
от доказване факт/ и нейния размер; че вредата е станала при извършване на
дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника;
причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, като в
случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – работникът да е
изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и
предпазливост.
Със заповед № 42 от 20.05.2020 г. /л.42-43/ на управителя на ищцовото
дружество е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на
ответника Б.И.Г., работник МОТТМ-ГТЛ в участък РТНК-1 на рудник „Трояново-1“,
като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1551,26
лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно
усилия да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на
пулта и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата
станция при възникнали опасности от аварии и злополуки. Заповедта е връчена на
ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу нея възражение на 16.06.2020
г. /л.30-31/, тоест в рамките на предвидения в чл. 210, ал. 3 КТ едномесечен
срок, поради което се развива допустимо настоящото съдебно производство.
По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент
от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово
правна връзка между страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ -
ответникът работи при ищеца на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в
участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент.
Установява се от доказателствата по делото и вторият елемент от фактическия
състав – наличие на настъпила за работодателя вреда в размер на 1336100 лв.,
изразяваща се в следното: по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. срещу
23.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, а сформирана комисия
установила наличието на метална релса с дължина
От гласните и писмените доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е
вследствие на метална релса с дължина
В смяната на констатиране на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020
г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г., ответникът Б.И.Г. е бил назначен на
ЗС1111 /така в протокола за разследване на аварията на л.23 – първи абзац на
гърба на листа/.
От протокола от разследване на възникнала авария /л.20-25/ е видно какъв е
механизмът на цялото съоръжение по изравяне и придвижване на земната маса. Движението
на земната маса е по следното направление в посока на движение на земната маса
– роторно колело на багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към
роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после
към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента
и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна
лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по
ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на
ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено
платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102 и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на
ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено
платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила
процесната релса и това е местоназначението на ответника Б.И.Г./ и
разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна
и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е видно, че цялото съоръжение е съставено от много
части, много задвижващи станции, бункери, ленти и други механични елементи на
голямо разстояние /само наранената лента е с дължина
Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът Б.И.Г. е
бил длъжен и е следвало да констатира минаването на въпросната релса и
засядането ѝ в обслужвания периметър на ЗС1111, на която е бил назначен
за периода от време, в който е възникнала и констатирана процесната авария.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „машинен
оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ /л.32-33/ е видно, че същата е връчена на ответника на
23.11.2016 г. и той е запознат с нейното съдържание, включващо основни
изисквания за длъжността, основни функции и задължения, задължения по БЗР,
отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при изпълнение на
работата има основно задължение да следи и контролира работата на транспортьора
посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата. Вероятно при
копирането на длъжностната характеристика втората страница е пропусната, но пък
е служебно известно на съдията-докладчик с оглед множеството идентични правни
спорове, които се разглеждат в момента какво е съдържанието на тази втора
страница на длъжностната характеристика. В нейната т.2.6 е посочено основно
задължение да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от
аварии или злополуки. От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е
видно, че ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината,
също и да наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да
обикаля на място и да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им
работа. И в този смисъл е т.2.10 и т.2.11 на въпросната длъжностна
характеристика /също от липсващата ѝ страница, но служебно известна на
съдията-докладчик от множеството други идентични дела/.
От установения по-горе механизъм на целия процес на движение на земната
маса е видно, че мястото на работа на ответника Б.И.Г.,
назначението му през процесната вечер ЗС1111 се намира някъде около края на
цялото съоръжение, тоест не е в началото на багера Rs2000-143, където е метал
детекторът и който само спира от него, като е същевременно точно на мястото,
където е заседнала релсата и е увредила ГЛТ1111. От това е видно, че въпросното
парче релса е преминала през ГЛТ1111 към обслужвания от ответника разтоварен
бункер на ЗС1111, където се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде
на откатната дъска от бункера на ЗС1111, а от там е раздирала гуменото платно
на ГЛТ1111. Никой от предходните оператори на ЗС или от работниците от
багерната бригада не е видял визуално въпросната релса. Няма данни въобще
когато релсата е идвала към обслужвания от ответника Б.И.Г. участък дали е била
затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на
визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът
намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти. От
друга страна релсата е преминала през тъмната част от денонощието, когато
огледите се осъществяват предимно от кабината на ЗС, при осветление на част от
лентата около ЗС и при движение на лентата със сравнително бърза скорост –
От друга страна не е установено в кой точно момент е придвижването на
процесната метална релса в обслужваната от ответника ЗС1111 и заклинването
ѝ между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера,
за да се установи той дали не е бил на обход в този момент, дали е тя е била
видима над земната маса, тоест дали той е имал изначално възможността да я
открие с оглед работата, която е осъществявал. Поради това и съдът намира, че
по делото въобще не се установи, ако ищецът принципно е проявил значителна
бдителност, дали щеше да открие визуално въпросната релса, което изключва
негова небрежност за визуално откриване на процесната релса, нанесла на вредите
на последваща гумена лента, след съоръжението, обслужвано от ответника. Именно
в този смисъл са и дадените възражения от ответника /л.31/ по повод връчената
му заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които
посочва, че не е бил на място, на което да забележи или чуе нещо, за да може да
реагира още по-навреме.
Свидетелят Н. посочва, че комисията направила извод, че около 5 часа било
сигнализирането на металдетектора при багера, спирането било за минута и
половина, а придвижването на релсата по цялото съоръжение е около 20 минути,
тоест би следвало около 5,30 часа релсата да е била на мястото на засядането
ѝ. Възниква тогава въпросът защо чак към 6.30 часа е констатирано
бягането на последващата лента на ляво и какво се случвало през този период от
1 час, в който релсата според комисията е била заклинена в откатната дъска и е
режела гуменото платно, защо не е чут ударът на релсата, нито реженето на
гумената лента.
Поставя се въпрос дали ответникът е следвало да чуе удар на процесната
метална релса в откатната дъска на ЗС1111, обслужвана от него във въпросната
вечер. Ответникът във възражението си срещу заповедта за ангажиране на
ограничена имуществена отговорност посочва, че въпросната вечер около 6.30 часа
слезнал за оглед на механичната част – обратна станция 1112, тъй като
забелязал, че лентата бягала наляво по посока на движението, с оглед на което
започнал да регулира долните гирлянди на първите 4-5 полета. Посочва, че на
връщане към станцията направил и оглед на ролките под станцията, а при качване
към кабината забелязал цепката на работния борд на ГЛТ1111, при което незабавно
спрял станцията, обадил се на оператор и на завеждащ смяната. От разпита на св.
Н., св. Б. и св. Ч. е видно, че ударът на процесната релса в откатната дъска на
ЗС1111 е довела до разтрисане и шум, които би следвало да се усетят от
операторът, който е бил ответникът Б.И.Г.. Но пък
това е възможно, ако в точно този момент ответникът е бил в кабината. По делото
няма данни и доказателства точно в кой момент е дошла релсата към съоръжението
ЗС1111, обслужвано от ответника, и дали в същия този
момент той е бил в кабината, съответно е могъл да усети или чуе ударът на
релсата в откатната дъска. Преминаването е сравнително бързо с оглед скоростта
на движението ГТЛ, което води на извод, че моментът за усещане или чуване на
удара е бил изключително кратък като времеви период. Отделно от това няма
доказателства ответникът да е бил предупреден за спиране на багера от метал
детектора около 5 часа сутринта или да е уведомяван от операторите на
предходните станции да наблюдава нещо, което е усетено от тях, тоест ответникът
е работил при нормален режим на работа, включващ визуален оглед и обход на
механизмите. От всичко изложено е видно, че ответникът при определени условия и
съвпадение на факти има принципната възможност да види визуално находящи се
вредни примеси в транспортираната земна маса, ако те са над нея, в това число и
процесната релса, или да усети или чуе удар на такива примеси в откатната дъска
на ЗС, когато е в кабината на станцията. Но именно защото се борави с
възможности и вероятности, те не дават сигурност, че ответникът винаги е длъжен
да вижда, усеща или чува зловредни примеси в транспортираната земна маса. Видно
е, че ответникът е работил почти към края на целия механизъм по движение на
земната маса като преди него е имало няколко станции с оператори, като нито
един от тях не е видял, усетил или чул нещо неспецифично при работата.
От доказателствата по делото е видно, че ответникът след като е констатирал
разместване, бягане на последваща станцията лента на ляво по посока на
движението ѝ, незабавно е предприел действия по регулиране на гирляндите.
От тук следва извод, че ответникът е наблюдавал съоръженията и е констатирал
визуално възникналия проблем при движение на гуменото платно на ГЛТ1112. Поради
това не се установи твърдяната от ищеца проявена небрежност от ответника при
извършването на визуален оглед на механизмите и съоръженията. Както посочва св.
Н. „за късмет попада релсата на тази задвижваща станция № 1111, където тя е в
права линия, но откатната дъска е затворена и
Свидетелят Н. посочва, че цепеното на гуменото платно създава изключително
неприятен шум, който няма как да не се чуе. Обаче се установи, че ответникът е
наблюдавал съоръженията, констатирал е бягането на гумената лента, но не е чул
този неприятен шум от цепенето на гуменото платно, дори не съобщава в нито едно
свое обяснение да е чул такъв шум, пък дори и когато е констатирал визуално
цепнатина в гуменото платно. Едва ли при чуването на специфичен неприятен шум
ответникът не би проверил от къде идва, а при констатиране на бягане на лентата
на ляво се е заел с отстраняване на проблема. Поради това съдът намира, че в
конкретния случай няма никакви конкретни преки доказателства да е имало
специфичен неприятен шум при реженето на увредената гумена лента от въпросната
заседнала релса. Отделно именно св. Н. посочва, че никой не може да предположи
колко наранява релсата платното, защото при различните вибрации тя може да
наранява малко, както били констатирали, че на места била наранена
повърхностно, на места дълбоко, като вероятно е имало няколко цялостни
превъртания на лентата през заседналата релса, което пък извежда логичен извод
да е липсвало шум от рязането.
Съдът констатира, че ответникът е констатирал бягането на гумената лента
към 6,30 часа, а спирането на лентата е направил към 7,05 часа. Тоест той около
30-35 минути се е занимавал с регулиране на гирляндите и отстраняване на
проблема с бягащата лента, което се случва извън кабината и станцията. Като
цяло няма преки доказателства, че бягането на въпросната последваща гумена
лента по трасето е вследствие на заклинената релса, но пък времевото съвпадение
косвено ги свързва като да са във вероятна причинна връзка.
При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи при
условията на пълно и главно доказване ответникът Б.И.Г. да е проявил небрежност
конкретно при изпълнение на работата си в процесния период и която небрежност
да е допринесла за нанесената на работодателя вреда – увредената ГТЛ. Факт е,
че ответникът е констатирал бягането на последващата гумена лента, заел се е с
отстраняване на проблема, прегледал е ролките под станцията, констатирал е
визуално цепнатината в процесното увредено гумено платно, след което незабавно
е спрял станцията и ГТЛ от специалните за това бутони. Поради това и съдът
намира, че по никакъв начин не се установи неспазване от ответника на
задължението му по т.2.6 от длъжностната характеристика, тъй като той е спрял
незабавно задвижващата станция при констатиране на цепнатината в гумената
лента, тоест процесната авария. Нарушение на това задължение би имало, ако ответникът
е констатирал аварията, но не е спрял задвижващата станция. Също така не се
установи ответникът да не е следял и контролирал работата на транспортьора
посредством пулта или да не е осъществявал наблюдение на движението на лентата
/задължения по т.2.5 от длъжностната характеристика/, като няма доказателства
да не е извършил нещо, което е бил длъжен да направи при установеното негово
узнаване за аварията. Напротив, установи се, че ответникът е следял и
контролирал работата на транспортьора посредством пулта или да не е
осъществявал наблюдение на движението на лентата, след като е констатирал първо
бягане на ляво на последваща гумена лента, после е видял визуално цепнатината в
процесното увредено платно. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства
въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже
напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от
механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била
затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.
Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства не установяват
нещо различно от установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на
установените от съда факти.
Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210,
ал. 3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по
повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на
причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в
случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е
изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и
предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени
обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански
риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък
налага отхвърляне на иска като недоказан.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноските за производството, които са в размер на 400 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 23.07.2020 г. /л.58/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД,
вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ №
13, срещу Б.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 210,
ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1551,26 лв., наложена ограничена имуществена
отговорност със заповед № 42 от 20.05.2020 г. на управителя на Рудник“
Трояново-1“.
ОСЪЖДА „Мини
Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, да заплати на Б.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: