Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 420
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20237040700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер     420        Година 25.04.2023         Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х-ти състав, на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Десислава Фотева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 7 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198, ал.2, във връзка с ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А.Х.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас против заповед БС № 183/20.12.2022 г. на началника на Затвора Бургас. Счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Началника на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

До началника на затвора Бургас е изготвено становище с дата 19.12.2022 г. (л.63гръб-66 от делото), от гл.инспектор Д. Я. -  началник на сектор „СДВР“, да бъде продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието на осъдения А.Х.. Това становище е мотивирано от липсата на напредък в промяна на личността и на базата на отчетените резултати от работата с осъдения, относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и на направения анализ на риска от рецидив и вреди.

От инспектор „Психолог“ Атанасова е изготвена експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А.Х. с дата 22.12.2022 г. (л.64 от делото). В оценката е посочено актуално психично състояние на лицето и вероятните рискове в условията на контролиране среда, като в нея не е изразено становище относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.

  

До началника на затвора Бургас е изготвено становище от инспектор „РД“ в.Кискинова, подписано и от инспектор ЗНРНОД гл.инспектор Н.Стайков (л.63гръб от делото), в което липсва дата на изготвяне. В становището е посочен правния статус за изпълнение на присъдата, както и че към 25.12.2022 г., А. Христо е изтърпял 20 г., 06 м. и 00 дни.

Със заповед БС № 183/20.12.2022 г. на началника на Затвора Бургас (л.61-63 от делото), на основание чл.68, ал.3, във връзка с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от режимна служба, главен инспектор Д.Я. – началник сектор „СДВР“ и инпспектор-психолог З.А. е продължен специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.Х.А. за срок от още 1 година.

Заповедта е връчена на А.Х. лично, срещу подпис на 22.12.2022 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 52/04.01.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед 183/20.12.2022 г. е издадена от компетентен орган, съгласно нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, а именно от началника на Затвора Бургас, в предвидената от закона писмена форма.

В хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Съгласно чл.218 от ППЗИНЗС, първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита.

Съгласно чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Съгласно чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.

По отношение на режима на изтърпяване на наказанието, не е налице спор по делото, че е налице предходно произнасяне на началника на затвора.

 С оглед нормата на чл.218 от ППЗИНЗС, възможността за изменение на специалния режим с по-лек е свързана с наличието на две условия – да са изтърпени не по-малко от 5 години от наложеното наказание и наличието на добро поведение на осъдения.

Не е налице спор по делото и от представените доказателства се установява, че А.Х. е изтърпял повече от 5 години от наложеното му наказание доживотен затвор без замяна, а именно 20 г., 05 м. и 26 дни, към момента на издаване на обжалваната заповед.

Съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Именно във връзка с преценката налице ли е поправяне на осъдения, нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, изисква да се вземат три становища – от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолога. Въз основа на тези становища законодателя презумира, че началника на затвора би могъл да направи цялостна преценка за поведението, личността и поправянето на осъдения, а от там и наличието на предпоставките за промяна на специалния режим в по-лек.

По делото е представено единствено становище по чл.198, ал.1 от началник на сектор „СДВР“, в което е изразено мнение да бъде продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието на осъдения А.Х., с дата на изготвяне 19.12.2022 г.

Представеното становище от инспектор „РД“ в.Кискинова, подписано и от инспектор ЗНРНОД гл.инспектор Н.Стайков (л.63гръб от делото), няма дата на изготвяне, но доколкото в него е посочено, че към 25.12.2022 г. А.Х. е изтърпял 20 г., 06 м. и 00 дни, следва да се приеме, че то е изготвено след издаване на заповедта на 20.12.2022 г. Също така, по своята същност това становище не представлява изискващото се по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като в него са изложени конкретни факти, касаещи правния статус за изпълнението на присъдата, но не и становище на лицата които са я изготвили и подписали, относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на лишения от свобода.

Така изложеното се отнася и до представената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А.Х., изготвена от инспектор „Психолог“ на 22.12.2022 г. Освен, че оценката е изготвена след издаване на процесната заповед, в нея не се съдържа и изискващото се становище относно основанията за продължаване на специалния режим за изтърпяване на наказанието наложено на А.Х..

Липсата на становища от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолога, към момента на издаване на заповедта, е съществено процесуално нарушение, тъй като обжалваната заповед се явява издадена при липса на данни за жалбоподателя, по отношение на неговите личностни особености, криминогенни потребности, социална адаптация, налице ли е намален риска от рецидив, следствие осъществена корекционна работа и други фактори имащи значение при извършване на преценка на неговото поведение. Допускайки това процесуално нарушение, началника на затвора е издал обжалваната заповед без да са налице всички необходими доказателства, въз основа на които да извърши пълна и задълбочена преценка на поведението на лишения от свобода. Наличието на тези две становища, фактически би могло да доведе до извода, че поведението на лицето е претърпяло корекции в положителен аспект и са налице условията за промяна на режима на изтърпяване на наказанието, следствие на което да не се издаде обжалваната заповед, с която е продължен срока на изтърпяване на наказанието при специален режим.

С оглед на изложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на началника на Затвора Бургас, за ново произнасяне по чл.198, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, относно продължаване срока на изтърпяване на наказанието при специален режим от А.Х., след като бъдат изискани становища от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолог.

На основание чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед БС № 183/20.12.2022г. издадена от началника на Затвора Бургас.

ВРЪЩА преписката на началника на Затвора Бургас, за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: