Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич 05.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
Радева , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 190/2018 год. по описа
на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 190/2018 г. по описа на Добрички
районен съд е образувано по искова
молба от А.Д.Б. с ЕГН **********,
с която срещу „***“
ЕООД град Добрич с ЕИК
********* е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4240,00 лв, представляваща заплатена от А.Д.Б. на 14.11.2017 г. сума по изп.дело
№ *********/2017г.на
ТД на НАП Варна , офис град Добрич , образувано за събиране
на задължение по Единен инструмент
за предприемане на изпълнителни мерки по искове
по Директива 2010/24/ЕС на Съвета с дата
на издаване 10.05.2017 г., референция DE _17024592017 _20170510 _UIPE_I , ведно със законната лихва от
09.01.2018 г. до окончателното изплащане .
Претендират се разноските в
производството .
Излагат се следните обстоятелства
:
През 2015 г. ищецът е работил на
длъжност *** , извършващ *** по трудов
договор ,сключен с ответното дружество „***“ ЕООД
град Добрич .
През месец юли 2017 г. на Б. е
било връчено съобщение за доброволно изпълнение от ТД НАП Варна , офис
Добрич за заплащане на сума в размер на
4078.01 лева и при посещение на място му е предоставен Единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки по искове по Директива 2010/24/ЕС на Съвета с дата на
издаване 10.05.2017г. ,референция DE 17024592017 20170510 UIPE_I.
В документа
се сочело,че вземането е за ДДС при внос от 15.06.2015 г. – 1791.65 евро главница и 280.00 евро лихви
.
Ищецът е заплатил посочената сума
, но твърди ,че задължено лице за плащането и е ответника .
На 15.06.2015 г. Б. е бил в
трудово правоотношение с „*** „ ЕООД
,управлявал е автомобил с ДК № *** и ремарке с ДК № *** , с които е извършен
превоза на товари с превозвач „*** „ ЕООД и за които е начислен процесния данък
ДДС при внос .
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба с
вх. № 2903/09.02.2018 г.
Оспорва предявения иск .
Излага ,че на основание чл.
202,ал.3 от Митническия кодекс на Съюза
с АТ / S /00/000157/07/2015/4050 А.Б. е привлечен към отговорност за
заплащане на митническо задължение .
Районният съд , след преценка на
събраните доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Между А.Д.Б. и „*** „ ЕООД е
сключен трудов договор № 149/14.04.2015
г. , по силата на който Б. е изпълнявал
длъжността ***/ *** / .
Не се спори ,че към 15.06.2015 г. Б. е бил в трудово
правоотношение с „*** „ ЕООД ,управлявал
е автомобил с ДК № *** и ремарке с ДК № *** , с които е извършен превоза на
товари с превозвач „***” ЕООД и за които е начислен процесния данък ДДС при
внос .
В ТД НАП Варна , офис Добрич под
№ 170265513от 2017 г. е образувано изпълнително дело № *********/2017 г. за
събиране неплатени от А.Д.Б. публични
вземания по Единен инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки по искове по Директива 2010/24/ЕС на Съвета
с дата на издаване дата на издаване 10.05.2017г. ,референция DE 17024592017 20170510 UIPE_I.
На А.Б. е връчено съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК .
В съобщението е посочено ,че
задължението му към 06.06.2017 г. възлиза на сума в размер на 3 504.11
лева главница и 573.90 лева лихва или
общо 4078.01 лева по молба за събиране по взаимна помощ с държавите-членки на
ЕС –документ с № 12317-003487/10.05.2017 г.
Представя се по делото Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по искове
по Директива 2010/24/ЕС на Съвета с дата
на издаване 10.05.2017 г., референция DE _17024592017 _20170510 _UIPE_I,идаден в Германия .Видно от
документа се касае за задължение за ДДС при внос от дата 15.06.2015г.
А.Д.Б. е посочен кото
заинтересовано лице в националния инструмент за предприемане на изпълнителни
мерки .
Датата , на която изпълнителните
мерки влизат в сила е 01.02.2016 г.
Изпълнителното основание е
издадено в държава-членка на Европейския съюз и събирането му се осъществува в
процедура по взаимна помощ на Държави-членки на Европейския съюз при събиране
на публични вземания.Съобразно разпоредбата на чл. 269л,ал.1 и ал.2 от ДОПК по
искане на запитващ орган от друга държава членка ,местният запитан орган събира
вземанията по чл. 269а,ал.1 от същия
кодекс , в чийто обхват попада процесното вземане , за които е налице
първоначално изпълнително основание ,издадено в друга държава членка .
С платежно нареждане от
14.11.2017г. А.Б. е заплатил по образуваното изпълнително дело № *********/2017г. сума в размер на 4240.00
лева .
С разпореждане от 16.11.2017 г.
публичният изпълнител е извършил разпределение
на плащането,постъпило на 15.11.2017 г.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД включва следните елементи : обогатяване на едно лице за сметка обедняване на
друго лице ,липса на основание за обогатяване ,липса на друга правна възможност
да бъдат защитени интересите на обеднелия.Правнорелевантното обедняване по
смисъла на чл. 59 от ЗЗД е свързано с лишаването на блага от имуществен
характер.
Съобразно установеното по делото
се налага извода,че не са налице елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59,ал.1 от ЗЗД –обогатяване без основание на
„*** „ ЕООД и обедняване на А.Д.Б. при наличие на причинно-следствена връзка
между обогатяването и обедняването ,произтичащи от едни и същи факти .
А.Б. е привлечен към отговорност като митнически задължено лице по чл.202,ал.3
от Митническия закон, липсват данни за задължение за плащане на данъка от ответното
дружество , което да доведе на извода,че е налице неоснователно разместване на
блага.
С оглед горното не се доказа
с плащането на сумата от 4 240.00 лева имуществото на ищеца да е
намалено за сметка на неоснователното спестяване на разходи от страна на
ответното дружество ,като обедняването и обогатяването да произтичат от общ
правопораждащ факт .
Настъпването на фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД не е доказано , поради което и предявеният осъдителен
иск за възстановяване на сумата е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски в производството .
Ответното дружество не е заявило
претенция за присъждане на разноски .
Водим от горното , Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Б. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********
осъдителен иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4240,00 лв, представляваща заплатена от А.Д.Б. на 14.11.2017 г. сума по изп.дело
№ *********/2017г.на ТД на НАП Варна , офис град
Добрич , образувано за събиране на
задължение по Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по искове
по Директива 2010/24/ЕС на Съвета с дата
на издаване 10.05.2017 г., референция DE _17024592017 _20170510 _UIPE_I , ведно със законната лихва от
09.01.2018 г. до окончателното изплащане .
Решението подлежи на обжалва пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :