Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Р.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 178 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.38в, ал.4 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх.№
42 656/07.12.2021г. по описа на Административен съд - София град (АССГ),
депозирана от Н.А.Н. ***, срещу Решение с изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г.,
издадено от инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с което
на основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалба с вх.№ 19506/15.07.2021г.
с вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021г., подадена от Н.Н. срещу действията на
Административен съд (АдмС) – гр.Варна като администратор на лични данни,
изразяващи се в събиране и използване на лични данни на жалбоподателя по ч.адм.д.№
98/2021г. по описа на АдмС – гр.Варна и по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС
– гр.Варна.
По жалбата първоначално е
образувано адм.д.№ 12351/2021г. по описа на АССГ, приключило с определение №
10365/29.12.2021г. на съдия от посочения съд, с което производството по адм.д.№
12351/2021г. по описа на АССГ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на АдмС-гр.Варна, на основание чл.135, ал.2 от АПК, във вр.с чл.133, ал.1 от АПК.
Въз основа на материалите по
адм.д. № 12351/2021г. по описа на АССГ, в АдмС – гр.Варна е образувано адм.д.№
49/2022г. по описа на съда, приключило с определение № 1086/06.04.2022г. на
административния му ръководител, с което производството по делото е прекратено
поради невъзможност за сформиране на състав и с оглед наличието на
предпоставките по чл.133, ал.3 от АПК, същото е изпратено на Върховен административен
съд (ВАС) на РБ с искане за изпращането му за разглеждане от съседен
административен съд.
С определение №
4914/23.05.2022г., постановено по адм.д.№ 3492/2022г. по описа на ВАС, издадено
на основание чл.133, ал.6 от АПК, делото, образувано по жалбата на Н.Н. срещу
Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в ИВСС, е изпратено за
разглеждане на АдмС – гр.Добрич.
В АдмС – гр.Добрич е образувано
адм.д.№ 284/2022г. по описа на съда, приключило с определение №
233/07.06.2022г. на административния му ръководител, с което на основание
чл.133, ал.3 от АПК производството по същото е прекратено поради невъзможност
да бъде сформиран съдебен състав, който да разгледа делото. Със същото
определение е постановено изпращане на делото на ВАС на РБ за определяне на
съседен административен съд, който да се произнесе по оспорването.
С определение № 5908/15.06.2022г.
по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС делото, образувано по жалбата на Н.Н.
срещу Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на инспектор в ИВСС е изпратено за
разглеждане на АдмС – гр.Шумен.
Въз основа на определение №
5908/15.06.2022г. по адм.д.№ 5490/2022г. по описа на ВАС и приложените към него
материали е образувано настоящото адм.д.№ 178/2022г. по описа на ШАдмС, с
предмет – оспорване на Н.А.Н. против Решение изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. на
инспектор в ИВСС.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, а направените изводи от инспектор в ИВСС
за липса на допуснати нарушения на ЗЗЛД – неправилни. Изразява несъгласие с
приетото от административния орган, че по ч.адм.дело № 98/2021г. и адм.д.№
167/2021г., двете по описа на АдмС-гр.Варна, не са допуснати нарушения на ЗЗЛД,
като счита, че съдия по едно дело не може да използва информация от друго дело.
Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на Решение с изх.№
ЛДЖ-21-19/18.11.2021г. и за връщане на преписката със задължителни указания за
налагане на имуществена санкция, глоба или други подходящи действия.
В проведените открити съдебни
заседания жалбоподателят се представлява от адв. П.Х. от ШАК, назначен за негов
повереник по реда на Закона за правната помощ, който в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата, като доразвива
изложените в нея аргументи. В тази връзка сочи, че при произнасянето си
инспекторът от ИВСС не е извършил нужната пълнообхватна проверка, а формално е
събрал няколко служебни документи, въз основа на които е направил несъстоятелни
изводи, абдикирайки от своите законоустановени правомощия за извършване на
пълна, всеобхватна и обективна проверка по жалбата, с която е сезиран. Твърди,
че административният орган не е разгледал в детайли преюдициалните въпроси за
спора, с който е бил сезиран, а именно: кои лични данни на жалбоподателя са
били събрани и обработени от орган на съдебната власт при АдмС-гр.Варна и по
кои дела; същите лични данни били ли са в обхвата на предмета на доказване по
съответното дело, с оглед чл.153 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144
от АПК; как са били придобити личните данни на жалбоподателя от съответното
длъжностно лице, което пряко ги е обработвало; обработените лични данни
достигнали ли са до трето лице – участник или не в производството по делото,
където са били обработени; спазени ли са основните принципи, залегнали в ЗЗЛД и
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета при събиране и
обработване на личните данни на жалбоподателя. Счита, че административният
орган, издал оспорения акт, е засегнал само аспекти от първия въпрос, но не и
останалите четири въпроса, които биха допринесли за обективно и законосъобразно
решаване на правния спор. Излагат се доводи, че съдът по настоящото дело
практически е отхвърлил всички доказателствени искания на жалбоподателя, а
именно за изискване на материалите по ч.адм.д. № 98/2021г. и адм.д. №
167/2021г., двете по описа на АдмС-гр.Варна, както и е отказал да разпита като
свидетели съдиите, постановили съответните съдебни актове, като по този начин
оспорващият е бил лишен от възможността да докаже своите твърдения. Навеждат се
и доводи, че инспекторът от ИВСС е нарушил чл.146, т.3 от АПК, като се е
произнесъл, без да установи по безспорен начин, че личните данни на
жалбоподателя, обработени по ч.адм.д. № 98/2021г. и адм.д. № 167/2021г., са
били събрани по реда на АПК. Сочи също, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като АдмС-гр.Варна, в качеството му на
администратор на лични данни, е извършил нарушение на чл.6, ал.1 от Регламент
(ЕС) 2016/679, тъй като в определение № 114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№ 98/2021г.
на АдмС-гр.Варна се съдържат трите имена, с които жалбоподателят е
индивидуализиран и е посочен конкретен аспект от личния живот на същия, че
„живее с баща си“. А по адм.д. № 167/2021г. АдмС-гр.Варна е приел, че
жалбоподателят притежава недвижим имот, без да са налице доказателства в тази
насока, т.е. приема обработването на лични данни от икономическия живот на
субекта, без същите да са елемент от обективната дейтвителност. Процесното
обработване на лични данни не кореспондира със служебните ангжажименти на съда
с оглед преценката на чл.83, ал.2 от ГПК, тези данни са обработени без
съгласието на лицето и без наличие на служебна необходимост за соченото
обработване, по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. Счита се, че е нарушен
принципа за законосъобразност на обработваните данни съгласно чл.5, § 1, б.“а“
и „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди се, че административният орган е
отчел, че Регламент (ЕС) 2016/679 се прилага от 25.05.2018г. пряко във всички
държави членки, но не е съобразил целта на материалния закон, респективно
целта, която преследва посоченият регламент, регламентирана в преамбюла на
същия. Въз основа на тези доводи се твърди и противоречие на оспореното решение
с целта на закона. Аргументира се тезата, че информацията, свързана с интимната
човешка сфера в най-малка степен следва да бъде превръщана в публично
достояние, като в настоящия казус няма да е преувеличено, ако действията на
съда бъдат разгледани в рамката на едно прекомерно любопитство по отношение на
личния живот на жалбоподателя. По друг начин би стоял въпросът, ако лицата, с
които оспорващият живее, са задължени да го издържат по силата на законови
разпоредби, т.е. да се аргументира икономически аспект досежно доходите на субекта,
предвид производството по чл.83 от ГПК. Но подобна хипотеза в настоящия казус
нито е актуална, нито хипотетична. По изложените съображения се счита, че
обжалваното решение е постановено в противоречие с
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел,
поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразен административен
акт, а делото – върнато като преписка на друг инспектор при ИВСС за ново
произнасяне по жалбата на Н.Н., с конкретни указания.
Ответната страна – инспектор в ИВСС,
в молба рег.№ №А-01-1718/12.07.2022г. по описа на ШАдмС, чрез процесуалния си
представител М.С., отправя искане за отхвърляне на жалбата срещу Решение №
ЛДЖ-21-19/10.12.2021г., като неоснователна, по изложените в решението
аргументи. В проведените открити съдебни заседания ответникът не се явява и не
изпраща представител.
Заинтересованата страна –
Административен съд – гр.Варна, в писмено становище рег.№
ДА-01-1649/04.07.2022г. по описа на ШАдмС, оспорва основателността на жалбата и
отправя искане същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В
проведените открити съдебни заседания заинтересованата страна не изпраща
представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред ИВСС е
започнало по жалба на Н.Н. с вх. № 19506/15.07.2021г., вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021
г., насочена срещу АдмС-гр.Варна, съдържаща твърдения за нарушени лични данни
по дела № 2450/2020г., № 98/2021г. и № 167/2021г., трите по описа на
АдмС-гр.Варна. В жалбата оспорващият сочи, че е информирал съдията по дело
2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна, че на 15.01.2021г. е получил 375 лева
еднократна помощ, на основание заповед от 22.12.2020г. На 18.01.2021г. научил,
че председателят на съда, който е и докладчик по ч.адм.д. № 98/2021г. по описа
на ВАдмС, написал, че „Н.Н. е получил 375 лева социална помощ“, като за
получаването на тази сума последният бил информирал единствено съдията по дело
№ 2450/2020г. С написаното по ч.адм.д. № 98/2021г. били нарушени правата му и
на друго основание – съдията по делото в едно от определенията посочил, че „на
съдията ѝ е известно служебно, че лицето живее с баща си“, което по
принцип не е вярно, а в една жалба до председателя на АдмС-гр.Варна оспорващият
заявил, че „баща ми е денонощно у дома и няма как да е звъняла призовкарката“. По
този начин председателят на съда е нарушил личните му данни два пъти по ч.адм.д.
№ 98/2021г. По въпросното дело е посочено също, че оспорващият е „собственик на
магазин“, което не е вярно, тъй като става въпрос за кредитор по изпълнително дело
и фигуриращо отбелязване от Агенция по вписванията. Посочено е също, че по адм.д.
№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна е вписана информация, която не е налична
по това дело, а само по ч.адм.д. № 98/2021г. Въз основа на изложените аргументи
оспорващият отправил искане до ИВСС за налагане на глоби или имуществени
санкции на съдиите по двете посочени съдебни производства – на съдията по ч.адм.д.
№ 98/2021г. – два пъти, а на съдията по адм.д. № 167/2021г. – един път.
Видно от Протокол за избор на
инспектор от 16.07.2021г., подписан от главния инспектор в ИВСС, преписката по
жалбата на Н.Н. е възложена на испектор от ИВСС чрез извършено автоматично
разпределение на случаен принцип.
С писмо изх.№ ЛДЖ-21-19 от
26.07.2021г. на административния орган,
издадено на основание чл.94и, ал.2, т.3 от Правилника за организацията на
дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на
администрацията и на експертите (ПОДИВССДАЕ), на оспорващия било указано по
отношение събирането на данни по адм.д. № 167/2021г. на АдмС-гр.Варна да посочи
дата или период на събирането, описание на личните данни, както и други
обстоятелства, като начин и използвани средства за събирането.
С уточняваща жалба, подадена на
29.07.2021г., Н.Н. уточнил, че първото нарушение, извършено от съдията по ч.адм.д.
№ 98/2021 г., е осъществено между 15.01.2021г. и 18.01.2021г., а второто
нарушение е реализирано от нея като председател на съда, тъй като въз основа на
подадена от оспорващия жалба до председателя на съда срещу призовкари от същия
съд, е приела, че „на съдията ѝ е служебно известно, че живее с баща си“,
като това го е узнал от определението от 18.01.2021г. Третото нарушение е
осъществено от съдията по адм.д. № 167/2021г. по описа на ВАдмС, където
посочила в свое определение, че оспорващият е собственик на недвижим имот,
което не е вярно, а той бил само кредитор по изпълнително дело, като по повод
отправено от него възражение, с разпореждане № 2101/15.02.2021г. съдията по адм.д.
№ 167/2021г. заявила следното: „В този смисъл е и определението по адм.д.№
98/2021г., по което е прието, че Н. притежава недвижим имот.“ Въз основа на
изложеното е заявено, че нарушението е осъществено на 15.02.2021г., като за
същото е узнала и ответната страна по адм.д.№ 167/2021г. – ОД на МВР-гр.Варна,
която също може да го използва.
С писмо изх.№
ЛДЖ-21-19/09.08.2021г. инспекторът към ИВСС указал на председателя на
АдмС-гр.Варна да представи съдебния акт по КНАХД № 2450/2020г. по описа на
АдмС-гр.Варна, с който съдът се е произнесъл по молбата на Н.Н. от 18.01.2021г.
за отвод на съдебния състав; справка от деловодната система на АдмС-гр.Варна за
движението по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна и на КНАХД №
2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна; информация дали и по какъв начин съдът е
установил по ч.адм.д.№ № 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна, че оспорващият е
получил социално подпомагане от ДСП-гр.Варна по заповед от 22.12.2020г.; както
и, че живее с баща си. По отношение на адм.д.№ 167/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна е указано предоставяне на информация дали и по какъв начин съдът
е установил факта, че Н.Н. е собственик на недвижим имот по повод искане за
освобождаване от такси и разноски. В писмото е указана и възможността да се
изрази становище по направените в жалбата твърдения.
С писмо вх.рег.№
КЛДЖ-21-19/18.08.2021г., подписано „за председател“ от зам.председателя на
АдмС-гр.Варна, съгласно Заповед № РД-0329/30.06.2021г., на ИВСС били
представени исканите книжа и информация по КНАХД № 2450/2020г.; ч.адм.д.№
98/2021г. и адм.д.№ 167/2021г., трите по описа на АдмС-гр.Варна. В писмото е
посочено, че АдмС-гр.Варна е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7
от Регламент (ЕС) 2016/679 и обработва самостоятелно лични данни за целите на
правораздавателната си дейност, като съгласно чл.6, § 1, б.“в“ от Регламент
(ЕС) 2016/679 обработването на личните данни винаги е законосъобразно, когато е
необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо
администратора. Въз основа на изложеното е заявено, че не е налице допуснато
нарушение на принципите за обработване на личните данни, визирани в чл.5, § 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679, поради което е отправено искане на основание чл.38в,
ал.6 от ЗЗЛД жалбата да бъде оставена без разглеждане. Към писмото са представени: разпечатка от САС – Съдебно
деловодство относно КНАХД № 2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна; определение
№ 21/06.01.2021г. по КНАХД № 2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна; разпечатка
от САС – Съдебно деловодство относно ч.адм.д. № 98/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна; ръкописно разпореждане от 25.01.2021г. по адм.д.№ 167/2021г. по
описа на АдмС-гр.Варна; писмо изх.№ 345/29.01.2021г. по описа на АдмС-гр.Варна
до Агенция по вписванията, изготвено по адм.д.№ 167/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна; писмо изх.№ 11-00288/01.02.2021г. на изпълнителния директор на
АС с приложена справка по данни за лицето Н.Н.; разпечатка от САС – Съдебно
деловодство относно адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна; разпечатка от
САС – Съдебно деловодство относно адм.д.№ 1178/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна.
С писмо изх.№ ЛДЖ-21-19/18.10.2021г.
инспекторът в ИВСС указал на председателя на АдмС-гр.Варна да представи
материалите по ч.адм.д.№ 98/2021г. – в случай, че същото е върнато от ВАС,
както и да предостави информация дали и по какъв начин съдът е установил по ч.адм.д.№
98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна, че Н.Н. е получил социално подпомагане от
ДСП – гр.Варна по заповед от 22.12.2020г.; както и, че живее с баща си.
С писмо вх.рег.№ КЛДЖ-21-19/29.10.2021г.
председателят на АдмС-гр.Варна уведомил ИВСС, че по ч.адм.д. № 98/2021г. съдът
е установил, че Н.Н. е получил социално подпомагане от ДСП-гр.Варна по заповед
от 22.12.2020г. чрез представената от него, като приложение към жалбата му,
Заповед № ЗСП/Д-В/7676 от 22.12.2020г. на директора на ДСП-гр.Варна. Относно
това, че оспорващият живее с баща си, е посочено, че в АдмС-гр.Варна по редица
жалби на Н.Н. са образувани и се разглеждат дела и в книжата по тях се съдържат
данни, че последният живее с баща си. В подкрепа на горното е и изложеното в
жалбата пред ИВСС твърдение, че по негова жалба до съда, е написал „Баща ми е
денонощно у дома“. Към писмото били приложени копия от определение №
114/18.01.2021г. по ч.адм.д. № 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна и от Заповед
№ ЗСП/Д-В/7676 от 22.12.2020г. на директора на ДСП-гр.Варна.
С Решение изх.№ ЛДЖ-2119 от
18.11.2021г. по описа на ИВСС, постановено по жалба с вх.№ 19506/15.07.2021г.,
с вх.рег.№ ЛДЖ-21-19/16.07.2021г., издадено от инспектор в ИВСС, била
отхвърлена жалбата, подадена от Н.Н. срещу действията на АдмС-гр.Варна като
администратор на лични данни, изразяващи се в събиране и използване на лични
данни на жалбоподателя по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна и по
адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна. За да постанови този правен
резултат, инспекторът в ИВСС приел, че жалбата е допустима, тъй като отговаря
на определените в чл.94и, ал.2 от ПОДИВССДАЕ изисквания, подадена е в срока по
чл.38б, ал.1 от ЗЗЛД и от субект на лични данни с правен интерес да обжалва
обработване на такива от АдмС-гр.Варна при изпълнение на съдебните му функции.
Същевременно приел, че жалбата е неоснователна, тъй като АдмС-гр.Варна е
администратор на лични данни в качеството си на публичен орган по смисъла на
чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, който обработва лични данни за изпълнение
на правораздавателната си функция, като съдиите по конкретните дела имат
качеството на лица с право на достъп до личните данни по смисъла на чл.29
от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение
на ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна посочил, че събирането на
личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в Заповед №
ЗСП/Д-В/7676/22.12.2020г. на Директора на ДСП-гр.Варна, е законосъобразно, тъй
като е спазено изискването по чл.6, § 1, б.“д“, пр.2 от Регламент (ЕО)
2016/679. По отношение на оплакването, че при разглеждането на ч.адм.д.№
98/2021г. докладчикът по делото е използвал лични данни, които са му станали
известни като административен ръководител на АдмС-гр.Варна (че оспорващият
живее с баща си), а при постановяване на Разпореждане № 2101/15.02.2021г. по
адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна докладчикът по делото се е позовал
на факти, представляващи лични данни, съдържащи се в определение №
114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№ 98/2021г., издателят на обжалвания
административен акт приел, че използването на лични данни от вида на цитираните
при постановяването на съдебни актове е допустимо, съгласно чл.155 от ГПК. Въз
основа на това заключил, че събирането на лични данни по ч.адм.д.№ 98/2021г. и
адм.д.№ 167/2021г. е осъществено законосъобразно по смисъла на чл.6, § 1, б.“в“
от Регламент (ЕО) 2016/679, като това е сторено от съда за установяване на
обстоятелства по чл.83, ал.2 от ГПК и при спазване на изискванията на чл.155 от ГПК.
Цитираното Решение било съобщено
на адресата му на 14.12.2021г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с обратна разписка.
Междувременно, Н.Н. оспорил
Решението с жалба, подадена на 06.12.2021г. по електронен път и подписана с
електронен подпис, положен в срока на валидност на същия (съгласно приложената
по делото разпечатка от удостоверението към същия, електронният подпис на името
на Н.Н. е валиден от 07.10.2021г. до 07.10.2022г.). Жалбата била адресирана до
АССГ, където била входирана с вх.№ 42656/07.12.2021г. по описа на АССГ.
В хода на съдебното производство
е изискана и приложена цялата административна преписка по издаване на
оспорваното решение.
С писмено становище рег.№
ДА-01-1649/04.07.2022г. АдмС-гр.Варна е представил по делото разпечатки от САС
– Съдебно деловодство, изготвени на 30.06.2022г., относно движението по ч.адм.д.№
167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна; КАНХД № 2450/2020г. по описа на
АдмС-гр.Варна и ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна.
По искане на оспорващия са
изискани и представени от АдмС-гр.Варна материалите по КНАХД № 2450/2020г. по
описа на АдмС-гр.Варна.
С определение от 22.06.2022 г. по
настоящото дело, по искане на оспорващия съдът е изискал от АдмС-гр.Варна
материалите по адм.д.№ 98/2021г. по описа на съда. С писмено становище рег.№
ДА-01-1649/04.07.2022г. заинтересованата страна е уведомила АдмС-гр.Шумен, че ч.адм.д.№
98/2021г. е преобразувано в адм.д.№ 1178/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна, като
същото е изпратено на ВАС на РБ с оглед обжалване на съдебен акт по него. По
тази причина и след установяване посредством справка в електронната страница на
ВАС на РБ, че по адм.д.№ 1178/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна е образувано
адм.д.№ 2287/2022г. по описа на ВАС, което към първото заседание по настоящото
дело – 13.07.2022г., не е приключило, с протоколно определение от посочената
дата съдът е отменил определението си за изискване на въпросното дело и е
отхвърлил искането на оспорващия в този смисъл.
С определение от 22.06.2022 г. по
настоящото дело, по искане на оспорващия съдът е изискал от АдмС-гр.Варна
материалите по адм.д.№ 197/2021г. по описа на съда. С писмено становище рег.№
ДА-01-1649/04.07.2022г. заинтересованата страна е уведомила АдмС-гр.Шумен, че
адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна е изпратено на АдмС-гр.Добрич за
прилагане към материалите по адм.д.№ 59/2022г. по описа на АдмС-гр.Добрич. По
тази причина и след установяване посредством справка в електронната страница на
ВАС на РБ, че по адм.д.№ 59/2022г. по описа на АдмС-гр. Добрич е образувано
адм.д.№ 5430/2022г. по описа на ВАС, което към първото заседание по настоящото
дело – 13.07.2022г., не е приключило, с протоколно определение от посочената
дата съдът е отменил определението си за изискване на въпросното дело и е
отхвърлил искането на оспорващия в този смисъл.
Въз основа на съвкупния
доказателствен материал по делото, съдът приема за установено следното:
От материалите по приложеното КНАХД
№ 2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна се установява, че същото е образувано и
водено по повод касационна жалба от Н.Н. срещу решение, постановено по АНД №
2256/2020г. по описа на Районен съд - гр.Варна.
С електронно писмо от
30.12.2020г., входирано в деловодството на АдмС-гр.Варна с №
16293/30.12.2020г., Н.Н. представил по КНАХД № 2450/2020г. по описа на АдмС-гр.Варна
копие на Заповед № ЗСП/Д-В/7676/22.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Варна, с която му била отпусната еднократна социална
помощ на основание чл.16 от ППЗСП, в размер на 375 лева, считано от дата
01.12.2020г.
По посоченото КНАХД Н.Н.
депозирал молба с.д.№ 733/15.01.2021г., подадена по електронен път на 15.01.2021г.
и подписана с електронен подпис, с която отправил искане за отлагане на делото,
посочвайки, че на 15.01.2021г. е получил 375 лева от ДСП-гр.Варна по банковата
му сметка. Към молбата приложил разпечатка от банкова сметка, ***, че на 15.01.2021г.
по същата е постъпила сума в размер на 375 лева, с наредител ДСП – гр.Варна.
С молба за отвод с.д.№
863/18.01.2021г., депозирана по електронен път на 18.01.2021г. и подписана с
електронен подпис, Н.Н. отправил искане за отвод на съдебния състав по
посоченото дело, „тъй като е изтекла информация от това дело към председателя
по 98/2021. А именно, че е получена сума 375 лева…“.
С протоколно определение от
проведеното на 21.01.2021г. публично съдебно заседание по КНАХД № 2450/2020г.
по описа на АдмС-гр.Варна, съдът оставил без уважение искането на касатора за
отвод на състава на съда, направено с молба с.д.№ 863/18.01.2021г. Въпросното
определение съдът мотивирал с това, че информацията, която се сочи за изтекла
от цитираното дело, е налична в деловодната система, която е достъпна за
председателя на съда, като освен това посочената причина не представлява
основание за отвод на съдебния състав, поради липса на предпоставките, визирани
в чл.22 от ГПК.
По делото е представена
разпечатка от САС Съдебно деловодство на АдмС-гр.Варна относно ч.адм.д.№
98/2021г. по описа на съда, както и е приложено копие от определение №
114/18.01.2021г. по същото дело. От същите се установява, че ч.адм.д.№
98/2021г. е образувано по искане на Н.Н. с правно основание чл.250 от АПК. С
разпореждане № 478/13.01.2021г. искането на Н.Н. е оставено без движение, като
съдът му указал да представи доказателства за платена такса. С молба вх.№
592/13.01.2021г. оспорващият отправил искане за освобождаване от държавна такса
на основание чл.83, ал.2 от ГПК. С определение № 84/14.01.2021г. на оспорващия била
дадена повторна възможност да представи доказателства за платена държавна такса
или на основание чл.83, ал.2 от ГПК да представи допълнителни доказателства за основанията
по чл.83, ал.2 от ГПК. Впоследствие с определение № 114/18.01.2021г. съдът
приел за установено, че оспорващият притежава МПС, придобито на 21.08.2019г.;
за периода от 01.10.2020г. до датата на издаване на удостоверение от директора
на ТП на НОИ-гр.Варна не са му изплащани обезщетения; притежава ½ ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с площ по документи 30 кв.м., находящ се в гр.
В. и съставляващ магазин № 223 в партера с площ 27 кв.м.; със Заповед №
ЗСП/Д-В/7676/22.12.2020г. му е отпусната социална еднократна помощ в размер на
375 лева. Въз основа на тези данни съдът заключил, че не са налице
предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на Н.Н. от заплащане на
държавна такса, тъй като последният е „собственик на моторно превозно средство
и съсобственик на имот, а на 22.12.2020г. е получил сума в размер на 375 лева“.
Съдът приел също по отношение на Н.Н., че „на съда с оглед дело, по което е
докладчик, е служебно известно, че живее с баща си на посочения от него адрес“.
Със същото определение съдът оставил без разглеждане искането, с което бил
сезиран, прекратявайки производството по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна.
От приложените разпечатка от САС
Съдебно деловодство на АдмС-гр.Варна по ч.адм.д.№ 168/2021г. по описа на съда и
копие от разпореждане № 2101/15.02.2021г., постановено по посоченото дело, се
установява, че въпросното съдебно производство е със страни – Н.Н. – в
качеството на оспорващ и директора на ОД на МВР-гр.Варна - в качеството на
ответник. С определение № 371/11.02.2021г. жалбата срещу въпросното писмо е
оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено. С разпореждане
№ 2101/15.02.2021г. по посоченото дело съдията-докладчик по същото приел
следното: „1. Искането за поправка на определението за освобождаване от
държавна такса в частта на мотивите е неоснователно, тъй като на съда е
известно служебно, че по редица дела в Административен съд Варна г-н Н. сам е
декларирал вписани възбрани по партидата си – ЕГН към Агенция по вписвания…..3.
Представената справка от Агенция по вписвания е от 1993г. и не отразява
собствеността на жалбоподателя преди това, поради което съдът няма категорични данни, които
да подкрепят твърдението на Н., че няма имоти. В този смисъл е и определението по
адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна, по което също е прието, че г-н Н.
притежава недвижим имот.“
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 149, ал.
1 от АП и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, съгласно чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършване на проверката по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът констатира, че оспореното решение е постановено от
компетентен орган – инспектор в ИВСС, в рамките на предоставените му правомощия
по чл. 38в, ал.
1 и ал. 4,
във вр. с чл. 38б, ал.
1 от ЗЗЛД. Същото е постановено в установената писмена форма и
съдържа изискуемите от чл. 38в, ал.
4 от ЗЗЛД и чл. 59, ал. 2
от АПК, реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, поради
което не се констатират пороци, обуславящи неговата нищожност.
При постановяване на обжалваното
решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като е спазена процедурата по чл. 38в от
ЗЗЛД. Производството е започнало по жалба на физическо лице,
съдържаща оплакване за нарушаване на правата му по Регламент (ЕО) 2016/679 и ЗЗЛД.
Жалбата е разгледана от инспектор, определен на принципа на случайния подбор,
събрани са данни, относими към сочените нарушения, включително информация от
администратора на лични данни. Решението е постановено след предоставяне възможност
на страните да изразят становище и представят писмени доказателства, съобразно изискванията
на чл. 36 от АПК.
В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
изразяващо се в това, че инспекторът от ИВСС не е издирил обективната истина по
казуса, тъй като не е установил, че личните данни на жалбоподателя, обработени
по ч.адм.д.№ 98/2021г. и адм.д.№ 167/2021г., са били събрани по реда на АПК. В
тази връзка двукратно административният орган е изисквал доказателства и
становища от Административен съд-гр.Варна относно твърденията на жалбоподателя,
като направените от него изводи са базирани на подробен анализ на същите,
обективиран в обжалваното Решение.
На следващо място съдът намира,
че атакуваното Решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон и съблюдаване на неговата цел, поради следните съображения:
Правилата за защита на
физическите лица при обработване на техните лични данни са уредени в Регламент
(ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, чиято основна цел е защита на основните права и свободи
на физическите лица, и по-конкретно -тяхното право на защита на личните данни.
От съображения 1,
2
и 4 от
Регламент (ЕС) 2016/679 следва, че защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни е основно право. Чл. 8, § 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз и § 1 от
Договора за функционирането на Европейския съюз предвиждат, че всеки
има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни,
независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, следва да са съобразени
с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на
личните им данни. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а
трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в
равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.
Според съображение
26 към Регламент (ЕС) 2016/679, принципите за защита на данните
следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Личните
данни, които са били подложени на псевдонимизация, които могат да бъдат
свързани с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация,
следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да
бъде идентифицирано.
В съображение 39 от Регламента е
посочено, че всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и
добросъвестно. Личните данни следва да се обработват по начин, който гарантира
подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за
предотвратяване на непозволен достъп до лични данни и до оборудване за тяхното
обработване или за предотвратяване на използването им.
Съгласно чл. 4, т. 1
от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, "лични
данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице
или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на
данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което
може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор
като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата,
физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице.
Според дефиницията по чл. 4, т. 2
от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. § 1, т.4 от ДР на ЗЗЛД, "обработване"
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
По силата на чл. 4, т. 7
от Регламент (ЕС) 2016/679, респ. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗЛД, „администратор“ означава физическо или юридическо лице,
публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други
определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и
средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на
държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне
могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
От цитираната разпоредба следва, че Административен съд – гр.Варна е
администратор на лични данни в качеството му на публичен орган, който
самостоятелно обработва лични данни за целите на своята правораздавателна
дейност. По аргумент от чл.29 от Регламент (ЕС) 2016/679, при осъществяване на
правораздавателните си функции по конкретните съдебни производства съдиите имат
качеството на лица с право на достъп до личните данни, като операциите по
обработване, които се извършват, са регламентирани в действащата нормативна
уредба и се извършват под ръководството на администратора, който от своя страна
носи отговорност за спазване правилата за защита на правата на субектите на
данни при обработването на лични данни, извършвано от лицата под негово
ръководство.
Съгласно чл. 5, § 1, б.
„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, един от принципите, свързани с
обработването на личните данни, е същите да се обработват по начин, който
гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита
срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба,
унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни
мерки ("цялостност и поверителност").
Съгласно чл. 6, § 1,
букви „а“ до „е“ от Регламент (ЕО) 2016/679, обработването е
законосъобразно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за
една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението
на договор, по който субектът на данните е страна; в)обработването е необходимо
за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на
субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо
за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на
официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването
е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по- специално когато субектът на данните е дете.
Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай е налице правно основание за обработването на личните
данни на жалбоподателя. Съгласно разпоредбите на чл. 6, § 1,
б.
"в" и б.
"д" от Регламент (ЕС) 2016/679, обработването на лични
данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово
задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се
осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на
администратора.
По силата на чл.159 от АПК и чл.144
от АПК, във вр.с чл.7 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като това
задължително включва извършването на проверка за редовност на предявеното
искане. От разпечатката от САС Съдебно деловодство на АдмС-гр.Варна и от
представеното определение от 18.01.2021г. по посоченото дело, се установява, че
ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна е образувано по искане на
оспорващия по настоящото дело, който по повод разпореждане с указание за
представяне на документ за платена държавна такса, с молба от 13.01.2021г.
отправил искане за освобождаването му от заплащане на такава, поради наличие на
предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК. С определение от 14.01.2021г. на
оспорващия е дадена повторна възможност да представи доказателства за платена
държавна такса или на основание чл.83, ал.2 от ГПК да представи доказателства за
предпоставките, упоменати в цитираната разпоредба. Впоследствие с определение
от 18.02.2021г. съдът приел за установено, че последният притежава МПС и
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с площ по документи 30 кв.м.,
находящ се в гр. Варна; както и, че на 20.12.2020г. е получил сумата от 375
лева. С тези доводи съдът приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2
от ГПК за освобождаване на Н.Н. от заплащане на държавна такса, тъй като е
собственик на МПС и съсобственик на имот, а на 22.12.2020г. е получил сума в
размер на 375 лева. Съдът посочил също, че „на съда с оглед дело, по което е
докладчик, е служебно известно, че живее с баща си на посочения в искането
адрес“.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК,
приложим съгласно чл.144 от АПК, съдът взема предвид всички обстоятелства,
визирани в т.1 до т.7 на цитираната разпоредба. В изпълнение на чл.83, ал.2,
т.1 от ГПК съдът взема предвид доходите на лицето, като в тази връзка
оспорващият е представил по делото Заповед № ЗСП/Д-В/7676/22.12.2020г. му е
отпусната социална еднократна помощ в размер на 375 лева (видно от мотивите в
определението и писмено становище на председателя на АдмС-гр.Варна,
обективирано в писмо вх.рег.№ КЛДЖ-21-19/29.10.2021г.). При тези обстоятелства
направеният от инспектора в ИВСС извод, че събирането и използването на личните
данни на жалбоподателя, съдържащи се Заповед № ЗСП/Д-В/7676/22.12.2020г. по
ч.адм.д.№ 98/2021г., е напълно законосъобразно, тъй като е осъществено с оглед
преценка наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на Н.Н.
от държавна такса по посоченото дело, т.е. обработването на въпросните лични
данни е било необходимо при упражняването на официални правомощия, които са
предоставени на администратора по смисъла, вложен в чл.6, § 1, б.“д“, пр.2 от
Регламент (ЕО) 2016/679. В този смисъл, досежно обработването на данните за
отпусната на оспорващия социална помощ в размер на 375 лева не е налице нарушаване на правата му по Регламент
(ЕС) 2016/679 и ЗБЛД, респективно, направеният от административния
орган извод в същия смисъл, е съответен на материалния закон и неговата цел.
Съответни на приложимите
материалноправни разпоредби са и изводите на издателя на обжалваното решение за
липса на допуснати нарушения на Регламент
(ЕС) 2016/679 и ЗБЛД по отношение на останалите оплаквания на
оспорващия, а именно – че докладчикът по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на ВАдмС
е използвал лични данни, станали му известни в качеството на административен
ръководител на АдмС-гр.Варна, а именно – че жалбоподателят живее с баща си;
както и, че при постановяване на Разпореждане № 2101/15.02.2021г. по адм.д.№
167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна докладчикът по делото се е позовал на
факти, представляващи лични данни, съдържащи се в определение №
114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна.
Видно от писмено становище на
председателя на АдмС-гр.Варна и докладчик по ч.адм.д.№ 98/2021г. по описа на
АдмС-гр.Варна, обективирано в писмо вх.рег.№ КЛДЖ-21-19/29.10.2021г.,
обстоятелството, че Н.Н. живее с баща си, е научил от други дела, образувани по
жалби от Н.Н., в книжата по поито се съдържат данни, че последният живее с баща
си. Това обстоятелство е потвърдено и от самия оспорващ, който в жалбата си до
ИВСС е посочил, че „по негова жалба до съда, за да направи „мръсно на
призовкарите“, е написал: „Баща ми е денонощно у дома“. Този факт се
потвърждава от жалбата, въз основа на която е образувано административното
производство пред ИВСС, а и по същество не се оспорва от жалбоподателя. Причините,
поради които оспорващият е направил въпросното изявление, не променя факта, че
е заявил изрично, че той и баща му пребивават на един и същ адрес.
Що се отнася до Разпореждане №
2101/15.02.2021г. по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна, по делото не
се спори, а и се установява от справката от САС Съдебно деловодство на
АдмС-гр.Варна и от приложеното копие от съобщение от 15.02.2021г., че в същото
е отразено, че „на съда е известно служебно, че по редица дела в АдмС-гр.Варна
г-н Н.Н. сам е декларирал вписани възбрани по партидата си – ЕГН към Агенция по
вписвания…“; както и, че „съдът няма категорични данни, които да подкрепят
твърдението на Н., че няма имоти. В този смисъл е и определението по адм.д.№
98/21г. на АдмС-гр.Варна, по което също е прието, че г-н Н. притежава недвижим
имот“.
Съгласно чл.155 от ГПК, приложим
в административните съдебни производства на основание чл.144 от АПК, не
подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за
които съдът е длъжен да съобщи на страните. Както обосновано е посочено в
оспорваното решение, служебно известни факти са тези, които съдът е научил във
връзка с работата си, т.е. във връзка с други съдебни производства, без
значение дали се касае за дела, по които съдията е докладчик, респ. участва в
съдебния състав, който ги разглежда или за дела на доклад на друг съдебен
състав в същия съд. Цитираната разпоредба по същество визира факти, свързани с
работата на съда, които съдът е узнал, независимо дали са свързани със
собствената му правораздавателна дейност, като няма пречка да се касае за
факти, информация за които е разменена между колеги. В тази връзка следва да се
има предвид, че няма пречка, нито забрана, съдът да извършва справки в
деловодството на съда както по възложените му на доклад дела, така и по други
съдебни производства. Според настоящия съдебен състав, не право, а нормативно
установено задължение е на съдията да извършва проверка в деловодството на съда
по отношение на други производства с конкретната страна. Тези задължения
произтичат не само от рабпоредбата на чл.155 от ГПК, но и от други правни норми,
като например от разпоредбите чл. 299, ал.
1 и ал. 2 от ГПК,
които предвиждат, че при повторно предявяване на спор, вече разрешен в
предходен момент, повторно заведеното производство се прекратява; от
разпоредбата на чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК, задължаваща съда да спре висящо пред него
производство, ако в същия или друг съд се разглежда друго производство от
значение за изхода на делото; от разпоредбата на чл.159, т.7 от АПК, жалбата
или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд,
между същите страни, на същото основание. Нещо повече, от приложените по делото
разпечатки от САС Съдебно деловодство на АдмС-гр.Варна е видно, че съдът
притежава деловодна програма, като една от функциите на същата е именно да
подпомага съдията, при изпълнение на тези нормативно установени задължения. От
друга страна, в случая липсват каквито и да е било доказателства, че данните са
били използвани неправомерно. Напротив, от доказателствата по делото се
установява, че същите са използвани от съответния съдия единствено и само при
изпълнение на служебните му задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.83,
ал.2 от ГПК, от което следва, че същите са използвани при стриктно спазване на
принципите по чл.5 от Регламент (ЕО) 2016/679, както и в унисон с изискването
за законосъобразност по смисъла, вложен в чл.6, § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО)
2016/679.
В случая е безспорно установено,
че съдията-докладчик по ч.адм.д.№ 98/2021г. и административен ръководител на
съда е узнал, че оспорващият живее с баща си от други дела, по които Н.Н.. Този
извод се подкепя и от приложена по делото жалба срещу призовкар С.при
АдмС-гр.Варна, подадена на 18.11.2020г. от Н.Н. до председателя на
АдмС-гр.Варна, в която последният е заявил следното“аз и баща ми сме сега
постоянно на адреса ...“. Оспорващият потвърждава този факт и в жалбата, въз
основа на която е инициирано процесното административно производство пред ИВСС,
че е отразил тези данни в жалбата си до председателя на съда, като по този
начин е потвърдил, че знае, че
посоченото обстоятелство е известно на съда. При това положение и доколкото
обсъждането на въпросното обстоятелство е осъществено от докладчика по
ч.адм.д.№ 98/2021г. във връзка с установяване на обстоятелства по чл.83, ал.2
от ГПК и при спазване на изискванията на чл.155
от ГПК, събирането и използването на личните данни на жалбоподателя по
въпросното съдебно производство е осъществено законосъобразно по смисъла,
вложен в чл.6, § 1, б.“в“ от Регламент (ЕО) 2016/679, доколкото въпросните
лични данни са обработвани до необходимото във връзка с целите, за които се
обработват.
Изложените аргументи са относими
и досежно оплакването, че при постановяване на Разпореждане № 2101/15.01.2021г.
по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна докладчикът по делото се е
позовал на факти, съдържащи се в определение № 114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№
98/2021г., на същия съд, доколкото тези данни също са събрани на основание
чл.155 от ГПК посредством справка с определение по друго дело (ч.адм.д.№
98/2021г.), във връзка с производство по чл.83, ал.2 от ГПК и съдът изрично е
обявил, че фактите са му служебно известни. В този смисъл, обработката на лични
данни по адм.д.№ 167/2021г. по описа на АдмС-гр.Варна също е осъществена при
съблюдаване на изискванията на чл.6, § 1, б.“в“ и „д“ от Регламент (ЕО)
2016/679. Без значение за този извод е обстоятелството, че в определение №
114/18.01.2021г. по ч.адм.д.№ 98/2021г. съдът е посочил, въз основа на справка,
направена в Агенция по вписванията, че оспорващият притежава идеална част от недвижим
имот, докато от въпросната справка е видно, че относно този имот има наложена
възбрана във връзка с производство, по което той е кредитор. И това е така,
защото това не променя факта, че съдът е узнал и обработил въпросната
информация законосъобразно, независимо от неправилната интерпретация на същата,
срещу което засегнатото лице може да се защити посредством обжалване на
съответния съдебен акт, а при необжалваемост на същия, чрез обжалване на
окончателния акт по делото.
Настоящият съдебен състав не
споделя и тезата на процесуалния представител на оспорващия, че
административният орган е разгледал единствено някои аспекти от въпроса кои
лични данни на жалбоподателя са били събрани и обработени от орган на съдебната
власт при АдмС-гр.Варна и по кои дела, но не и останалите преюдициални въпроси
за спора, с който е бил сезиран, а именно: въпросните лични данни били ли са в
обхвата на предмета на доказване по съответното дело, с оглед чл.153 от ГПК и
чл.83, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК; как са били придобити личните данни
на жалбоподателя от съответното длъжностно лице, което пряко ги е обработвало;
обработените лични данни достигнали ли са до трето лице – участник или не в
производството по делото, където са били обработени; спазени ли са основните
принципи, залегнали в ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и
на Съвета при събиране и обработване на личните данни на жалбоподателя. От
събраните по делото доказателства се установява от кои други съдебни
производства и документи са извлечени личните данни, на които се позовава съда
в обсъжданите съдебни актове по ч.адм.д.№ 98/2021г. и адм.д.167/2021г. по описа
на АдмС-гр.Варна. Безспорно е установено и обстоятелството, че тези данни са
обработвани от съдебните състави във връзка с упражняване на
правораздавателната им дейност, респективно тяхното обработване не е
осъществено в нарушение на Регламент (ЕО) № 2016/679 и ЗЗЛД. При положение, че не е установено нарушение на
разпоредбите на цитираните нормативни актове, не се налага обсъждане дали
същите са достигнали до трети лица и какви са последиците от това.
Относно твърдението, че съдът е
лишил жалбоподателя от възможността да докаже твърденията си, доколкото не е
изискал материалите по ч.адм.д.№ 98/2021г. и адм.д.№ 167/2021г., следва да се
посочи, че, видно от становището на заинтересованата страна, въпросните съдебни
производства са приложени по дела, които са висящи във ВАС на РБ, поради което няма
как да бъдат изискани и приложени към настоящото дело, още повече, че са
събрани достатъчно други доказателства досежно релевантните за процесния казус
обстоятелства. Неоснователно е и становището, че съдът незаконосъобразно е
отказал да разпита като свидетели на съдии от АдмС-гр.Варна във връзка с
постановени от тях съдебни актове. Настоящият съдебен състав е аргументирал
съответните протоколни определения. В допълнение следва да се посочи, че
съгласно чл.172а, ал.2 от АПК, респ. според чл.254, ал.1 от ГПК, приложим
съгласно чл.144 от АПК, съдебните решения и съдебните определения, с които се
отхвърля искане, се мотивират. И доколкото
същите се постановяват в писмена форма, е недопустимо мотивите на съда
да се установяват или допълват посредством гласни доказателства.
Гореизложените съображения обосновават
категоричния извод за липса на нарушения на разпоредби на Регламент
(ЕС) 2016/679 и на Закона за
защита на личните данни, допуснати от Административен съд – гр.Варна
в качеството му на администратор на лични данни. Извършените действия по
обработване на личните данни на Н.Н. са осъществени в съответствие с правилата
на АПК и ГПК, поради което и оспорването на същия срещу Решение № ЛДЖ-21-19/18.11.2021
г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2, предл.последно от АПК, във вр.с чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.А.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение с изх.№ ЛДЖ-21-19/18.11.2021г.,
издадено от инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което на
основание чл.38в, ал.4 от ЗЗЛД е отхвърлена жалба с вх.№ 19506/15.07.2021г. с
вх.рег. № ЛДЖ-21-19/16.07.2021г., подадена от Н.А.Н. срещу действията на
Административен съд – град Варна като администратор на лични данни.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд - гр.Шумен пред Върховен административен съд на РБ - гр.София
в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138,
ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: