Р Е Ш Е Н
И Е
№ 40
Велико Търново, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми
адм.състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна прокуратура - Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 737/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на Дял ІІІ, Глава XІ от АПК -
”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано по Искова молба вх. № 5160/03.12.2019г.
в АСВТ, подадена от името на И.П.Й., чрез упълномощения адвокат, посочен за
съдебен адресат.
Искът е предявен срещу ОДМВР – Велико
Търново. Същата е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм.,
вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./. Ищецът твърди вредите да се
претърпени като резултат на незаконосъобразна административна дейност, а именно
издаването на Наказателно постановление № 18-1275-002172/12.12.2018г. на
Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Велико Търново, отменено
впоследствие от Районен съд В. Търново с Решение № 368/19.07.2019г.,
постановено по АНД № 690/2019г., влязло в сила на 22.10.2019г. като потвърдено
от касационната инстанция с Решение №170/22.10.2019г. по КНАХД № 10 270/2019г.
по описа на Административен съд – Велико Търново. Претенцията е да бъде осъден
ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
500,00 лв., представляващи адвокатски хонорар за две инстанции, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на постановяване на съдебния акт на
касационната инстанция за отмяна на НП – 22.10.2019г., както и разноски за
настоящото производство.
Ищецът, чрез упълномощения адвокат твърди, че с Решение
№ 368/19.07.2019г., постановено по АНД № 690/2019г. по описа на Районен съд –
Велико Търново е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 18-1275-002172/12.12.2018г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Велико Търново, с което му е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за това, че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Срещу същото била
подадена касационна жалба от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ –
Велико Търново при ОДМВР – В.Търново, като с Решение № 170/22.10.2019г.,
постановено по КНАХД № 10270/2019г. на Административен съд – Велико Търново,
същото е оставено в сила. За защита на своите права лицето е оспорило
цитираното НП пред Великотърновския районен съд (ВТРС), като е ангажирало адвокатска защита и е платило хонорар на
адвокат, който e осъществил правната му защита, съдействие и представителство.
Във връзка с извършеното касационно обжалване на постановеното от ВТРС решение
от страна на представляващия Сектор „ПП“ при ОДМВР – В. Търново, също е
ангажирало адвокатска защита и е платило хонорар на адвокат, който e осъществил
правната му защита, съдействие и представителство. Така заплатените адвокатски
хонорари представляват имуществена вреда за физическото лице, която следва да
се обезщети по съответния ред след отмяна на НП като незаконосъобразно. Счита, че е налице причинно-следствена връзка
между така описаната вреда и незаконосъобразното НП, доколкото заплатеното
адвокатско възнаграждение е довело до намаляване на имуществото на ищеца и
представлява пряка последица от съставянето и връчването на процесното НП, с
което му е наложено административно наказание впоследствие оказало се
незаконосъобразно. По тези съображения претендира присъждане на обезщетението
за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.10.2019г. – датата на постановяване на съдебния акт от
касационната инстанция за отмяна на НП, както и
на направените по настоящето дело разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния
си представител ***М., поддържа предявения иск. Посочва, че в случая безспорно
са налице отменен по съответния ред административен акт и съответни имуществени
вреди, които се доказват от приложените по делото писмени доказателства. Моли
за уважаване на исковата молба, както и за присъждане на направени разноски.
Ответникът по иска, ОД на МВР
– Велико Търново/ съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР
отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г.е ЮЛ, вр. с чл.205 от АПК/,
чрез процесуалния си представител, оспорва иска както по основание, така и по
размер. Претендира да бъде отхвърлен
като недоказан по съображения развити в писмен отговор на ИМ в условията на
евентуалност намалена предвид фактическата и правна сложност на делото. Моли за
отхвърляне и на претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди и възразява спрямо претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото
производство поради прекомерност.
Прокурорът дава мотивирано заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага съдът да го
уважи, т.к. е доказан с приложените писмени доказателства.
По въпроса за
правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:
Административнонаказателната
дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното
ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според
изричната разпоредба на специалния закон/ЗОДОВ/ отговорността за вреди от
незаконосъобразна административна дейност е на самата държава/вж. чл.1, ал.1 от
с.з./. Материалното правоотношение се развива между гражданина и държавата.
Ответниците по този род дела/органи или др. носители на адм. правомощия/обаче,
са винаги само процесуални субституенти на държавата, съгласно чл.7 от ЗОДОВ.
Този закон е създаден, за да обективира в правната действителност основното
право на гражданските субекти на обезщетение от незаконна административна
дейност, според чл. 7 от Конституцията. ЗОДОВ дава защита срещу държавата и
общините като публичноправни субекти при условията, посочени в хипотезата на
тази правна норма, без значение какви са действителните отношения между
възлагащия правомощията орган и лицата на които тази дейност се възлага. Именно
поради това законът урежда регресната отговорност на виновното длъжностно лице
- чл.9, ал.1 ЗОДОВ. За гражданите обаче тази отговорност е обективна,
безвиновна, това е отговорност на общината, респ. държавата, които правни
субекти са страни в материалното правоотношение, те са тези които и по Конституция
и по Закон носят материалната отговорност за вреди. За ищеца, като потърпевш от
незаконна административна дейност не съществува друг ред за търсене на
обезщетение към момента на депозиране на ИМ. Гражданскоправният ред ще бъде
неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер
на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД. Налице е основание за ангажиране
на отговорността на ОД на МВР-Велико Търново по реда на чл. 203 АПК. В този ред
на мисли, след като държавата е възложила на органи при ОД на МВР-Велико Търново да изпълняват
административнонаказателна дейност чрез издаване на НП, то отговорността за
неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а
надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ОД на МВР-Велико
Търново – организацията, на която са възложени административни правомощия.
Последната съгласно Закона за МВР има качеството на юридическо лице/ чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от
ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./. и чл.37,ал.2 от ЗМВР в актуалната към
момента редакция, което в съвкупност с горното удовлетворява изискването на
чл.205 от АПК. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу
надлежен ответник.
Съдът приема, че
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди срещу ОДМВР-Велико Търново е
подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищец е адресатът на
отмененото НП. Правоспособен субект на гражданското право, носител на правото
на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е
разрешен от съд със сила на пресъдено
нещо. Искът е насочен против ответник, с
надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на
чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР-Велико Търново, е юридическото лице, в
състава на което/организационно и бюджетно/ е включен
административнонаказващият орган, издател на НП. Претенцията е родово подсъдна
на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г.
по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. В случая постоянният адрес на ищеца е в с. Водолей, общ. Велико
Търново, т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно
подсъден на ВТАС. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е
чрез лице с валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице
положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват
процесуални пречки за това.
Съвкупната преценка
на тези обстоятелства води до извода, че предявената ИМ е процесуално допустима. Разгледана по
същество ИМ е ОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 16.12.2019г.
съдът направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на
основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171,
ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен
да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да
докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност
елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял
вреди/имуществени/, които са причинени от акт на административен орган /отменен
като незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на
изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи
доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на НП, както
и това, че при обжалването на същото е ангажирал адвокатска защита и е заплатил
уговореното АВ.
Във връзка с това
разпределение на доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени
доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АНД № 690/2019г.
на ВТРС, ведно с КНАХД № 10370/2019г. на АСВТ. Всички те не са оспорени от
страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните.
Настоящият съдебен състав, като
взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
1.Срещу И.П.Й. *** е
издадено Наказателно постановление № 18-1275-002172/12.12.2018г., издадено от
Началник на
Група в Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР – В.Търново, с което
на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП му е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за виновно нарушаване на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
във връзка с Постановление № 2601/06.12.2018г. на младши прокурор при Районна
прокуратура гр. Велико Търново, с което е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
2. Така посоченото НП е обжалвано и отменено
от Великотърновския районен съд с
Решение № 368/19.07.2019 г., постановено по АНД № 690/2019 г. Същото е подложено на касационен контрол,
като с Решение № 170/22.10.2019г., постановено по касационно АНД № 10 270/2019г.
по описа на ВТАС е оставено в сила.
3. В производството
пред ВТРС по АНД № 690/2019г. ищецът е бил представляван от упълномощения
адвокат, който е депозирал жалбата и Договор за правна защита и съдействие с
приложено пълномощно от 27.03.2019г.,
като при това е участвал в проведените открити с.з. Оригиналите се намират по
приложеното АНД № 690/2019г. по описа на ВТРС /л.6 от въззивното дело/.
3.1. В представения Договор
за правна защита и съдействие с бланков номер 0211904 от 27.03.2019г.
договореното между страните за защитата по АНД № 690/2019г. по описа на ВТРС
адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 300,00лв. Сумата от 300,00лв. е
записана като заплатена в брой при сключване на договора.
4. Във връзка с
подадена от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР –
В.Търново касационна жалба срещу Решение № 368/19.07.2019 г., постановено по
АНД № 690/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд е било образувано
КНАХД № 10 270/2019 по описа на АСВТ. В производството пред АСВТ ищецът е
бил представляван от упълномощения адвокат, който е депозирал писмени бележки и
Договор за правна защита и съдействие с приложено пълномощно от 01.09.2019г.,
без да е участвал в откритото с.з. Оригиналите се намират по приложеното КНАХД
№ 10 270/2019г. по описа на АСВТ /л.16 от касационното дело/.
4.1. В представения Договор за правна защита и
съдействие с бланков номер ********** от 01.09.2019г. договореното между
страните за защитата по КНАХД № 10 270/2019г. по описа на АСВТ адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 200,00лв.. Сумата от 200,00лв. е записана
като заплатена в брой при сключване на договора.
В обобщение може да
се каже, че на практика страните не спорят по фактите, касаещи иска за
имуществени вреди. Факти, които се установяват
от непротиворечивите писмени доказателства.
При тези фактически
констатации съдът формира следните правни изводи:
Между страните по делото не е спорно, че ВТРС
е отменил Наказателно постановление 18-1275-002172/12.12.2018 г., издадено от
Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР –
В.Търново, с което на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП му е било
наложено административни наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за
виновно нарушаване на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същото е потвърдено с
Решение № 170/22.10.2019г., постановено по КНАХД № 10270/2019г. на
Административен съд – Велико Търново. В производството пред ВТРС и АСВТ е участвал
адвокат, като пред ВТРС същият е депозирал жалба срещу НП и се е явил в съдебни
заседания, а в производството пред АСВТ е депозирал писмени бележки.
Представени са ведно с адвокатското пълномощно два броя ДПЗС, от които е видно,
че като внесени в брой са записани сумите от: 300 лв. (по ДПЗС бл. №
0211904/27.03.2019г.) и 200 лв. (по ДПЗС бл. № **********/01.09.2019г.), или
общо сумата от 500 лв. Ответникът възразява за прекомерност на възнаграждението
за адвокат.
Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен деликт и
по-точно незаконосъобразно НП. Националното право урежда тези отношения чрез
правните норми на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл.
изменения/. Отмяната на НП е влязла в
сила на 22.10.2019г., т.е. е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното
основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка
първа на диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по
описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона,
изключителна хипотеза. Разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат
исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.
203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК
няма специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния
давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено НП. В тази
връзка в хода на защитата на ответника
не е правено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който
е приложимия материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по
повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния
ред; вреда от такъв административен
акт – имуществена или неимуществена и причинна
връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
Съдът намира при
анализа на доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано наличието на
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
С ТП № 2/2014г. въпросът за административния
характер на дейността по административно наказване е решен по обвързващ за
настоящия състав начин. Според дадените в него разяснения от върховните съдии,
независимо че наказателното постановление представлява правораздавателен акт
и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, от значение за квалифициране на
иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. В
този смисъл се посочва, че след като издаването на НП е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, то по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Доказана е и отмяната
по съответния ред – от съда на НП поради
неговата незаконосъобразност. Доказано е и извършеното заплащане в брой
на АВ, съответно на 27.03.2019г. и на 01.09.2019г., т.е. моментът на увреждане
на патримониума на ищеца и размерът на вредата са доказани. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено
по съдебен ред.
Въпросът за наличието
на пряка и непосредствена причинна връзка между платения хонорар на адвокат за
защитата срещу отмененото НП и незаконосъобразната административна дейност също
е изяснен по тълкувателен път с ТР №1/15.03.2017г. на ВАС. Така според
болшинството от върховните магистрати след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената
от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Наказаното лице не би
потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В
потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК,
към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на
държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно
нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по
защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за
приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
По тези
съображенията, основани на мотивите, изложени в Тълкувателно решение
№1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че
заплатеният от ищеца хонорар за адвокат е вреда, пряко и непосредствено
причинена на ищеца от издаденото срещу него незаконосъобразно НП на Началника на Група в Сектор
„Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР – В.Търново. Предвид това, предявеният иск за имуществени вреди в
размер на 500,00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, е доказан в своето основание.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, т.е. въпросът за
причинната връзка е изяснен по задължителен за настоящия състав начин.
В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не
се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.
След като липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административно наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано
с административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на
колегиите на ВАС), обуславя се извод, че направените от него разноски за правна
помощ в хода на това производство, приключило с отмяна на наказателното
постановление, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в
рамките на това производство. След като това е така, а искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. Новелата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, приета с §9 от ЗИД ЗОДОВ/обн. ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ е в сила от 03.12.2019г., т.е. не е
действащо право при разглеждане на АНД и депозиране на ИМ.
По въпроса за размер на предявения иск съдът прие
следното:
Налице са безспорни
доказателства, че упълномощеният адвокат е осъществил процесуално
представителство, свързано с процесното НП, пред две съдебни инстанции, за
което му е било заплатено в брой, в хода на производството пред РС и пред ВТАС.
Съдът приема за доказано, че при подписване на ДПЗС ищецът е заплатил в брой и
уговореното възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство
пред РС и в размер на 200 лв. – за процесуално представителство пред АСВТ,
предвид оформените разписки. Съгласно приетото по т.1 от диспозитива на
Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адв. възнаграждение. Договорът е оформен по начин, който безспорно го
свързва с процесното НП. Съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал адвокат
за защита срещу издаденото НП и му е платил АВ в пълния уговорен размер – 300
лв. съответно за РС и 200 лв. пред ВТАС. С това имуществената сфера на ищеца е
накърнена. Намаляла е със сумата от 500,00лв.
общо. Това е достатъчно съдът да приеме,
че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера на
платения адвокатски хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за
имуществени вреди, в пълния предявен размер от 500,00 лв.
Неоснователни са
оплакванията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар. В тази връзка
съдът съобрази следното:
Въпреки че осъществяването
на плащането е доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е
„обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В същото
време в разпоредбата на чл.81 от ГПК е предвидено, че разноските се дължат за
съответната инстанция, като нормата на чл.2, ал.4 от Наредбата гласи, че възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на
делото за ново разглеждане. Пред РС по АНД № 690/2019г. адвокатът е подготвил жалба и е
участвал в поредицата открити с.з. като е ангажирал доказателства. Развито е и
касационно производство, в което е участвал, като е изготвил писмени бележки,
като е заплатен отделен хонорар. В този ред на мисли съдът намира за
неоснователно направеното от ПП на ответника с писмения отговор на ИМ,
възражение за прекомерност на АВ. Платеният размер от 500,00лв. съответства на
АВ съразмерно на фактическата и правна сложност на делото и на действителните
процесуални усилия на адвоката. Поради това не е налице съпричиняване от ищеца,
който е положил грижата на добър стопанин за интересите си. Налице са обективни
обстоятелства, изтъкнати по-горе, които определят хонорара на адвоката от 500,00лв.
като съответен на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
„справедлив и обоснован“. При тези съпоставки се налага изводът, че възстановяването
на този разход в настоящия процес в пълния му размер от 500лв. не би имало за
резултат неоснователно обогатяване на ищеца. В този ред на мисли, съдът приема,
че хонорар от 500лв. е
съответен/съразмерен на обема на действително оказаната правна защита и
съдействие по това дело.
В заключение, съдът
намери за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди, в размер на 500,00лева,
представляващи платените от него разноски за адвокат по делото за отмяната на
Наказателно постановление № 18-1275-002172/12.12.2018г. на Началник Група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Велико Търново.
Предвид това, решаващият правен извод на настоящия състав на съда е в
смисъл, че претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 500,00лв. за
претърпени имуществени вреди е доказана по основание и размер, и следва да бъде
уважена.
Основателно е и
искането за присъждане на законна лихва върху сумата за обезщетение за
имуществени вреди. В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В
този смисъл виж Решение № 8701 от 19.06.2019г. по адм. дело № 14394/2018г. на
ВАС; Решение № 12654 от 26.09.2019г. по адм. дело № 888/2018г. на ВАС; Решение
№ 13430 от 09.10.2019г. по адм. дело № 1094/2018г. на ВАС; Решение № 9758 от
25.06.2019г. по адм. дело № 4288/2019г. на ВАС и Решение № 104 от 04.01.2018г.
по адм. дело № 346/2016г. на ВАС. Доводът на ответната страна, че такива не се
следват, тъй като разноските не са лихвоносно задължение, а освен това лихви не
се дължат върху разноски, които се присъждат в съдебните производство не се
споделя от цитираната практика на ВАС. Притезанието, заявено с главния иск, не
е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда на ЗОДОВ. На това
основание законните лихви следва да бъдат присъдени върху сумата,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от датата на влизане
в сила на съдебното решение (датата на постановяване на съдебния акт на
касационната инстанция) - 22.10.2019г.
Съгласно чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Изхождайки
от посоченото правило и предвид изхода на делото ответникът следва да плати на
ищеца внесената държавна такса от 10 лева и разноски за хонорар за един адвокат, размерът на
който възлиза на 300,00лева. За плащането на сумата на АВ са представени доказателства/договор за
правна защита и съдействие от 21.11.2019г./вж.
л.5/. Сумата на АВ е в
предвидения минимален размер от 300,00лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това възражението
за прекомерност е неоснователно.
Воден от горните мотиви, на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с
ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, VII-ми административен състав на
ВТАС
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР –Велико Търново да заплати на И.П.Й. с ЕГН **********
и адрес: *** Търново, дом № 118, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500,00
лв. (петстотин лева), представляващи сумата на платените от същия разноски
за адвокат по АНД № 690/2019 г. по описа на ВТРС за обжалването на Наказателно
постановление № 18-1275-002172/12.12.2018г. на Началник Група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Велико Търново и по КНАХД № 10 270/2019г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, с решението, по което е потвърдено
обжалваното решение на ВТРС, ведно със законната
лихва върху сумата на обезщетението
за имуществени вреди, считано от 22.10.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР –Велико Търново да заплати на И.П.Й.
с ЕГН ********** и адрес: *** Търново, дом № 118, сумата от 310,00 лева (триста и десет лева),
представляваща съдебни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Решението, на основание чл.138 от АПК,
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: