О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260989 Година 24.11.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти
ноември Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2953 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата е подала писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6154/2019 г.
на СтРС.
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата по делото:
1/. какъв е размера на предоставения от ищеца на ответницата кредит по процесния договор за кредит и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в
какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или други лица някакви
плащания за погасяването на този кредит, от кои лица, на кои точно дати и в
какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и
размер нейни задължения за главница, възнаградителни и
наказателни лихви, такси, комисиони и прочие, по погасителния план, са били
погасени с всяко от тези плащания; 3/. обявяван ли е от ищеца и на коя дата, на
какво точно фактическо основание, и с какво точно негово волеизявление, процесния кредит за предсрочно изискуем, и уведомявана ли е
ответницата за тази изисуемост, от ищеца, на коя дата
и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг
начин); и 4/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя
точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми по
този кредит и споразумението, с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойка, такси, закъснителни лихви
(като
за последните вещото лице посочи и в какъв точно размер/процент са начислявани,
за какъв период и върху кои точно забавени суми) и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така
и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на подаване
в съда на заявлението по заповедното производство, на подаване на исковата
молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по
делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в
областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195,
ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи
предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответницата.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на
05.02.2018 г. ответницата подала до ищеца попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски кредит П. Кредит Стандарт със зададени параметри.
Последната получила разяснения, които й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответствали на възможностите и на финансовото й
състояние. Същата декларирала, че била запозната и с Общите условия на ищеца,
видно от декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск искане за
отпускане на потребителски кредит. Получила и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. Ответницата декларирала
възможност и желание за закупуване и на пакет от допълнителни услуги и предоставила
на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Тя също така била
уведомена, че изборът на пакет от допълнителни услуги не бил условие за
сключване на договора за потребителски кредит, което също било декларирано и
подписано от последната. След като ищецът одобрил отпускането на заем съгласно
исканите параметри, на дата 05.02.2018 г. с ответницата бил сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът изпълнил точно и в
срок задължението си, като превел по посочена от ответницата банкова сметка ***,
видно от приложеното преводно нареждане от дата 05.02.2018 г. за сумата от 3000
лева, предоставена в изпълнение на договор за потребителски кредит № **********
по банковата сметка на ответницата (заверено копие по реда на чл. 183 ГПК). Ответницата
получила одобрение да закупи и поискания от нея пакет от допълнителни услуги,
за получаването на който подписала споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Получила и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, на което положила имената и
подписа си. Ответницата поела задължения (чл. 8 от Общите условия) по договора
за потребителски кредит със закупен пакет от допълнителни услуги към него, а
именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по
погасителен план в размер на 301.56 лева и падежна дата всяко 10-то число на
месеца. Договорът за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги били подписани при Общи условия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ”/. ОУ били неразделна част от договора и споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени били на клиента при
подписването им и той декларирал, че бил запознат със съдържанието им и ги
приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва /буква „А“ от декларации/,
за което и ги подписал. Договор № ********** бил сключен при следните
параметри: Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги към
него - 7237.44 лева, включващо: сума на кредита: 3000 лева; срок на кредита: 24
месеца; размер на месечната вноска по кредита: 185.46 лева; дата на погасяване
на вноска по време на изплащането на заема: 10- то число на месеца; годишен
процент на разходите (ГПР %) 49.89; годишен лихвен процент: 41.17; лихвен
процент на ден: 0.11; общо дължима сума по кредита: 4451.04 лева. Параметрите
по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2786.40 лева; размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги: 116.10 лева. Предвид гореизложеното,
общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от
допълнителни услуги, било, както следва: общо задължение по договора: 7237.44
лева; общ размер на месечна вноска по договора: 301.56 лева; дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора, като превел парична сума в размер на 3000 лева по посочената от
длъжника банкова сметка. ***ние да погасява предоставения заем с равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част
от договора за потребителски кредит. Погасителният план бил получен от ответницата
на 05.02.2018 г., заедно с договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
допълнителна преддоговорна информация, споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ответницата не изпълнила
задължението, което поела по договора. Преустановила плащанията на
погасителните вноски, изпаднала в забава, направила само две плащания по заема
на следните дати: на дата 13.03.2018 г. били платени 303.80 лева; на дата
15.06.2018 г. били платени 98.80 лева. Общата сума на направените плащания по
ДПК ********** (по кредита и по споразумението) била в размер на 402.60 лева. С
нея била погасена сума в размер на 352.80 лева, съгласно задължението по
погасителен план (заплатена била изцяло една вноска, а по втората вноска имало
частично плащане в размер на 51.24 лева). В общата сума на получените
плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 19.80 лева.
Поради плащане на вноските със забава, били начислени лихви в размер на 872.75
лева, които към момента били заплатени частично и оставала за заплащане по тях
сумата от 852.95 лева. С плащанията си клиентът заплатил и 30 лева начислени
такси по тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
**********, а именно „КП/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА.
КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски,
свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг
на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма
за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и
и друго съгласно действаща Тарифа..“. След като били отразени направените
плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към договор
по потребителски кредит № ********** било в размер на 7634.69 лева, от които:
главница - 2917.47 лева, договорно възнаграждение - 1245.21 лева, дължимо за
периода от 10.04.2018 г. до 27.08.2019 г.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 2619.06 лева и лихви за забава - 852.95 лева, начислени
за периода от 11.03.2018 г. - дата на изпадане на длъжника в забава, до
01.05.2018 г. Предвид обстоятелството, че ответницата не изпълнявала поетите
договорни задължения, видно от приложеното извлечение по сметка към ДПК №
**********, и изпаднала в забава, към настоящия момент целият погасителен план
по процесния договор бил изтекъл и вземането било
изискуемо в пълния си дължим размер. Предвид изложените по-горе обстоятелства,
към днешна дата ответницата дължала на ищеца сума в общ размер на 7634.69 лева,
представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
**********. В съответствие с изложеното, предявеният иск бил основателен и
доказан, и следвало да бъде уважен. От представеният по делото ДПК било видно,
че същият бил сключен в размер съгласно заявените от ответницата параметри,
посочени от същата в искане за отпускане на потребителски кредит П. Кредит
Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на
ответницата бил предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното искане за отпускане на потребителски кредит П. Кредит Стандарт и
веднъж преди сключването на самия ДПК. От него било видно, че дружеството в
качеството си на кредитор предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра били посочени същите параметри, както в договора за потребителски
кредит. Ответницата посочила, че била получила екземпляр от него, изписала
имената си и се подписала. Параметрите на кредита били посочени в европейския
формуляр, който бил подписан от кредитоискателя и който му бил предоставен,
втори път били посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на
същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен бил и връчен на ответницата
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, който й бил връчен, ведно с договора
за потребителски кредит. По повод на договора, ответницата поискала да сключи и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което не било задължително
за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора
параметри. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависило единствено от неговата воля дали
желаел искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желаел да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява
размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и
лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги
потребителят можел да използва, ако пожелаел да закупи и ако закупи такъв
пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да
получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране,
а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал
си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в
забава, а кредитът му нямал да бъде обявен за предсрочно изискуем, а щял да може
да отложи плащането на определен брой вноски, така че да можел да се фокусира
върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалеел, щял да може да си намали
размера на определен брой вноски - клиентът можел да поиска от ищеца да му
намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си,
че ако сменяли датата на заплащане на месечното му възнаграждение, щял да може
да промени и падежната дата по кредита си, така че да била удобна за него.
Гарантирал си, че ако имал необходимост от допълнителни парични средства, щял
да може да ги получи бързо и лесно, без да било необходимо да попълва и
представя купища документи. Предоставените допълнителни услуги гарантирали
спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор
на потребителя, това било видно и от факта, че кредиторът предлагал и реално
отпускал кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложения към делото
договор за кредит. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги било сключено по повод на ДПК на 05.02.2018 г. Същото била неразделна
част от договор за потребителски кредит № ********** и страните постигнали
съгласие, че ДПК трябвало да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се отнасяло
до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него (т. 18.1. и 18.2. от
Общите условия (ОУ) към ДПК). Въпреки че не било задължително условие за
сключването на договора, в случай че КЛ е сключил споразумение, то се превръщало
в неразделна част от ДПК. Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и споразумението
„Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план и
евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“. Съгласно т.18.2 от
ОУ към ДПК и споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с
Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи
се до тях.“. Съгласно споразумението, кредиторът (КР) предоставял на клиента
(КЛ) правото да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение
на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу
задължението на КЛ да заплати на КР възнаграждение за предоставянето
(респективно възможността за предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в
точка VI на процесния ДПК. Възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги ставало изискуемо с
подписването на споразумението от страните по договора. Страните се съгласили
възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на
ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
главницата, като възнаграждението за периода между настъпилата и следващата
падежна дата било изискуемо в пълен размер. Фактът, че споразумението било
неразделна част от договора се потвърждавало и от това, че в т. VI „Параметри“
на ДПК като Общо задължение била договорена както сумата по кредита, така и по
пакета от допълнителни услуги, както било посочено и в текста на самото споразумение.
В процесния случай ответницата дължала възнаграждение
на кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
и за това, че се бил възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията)
ответницата във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги. Договорът бил съглашение, което изисквало съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той бил
сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагвал
допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна.
Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответницата напълно
отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски
кредит от страна на ответника всички полетата били попълнени, в това число и
параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Процедурата по сключване
на договора за потребителски кредит с ищеца била описана в чл. 3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с
помощта на кредитния експерт бил длъжен надлежно да попълни и провери всички
клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги
предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия ясно
и недвусмислено било описано, че се попълвали всички полета от договора за
потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит. Клиентът проверявал коректността на данните и следвало
да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът бил уведомил ответницата
чрез общите условия, които били неразделна част от самия договор и чрез
документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който бил
поставен на видно място във всеки офис, какъв бил процесът по сключване на
договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния
експерт попълвал всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит,
клиентът го подписвал, след което се изпращал на кредитора, който също го
подписвал от своя страна. Видно от начина на сключване на договора, разписан в
ОУ към ДПК, било, че още при подписване на искането за кредит, потребителят бил
информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице било наличие на
съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода
сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Следвало
да се отбележи също, че ответницата в настоящото производство имала възможност
да се откаже от договора, при условие че не я удовлетворява, за който отказ да
уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като
заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по
ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от
Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответницата имала и
възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно
ОУ и ЗПК, като не се възползвала и от това право. Ответницата усвоила предоставената
й в заем сума, поела изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план
към него, направила плащане по кредита. От тези обстоятелства можел да се
направи обоснован извод, че ответницата била запозната с условията на сключения
с ищеца договор за потребителски кредит и се била съгласила с цената на кредита
на преддоговорния етап с получаването на Стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със
сключването на договора, към който момент била наясно с общата сума, която
трябвало да върне, така и с необективиране на
желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
от 2917.47 лева за главница от невърнат кредита по договора за кредит, с 1245.21
лева договорно възнаграждение от 10.04.2018 г. до 27.08.2019 г., с 2619.06 лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, с 852.95 лева лихви за
забава от 11.03.2018 г. до 01.05.2018 г., и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 6154 описа за 2019 г.
на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните
вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответницата заема становище, че оспорвала изцяло
предявените искове, които били допустими, но неоснователни. Оспорвала фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Категорично не отговаряло на
истината и не било вярно, че била заявила „желание за закупуване и на пакет от
допълнителни услуги” на стойност 2786.40 лева, и че била „поискала да сключа
такова споразумение”. Никога не била искала подобни услуги. Не било вярно и че,
кредиторът още при подписването на искането за кредит я бил информирал за общодължимата сума. При сключване на процесния
договор за потребителски кредит били нарушени редица императивни изисквания на
ЗПК, което водело до недействителност на сключения договор. Правела възражение
за нищожност на сключения договор за потребителски кредит и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, поради противоречие със закона,
добрите нрави и заобикаляне на закона. Възражение за недействителност на
договора на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1, чл.
10а, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът бил нищожен
и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП.
Споразумението за допълнителен пакет услуги било нищожно и на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, и поради липса на съгласие. Представеният договор за потребителски
кредит № ********** бил недействителен, защото противоречал на императивните
разпоредби на чл. 11 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, което създавало предпоставки
кредиторът да кумулирал съставните елементи на
годишния процент на разходите по кредита и по този начин да завиши цената. В случая
не било ясно какво включвал посоченият ГПР. Според чл. 22 ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит бил
недействителен. Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи и се изчислявал по
формула, съгласно приложение 1, като се вземали предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В представения договор за кредит бил
посочен ГПР 49,89 %, годишен лихвен процент от 41,17 % и лихвен процент на ден
от 0,11 и не ставало ясно от какви разходи на кредитора бил формиран, както и
от какво се формирала разликата в посочените проценти. За да се спази
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, трябвало да се посочи в договора
какви компоненти включвал ГПР така, че тази информация да била разбираема за
потребителя. В настоящия случай кредиторът се бил задоволил само с посочване на
абсолютни стойности. От текста на представения договор не можел да се направи извод
какви разходи на кредитора били включени в посочения ГПР, поради което и като
противоречащ на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК бил
недействителен. Договорът за потребителски кредит бил нищожен, поради
накърняване принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Налице била явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена при договорен процент на разходите от 49,89 % и годишен лихвен
процент от 41,17 %. Предоставеният заем бил със сравнително кратък срок на
ползване - 24 месеца, поради което и уговарянето на възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на 41,17 % не било обяснимо, нито с
разходите, които правил кредиторът, нито с риска, който носил, нито с размера
на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Според ищеца същият
предоставил заем от 3000 лева, а искал връщане на сума в общ размер на 7237.44 лева
или повече от два пъти над размера на заема. Поради това, договорът водел до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, налице било неравноправно третиране на потребителя като
икономически по слаб участник в оборота, противоречал на добрите нрави и като
такъв бил нищожен. Клаузите на договора, с които бил уговорен ГПР 49,89 %,
годишен лихвен процент от 41,17 % и лихвен процент на ден от 0,11 накърнявали
договорното равноправие между страните, противоречали на добрите нрави, поради
което се явявали нищожни. Лихвата била възнаградителна
- за ползване на определена парична сума. Съгласно трайната съдебна практика се
приемало, че максималният размер, до който съглашението за плащане било
действително, ако тя не надвишавала повече от три пъти законната лихва. В
случая това съотношение не било налице. Договорената между страните годишна
лихва надхвърляла значително размера на законната лихва, поради което
уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Посочените клаузи нарушавали принципа на справедливост, създавали условия
за неоснователно обогатяване на ищеца и излизали извън рамките на възнаградителната и обезщетителна
функция на задължението за лихва. Предвид характера на предоставяната услуга
/предполагащ недостиг на парични средства на едната от страните/, следвало да
се приеме, че процесните уговорки не съответствали на
изискванията за добросъвестност на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите.
Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, била нищожна. Клаузите
от договора, касаещи пакета допълнителни услуги, били нищожни на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК, като договорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представлявали действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не можело да се
приеме, че били допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В
настоящия случай посочените в споразумението допълнителни услуги били свързани
с усвояването и управлението на кредита. Предвиденото в договора дължимо от
клиента възнаграждение в размер на 2786.40 лева за закупен пакет от
допълнителни услуги не представлявало такса или комисиона за допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Посочените в споразумението към
договора допълнителни услуги - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и
управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а и претендираното
допълнително възнаграждение за услуги било за такива, които не били извършени
от кредитора. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение се
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлявали
плащане за услуга, а реално представлявали прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. В противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
било определено общо възнаграждение за плащане. Следвало да се отбележи, че с процесното споразумение било договорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. то било дължимо само за
„възможността за предоставяне” на тези услуги, както било посочено и в самото
споразумение и без значение дали някоя от тези услуги щяла да бъде използвана
от потребителя. Принципите за добросъвестност и справедливост при договарянето
изисквали потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване
на определена услуга. Като се имало предвид и фактът, че с оглед естеството на
част от изброените допълнителни услуги, на практика се вменявало задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната имала по силата на закона, като
правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора
или плащане на вноските, свободата да договарят отлагане на една или повече
погасителни вноски, което водило до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното отношение - потребителят заплащал правото си да договаря с
кредитора за изменение параметрите на сключения договор, като на потребителя не
му бил гарантиран определен резултат, а той зависил от волята на кредитора. Съгласно
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност,
и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Такива клаузи съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП били
нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално, а предвид ал. 2 не били
индивидуално уговорени клаузите, които били изготвени предварително и поради
това потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Така било и в конкретния случай -
клаузите били бланкетни, а не индивидуално уговорени,
и били в хипотезата на договор при общи условия. Разпоредбите на глава шеста от
Закона за защита на потребителите били приложими спрямо настоящия спор, тъй
като ищецът бил предоставил финансова услуга, изразяваща се в отпускане на кредит,
и приложимите норми били както тези от вътрешното ни право ЗПК, ЗЗП, така и
тези от правото на ЕС. В този смисъл била както задължителната, така и трайно
установената съдебна практика. Клаузата в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се бил задължил да заплати възнаграждение за кредитора за
предоставен пакет от допълнителни услуги в размер на 2786.40 лева, се явявала нищожна
като противоречаща на императивните норми на чл. 10, чл. 10а ЗПК и поради липса
на съгласие на основание чл. 26 ЗЗД. С оглед всичко изложено, договорът за
кредит бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. В този случай разпоредбата
на чл.23 ЗПК предвиждала, че потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Не на последно място,
искът бил неоснователен и поради факта, че към 25.11.2019 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6154/2019 г., крайният падеж на процесния
договор не бил настъпил. По делото не били представени доказателства, а и не се
твърдяло от ищеца да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предвид
което искът бил неоснователен и недоказан, и следвало да бъде отхвърлен. Предвид
изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск на ищеца, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания, респективно носи тежестта да докаже
посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ
факт за възникване и съществуване на всяко едно от тях, и техния размер и
изискуемост, а ответницата носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора й, тъй като пък на тях е основала възраженията за
неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: искане за
отпускане на потребителски кредит П. Кредит Стандарт от 05.02.2018 г., стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация, договор за потребителски кредит № **********/05.02.2018 г., споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 05.02.2018 г., общи условия
на П. към договор за потребителски кредит от 05.02.2018 г., стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
допълнителна преддоговорна информация, погасителен
план от 05.02.2018 г., служебна бележка от 05.02.2018 г., преводно нареждане от
05.02.2018 г., извлечение по сметка и удостоверение за актуално състояние от
Агенция по вписванията и свидетелстващо за статута му на кредитна институция.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. №
6154 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени
към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 10.10
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата. За
тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от
съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: