№ 39
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000142 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Ш. Й., ЕГН
**********, от гр. Варна против решение № 260391/23.12.2020 г. на Окръжен
съд – Варна по т.д. № 1939/2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен
искът й срещу Д. Г. М., ЕГН **********, от гр. Варна за приемане за
установено на основание чл. 124 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника
сумата 150000 лева по договор от 01.08.2013 г. за покупко-продажба на
дружествени дялове в „Стройснаб“ ООД - гр.Варна, с нотариална заверка на
подписите, рег.№2299/01.08.2013 г. на нотариус Д.Б., въз основа на който са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13978/2019
г. на ВРС и образувано изпълнително дело № 822/2019 г. на ЧСИ Н.Д., рег. №
ХХХ, и ищцата е осъдена да заплати на ответника Д.М. разноски в размер на
4600 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Иска се отмяна на решението
като неправилно изцяло и постановяване вместо него на друго такова, с което
се уважат в цялост предявените искови претенции като основателни и
обосновани. Въззивницата моли в с.з. чрез процесуалния си представител за
уважаване на жалбата й изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски по
1
делото.
Ответникът по жалбата – Д. Г. М. от гр.Варна моли с писмен отговор и
в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението
изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
По повод на жалбата въззивният съд проверява служебно
допустимостта на обжалваното решение в обжалваната му част съгласно
чл.269 ГПК, в случая – на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение. При служебната си проверка въззивният съд констатира, че
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 – ГПК е
недопустим, предвид което производството по него е следвало да бъде
прекратено. Вместо това съставът на ОС Варна-ТО е постановил решение по
иска по същество, което се явява недопустимо. Това е така, защото
длъжникът – ищца по иска и настояща въззивница е възразила срещу
заповедта за изпълнение в срок, като заповедният съд е указал на заявителя –
настоящ ответник да предяви иск за вземането си и той е предявил на
основание чл.422, ал.1 – ГПК положителен установителен иск за
съществуване на вземането си по издадената заповед за незабавно
изпълнение, видно от исковата му молба на л.35 от въззивното дело. По
подадената искова молба е образувано т.д.№45/2020 г. на ОС Варна-ТО, което
е спряно с определение от 04.08.2020 г. на съда – л.38-39 до окончателното
приключване с влязъл в сила акт на производството по настоящото т.д.
№1939/2019 г. на ОС Варна – ТО. Защитата срещу издадена заповед за
изпълнение е именно с положителен установителен иск по чл.422, ал.1 – ГПК,
какъвто е бил заведен от заявителя, така че е недопустимо неговият изход да
се поставя в зависимост от заведен макар по-рано отрицателен установителен
иск от длъжника наред с подаденото от него възражение срещу заповедта за
изпълнение, какъвто ГПК не предвижда като защита на длъжника. Защитата
на последния се състои във възможността да подаде възражение в
едномесечен срок от връчването на заповедта – чл.414, ал.2 – ГПК, като
2
чл.415 ГПК предвижда в този случай задължение за заявителя, а не за
длъжника, да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в едномесечен срок
от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса – чл.414, ал.4 - ГПК.
При непредставяне на доказателства от заявителя за предявяване на иска /по
чл.422 ГПК/ в посочения срок, заповедният съд обезсилва заповедта за
изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по
чл.418 – чл.414, ал.5 – ГПК. Настоящата правна уредба на заповедното
производство не предвижда длъжникът на свой ред да се защитава срещу
заповедта за изпълнение чрез воденето на отрицателен установителен иск
срещу заявителя, който по същество би бил със същия предмет както искът на
заявителя срещу него, като само страните биха били с обратни качества. Това
е така, защото правата на длъжника са достатъчно защитени с правото му на
възражение по чл.414, ал.1 – ГПК, дори без да е нужно то да бъде
обосновавано, и със съответстващо на възражението задължение на заявителя
да предяви иск за съществуване на вземането си. Предявеният иск от ищцата
не е такъв по чл.439 – ГПК, което да оправдава правото й на иск, доколкото
искът по чл.439 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание – чл.439, ал.2 – ГПК. Докато искът на ищцата се
основава не на нови факти, настъпили след този момент, а на същите
релевантни факти, на които се основа и искът на заявителя по чл.422, ал.1 –
ГПК. Именно последният е надлежният, предвиден в ГПК, иск, а не искът на
ищцата, който е недопустим и не може да бъде обуславящ иска по чл.422 -
ГПК, затова обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили
като производството по иска на ищцата по чл.124, ал.1 - ГПК се прекрати.
След влизане в сила на настоящото решение следва да се възобнови
производството по спряното т.д. №45/2020 г. на ВОС-ТО, по което със сила на
пресъдено нещо ще се установи дали съществува вземането на заявителя, за
което в негова полза са били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №13978/2019 г. на ВРС – 16 състав.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от 4500 лева, което не е прекомерно по
размер, доколкото е в по-нисък такъв от минималния размер по чл.7, ал.2, т.5
3
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260391/23.12.2020 г. на Окръжен съд – Варна
по т.д. № 1939/2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по отрицателно
установителния иск на Н. Ш. Й., ЕГН **********, от гр. Варна срещу Д. Г.
М., ЕГН **********, от гр. Варна за приемане за установено на основание чл.
124 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата 150000 лева по договор
от 01.08.2013 г. за покупко-продажба на дружествени дялове в „Стройснаб“
ООД - гр.Варна, с нотариална заверка на подписите, рег.№2299/01.08.2013 г.
на нотариус Д.Б., въз основа на който са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13978/2019 г. на ВРС и образувано
изпълнително дело № 822/2019 г. на ЧСИ Н.Д., рег. № ХХХ.
ОСЪЖДА Н. Ш. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Чонгора“
№71, да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк
„Младост“, бл.125, вх.2, ап.29, сумата 4500 лева - съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4