Р Е Ш Е Н И Е № 362
гр.Пловдив, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 17.02.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
49/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от П.Ж.П. против решение № 4388/18.11.2019г. по гр.д.№ 5007/2019г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени
искове по чл.45 и чл.86 от ЗЗД за това въззиваемият М.Ю.К. да бъде осъден да му
заплати сумата от 5100 лева-обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените му болки и страдания и получения силен уплах, стрес
и унижение в резултат на нанесена телесна повреда – юмручен удар в областта на
носа на 07.04.2014 г. както и мораторна лихва в размер на 2581.83 лева за
периода 07.04.2014 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното плащане на
вземането. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно
се твърди, че въпреки ангажираните от жалбоподателя, в качеството му на ищец,
гласни и писмени доказателства, които по негова преценка са достатъчно
убедителни, първоинстанционният съд е приел исковете за недоказани и ги е
отхвърлил.
От въззиваемия М.Ю.К. не е подаден отговор на жалбата.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба
от П.Ж.П. против М.Ю.К., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове по чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство, работи на длъжност ***
в отдел „***“ в Район“Източен“- гр.Пловдив. На 07.04.2014г., около 15,30 часа
той бил със служебния си автомобил и изпълнявал служебните си задължения- в
конкретния случай да предупреждава наемателите на общински терени, да заплащат
в срок дължимите от тях такси. След като вече се бил качил в автомобила и
стартирал двигателя, до него се приближил ответникът К., и му казал: „Бати П.,
ела да поговорим“. П.П. му обяснил, че бърза и го поканил да го посети в
кабинета му. Прозорецът на шофьорската врата бил свален и докато разговаряли К.
неочаквано ударил с юмрук П. в областта на носа. Последният изпитал силна
болка, потекла му кръв и му се завил свят. След известно време като се свестил
отишъл в VІ РУ на МВР. Със служител от управлението се върнали на мястото на
инцидента и К. бил задържан. На следващия ден той бил доведен в ПдРС за
разглеждане на образувано против него производство по реда на УБДХ, което обаче
било прекратено и изпратено на Районен прокуратура- гр.Пловдив за образуване на
досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер.
От ответника- въззиваем в настоящето производство, не
е подаден отговор на исковата молба.
По първоинстанционното дело са приети следните писмени
доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 296/07.04.2014г., съдържащо констатация
за разкъсно- контузна рана по гърба на носа на П.П., оток с кръвонасядане и
палпаторна болезненост около раната; постановление от 10.01.2019г. на Прокурор
при РП- гр.Пловдив Р.З.-К. за спиране на образуваното срещу М.К. ДП №
209/2014г.; определение от 08.04.2014г., с което е прекратено производството по
АНД № 2018г./2014г. на ПдРС, образувано по реда на УБДХ срещу К.. Разпитани са
свидетелите Е.Н. / без родство със страните/ и М.Б. /без родство със страните/.
И двамата свидетели са работели в Район“Източен“ към датата на инцидента.
Възприели са физическото и психическото състояние на жалбоподателя
непосредствено след причинената му травма и впоследствие. Те не са очевидци на
нанасянето на удара. Свидетелят Н. сочи също така, че е било потърсено
съдействие от VІ РУ на МВР и извършителят е бил установен. Свидетелят сочи собственото
му име- М..
Съгласно съдебната практика на ВКС / така например
решение №27 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1893/2013г., II т.о., ТК/, липсва
презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че
освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. От друга
страна обаче, както се сочи и в мотивите към решение № 213 от 15.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 856/2017г., III г.о., ГК, „обсегът на доказване в исковото
производство по действащия ГПК
не включва всички, а само спорните релевантни факти“. За да са налице спорни
релевантни факти, следва ответникът да е оспорил всички или определени
твърдения на ищеца. В конкретния случай от ответника не само, че не е подаден
отговор на исковата молба, но не е заявено никакво становище по исковите
претенции, включително и в настоящето въззивно производство. Това не означава,
че всички твърдения в исковата молба следва да бъдат приети за безспорни,
неподлежащи на доказване и абсолютно достоверни, само защото не са оспорени.
Дори и при постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е длъжен да направи преценка
относно това, дали „искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства“. По исковете,
предявени с подлежаща на вписване искова молба, по които съдебното решение също
подлежи на вписване, дори и вероятната основателност не е достатъчна за
уважаване на исковата претенция. Така например, за да бъде признато правото на
собственост на ищеца, не е достатъчно твърденията му да не са практически
невъзможни и да са налице някакви косвени доказателства, даващи основание да се
приеме, че вероятно той е собственик. При исковете за обезщетение от
непозволено увреждане, когато твърденията в исковата молба не са оспорени, фактът
на противоправното деяние и наличието на причинно- следствена връзка между
същото и претърпените вреди могат да бъдат установени и с косвени
доказателства, при положение, че същите са непротиворечиви и житейски логични.
На база на горепосоченото съдебномедицинско
удостоверение се установяват претърпените от жалбоподателя травми. Липсват
данни те да са настъпили с известна давност спрямо датата на прегледа-
07.04.2014г.. От показанията на свидетелите се установява се установява, че на
същата дата, след посещение в квартала, П.П. се е върнал в районното кметство с
травма на носа, съответстваща на констатациите в съдебномедицинското
удостоверение. От показанията на свидетелите се установява също така, че
лицето, нанесло удар в носа на жалбоподателя, е било установено от служителите
на VІ РУ на МВР още същия ден. Свидетелят Н. сочи и неговото собствено име- М..
От определението от 08.04.2014г. по АНД № 2018/2014г. се установява, че на
същата дата в ПдРС е била внесена преписка по реда на УБДХ против лице с
инициали М.Ю.К. за причинена лека телесна повреда на длъжностно лице с инициали
П.Ж.П., чрез нанасяне на публично място на удар в носа. Изложеното в мотивите
към определението напълно съответства на съдържанието на прокурорското
постановление за спиране на ДП № 209/2014г.. От съдържанието на постановлението
е видно кои са лицата с горепосочените инициали- М.Ю.К. и П.Ж.П.. Видно е също
така, че по досъдебното производство се е наложило събирането на допълнителни
доказателства не за установяване на авторството на противоправното деяние, а за
„изясняване на обстоятелствата, при които“ на П. е причинено телесното
увреждане. Следователно налице е достатъчно основание да се счита, че и в хода
на досъдебното производство въззиваемият не е оспорил обстоятелството, че е
ударил жалбоподателя. Липсват каквито и да било данни за друг извършител или за
друг механизъм на настъпване на констатираните в съдебномедицинското
удостоверение травми. При съпоставка н обсъдените по- горе доказателства са
налага извода, че лицето, нанесло удар на П.П., е това установено от органите
на МВР, като същото не е оспорило да е извършител на деянието.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
конкретния случай виновното извършване на противоправното деяние не е оспорено
и съответно- не е и опровергано. Наличието на разкъсно- контузна рана и оток с
кръвонасядане по носа на жалбоподателя в деня, в който той е бил ударен от
въззиваемия не могат да не бъдат в причинно следствена връзка с нанесения удар,
при положение, че липсват данни тези травми да са настъпили изцяло или отчасти
в резултат от друга причина. Изпитаната от П. сравнително интензивна физическа
болка е била съпроводена с чувство на унижение и страх. За тези обстоятелства
свидетелите са изложили достатъчно подробни показания, като сочат и това, че
след инцидента жалбоподателят е настоявал при работа в квартала да бъде
съпровождан от някой колега, защото се е опасявал от последващ акт на агресия.
След известно време е напуснал работата си в районното кметство. От друга
страна обаче следва да се има предвид и това, че причинената травма се
характеризира като лека телесна повреда и не е създала някакви особени и за по-
продължителен период от време затруднения в ежедневието на жалбоподателя. Ето
защо, настоящата съдебна инстанция намира, че обезщетението ще следва да бъде
определено в размер от 800 лева, като обжалваното решение бъде потвърдено в
частта, с която искът по чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над тази сума до
претендираните 5100 лева. Обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху обезщетението се дължи от датата на деликта. Изчислена с помощта на
он- лайн калкулатор на интернет- сайта на НАП, законната лихва върху сумата от 800
лева за периода 07.04.2014г.- 31.03.2019г. / датата на подаване на исковата
молба/ е в размер от 404,79 лева, до който размер следва да бъде уважен искът
по чл.86 от ЗЗД.
Съобразно с решението по настоящето дело и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена 1204,79/7681,83- та част от направените от него съдебни разноски,
които са в размер от 1153,27 лева по първоинстанционното дело и в размер от
753,64 лева по настоящето дело, т.е. съдебни разноски в размер съответно от 180,87
лева и 118,20 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
решение № 4388/18.11.2019г. по гр.д.№ 5007/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което
предявените от П.Ж.П. ***, ЕГН: ********** обективно съединени искове по чл.45
и чл.86 от ЗЗД против М.Ю.К. ***, ЕГН: ********** за това ответникът- въззиваем
в настоящето производство, да бъде осъден да заплати на ищеца- жалбоподател в
настоящето производство, сумата от 5100 лева-обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания и
получения силен уплах, стрес и унижение в резултат на нанесена телесна повреда
– юмручен удар в областта на носа на 07.04.2014г., както и мораторна лихва в
размер на 2581,83 лева за периода 07.04.2014г.- 31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното й изплащане,
в частта, с която искът по чл.45 от ЗЗД е отхвърлен до размер от 800 лева, а този по чл.86 от ЗЗД- до размер от 404,79
лева, като вместо това
ОСЪЖДА М.Ю.К. ***, ЕГН: **********
да заплати на П.Ж.П. ***, ЕГН: ********** сумата от 800 лева- обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинените на ищеца болки и
страдания и получения силен уплах, стрес и унижение в резултат на нанесена
телесна повреда– юмручен удар в областта на носа на 07.04.2014г., както и
мораторна лихва в размер от 404,79 лева за периода 07.04.2014г.- 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 800 лева, считано от 01.04.2019г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение
№ 4388/18.11.2019г. по гр.д.№ 5007/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. в останалата му
част.
ОСЪЖДА М.Ю.К. ***, ЕГН: **********
да заплати на П.Ж.П. ***, ЕГН: ********** сумата от 180,87 лева- съдебни
разноски по първоинстанционното дело, и сумата от 118,20 лева- съдебни разноски
по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: