РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. гр. Хасково, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Гражданско дело №
20225640103216 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от Е. Н. Р. от град Хасково срещу Заповед за
задържане, рег. № 272зз-48 от 18.12.2022 г., издадена от полицейски орган –
мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваната с нея заповед за задържане, която жалбоподателят намира за
издадена при съществени процесуални нарушения, за необоснована и
издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на
закона, като излага конкретни и подробни съображения при обосноваване на
доводите в нея. Иска се отмяната от съда на издадената заповед за задържане,
а така също претендира се определяне и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото
представител в лицето на адв. Н. М. от АК – Кърджали заявява, че поддържа
1
подадената жалба, в хода по същество излага подробни и конкретни
съображения за нейната основателност и моли да бъде постановено решение,
с което оспорената заповед да бъде отменена, а ОД на МВР – Хасково –
осъдени да заплатят направените разноски по делото.
Административният орган и ответник по жалбата – полицейски орган,
заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, се явява и оспорва жалбата, а в съдебно
заседание, в което е даден ход по същество, не се явява и не изпраща
представител. Не представя становище по жалбата при изпращане в съда на
административната преписка.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект,
легитимиран да атакува оспорената заповед, чрез лице, разполагащо с
надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства,
намира за установено следното:
Видно от представените с административната преписка, по която е
издадена оспорената заповед и от приобщените в хода на съдебното
производство материали и събраните гласни доказателства, се установява, че
на 18.12.2022 г. жалбоподателят Е. Н. Р., рано сутринта, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „*****“, модел „***“ с рег. № ****,
държава България, негова собственост по бул. „Съединение“ в град Хасково,
като с него в превозното средство пътувал свид. Л. С. К. Били тръгнали за
град София с цел да закупят строителни материали, но решили да се отбият
през бензиностанция от веригата „****“ в град Хасково на бул.
„Съединение“. През време на движението им задминали служебен автомобил
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, автопатрулен разчет,
включващ в състава си полицейския орган – Ж. К. И. и свид. И. И. Ч., двамата
заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково, които решили да извършат проверка на управляваното
от жалбоподателя моторно превозно средство. Такава била предприета след
спиране на процесния лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. №
2
****, държава България на територията на търговски обект - бензиностанция
от веригата „***“ в град Хасково, за да зареди водачът с гориво, а
полицейските служители спрели зад него, като полицейският орган Ж. К. И.,
слязъл от служебния автомобил, представил се на водача и поискал да
извърши проверка на документите на водача, на автомобила и оборудването
на превозното средство с аптчека, пожарогасител и сигнална жилетка. В това
време свид. Л. С. К., който преди проверката бил слязъл до салона за клиенти
в бензиностанцията за кафе и цигари, възприел присъствието на органите на
МВР и излязъл навън, за да присъства на проверката. В хода на същата, било
констатирано, че водачът не бил в състояние да представи СУМПС, издадено
на негово име, а МПС не било оборудвано с аптечка, пожарогасител,
светлоотразителна жилетка. С оглед констатациите в хода на проверката и
достигнатия извод за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1; чл. 139, ал.
2, т. 2; чл. 139, ал. 2, т. 3 и чл. 139, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата, в негово присъствие, срещу жалбоподателя бил съставен от
полицейския орган Ж. К. И. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA № 755798. Докато траело самото съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, на водача на моторното
превозно средство било разпоредено да изчака в управлявания от него
автомобил, но вместо това, жалбоподателят Е. Н. Р. излязъл от автомобила,
приближил се пред панорамното стъкло на служебния автомобил на ОД на
МВР – Хасково, насочил камерата на мобилния телефон и извършвал
действия, които полицейските служители възприели като заснемане, при
което отново му разпоредили да се върне и изчака в превозното средство.
Последвало обаждане на ЕЕН 112 от жалбоподателя Е. Н. Р., което е станало
видно от Писмо, рег. № 105850 – 116 от 10.02.2023 г. от номер ********** в
04:07:09 часа на 18.12.2022 г., прието от оператор 112, който през време на
обаждането, с продължителност 06:08 часа се консултирал и с дежурен РУ на
МВР – Хасково. При повторното неизпълнение на даденото му разпореждане
от полицейските органи, жалбоподателят бил задържан, като се наложило
полицейският орган Ж. К. И. и колегата му - свид. И. И. Ч. да използват
физическа сила и помощни средства с оглед оказаната съпротива от
жалбоподателя, при което бил закачен и съборен на земята носения ръчен
часовник от свид. И. Ч., като паднал на земята и мобилният телефон на
жалбоподателя. На задържания бил извършен обиск, за който е съставен
3
Протокол за личен обиск на лице, рег. 272р-27925 от 18.12.2022 г., съдържащ
се преписката и прието като писмено доказателство. След отвеждането му в
РУ на МВР – Хасково на жалбоподателя бил предявен съставения му акт за
установяване на административно нарушение, който той подписал без да
впише възражения, а екземпляр от него му бил връчен, според отбелязаното в
съставената разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, които се кредитират с необходимото доверие, доколкото са
събрани по надлежния ред и с предвидените в закона способи, както и от
събраните гласни доказателства. Съдът дава вяра на изложеното от свид. И.
И. Ч. относно обстоятелствата около извършената проверка на водача на лек
автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, държава България в
лицето на жалбоподателя Е. Н. Р., констатациите, до които са достигнали и
предприетите действия във връзка с тези констатация – пристъпване към
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Показанията на този свидетел в посочената част са основание на негови преки
и непосредствени впечатления, придобити, освен това в качеството му на
контролен орган при и по повод изпълнение на служебните му задължения,
което ги предефинира като обективни и безпристрастно дадени, а особено
показателно е и документиране на действията на този свидетел – негови и на
полицейския орган със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, протокол за личен обиск и пр. В тази част не е констатирано
разминаване в гласните доказателствени източници и конкретно с
показанията на свид. Л. С. К., който също има качеството на очевидец на част
от разигралите се събития, което да налага по – обстоен анализ на тяхната
достоверност. Такъв се налага в друга част на изложеното при разпита на
изброените свидетели, доколкото свид. И. И. Ч. е убедителен за дадените на
жалбоподателя разпореждания и за неговата реакция, докато не така
последователни в тази част, както и в частта относно твърденията за
полицейски произвол и насилие – липсва и документиране на обективни
находки, свързани с твърдения за подобни действия, са показанията на свид.
Л. К., който има спомен, че единствено по отношение на него също е имало
отправено разпореждане да влезе в автомобила, в който е пътувал. Това прави
логично и да не е бил изцяло в състояние да възприеме всички реално
4
отправени изявления от участниците в разигралите се събития. Освен всичко,
дори и самите служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково да са
имали недотам премерено поведение, то е било единствено откъм
използваните изразни средства, но не и откъм действия, което се потвърждава
от реакцията на провокативните действия на жалбоподателя и неговия
спътник, наложило самите органи на МВР, след извършване на действията по
задържане, да бъдат подложени на проверка за употреба на наркотични
вещества именно след подаден сигнал за това от пътуващите в проверения на
процесната дата лек автомобил лице, оказал се неоснователен, но пък даващ
ясна представа кои от гласните доказателствени източници следва да бъдат
кредитирани с доверие и кои не, като тази преценка е консолидирана от
техния съвкупен анализ и съпоставка на детайлите в цялостната картина по
случая, изяснена в хода на съдебното производство.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му
да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство
произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата
разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е
допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по своята същност се
явява заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ),
като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. Тази изисквания в конкретната хипотеза са удовлетворени. Заповедта
съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2
ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и
е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.
Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната
5
преписка, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
поради непрекъсване на противпоравно поведение, след като му е отправено
надлежно предупреждение да продължи съзнателно да пречи на полицейския
орган да изпълни задължението си по служба, като в достатъчна степен ясни
твърдения са изложени, а те по същество се подкрепят от факта, че
процедурата по предявяване и връчване на екземпляр от акта за установяване
на административно нарушение е станало едва след задържане на лицето,
именно поради неговите действия в отклонение с дадените разпореждания,
довели до попречване на контролните органи да осъществят служебните си
задължения по контрол за спазване на правилата за движение изцяло
съобразно изискванията на ЗДвП и ЗАНН относно процедурата по отпочване
на административнонаказателно производство, повдигане на
административнонаказателно обвинение срещу жалбоподателя със съставяне
на приложения по преписката АУАН. Това еднозначно сочи на основание за
приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно
предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат
извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването
й, така и от материалите по преписката, според дадените разяснения в ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК. Въпреки това, в оспорения административен акт са
изложени, макар и не подробно, достатъчно ясно фактическите основания за
задържането, а естеството на деянието, съставянето на акт за установяване на
административно нарушение и дадените надлежни устни разпореждания на
контролните органи да не се пречи на процедурата по съставяне, предявяване
и връчване, налагат извод, че на жалбоподателя му е станало ясно
фактическото основание на задържането, респ. не е било нарушено правото
му на защита.
Освен при спазване на процесуалните правила, оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от
ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
6
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие
на данни за фактическо основание, а от събраните по делото доказателства се
обосновава и по същество приложението на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че към момента на
задържането полицейският орган е имал данни за реализиране в обективната
действителност на фактическото основание, посочено в заповедта за
задържане, което се установява и от събраните по делото доказателства. Това
е било достатъчно основание за него, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В случая не е бил накърнен при издаване на
оспорвания административен акт и принципът за съразмерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Това в
случая е сторено с оглед на обществения интерес, който в конкретната
хипотеза надделява над изискването за зачитане на личната свобода, още
повече, че действието по задържане е способствало за завършване на
процедурата по отпочване на административнонаказателно производство,
повдигане на административнонаказателно обвинение срещу жалбоподателя
със съставяне на процесния АУАН, както вече бе изложено по - горе.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена, а с оглед изхода на спора, не е налице основание за присъждане
на разноски на жалбоподателя, който единствен е отправил искане в тази
насока.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Е. Н. Р. от град Хасково жалба срещу
Заповед за задържане, рег. № 272зз-48 от 18.12.2022 г., издадена от
полицейски орган – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по реда
Административнопроцесуалния кодекс.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8