РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110545 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 274,
ал. 2 КЗ (отм.) за установяването на задължение в размер на 239.80 лева- регрес за
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.06.2016г. и ликвидационни
разходи.
Ищецът- „ОЗК-застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за застраховка „ГО“ е настъпило събитие– ПТП, в причинна
връзка, с което са причинени щети от застрахован при него автомобил „***“ на лек
автомобил „***“. Собственикът на увредения автомобил предявил претенция и му
било изплатено обезщетение в размер на 224.80 лева. Твърди, че застрахованият при
него водач управлявал автомобила без валидно СУМПС, поради което имал право да
получи платеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските. Моли искът да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Счита, че разпоредбата на КЗ не поставя регресното
право с зависимост от валидността на СУМПС, а от това дали е налице
правоспособност на водача. Ответницата имала правоспособност да управлява МПС
такава категория и не се губела при изтичането на срока на валидност на
свидетелството. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 6322/2020 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните суми, както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
С доклада на делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че на
16.06.2016г. е било реализирано ПТП по вина на ответницата, за което ищецът носи
риска по застраховка „ГО“ по договор сключен на 17.07.2015г., че ищецът е платил
сумата от 224.80 лева обезщетение на пострадалия, както и че към момента на ПТП
СУМПС на ответницата е било с изтекъл срок.
От приложената по заповедното производство справка от МВР се установява, че
ответницата е имала СУМПС със срок от 13.03.2006г. до 27.02.2016г., категория В и
АМ. Няма данни същото да е било отнето от органите на МВР, поради което следва да
се приеме, че към датата на ПТП, ответницата е управлявал лекия автомобил със
свидетелство с изтекъл срок.
Съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ (нов) за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ЗК отм. попада в част
пета от кодекса, поради което приложение следва да намери новата норма, а именно
чл. 500, ал. 2 КЗ. Според същата застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. В настоящия случай се
установява, че ответницата е имала свидетелство за управление категория В, но
същото е било с изтекъл срок. Поради това не е налице никоя от предвидените
хипотези и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори при редакцията на чл. 274, ал. 2
КЗ(отм.) предявеният иск е отново неосновател. Изразът „без свидетелство за
2
управление” по смисъла на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) означава, че водачът въобще няма
издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му
е било отнето или иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Изтеклият срок на
свидетелството за управление на МПС не означава, че водачът е управлявал
превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл. 274, ал. 2 КЗ
(отм.), за да се породи правото на регрес на застрахователя към делинквента.
Доколкото свидетелството за управление на МПС удостоверява придобитата
правоспособност на водача, изтичането на срока, за който е издадено, не води
автоматично до загуба на това негово право. В този смисъл Решение № 80 от
16.09.2014г. по дело № 897/2012г. на ВКС.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв, в полза на адвокат П. следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лева за адв.
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно акционерно дружеството ОЗК-
Застраховане АД, ЕИК *********, срещу Т. Г. П., ЕГН **********, иск за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Г. П. дължи
на Застрахователно акционерно дружеството ОЗК- Застраховане АД сумата от 239.80
лева- регресна претенция за платено по застраховка ГО обезщетение за вреди от ПТП
от 16.06.2016г. за МПС *******с рег. № **** и ликвидационни разноски, поради
управление на лек автомобил без валидно СУМПС, ведно със законната лихва от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 05.06.2020г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6322/2020г. на ПРС.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружеството ОЗК- Застраховане АД,
ЕИК *********, да заплати на адв. С. Ж. П., АК-Пловдив, със служебен адрес –
г*****, сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ Т. Г. П. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3