МОТИВИ
към присъда № 6 от 06.03.2020 г.
Постановена
по НОХД № 23/20 г. по описа на СОС
Подсъдимият И. В (I V) от,е предаден на
съд, за това, на 07.10.2019г. около 09:00 ч.
по път I-7,
при км 35+140 м, в посока от с.Черковна, обл. Силистра към гр.Силистра, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, е нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата(ЗДвП), а именно: чл.20, ал.1
“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП:“Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП:“При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности в км/ч, за
категория В - 90км/ч, в извън населено място“ като е управлявал лекия автомобил
с превишена скорост-112,3км/ч., вследствие на което е допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно на две лица: N D и L D-Престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК
Окръжна прокуратура поддържа така
предявеното обвинение, което счита за доказано от обективна и субективна
страна. Прави искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимият, ведно с неговия защитник, прави
искане за провеждане на съкратено производство по реда на чл. 371 от НПК.,
поради което се пристъпи към незабавно разглеждане на делото, след проведено
разпоредително заседание, по реда на чл. 371,т.2 от НПК с оглед изцяло признаване
на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даденото от подс. В съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
Частни обвинители и гр. ищци по делото
не са конституирани.
Съдът, за да постанови настоящата
присъда се позова на направеното от страна на подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт
и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
като приема, че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е описа в
ОА, а именно :
Подс. е правоспособен водач на МПС категория
„В“ и често пътувал от Р М до Р Т и
обратно, тъй като извършвал транспортни услуги - превозвал пътници и багаж.
Превозът извършвал с л.а.), негова собственост. Пътят му минавал през Р Б.
При едно от пътуванията си, на
07.10.2019 г. сутринта, подс. управлявайки посочения по горе автомобил пътувал
по път I-7 в посока от гр.Шкъм гр.С. Задно с него пътували и
Л Д. и Н Д. - , като Н.Д. седял на
предна дясна седалка, а Л.Д. седяла на задната седалка. Тримата се връщали от Р
Т, а крайната цел на пътуването им била Р М.
Около 08:30 - 09:00 ч автомобилът преминавал
по път I-7 при км 35+140м, - след с.Ч, обл.Сс в посока към
гр.С. Пътят в този участък е след преходна хоризонтална крива (десен завой ) с
радиус 293м и надлъжен наклон около 0,6,%,след което е прав. Платното за
движение е широко 7,5м с две ленти за движение, по една във всяка посока.
Дясната лента с ширина 3,8м, а лявата с ширина 3,6м, разделена с непрекъсната
осева линия с ширина 10 см, преминаваща в двойна-прекъсната по посока на
движение към С и непрекъсната в обратна посока. Пътната настилка представлява
едрозърнест асфалт, без повреди и неравности. Двата банкета са с ширина по 1,8
м всеки, покрити с фракция и обрасли с трева, дървета и храсти. В посочения
пътен участък се намира пътен знак В-31 (край на въведената с пътен знак
забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош), който отстои на
64,2м преди фиксираната в протокола за оглед на местопроизшествие ПЛО (първоначална
линия на огледа ) в десния, по посока към гр.С, банкет.
Движейки се в посочения пътен участък, подсъдимият не е следил непрекъснато скоростта на управлявания
от него автомобил, а мислел, че се движи с около 90-100 км/ч. Непосредствено
след като преминал описания по горе десен завой подс. изгубил контрол върху
управлението над л.а.. Опитал се да го овладее, но не успял, в резултат на
което автомобилът се поднесъл, устойчивостта му върху пътя се нарушила,
напуснал пътното платно вляво спрямо посоката му на движение, преминал през
банкета и терена след него, ударил се в крайпътно дърво и спрял. Подсъдимият не е задействал и спирачната система на автомобила,
тъй като преценил, че подобни действия няма да доведат до положителен резултат,
защото превалявал дъжд и асфалтът бил мокър.
Непосредствено след удара подс. загубил
съзнание, а когато се светил, усетил силна болка в краката си. Малко след това установил, че Н.Д. бил починал. Подсъдимият
се освободил от предпазния колан, но не успял да раздвижи краката си. Въпреки
това, направил опит да се завърти и когато успял да се обърне назад видял, че
Л.Д. „също е издъхнала“.
На место, по подаден сигнал до тел. 112,
пристигнал екип на ЦСМП гр.Дулово, полицейски екип в лицето на свидетелите А.Г
и Д.Г, и оперативна дежурна група. Полицейският екип констатирал, че пътната настилка била мокра, а МПС се намирало вляво от пътното платно в
посока на движението към гр.С, в близост до крайпътно дърво. Предницата на МПС
била смазана навътре, най-вече в дясната част. Автомобилът бил с работещ
двигател, но встрани от него на земята се намирал акумулатора му.
Полицейските служители установили в
автомобила, че на предна дясна седалка имало лице от мъжки пол в безжизнено
състояние, а на задната седалка в неподвижно състояние се намирало лице от
женски пол, чиято глава била наклонена встрани. И двете лица са били без
поставени предпазни колани. От лекарския
екип, който вече бил пристигнал на място получили потвърждение, че лицата в
автомобила са починали.
В пристигналата преди това линейката имало трето лице, което било в шок,
крещяло от болка, на краката имало поставена вече шина. Медицинският екип
уведомил полицейските служители, че това лице е водачът на катастрофиралия
автомобил, а именно подс., който бил
отведен в МБАЛ Силистра за оказване на специализирана медицинска помощ, с оглед
получените в резултат на удара множество телесни увреждания. На подс. била
взета кръвна проба.
Пристигналият на място дежурен
оперативен екип извършил оглед на местопроизшествие, в хода на който е
установено, че пътната настилка вече била суха, а времето облачно. В протокол
за оглед на ПТП от 07.10.2019г. е описана само една следа( единствено
установена в хода на това процесуално-следствено действие), която е права
линия, насочена към дървото, в което се е ударил автомобила управляван от подсъдимия.
От
заключенията на изготвените по делото химически експертизи е видно, че в
кръвните проби взети от Н Д., Л Д. и обв.И. В, не се е доказало наличие на
етилов алкохол. За последния са установени 0.00 промила(л.27-36, т.П).
От заключенията на изготвените по делото
съдебно-медицински експертизи е видно, че:
-
при огледа и аутопсията на трупа на Л Д. е установена съчетана
черепно-мозъчна-гръдна-коремна травма. Непосредствената причина за смъртта на
Л.Д. се дължи на тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела
до централно- мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия с размачкване и
изтичане на част от мозъчното вещество. Всички установени увреждания са
прижизнено и могат да се обяснят с механизма на ПТП, с причиняване на всички
механични увреждания вътре в купето на автомобила, т.е. смъртта на Л.Д. е в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
-
при огледа и аутопсията на трупа на Н Д. е установена съчетана травма -
гърди-корем-опорно-двигателен апарат. Непосредствената причина за смъртта на Н.Д.
се дължи на тежката гръдна травма с несъвместимо с живота увреждане на ляв бял
дроб с развитие на остра следкръвоизливна анемия, следствие изливане на кръвта
от белия дроб в гръдния кош(хемоторакс). Всички установени увреждания са
прижизнено причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди
тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и се обясняват с механизма на ПТП, т.е.
смъртта на Н.Д. е в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП.
-
в резултат на допуснатото ПТП
водачът на процесния автомобил – подс. И.В е получил следните телесни
увреждания: клинично изявен травматичен шок, контузия на
главата, сътресение на мозъка, хематом на лицето, охлузване на ляв лакът,
охлузване на предна коремна стена, многофрагментно, дислоцирано счупване на
лява подбедрица, счупване на капачето на дясно коляно. Счупването на костите на
лява подбедрица, обуславят наличието на трайно затруднение движението на ляв
долен крайник. Счупването на капачето на дясно коляно обуславя наличието на
трайно затруднение движението на десен долен крайник. Уврежданията с причинени
по механизмът на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и
повърхности и се обясняват с механизма на ПТП, а именно: челен удар на
автомобила в крайпътно дърво, с травми на главата, тялото и крайниците вътре в
купето на автомобила от силно деформираните части в предната зона на удара.
Медико-биологичният характер на уврежданията попада в хипотезата на чл.129 НК.
От заключението на изготвената по делото
тройна автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара е по
дължина на пътя и отстои на: 54,3 м след първоначалната линия на огледа ПЛО , по ширина на платното на 3,5 м в ляво от левия
край на платното за движение по посока към гр.С. Ударът е бил челен,
ексцентричен между предна дясна част на лекия автомобил и дървото. Водачът на
л.а.“ е имал възможност да наблюдава и възприема пътната обстановка и
поведението на другите участници в движението напред на разстоянието около и
над 150 метра. Преди произшествието лекият автомобил се е движил със скорост
около 112,3 км/ч., като опасната зона на спиране при тази скорост на движение е
146,1 м. Опасна зона за спиране л.а.““ за скорост на движение 90 км/ч (съответстваща
на установеното в закона за движение по
пътищата) е 101,3м. Към момента на настъпване на произшествието по л.а., не е
имало технически неизправности, които да са причина за настъпване на ПТП.
При така установената
фактическа обстановка и подлагайки на анализ всички събрани доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност
-
свидетелските показания на св. Г и Г –
даващи яснота относно, времето за сезона, състоянието на пътя, положението на
МПС, положението на починалите лица и събитията след пристигане на полицейския
екип на местопроизшествието;
- обясненията
на подсъдимия – дадени в качеството на обв. в досъдебното производство, напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото - съобразявайки
и изводите на вещите лица по всички експертизи, се налагат следните правни
изводи:
От обективна страна, с действията си подс. В е осъществил състав на престъпление по чл.
343,
ал.3, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. с чл.342, ал.1 НК като нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.21 ал.1 ЗДвП.
На процесната дата той е управлявал лекия си автомобил- по път 1-7,
при км 35+140 м, в посока от с.Ч към гр.С с превишена скорост – 112,3 км/ч, като
е нарушил установената в чл.21 ал.1 ЗДвП
забрана на водачите от категория В, при
избиране на скоростта на движение да не превишават
максимално разрешената такава - 90км/ч, в извън населено място.
Пътната настилка е била мокра,
а видимостта ясна за конкретните условия. Пътното платно - покрито с едрозърнест
асфалт, без неравности. Липсват данни видимостта на подсъдимият да е била
ограничена, било то от предмети по пътното платно или в близост, или по друг
начин.Подсъдимият е имал възможност да наблюдава и възприема както пътната
обстановка, така и поведението на други участници в движението напред на
разстояние 150 м.
При движение с 112,3 км/ч на
автомобила , подсъдимият не е имал
техническа възможност да спре и да предотврати произшествието.
След последвалия удар, на
пострадалите са били причинени множество
увреждания, които са били несъвместими с живота и са довели до летален изход,
настъпил преди пристигането на лекарския екип.
Безспорно в този случай превишената скорост, която е довела до липса
на контрол върху движещия се автомобил е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на
двамата пострадали.
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост- при форма на вината
„небрежност“. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение на предявеното обвинение за нарушена норма на чл.20
ал.1 и 2 от ЗДвП, настоящата
инстанция приема наличие на
несъставомерност. Двете норми – на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП са в конкуренция и
превишената скорост, всякога се явява несъобразена такава. Съдебната практика в
тази насока е непротиворечива. По
същите съображение не е налице и административно нарушение, за което следва да
бъде наложено административно наказание с присъдата.
Предвид горното съдът
приема, че деянието е довършено и от субективна страна.
Причините довели до
осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в неспазване на правилата за
движение по пътищата.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия В за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало, направени пълни самопризнания и съдействие при
разкриване на обективната истина; наличното съпричиняване от страна на
пострадалите – пътували са без поставени предпазни колани.
- като отегчаващи вината обстоятелства – изключително
високата степен на обществена опасност на деянието, извън квалифициращите
елементи
и спазвайки разпоредбите на
чл.чл. 36 и 54 от НК наложи наказание
под средния размер към минимума, а
именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца,което на осн.
чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с една трета до три години лишаване от свобода. Изтърпяването
на наложеното наказание, на осн. чл. 66 от НК отложи за срок от пет години.
На основание чл.343г във вр
чл.37, т.7 от НК съдът лиши подсъдимият
от правото да управлява МПС за
срок от три години.
С налагането на това наказание, по преценка на
съда в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече
би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Така
наложеното наказание ще го постави в
такива условия на морално-волеви задръжки, които да формират у него достатъчно
съзнание за спазване на правовия ред в страната.
Съдът отмени взетата по
отношение на подс. В мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Р.България“
Подсъдимият бе осъден да заплати и направените
разноски.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: