№ 179
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000169 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 345 от 25.10.2024 година, постановено по т. дело №
328/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. С. ..., р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Д.“ № 1, да заплати на
наследниците на А. Г. Р., ЕГН **********, починала на 19.01.2024 г., след
завеждане на делото, припадащите им се наследствени части от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й при
ПТП, станало на 06.01.2023 година, както следва:
- на Х. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №15, /син/, сумата 6000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023г. - датата на уведомяването
на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното й
изплащане;
- на И. И. Р. ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 2, /син/, сумата 6000 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
1
изплащане;
- на В. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №12, /син/, сумата 6000 лв.
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- на Д. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 6, /син/, сумата 6000 лв.
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- на И. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г., общ.Б.Д. № 6, /внук/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане;
- на Х. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д. № 6, /внук/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане;
- на М. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д.“ №1,/внучка/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане.
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., да
заплати на Х. И. Р., ЕГН ********** , И. И. Р., ЕГН **********, и Д. И. Р.,
ЕГН **********, направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 1012,50 лв., съобразно уважената част от исковете.
Осъдени са Х. И. Р., И. И. Р., В. И. Р., Д. И. Р., И. Г. Р., Х. Г. Р. и М. Г. Р.
да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ...,
направените в първоинстанционното производството разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 1300 лв..
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ...,
да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд Стара Загора сумата от
1200 лв. държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и
сумата 183,75 лв. разноски, платени от бюджета на съда.
Отхвърлен е искът, предявен от А. Г. Р., ЕГН **********, починала
входа на процеса /на 19.01.2024 г./ и заместена от своите наследници по закон,
против Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., за
обезщетение на неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000
лв. до претендираните 80 000 лв., като неоснователен.
2
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач Х. Д. А.,
ЕГН .....
Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е подадена
въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ....
Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението. Поддържа се, че то е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД.
Искането е да се отмени решението в обжалваните осъдителни части,
евентуално да се намали значително присъденият размер на обезщетението,
както поради несъответствието му с принципа на справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, така и поради значителния процент съпричиняване на пострадалата.
Поддържа се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000
лева е прекомерно завишено с оглед характера и степента на причинените
увреждания на първоначалната ищца, интензитета и продължителността на
болките и страданията й. Обезщетението не било съобразено със съдебната
практика при сходни случаи, не били обсъдени възрастта на ищцата и
нейното влияние върху възстановителния период.
Втората група доводи са свързани със съпричиняването от пострадалата,
което според жалбоподателя било в размер на поне 70% и се изразявало в
това, че тя се е движила неправомерно по пътното платно, през тъмната част
на денонощието, като не е използвала светлоотразителни дрехи или знаци с
цел безопасност. Твърди се също, че ищцата е предприела неправилно и
изключително рисково пресичане на пътното платно на необозначено и
непредназначено за това място.
Претендирано е присъждане на разноските, направени от дружеството-
жалбоподател в първоинстанционното и във въззивното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ищците в
първоинстанционното производство.
Третото лице –помагач на страната на застрахователното дружество –
Х. Д. А., чрез процесуалния си представител адвокат А. Н., е изразило
писмено становище, че поддържа жалбата и подкрепя изложените в нея
оплаквания. Искането му е да се намали значително размерът на
обезщетението, като се отчете и процента съпричиняване от страна на
3
пострадалата.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо
правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителните части
на първоинстанционното решение, като при подаването на жалбата е
спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
С представените по делото доказателства се установява, че
първоначалната ищца А. Р. е сезирала ответното дружество на 22.03.2023
година с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
вреди, причинени й при ПТП, станало на 06.01.2023 година, по вина на
Х. Д. А. при управление на лек автомобил Ф.Т., за който към момента
на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с дружеството-ответник.
Безспорно е, че както към датата на исковата молба – 28.08.2023
година, така и до настоящия момент застрахователното дружество не е
определило и изплатило обезщетения за неимуществени вреди нито на
първоначалната ищца, нито на нейните наследници по закон.
Непосочването на банковите сметки на конституираните наследниците
до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не може
да се приеме за неоказване на съдействие от ищците като кредитори,
доколкото няма данни застрахователното дружество да е изразило готовност
за изплащане на обезщетения и единствената причина за неплащането им да
е непосочването на банковите сметки. От завеждането на делото до
настоящия момент ответникът изразява становище, че не дължи обезщетения
за неимуществени вреди. С въззивната жалба решението е обжалвано
изцяло в осъдителните му части, като искането за определяне на по-нисък
размер на обезщетенията е при условията на евентуалност. Последицата от
неизпълнение на задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ за посочване на
4
банковата сметка е уредена в ал. 3 на чл. 380 от КЗ, според която забавата на
кредитора по отношение на плащането води до недължимост на мораторната
лихва, въпреки забавата на длъжника, която настъпва с изтичането на срока по
чл. 497, ал. 1 от КЗ. Т.е. единствената последица е освобождаването на
длъжника от последиците на собствената му забава. Непосочването на
банковата сметка не касае дължимостта на обезщетението, елемент от което е
и лихвата по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ, а само
неговото изплащане в хипотезата, при която има реално определено
обезщетение от застрахователя. Съдебната практика непротиворечиво
приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, не е
определил дължим размер на застрахователното обезщетение и оспорва
претенцията на увреденото лице, включително в съдебно производство по чл.
432, ал. 1 от КЗ, разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не намира приложение. /
решение № 167 от 30.01.2020 година по т. дело № 2273/2018 година на второ
т.о. на ВКС/.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че исковете за
обезщетения за неимуществени вреди пред съда са допустими съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, както и че застрахователят дължи лихви
за забава от датата на сезирането си със застрахователната претенция /
22.03.2023 година.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото в жалбата, освен
когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, касаещи справедливия
размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на А. Г. Р.,
както и степента на съпричиняване, даваща основание да се намали размера
на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Досежно съпричиняването
следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел наличие на такова в
размера на 50% и е намалил дължимото обезщетение с този процент. При
липсата на въззивна жалба от ищците, правилността на решението в тази му
част е извън предмета на въззивното производство. То е ограничено до
искането на застрахователното дружество за определяне на по-нисък размер
5
на обезщетението за неимуществени вреди от общия такъв от 60 000 лева ,
приет от първоинстанционния съд и до по-висок процент на съпричиняването
– 70% вместо 50%. Следва да се посочи също, че макар да иска отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителните му части изцяло,
жалбоподателят е изложил доводи и оплаквания, свързани с размера на
обезщетението и степента на съпричиняване, но не и такива за пълна
неоснователност на предявените искове.
За неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
исковата молба, които първоначалната ищца А. Р. твърди, че е
претърпяла и търпи в резултат на ПТП от 06.01.2023 година, в
първоинстанционното производство са събрани доказателства – медицинска
документация, съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че
при процесното ПТП, при което като пешеходка е ударена от преминаващ
автомобил, А. Р. е получила фрактура на лявата срамна кост и контузия на
гръдния кош, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
В заключението си вещото лице д-р М.С. е посочило, че счупването на
лявата срамна кост е средна телесна повреда. То е болезнена травма, при
която се нарушава функционалността на левия долен крайник, като се
затруднява основната му дейност – гладка, балансирана походка, налице е
невъзможно клякане за дълъг период от време, трудно навеждане, затруднено
сядане и изправяне от седнало положение. Травмата е придружена от силна
болка, особено през първите 15 - 20 дни, която впоследствие затихва
постепенно, но я има до края на втория-третия месец. Периодът на
възстановяване при консервативно лечение е около 2 - 3 месеца, като през
първите три-четири седмици режимът е леглови, след което започва
постепенно приучване към ходене с две патерици за две-три седмици, а след
това – с една патерица или с бастун за две седмици. Следва период от още две-
три седмици за изглаждане на походката.
Контузията на гръдния кош / без контузия на белия дроб, без
вътреплеврален излив, без счупване на ребра и без вътреплеврален хематом,
за каквито няма данни при ищцата/, е лека телесна повреда, причиняваща
болка за период от около 1 -1,5 седмици, по-силна до петия ден, с
възстановителен период от около 10 дни. Посочено е, че в медицинската
6
документация няма данни тази травма да е съчетана с подкожни и
интрамускулни хематоми, като те биха предизвикали болка при вдишване и
издишване за около 15 дни.
Проведеното лечение на травмите, получени от ищцата, включва покой
и предписан леглови режим за 30 дни, без необходимост от други лекарствени
средства.След този период, според вещото лице, лекар-ортопед би предписал
рехабилитация с постепенно увеличаване на натоварването на левия крак,
която при фрактура като тази на ищцата не е строго задължителна и не е
нужна. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че при предписана и
провеждана рехабилитация възстановителният период би се скъсил с около 10
дни. Поради настъпилата смърт на ищцата в хода на процеса / на 19.01.2024
година/, вещото лице не е дало отговор на въпроса за състоянието на ищцата
към момента на изготвяне на експертизата и за това дали има остатъчни
болки, страдания и неудобства, свързани с причинените й увреждания.
Състоянието на ищцата след ПТП на 06.01.2023 година и до нейната
смърт, настъпила една година по-късно – на 19.01.2024 година, се установява
и с показанията на разпитаните в съдебно заседание на 04.10.2024 година
свидетели И. Х.в И. и И. В.ев Р.. Свидетелите са синове на двама от ищците,
конституирани след смъртта на А. Р.. Съдът възприема показанията на тези
свидетели, въпреки възможната им заинтересованост, тъй като те не
противоречат на други доказателства, събрани по делото и не се опровергават
от такива. Освен това тези свидетели имат най-преки и непосредствени
впечатления за това как се е чувствала ищцата след ПТП и как се е променил
нейният живот.
Свидетелите установяват, че преди ПТП ищцата е била жизнена,
ходела много, участвала в грижите за внучетата, имала контакти с много
хора, помагала на цялото село, отглеждала зеленчуци в двора на къщата. След
ПТП ищцата се променила напълно. Непосредствено след ПТП тя била много
зле, неадекватна. Когато я прибрали след прегледа в болницата, тя била
постоянно на легло, опитвала се да стане през първите едни-два месеца, но се
задържала за малко и пак лягала, не можела да се храни сама, кракът й бил
неподвижен, синовете, снахите и внуците й се грижели непрекъснато за нея,
помагали й, тя била на памперс, те я къпели. А. се оплаквала от болки, викала
и заявявала, че ще умре. Налагало се четири –пет пъти при такива кризи да
7
търсят лекарска помощ, като лекарите й давали обезболяващи и инжекции
против болките и обяснявали на близките й, че тя не е добре, без да
предписват каквото и да е лечение. С течение на времето състоянието на А. Р.
се влошавало, като през последните пет-шест месеца преди смъртта си тя била
много зле, а през последните два месеца изобщо не реагирала, била като „жив
труп“, не говорела, очите й били затворени. Свидетелите заявяват, че не са
водили пострадалата на рехабилитация, тъй като такава не била предписана
от лекар, личният лекар им заявявал, че колкото живее – толкова.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе физически увреждания, свързаните с
тях болки и страдания, промяната в начина на живот на ищцата,
превръщането й от енергична, дейна и общителна жена, помагаща на близки и
познати, в напълно зависима от грижите на други хора през последната
година от живота й, липсата на подобряване на състоянието й, а напротив –
непрекъснатото му влошаване от момента на причиняване на ПТП до
момента на смъртта й. Съдът взема предвид факта, че пострадалата е била на
почти 80 години, когато е настъпило ПТП. Това е напреднала възраст, на която
болките и страданията се преживяват по-тежко, възстановяването също е по-
трудно. Поради това пострадалата А. Р. не се е възстановила в рамките на два-
три месеца, какъвто е обичайният възстановителен период при подобни
травми, установен от вещото лице, а напротив – състоянието й непрекъснато
се е влошавало и тя е починала година по-късно, без да се изправи на крака и
без подобрение.
Съобразявайки гореизложеното и критериите за определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че определеният от първоинстанционния
съд общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лева е
справедлив, той съответства и на съдебната практика за дължимите
обезщетения за неимуществени вреди при сходни увреждания, причинени на
възрастни хора в последните години от живота им и при неблагоприятен
изход на оздравителния процес, настъпили в период около процесното ПТП
- началото на 2023 година.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, размерът на обезщетението
от 60 000 лева е съобразен и с конкретните икономически условия в
8
страната към датата на ПТП, които се характеризират със сравнително висока
инфлация и поскъпване на живота. От значение за размера на обезщетението
е и общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и тяхното непрекъснато нарастване, за да достигнат до
сумата от 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, съгласно чл. 492 от КЗ с измененията от ДВ бр. 101/2018
година, действали към датата на процесното ПТП.
Спорен между страните е и въпросът за степента на съпричиняване от
страна на пострадалата, респ. за процента, с който следва да бъде намалено
обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Въззивният съд, преценявайки в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира, че не са налице основания да се приеме
съпричиняване на пострадалата в по-висок от определения от
първоинстанционния съд процент – 50%, до който няма въззивна жалба от
ищците.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответното
застрахователно дружество е изложило обстоятелства, на които основава
възражението си за съпричиняване, касаещи поведението на пострадалата. Те
са свързани както с нарушения на задълженията й като пешеходец при
пресичане, така и с неправилното й движение по пътното платно. Поддържа
се, че пострадалата е пресичала на необозначено за целта място – не на
пешеходна пътека, че е предприела внезапно пресичане на пътното платно в
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, че е удължила ненужно времето за
пресичане, че е предприела пресичане при ограничена видимост, че преди да
навлезе на платното за движение, при липсваща пешеходна пътека, не се е
съобразила с приближаващите пътни превозни средства – с тяхната скорост и
отстояние, в нарушение на чл. 113, т. 1 от ЗДвП. Тези нарушения,
поддържани от ответника, са свързани с пресичане на пътното платно.
Ответникът поддържа освен това, както в отговора на исковата молба, така и
във въззивната жалба, че пострадалата не се е движила на тротоара или
банкета на пътното платно при наличие на такива в района на ПТП в
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, не се е движила по платното за движение
в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни
9
средства възможно най-близко до лявата му граница - нарушение на чл. 108,
ал. 2 от ЗДвП и е била облечена с тъмни дрехи и не е носила
светлоотразителни елементи на облеклото си, които да я правят по-лесно
видима и забележима от водачите на МПС при движение/ пресичане в тъмната
част от денонощието.
Събраните по делото доказателства и по-конкретно приетата
автотехническа експретиза сочат, че пострадалата е ударена в момент, в който
е пресичала пътното платно от дясно на ляво пред автомобила, от запад на
изток /т. 4 от заключението/. Няма доказателства, въз основа на които да се
приеме, че тя се е движила по платното, респ. че е допусната нарушения на
чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Заключението на вещото лице – автоексперт не
е оспорено от страните и не се опровергава от други доказателства. То не
кореспондира напълно с обясненията на водача на автомобила Х. А.,
конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника, дадени в
съдебно заседание на 23.05.2024 година. Обясненията на водача на
автомобила пресъздават неговите субективни възприятия, дадени са от
конституиран по делото помагач на ответника, липсват доказателства, които
да ги подкрепят, поради което те не дават основание на съда да приеме нещо
различно от посоченото от автоексперта. Още повече, че самите обяснения са
противоречиви. Х. А. заявява, че пострадалата е пресичала пътното платно,
навлязла е без да се огледа, внезапно, като в същото време заявява, че тя е
ходила бавно и се е движила попътно в неговата лента за движение.
По отношение на възражението за съпричиняване, изразяващо се в
начина, по който е била облечена пострадалата, а именно с тъмни дрехи, което
е установено от обясненията на Х. А., следва да се посочи, че в ЗДвП или в
който и да било друг нормативен акт липсват разпоредби, установяващи
задължения за пешеходците да носят дрехи в определен цвят или със
светлоотразителни елементи. Поради това не може да се приеме, че изборът
на дрехи на пострадалата е противоправно поведение. Още повече, че няма
данни облеклото на пострадалата да е попречило тя да бъде видяна от водача
на автомобила при движение на къси светлини на фаровете. В т. 8 от
експертизата е посочено, че водачът на автомобила е имал техническата
възможност да възприеме пострадалата от разстояние 41 метра, към момента
на навлизането й на платното за движение. В този момент тя е попадала
изцяло във видимата за водача на автомобила зона, при включени технически
10
изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че пешеходец, облечен с тъмни дрехи,
може да бъде видян при движение на автомобила на къси светлини от
разстояние 50-55 метра, а ако дрехите са светли – на около 70 метра и повече.
В случая, с оглед на конкретния механизъм на настъпване на ПТП цветът на
облеклото, освен че не е противоправно поведение, не е и в причинна връзка с
настъпилото ПТП, тъй като пешеходката е стъпила на платното на разстояние
41 метра, при което във всички случаи е била видима за водача.
От заключението се установява, че автомобилът се е движил със
скорост 42 километра в час и пешеходката не е попадала в опасната му зона
за спиране в момента, в който е навлязла от тротоара на платното за движение
и е станала видима за него / на разстояние 41 метра/. При тази скорост
опасната зона за спиране на автомобила е била около 29,4 метра. Прието е, че
водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като реагира чрез предприемане на аварийно спиране
към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение, което би
му позволило да се установи на около 12 метра преди удара. Водачът е
реагирал със закъснение от 1,3 секунди след навлизане на пешеходката на
платното за движение, когато се е намирал на около 26 метра от мястото на
удара, а пострадалата е изминала 1,4 метра по платното за движение, което
според вещото лице е и причината за настъпване на ПТП. Ударът между
автомобила и пешеходката е настъпил на 2 метра западно от източния край
на платното за движение, чиято обща ширина е 6 метра, без маркировка,
очертаваща отделните ленти за движение. При положение, че пострадалата е
пресичала косо от запад на изток, към момента на удара тя е преминала
повече от половината от платното за движение / 4 метра/ и там е ударена от
движещия се от север на юг автомобил. Т.е. ударът е настъпил в насрещната за
движението на процесния автомобил лента, като пешеходката се е намирала с
лявата и задна част на тялото си към дясната част на автомобила / т. 11 от
заключението/.
При изслушването си вещото лице е заявило, че в случая липсват данни
за наличие на пешеходна пътека на мястото, на което пострадалата е
предприела пресичането или в близост до него. Поради това не може да се
приеме, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП за
пресичане на платното за движение по пешеходни пътеки. Чл. 113, ал. 2 от
11
ЗДвП допуска пресичане на двулентови двупосочни пътища в населените
места / какъвто е процесният/ и извън определените за това места, когато в
близост няма пешеходна пътека, при спазване на правилата по ал. 1, т. 1,2 и 4,
изискващи преди да навлязат на платното за движение пешеходците да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети и
вериги. В случая липсват доказателства за нарушение на тези изисквания от
пострадалата. Не може да се приеме, че тя не се е съобразила с
приближаващия се автомобил, тъй като в момента на навлизане на платното за
движение, от който тя е била видима за него, той се е движил с такава
скорост, че при своевременна реакция е можел да спре на 12 метра преди
пешеходката.
За съда по настоящото дело е задължително съгласно чл. 300 от ГПК
влязлото в сила на 23.06.2023 година споразумение по чл. 381 от НПК с
прокуратурата, одобрено по НОХ дело № 248/2023 година на Районен съд -
Чирпан, имащо характер на влязла в сила присъда, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
него водачът на автомобила Х. Д. А. се е признал за виновен в това, че на
06.01.2023 година при управление на застрахования при ответника лек
автомобил Ф. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не се
движил в дясната половина на пътя по посока на движението си – нарушение
на чл. 8, ал.1 от ЗДвП и при възникнала опасност за движението – поява на
пешеходец на платното не е намалил скоростта, а при необходимост и спрял –
нарушение на чл. 20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП, в пряка причинна връзка с
което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на А. Р.,
изразяваща се в счупване на лявата срамна кост на таза. Непосочването в
присъдата на причинените на пострадалата наранявания на гръдния кош,
доколкото те са лека телесна повреда, не е пречка за тяхното установяване в
хода на настоящия процес, което е и сторено.
Механизмът и причините за настъпване на ПТП, установени с
приетото по делото заключение, подробно обсъдени по-горе и допуснатите от
водача на автомобила нарушения на правилата за движение, за които се е
признал за виновен с влязлото споразумение от една страна, а от друга –
12
липсата на данни за противоправно поведение на пешеходката, обосновават
извода на съда, че няма основание да се приеме принос на пострадалата, и то
надхвърлящ този на водача на автомобила - над 50%, колкото са приети с
необжалваното в тази част първоинстанционно решение.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение в обжалваните осъдителни части е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
имат ответниците по въззивната жалба, които обаче не са установили да са
направили такива и не са претендирали присъждането на разноски.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 25.10.2024 година, постановено
по т. дело № 328/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
1. е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С. ..., р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Д.“ №
1, да заплати на наследниците на А. Г. Р., ЕГН **********, починала на
19.01.24 г., след завеждане на делото, припадащите им се наследствени части
от дължимото обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени й при ПТП, станало на 06.01.2023 година, както следва:
- на Х. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №15, /син/, сумата 6000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023г. - датата на уведомяването
на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното й
изплащане;
- на И. И. Р. ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 2, /син/, сумата 6000 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- на В. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №12, /син/, сумата 6000 лв.
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
13
изплащане;
- на Д. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 6, /син/, сумата 6000 лв.
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- на И. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г., общ.Б.Д. № 6, /внук/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане;
- на Х. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д. № 6, /внук/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане;
- на М. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д.“ №1,/внучка/, сумата
2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното
й изплащане.
2. е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ...,
да заплати на Х. И. Р., ЕГН ********** , И. И. Р., ЕГН **********, Д. И. Р.,
ЕГН **********, направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 1012,50 лв., съобразно уважената част от исковете.
3. е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК
..., да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд Стара Загора сумата от
1200 лв. държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и
сумата 183,75 лв. разноски, платени от бюджета на съда.
Решението е постановено с участието на Х. Д. А., ЕГН ...., като трето
лице – помагач на страната на „Застрахователно акционерно дружество Д.“
АД, ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15