Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №/16.07.2010 г на Свищовския районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2010г. е уважил предявения от „Т.”О. гр. С.,1618 ул.”Г. „ №3 представлявано от управителя Е. И., против „Е. 91”Е. гр.С. със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.””Г. М. „№63 представлявано от Е. Д. иск на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД ,чл.92 от ЗЗД като е приел за установено по отношение на „Е. 91”Е. гр.С.,че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК по което е образувано ч. гр. д. №/09 г по описа на СвРС-18.11.2009 г дължи на „Т.”О. гр. С. сумата от 4316.40 лева главница представляваща дължима втора част от цената по Договор за провеждане на консултанска програма за подготовка на сертификация по ISO 9001 сключен на 29.04.2008 г в размера на 55% от договорената цена с начислено ДДС както и законната лихва върху главницата считано от 18.112009 г до окончателното изплащане. Със същото решение е приел за установено по отношение на „Е. 91”Е. гр.С. че дължи на „Т.”О. гр. С. сумата в размер на 711.78 лева,дължима по чл.8 от Договор за провеждане на консултанска програма за подготовка на сертификация по ISO 9001 сключен на 29.04.2008 г неустойка за периода от 29.08.2008 г до 11.11.2009 г. Със същото решение е осъдил „Е. 91”Е. С. „ да заплати на Т.”О. гр. С. направените по делото разноски в размера на сумата 1090.58 лева Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Е. 91”Е. С., представлявано от Е.Д.И. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се,че първостепенния съд е взел под внимание само приложените от ищеца доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза.Не било взето предвид и факта че представените протоколи са оспорени както и това че същите не отразявали кога са изготвени,каква дейност е извършена както и във връзка с кой договор е изготвен. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго с което бъде отхвърлен предявения иск.Претендира разноски. В срока за отговор на жалбата не е постъпил такъв .С молба от 15.11.2010 г ответника по жалба е представил списък на разноските направени от същия по чл.80 от ГПК Жалбата е подадена в срока и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Във възивното производство жалбоподателят не заема становище.Ответникът по жалба поддържа за неоснователност на жалбата,респективно правилно и законосъобразно решение на първостепенния съд. Съдът като разгледа жалбата по същество намира същата за неоснователна. Постановеното от районния съд решение е допустимо и валидно. Пред Свищовския районен съд е предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание в чл.422 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.258 от ЗЗД и иск с правно основание по чл.422 от ГПК във вр.чл.92 от ЗЗД ,за установяване на вземане по сключен договор на 29.04.2008 г.за извършване на консултантски услуги-провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001.Твърди се,че съгласно условията по договора ответника е имал задължението за плащане на договорената цена в размера на 6 540 лева без ДДС на три вноски посочени в т.3,3.1,3.2,3.3.Първата вноска в размер на 35% от договорената цена в срок от 5 дни след сключването на договора, втората вноска,представляваща 55% от договорената цена в срок от пет работни дни след приключване на разработването на документацията на Система за управление на качеството и обучение на вътрешни одитори , и 10% от договорената цена в срок от пет работни дни след получаването на положителна препоръка от сертифициращия орган при успешно сертифициране.Твърди се,че първата част от цената е платена от ответника.Втората част от цената не била платена въпреки че страните са подписали протокол от 21.08.2008 г.,с който било установено изпълнението на условието за заплащане на втората вноска. Съгласно уговореното по договора при забава на плащанията по вноските неизправната страна дължи неустойка в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта върху неплатената сума за периода на забавата. На осн. чл.410 от ГПК ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника, с което поискал заплащането на дължимата втора вноска по договора за консултантска услуга в размер на сумата 4 316.40лв. и сумата 712.90лв., представляваща дължима неустойка по чл.8 от договора за консултантска услуга.От своя страна ответника направил писмено възражение,че не дължи сумите.Затова ответника предявява тези искове за установяване съществуването на вземанията. С петитума на исковата молба е направено искане да се постанови решение с което да се установи съществуването на задълженията на ответника към ищеца за дължимите: втора вноска по договора за консултантска услуга в размер на сумата 4 316.40лв. и сумата 712.90лв., представляваща дължима неустойка по чл.8 от договора за консултантска услуга ,заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. С писмен отговор по делото ответника е оспорил предявените искове като неоснователни.Изразил е становище ,че не дължи заплащането на втора вноска, поради неизпълнение на договора от ищеца, както и претендираната неустойка. С отговора е оспорил приложените като доказателства по делото протоколи По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Изслушано е и прието заключението на съдебно-икономическа експертиза. Постановено е обжалваното решение. Въз основа на събраните по делото доказателства Великотърновския окръжен съд приема за установено следното: На 29.04.2008г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител бил сключен договор за консултантски услуги с предмет провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001.Изпълнителят/ ищеца/ се задължил по този договор да прпедостави консултански услуги съгласно Програма-приложение № 1 и представляваща неразделна част от договора, а възложителя / ответника/ се задължил да му заплати стойността на услугата в общ размер от 6 540лв. без начислен ДДС. Съгласно уговореното в чл. 3 от договора заплащането на стойността на консултантските услуги да се осъществи на три вноскивизирани със съответните срокове в чл.3,3.1,3.2,3.3.Първата вноска в размер на 35% от договорената цена в срок от 5 дни след сключването на договора, втората вноска,представляваща 55% от договорената цена в срок от пет работни дни след приключване на разработването на документацията на Система за управление на качеството и обучение на вътрешни одитори , и 10% от договорената цена в срок от пет работни дни след получаването на положителна препоръка от сертифициращия орган при успешно сертифициране.Първата вноска била платена от ответника и не е предмет на правния спор.За предоставените консултански услуги в изпълнение на договора били изготвени протоколи, подписани от представители на двете страни Втората вноска не е заплатена от ответника до завеждане на исковата молба. Според заключението на вещото лице и двете страни са осчетоводили сумите по издадените от ищеца фактури за първата и втората вноска в счетоводството си по съответните счетоводни сметки в счетоводните си регистри.Ответника е ползвали данъчния кредит по издадените от ищеца фактури, като е начислил съответно ДСС върху получените доставки по издадените от ищеца фактури. Съдът като разгледа жалбата по същество намира същата за неоснователна. На основание чл.272 от ГПК съдът приема фактическата обстановка и правните изводи на районния съд за обосновани, правилни и законосъобразни. Несъстоятелен е довода на ответника,че районния съд е направил неправилни изводи,че ищеца е изправна страна по договора, въпреки,че протоколите за приемане на извършените консултантски услуги не били подписани от лица имащи представителна власт да представляват дружеството ответник.На този довод е даден правилен и законосъобразен отговор в обжалваното решение, а именно: че представителната власт на лицата подписали протоколите за приемане на извършените услуги не е била оспорена своевременно съгласно чл.301 от ТЗ.Че е установено по делото ,че лицето е служител на ответното дружество към момента на подписване на протоколите а освен това същия в качеството си на свидетел е установил,че е преминал съответното обучение и е бил сертифициран.Същия е установил в показанията си ,че е подписвал протоколите във връзка с изпълнението точно на този договор между страните.Освен това със извършеното осчетоводяване на издадената от ищеца фактура за дължимата втора вноска по договора , ответника е направил извънсъдебно признание за съществуване на задължението му по договора към ищеца. Същия не е оспорил заключението на съдебно-икономическата експертиза,която е установила осчетоводяването по съответните счетоводни регистри на ответника. Отделно от това едно възражение на ответника за неточно изпълнение на договора следва да бъде направено спрямо изпълнителя съгласно чл. 265 от ЗЗД в шест месечен срок от предаване на работата , каквото възражение ответника не установи да е направил на ищеца. Ето защо въз основа на гореизложеното решението на Свищовския районенп съд като обосновано,правилно и законосъобразно следва да се потвърди. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1350лв. Водим от горното ,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №/16.07.2010 г на Свищовския районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2010г Осъжда „Е. 91”Е. гр.С. със седалище и адрес на управление в гр.С.,ул.””Г. М. „№63 представлявано от Е.Д. да заплати на „Т.”О. гр. С.,1618 ул.”Г. „ №3 представлявано от управителя Е.И. сумата 1350лв.разноски по въззивното производство Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |