Р Е Ш Е Н И
Е № 1946
гр. Пловдив, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
17897 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от А.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против „ТРАФИК БУЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Орловец“ № 9 обективно съединени искове с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в
размер от 15 000 лв. – вреди, вследствие на неправомерни деяния, както следва:
сумата от 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради накърняване на правото
му на неприкосновен личен живот поради извършване на действия (фотографиране и
разпространяване на фотографии на колата на ищеца), въпреки изричното му
несъгласие, сумата от 5000 лв. на
основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 39, ал. 2 КРБ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от разпространяването на клеветнически твърдения
„нарушил собствените си принципи“, „погази закона“ и „паркира в нарушение“,
които представляват позорно обстоятелство, което не отговаря на истината,
сумата от 6000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 31, ал.3 КРБ и чл.16 НПК, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на презумпцията за
невиновност поради квалифицирането на определени деяния, като правонарушение (
„погази закона“ и „паркира неправомерно“)
и поради признаването му за виновен за тези деяния, за които няма влязъл
в сила съдебен акт и сумата от 2000 лв. на основание чл. 25з ЗЗЛД вр. с чл. 4,
т. 2 Регламент (ЕС) 2016 /679, представляваща неимуществени вреди от
незаконосъобразното обработване на личните му данни – регистрационния номер на
автомобила му. Претендират се разноски.
Ищецът посочва, че на 21.10.2019 г.,
на 22.10.2019 г. и на 23.10.2019 г. в медийното пространство и по-точно в
информационната платформа *** бяха разпространени общо три статии, които
накърняват правата и доброто му име, и представляват неправомерно обработване
на лични данни, от които за ищеца в
качеството му на ***, вписан към ***, и кандидат за *** на град П., включен в
листата от ***, на местни избори 2019 г., произлезли неимуществени вреди в
горните размери. Твърди се, че предмет на производството са следните статии, а
именно:
"***, паркиран в нарушение до ***,
се оказа на ...кандидат за ***", публикувана на 21.10.2019 г. в
информационната платформа *** (Доказателство
№ 1) и
все още достъпна
на следния линк адрес: ***. "Кандидат-*** отново
погази закона, паркира в кръстовище", публикувана на 22.10.2019 г. в
информационната платформа *** (Доказателство № 2) и все още достъпна на следния
линк адрес: ***;
- "Двойният аршин на *** К. или
трябва да мълчим за нарушенията на кандидатите за власт преди избори?",
публикувана на 23.10.2019 г. в информационната платформа *** (Доказателство №
3) и все още достъпна на следния линк адрес: ***.
На посочените по-горе линкове в
информационната платформа ***, собственост на "ТРАФИК БУЛ" ООД
(Доказателство № 4), са публикувани статии, по време на предизборната кампания
за местни избори 2019 г., в които правата му били нарушени и било
накърнено доброто му име. В тази връзка
се сочи, че е осъществен състав на чл. 45 ЗЗД чрез посочените в петитума на
исковата молба противоправни действия. Цитират се законови разпоредби, касаещи
твърденията му за противоправни деяния, осъществени чрез публикуване на горните
статии, придружени със съответните снимки. Сочи, че в поредни дни личният му автомобил марка ***
е фотографиран на различни места в
града, като фотографиите са разпространявани от физическото лице И.А. и чрез
информационната платформа ***. Разпространяването на процесните фотографии, на
първо място, се сочи, че съставлява
нарушение на правото му и на неприкосновен личен живот съгласно чл. 32, ал. 2
КРБ, а именно хипотезата на "следен, фотографиран ... или подлаган на
други подобни действия" без негово знание или въпреки изрично несъгласие.
Сочи, че фотографирането на личния му автомобил на различни места (пред дома му
и пред офиса му) и в различно време представлява следене, което цели да ми
покаже, че е наблюдаван през цялото време, включително пред личния му дом, и
фотографиран без негово знание, като разпространяване на тези снимки
представлява "подлагане на други подобни действия". Тези
действия се сочи, че нарушават
неприкосновеността на личния му живот и представляват незаконна намеса в личния
и семейния му живот. Твърди се, че ищецът е поискал статиите да бъдат свалени
от информационната платформа на
ответника, но това не е направено, което се сочи, че представлява престъпление
по чл. 144а, ал.2 НК. Освен това се
твърди и разпространяване на клеветнически твърдения, като се сочи, че в съдебната практика е прието, че е допустимо
преувеличаване в определена степен и провокация в журналистическите текстове,
но същите следва да бъдат извършвани по начин, зачитащ достойнството на
личности В противен случай се осъществява съставът на непозволеното увреждане.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, конто е
защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията).
Сочи се, че разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл.
147, ал. 1 от НК). Посочва се, че в първата статия е отразено, че ищецът като кандидат за ***
съм "нарушил собствените си принципи", като съм паркирал в нарушение
на закона до зала „***". А във втората статия - "Кандидат-*** отново
погази закона, паркира в кръстовище" още със заглавието се разпространяват
клеветнически и лъжливи твърдения. Ищецът твърди, че и в двете статии медията е
разпространила твърдения, които не отговарят на обективната истина и
заблуждават читателите, с цел да опетнят името на ищеца преди гласуването на
местните избори 2019 г. Твърди се, че изводите, направени от автора на
процесните статии, че ищецът е нарушил собствените си принципи, като е паркирал
в нарушение на установените правила, и че е погазил закона, представляват
"клевета" по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, тъй като представлява
"позорно обстоятелство", което не отговаря на обективната истина. И в
двата дни - на 21.10.2019 г. и на 22.10.2019 г.
ищецът посочва, че не е управлявал личния си автомобил с марка ***.
Автомобилът през тези два дни е
управляван от *** - факт, за който разполага
със съответните документи. При отразяване на обстоятелствата авторът на
статиите не е положил дължимата грижа да установи фактите. Медията е
публикувала направо изводи, които не отговарят на обективната истина и увреждат ищеца като кандидат за *** на град
П. Тези изводи са публикувани не с журналистически цели - да отразява актуална
и обществено значима информация, а са публикувани с цел да опетнят името ми и
да ми донесат негатив и на представляваната от мен коалиция в местните избори
2019г.
Посочва се, че ответникът като възложител на работата и като собственик на информационната платформа ***.
на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД носи отговорност за овъзмездяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди, доколкото използваните неверни
твърдения засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил
дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Твърди се, че
фактът, че процесните твърдения вече са били разпространени от други средства
за масова информация не освобождава ответника от отговорността за вреди, като
се цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията.
Твърди се нарушение и на презумпцията
за невиновност чрез разпространение на горната статия. Ищецът посочва, че заглавието "Кандидат-***
отново погази закона" на статията, публикувана от "Трафик Бул"
ООД, нарушава презумпцията за невиновност, тъй като представлява квалификация
на едно деяние, направено от медия, която няма компетентност по закон да дава
такава квалификация. В тази връзка се сочи, че право да установи евентуално
извършеното нарушение и да прави квалификация има компетентните органи на МБР чрез
съставянето на АУАН и впоследствие тази преценка се прави и от
административнонаказващия орган, и от съда. Посочва се, че медията няма право
да квалифицира едно деяние като нарушение. Тя има право само и единствено да
отрази обективно фактите, но не и да прави заключения, които накърняват правата
на гражданите. Съгласно чл. 39, ал. 2 вр. ал. 1 КРБ "Трафик Бул" ООД
има право да разпространява своето мнение чрез слово стига да не накърнява
правата и доброта име на другиго. Ответникът
се твърди, че е нарушил правото на ищеца да бъда считан за невинен
съгласно чл. 84 ЗАНН вр. чл. 16 НПК до установяване на противното по
предвидения законов ред, което представлява нарушение и основните му права по
чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧ.
Освен горното се твърди и
неправомерно обработване на лични данни на ищеца, тъй като са разпространени снимки, съдържащи негови
лични данни, които били неправомерно обработени от "Трафик Бул" ООД.
Съгласно пар. 1, т. 1 ЗЗЛД вр. чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 лични данни
представлява "всяка информация, свързано с идентифицирано физическо лице
или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на
данни")"- Като съгласно Становище на КЗЛД, с peг. № *** от 30.09.2015
г.: "Следва да се има предвид, че едно лице може да бъде идентифицирано
пряко по име или непряко по телефонен номер, регистрационен номер на автомобил,
...". Твърди се, че при систематично тълкуване се достига до извода, че
регистрационният номер на автомобил представлява лични данни, при обработването
на които следва да се прилагат правилата за обработване на лични данни по ЗЗЛД,
които в случая не са спазени. Ищецът
счита, че с тези си действия "ТРАФИК БУЛ" ООД в нарушение на чл. 25з ЗЗЛД и чл. 5, пap. 1,
б. „в" от Регламент (ЕС) 2016/679, в този смисъл и съобр. 78 от Регламент
(ЕС) 2016/679, незаконосъобразно
обработва негови лични данни, а именно регистрационния номер на автомобила му,
тъй като същите не са обработени за журналистически цели - за осъществяване на
свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на
неприкосновеността на личния му живот и съгласно изискванията на чл. 5, пар. 1,
б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 - при свеждане на данните до
минимум - ограничаване до целите, за които се обработват. Счита, че при отразяване
на събитието с цел предоставяне на актуална и общественозначима информация не е
било необходимо да се предоставят снимки на личния му автомобил или дори такива
да са публикувани, то е следвало регистрационният номер на автомобила да бъде
замъглен или изтрит от процесните снимки, тъй като представлява лични данни, по
които могат да бъда идентифициран като личност по смисъла на ЗЗЛД.
Относно размера на претенцията се
сочи, че същият е съобразен с
негативното отражение върху ищеца и семейството му от извършените от ответника
неправомерни действия. Твърди се, че при преценка на първото нарушение - накърняване на личната неприкосновеност, съдът следва да вземе
предвид всички негативни емоции, които са произлезли за ищеца и семейството ми
с оглед обстоятелството, че два поредни дни личният му автомобил е следен и
фотографиран, след което снимки от различни места и дни са разпространявани в
медийното пространство посредством информационната платформа ***. Това е довело
до притеснение, напрежение и натрапчиво усещане, че някой непрекъснато
наблюдава ищеца, *** ми и ***то им, което влияе и на работното ежедневие на
ищеца и кореспонденцията с клиенти, избухливост, стрес и др. Ищецът посочва, че двамата със съпругата му са били
изключително притеснени. Сочи се, че тези неправомерни деяние се отразяват
негативно и на неговото добро име в обществото, както и на престижа му и съответно на предизборната му кампания,
което личи и от широкия отзвук на статиите и коментарите под тях. На основание
изложените съображения се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва исковете, като
неоснователни и недоказани. Оспорва чрез
свои служители и/или сътрудници по някакъв начин да е следило, фотографирало,
филмирало, записвало или подлагало на други подобни действия ищеца. Посочва, че
информацията, касаеща ищеца е предоставена на ищцовото дружество от трети лица,
като тя е концентрирана върху собствения на ищеца автомобил, паркиран на
обществено достъпни места. Сочи, че самият автомобил ищецът е публикувал като
свой пост (пост от 06.12.2018 г.) и сам е направил това обстоятелство публично
достояние. Оспорва да е клеветило ищеца, като сочи, че единствено оповестената
информация е, че автомобилът е паркиран в нарушение на закона, като липсват
твърдения за виновността и/или отговорността на ищеца за това обстоятелство.
Посочва се, че в статиите понятието „нарушение“ е използван в широк смисъл,
като обективно несъответствие между осъществен факт и законово предписание.
Цитира определение за „нарушение“ от тълковния речник, което не включва виновна
деятелност. Още повече, че статиите не са адресирани единствено и само към
конкретен професионален (юридически) кръг лица. В тази връзка сочи, че самият
ищец използва този термин в свой пост от 15.07.2019 г. за идентично
обстоятелство. Посочва, че на 22.10.2019 г. на платформата „***“ е публикувана
статията „Кандидат за *** паркира, както му скимне, заплашват пуснатия пост за
това във ***“. В текста е изнесена информация за описаните в процесните статии
случаи, както и други твърдения, някои от тях в насока проблеми с паркирането
на автомобила на ищеца. В тази статия са цитирани името на И.А. и *** групата „***“
– източници, за които ищецът твърди да са във връзка с ответника, което се
оспорва. На 24.10.2019 г. на платформа на Трафик Бул ООД – *** е публикуван
отговорът на ищеца по изнесените в процесните статии факти, като отговорът е
публикуван дословно, както е предоставен от ищеца на ответника. С оглед
обстоятелството, че ищецът е бил кандитат за ***, то се сочи, че отразяването
на позицията му е от обществен интерес, като с процесните статии ответникът не
навлиза в личното му пространство. Още повече, че отразеното в тези статии е
било публично оповестено още преди тяхното издаване, като не става ясно дали
обществената реакция, ако се установи, че е имало такава е провокирана от
първоначалното публикуване или от процесните статии. Оспорва твърденията на
ищеца, че е опетнено доброто му име, като сочи, че липсват доказателства за
това. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва
да докаже положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо се в
отправени фактически твърдения, които са
неверни и/или обидни и позорят ищеца и уронват престижа и доброто му име в
обществото и оценъчни съждения, които
са обидни и позорят ищцата, вреда
/посочените в ИМ неимуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка
между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при
установяване на сочените като клеветнически твърдения от ищеца, изложени в
исковата молба, да докаже, че същите са верни, предвид действащата по отношение
на ищеца оборима презумпция за невярност. (В този смисъл Решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.). Ответникът следва да установи, че сочените от
ищеца изрази представляват оценъчни съждения, като същите са в рамките на свободата на словото по чл. 39,
ал. 1 от КРБ. Респективно - при
установяване на всички елементи от деликтната отговорност от ищеца – да докаже,
че е погасил търсената сума.
Не се спори и от приетите
по делото писмени доказателства се установява, че на 21.10.2019 г., на 22.10.2019 г. и на
23.10.2019 г. в медийното пространство и по-точно в информационната платформа ***
са разпространени общо три статии,
цитирани в исковата молба.
На 21.10.2019 г. в информационната платформа ***
(Доказателство № 1)
е публикувана статия с наименование
"***, паркиран в нарушение до ***, се оказа на ...кандидат за ***" и е
все още достъпна
на следния линк адрес: ****. В статията се съдържа и
снимка на автомобил – марка *** с рег. № ***, паркиран пред *** –каса за
билети, както и снимка на сградата на *** със знак “Забранено е влизането на пътни превозни
средства в двете посоки”. Статията е със
следното съдържание „***, паркиран в нарушение до зала "***",
предизвика възмущението на пловдивчани от квартала. Автомобилът е спрян в зона,
забранена за движение, точно пред билетните каси на залата. Според съседи ***ът
е собственост на *** А.К., който е кандидат за *** на ***. В предизборната си програма той се обяви за
"нулева толерантност към шофьорите, които си позволяват да спират на
главни булеварди или други забранени за това места", но очевидно по
неизвестна причина е нарушил собствените си
принципи. Снимките, които вече са
стигнали до социалната мрежа, се превърнаха в повод за дебат. Сред
коментиращите има и хора от квартала, които твърдят, че заради малкия брой
паркоместа и много апартаменти, паркирането в района е мисия невъзможна. Други
пък смятат, че човек, който има претенции да управлява града, не може с лека
ръка да нарушава законите.“ Под статията
има общо 14 коментара към 01.11. 2019 г., в които са използвани различни
епитети, дебати свързани с паркирането, като част от тях касаят лицето,
посочено като кандидат за *** – „***“, „***“, „***“, „***!“, „*** ***“. Има и положителни
коментари, касаещи моралните качества на визирания кандидат за *** и изказващи
се негативно за тази публикация.
На 22.10.2019 г. със заглавие "Кандидат-*** отново
погази закона, паркира в кръстовище", е публикувана в информационната
платформа *** (Доказателство № 2) и все още достъпна на следния линк адрес: *** статия със следното
съдържание, а именно: „А.К. отново
погази закона. Кандидатът за *** на П, издигнат от ***, демонстрира неспазване
на правилата за движение по пътищата, макар че в своята предизборна платформа
се обяви за „нулева толерантност към шофьорите, които си позволяват да спират
на главни булеварди или други забранени за това места”. Припомняме, че само
преди два дни *** на К. бе паркиран в нарушение до зала "***" и това
предизвика възмущението на пловдивчани от квартала. Тази сутрин кандидат-***
отново наруши правилата, като остави автомобила си в кръстовището на***.
Снимките бяха разпространени в социалната мрежа, придружени от гневни
коментари. Според пловдивчани поведението на А.К. е абсолютно недопустимо.“ В
статията има снимка на паркиран бял автомобил, идентичен с този в предходната
статия, като не се вижда номера на същия и снимка на същия автомобил с отразен
рег. № ***, който е спрян непосредствено преди знак, означаващ синя зона, както
и снимка с близък план на регистрационния номер. Под статията има 19 коментара към 25.10.2019 г., като част от
тях са в защита на ищеца, а друга част осъждат изложеното, касаещо негови
действия, като използват обидни епитети. Налице е коментар със сочен автор „***“
и негова снимка, в който е записано следното: „Понеже виждам, че някой следи
колата ми и прави от това черен пи ар да кажа две неща. #Заплатил съм на Община
Пловдив #да #спирам пред офиса ми в синя зона, за което имам #документ на
предното стъкло на колата. Моля фотографът, който ме следи от два дни да му
обърне внимание! #Платено е да спирам там! Относно нощната снимка пред "***",
*** е носела на ръце ***, докато повръща в 17ч. вечерта в неделя. Колата ми е
преместена 5 мин. по късно. Та и в двата случая се извинявам - в първия, че си
плащам за мястото, на което спирам на Общината и във втория за това, че дъщеря
ми е била болна и поради факта, че няма къде да спра в кв."***"(фотографът
да посочи как изглежда паркингът в карето вечер), съм спрял за пет минути пред
залата. Надявам се това да ви подпомогне максимално кампанията и да успеете с
#мутренски #приоми да управлявате този град отново! Благодаря! #МутритеСаТук!
Гласувайте умно в неделя!“
Приета е като
доказателство и публикувана анкета в сайта на ответника, в която е отразено, че
5,48 % ще подкрепят ищеца за *** на П.
На 23.10.2019 г. в информационната платформа ***
(Доказателство № 3) и все още достъпна на следния линк адрес*** е публикувана
статия със заглавие "Двойният аршин на *** К. или трябва да мълчим за
нарушенията на кандидатите за власт преди избори?" и съдържание „През април *** отрази
ситуация, съпроводена със скандал на пловдивска улица, в която автомобилът на
пловдивския *** А.К. бе запушен от ***а на семейството на транспортен бос. ***ът
бе възмутен не само от нарушението, но и от реакцията на ***. Днес, 7 месеца
по-късно, г-н К. обвинява медията ни във всички смъртни грехове, тъй като сме
дали гласност на два случая, в които неговият *** е заснет да паркира в
нарушение. ….. (препратка към първата статия със снимка). Какво прави
пловдиската медия *** - в рамките на изборния процес? Публикува
"новини", които се разпостраняват във *** от #фалшив #профил на някой
си ***(т.нар "интернет трол" - несъществуваща личност). Teзи
"новини" са разпостранени на базата на извършено спрямо мен
#престъпление по чл.144а, ал.2 от НК - незаконно следене! На всичкото отгоре
въпросната медия в рамките на изборния процес разпостранява и мои #лични #данни
публично в хипотезата на висок риск от тяхното незаконно използване -
#нарушение на Регламента за личните данни и на Закона за защита на личните
данни. Чудя се днес от къде да започна - да сезирам #ЦИК във връзка с нарушение
на Изборния кодекс от една медия, обслужваща #пряко #интересите на конкретен
кандидат ***, да пусна сигнал до #прокуратурата по всички тези теми или
съвместно да заведа и един хубав граждански иск за непозволено увреждане в
#съда!? Oчаквам от "Трафик нюз" да ми кажат!!!
#ТрафикантиНапсевдоНовини
Излишно е да коментираме,
че няма как да мерим с двоен аршин нарушенията на един гражданин, пък бил и той
кандидат за ***. За неправилното паркиране днес в КАТ му е нало*** глоба с фиш
в размер на 50 лева. /Което на практика означава, че няма как информацията да
бъде квалифицирана като "псевдоновина"./
Медията ни ежеседмично
получава десетки сигнали за автомобили паркирани в нарушение, в инвалидни
места, на пешеходни пътеки, на тротоари. Публикуваме всички, независимо от
марката и собственика на колата. Наясно сме и с огромния проблем за паркиране в
П., затова задаваме въпроси и търсим отговори, както от сегашното управление на
града, така и от кандидатите да влязат в това управление след местните избори,
които са в неделя. Освен това очакваме желаещите да управляват Пловдив
следващите 4 години не само да имат визия за решаването на този проблем, но и
да спазват правилата. Едва ли има шофьор в този град, който да не е нарушавал
правилата, по една или друга причина. Затова и нормалната реакция в такъв
случай е да се извиниш. Когато обаче развиеш мания за преследване и смяташ, че
някой е платил на някого, за да те следи, влизаш в зоната на здрача. Следващото
обвинение от страна на г-н К. е, че новината е публикувана в рамките на
изборния процес. Причината за това е, че нарушението е извършено точно в тези
рамки, а фактът, че собственикът е единият от кандидатите за ***, не му дава
имунитет. Г-н К. смята, че публикуването на номера на ***а му е нарушение на
Регламента за личните данни и Закона за защита на личните данни, но в случая
точно заради кандидатурата му за *** и обществените очаквания към него, той се
ползва с по-ниско ниво на защита в същия този закон. В интерес на истината,
трябва да припомним, че самият *** публикува във *** снимка на ***, който му
запуши гаража, заедно с регистрационните му номера. А в последствие публикува и
сигнала си до прокуратурата, който съдържаше също лични данни за опонентите
му…..(екранна снимка от профил със снимка на ищеца и име „***“ с коментар от 08.04. и снимка на
черен *** с рег №***).. Г-н К. очаква от *** да
му кажем дали да пусне сигнал до ЦИК, прокуратурата или „хубав” граждански иск
в съда. Той вече предупреди, че ще заведе граждански иск на стойност 20 000
лева, ако материалите не бъдат свалени. Това е негово конституционно право и
ние не можем да му го отнемем. В същото време наше право е да публикуваме
нередности и нарушения, които дразнят гражданите и за които сме получили
сигнал. Сделки от типа „или сваляш текста или плащаш” не правят чест на ***,
който освен професионалната си репутация, трябва да защитава и претенциите си
да управлява П.
Бел. ред. Моля ВСИЧКИ
участници в предизборната кампания да не забравят, че изборите идват и си
заминават, а ние всички ще продължим да живеем в този град ...“. Към статията
има 20 коментара към дата 01.11.2019 г.,
като част от тях са в защита на кандидата за ***, а други са негативни към
него, като се използват и обидни епитети.
Приети са като
доказателство снимки и коментари от профил „***“, като на 06.12.2018 г. е
публикувана снимка на бял автомобил и велосипед с коментар „И двете бели са с
един собственик в мое лице, въпреки че едното е с двигател Евро 6, който се
изключва автоматично на светофарите, ходя на работа с другото всеки ден, в
който не вали! Искрено се надявам да направите същото“. От същия профил с дата 15
юли снимка на паркирани автомобили, като на един от тях явно се вижда
регистрационния номер с коментар „ Увеличават се колите на „служебния паркинг“
на прокуратурата! Всеки ден са на тротоара пред паметника на „Съединението“, за да покажат колко са „специални“
едни колко са „нищо“ други! Да живее БГ „демокрацията“ – тези, които трябва да
спазват закона, го нарушават! #ЗаконноЕ!
Приета е като
доказателство и статия, публикувана в *** на 10.12.2019 г. и
все още достъпна на адрес ***със заглавие „Кандидат за *** паркира, както му
скимне, заплашват пусналия пост за това във ***“ и снимка на ищеца. В статията се сочи, че *** К. е „по познат на
пловдивчани с навика му да паркира, както му скимне“. В статията се визира
посоченото в първата статия от ответника, като се сочи, че снимката е
публикувана във *** група „***“ от И.А.. Сочи се, че И.А. се оплакал в групата,
че постът му е изтрит и е заплашван. Посочват се и други скандали, както и
други теми, които не са свързани със статиите, предмет на настоящия спор.
Приета е като доказателство и снимка на автомобила с рег. № *** с дата
23.10.2019 г. , под която се сочи, че „граждани заснеха незаконни паркирания на
кандидата за *** на П. от ***, които създават предпоставки за опасност и риск
за живота на околните“.
Приета е като
доказателство и статия, публикувана в сайта на ответното дружество на
24.10.2019 г. и все още достъпна на адрес ***със снимка на ищеца и заглавие „*** А.К. отговаря: Имам
право на платено паркиране на ***, целта е да се навреди на имиджа ми“.
Статията е със следното съдържание, а именно: „Три текста, публикувани в ***,
описващи две последователни нарушения на *** А.К. , свързани с нерегламентирано
паркиране според местната и национална наромативна база и последвалата санкция
от страна на КАТ, са причина кандидатът за *** на П. на *** да поиска право на
отговор, позовавйки се на чл. 188 от Изборния кодекс. Макар, че според ал. 2 на
същия член "отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на
който отговаря" , а текстът, изпратен до редакцията на *** надвишава общия
обем на трите публикации, ние публикуваме писмото му в пълен обем и без
редакция. ……. (нов ред) Уважаеми дами и господа, Тъй като аз наистина съм един от тези хора, на които им
пука за екологията на този град, много рядко в градска среда ми се случва да
управлявам личния си автомобил. В повечето случаи карам колело или използвам
градския транспорт. Във вашата медия за няколко дни бяха публикувани три статии
със заснет моя автомобил, по които бих
искал да отбележа следните обективни факти. Първата снимка касае ситуация, в
която колата ми е спряна до зала “***”. На тази дата *** ми беше
болно(раполагам с документи за лекарски преглед и рентгенова снимка) и тъй като
е трябвало *** ми да го пренесе на ръце от колата до вкъщи, колата ми в рамките
на пет минути е била паркирана по този начин – забележете не от мен, след което
е преместена на паркинга пред залата. Снимката, която разпространихте е дело на
интернет трол(лице с неясна самоличност) под името ***, което няколко дни се “вихреше” във “***”
групата “***”, убеждавайки целият град “колко е зле А.К. да нарушава закона,
след като е тръгнал да става ***”. Постфактум това лице беше блокирано от
администраторите на споменатата “***” група поради тенденциозността на
постовете и коментарите му, насочени срещу моята личност. Журналистическата
обективност на вашата “статия” може би трябваше да отрази и този факт, който
вие много удобно пропускате. Големият въпрос тук е защо разследвате “мои
административни нарушения”, но не и интернет престъпления на лице, чиито
материали използвате!? На следващият ден отново публикувахте снимки от
публикация на трола ***, от “***”
групата “***”, които показват как колата ми е снимана пред кантората ми,
“спряна не повече от пет метра от кръстовище”. Тук отварям една скоба –
поведението на лицето *** сочи, че в рамките на няколко дни това лице
тенденциозно върви след мен с фотоапарат, за да ме дебне къде и как ще паркирам
– пред дома ми, пред офиса ми и т.н. Този факт отново остава незабелязам във
вашите статии, някак случайно!?!? Некоментиран от вас е и фактът, че
поведението на въпросния трол осъществява хипотезата на чл.144а, ал.2 от НК.
Този текст закрепя правилото, че следене е всяко поведение със заплашителен
характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на
другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана
комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Да следиш
някой, с цел снимайки го да го злепоставиш е престъпление, т.е вие дами и господа,
като медия през последните няколко дни пряко и тенденциозно съучаствате в
извършването на престъпление против мен(за справка виж чл.20 от НК),
осъзнавайки, че използваният материал е заснеман с цел да ме злепостави. За
това деяние в описаната хипотеза, собственикът на вашата медия ще носи
наказателна отговорност за съучастие, заедно с извършителя на деянието по
чл.144а, ал.2 от НК – факт, с който възнамерявам да сезирам прокуратурата.
Фокусирайки се върху тази конкретна ситуация следва да кажа, че аз имам право
на платено паркиране на ***, за което разполагам със съответните документи от
Община гр.П. Пред сградата на офиса ми има място за две коли. Изпращам ви
снимка на “неправилно паркирана” кола на човек, живущ в същата сграда от днес
24 октомври 2019г., моля да сезирате КАТ и за това нарушение, тъй като за
същото обвинявате мен. …. ( Публикувана е снимка на лек автомобил, паркирал на
същото място, на което има снимка в статията от 22.10.2019 г. )… Каква е разликата? От тук до края на годината
възнамерявам да ви изпращам снимка на кола всеки ден, която е спряла на същото
място. Моля да сезирате всеки ден КАТ, както и да публикувате снимка на колата
“и собственика й, който погазва закона” в противен случай ще приема, че
поведението ви е насочено към неспазване на закона и двойни стандарти, касаещи
обективността ви. В момента улица “***” е в ремонт по цялото и продължение, т.е
има място за паркиране на две коли. “Вашата снимка” показва едно – дали моята
кола ще е на това място или някоя друга кола, очевидно няма значение, винаги
някой ще е в нарушение, което се санксионира от органите на КАТ, не от дадена
медия. Място за паркиране на тази улица няма, това е ситуцията в целия град –
изваждането на конкретни факти от контекста, само за да се обоснове нарушение
на дадено лице е едно поведение, което води към създаването на изопачени факти.
Административните нарушения не са престъпления, в случая те се наказват с глоба
от 50лв. и това определено не е “погазване на закона”, в контекста, който вие
внушавате. По-интересно е друго, а именно, че статията Ви отново не отговаря на
обективната истина, тъй като в деня, в който сте публикували снимката, моят
личен автомобил не е управляван от мен, а от трето лице – *** ми, както ви
казах, аз съм колоездач. Ето защо, кой е управлявал колата ми при това
паркиране остава едно обстоятелство, което вие само твърдите, но доста
необосновано и недоказано с израза “К. отново погази закона”, което е клевета,
нанесена публично чрез печатна медия – в хипотезата на чл.148, ал.2 от НК, във
връзка с чл.148, ал.1, т.3 от НК. За да сте спокойни ще кажа, че актът по
темата, който сте отразили във вашата медия е обжалван, тъй като е съставен без
свидетели, без снимки към него, на другия ден от извършеното нарушение, на
човек, който не е управлявал автомобила и т.н – все куп закононарушения, също
като при вашите статии. Странно е според мен една медия, извършваща
престъпления, да обвинява един гражданин в “погазване на закона”, не мислите
ли? Тъй като вече разбрахте, че сте участвали в извършването на две
престъпления, бих искал да ви обърна внимание и върху един трети, тежък
незаконосъобразен факт с ваш адрес, а именно, че сте използвали
незаконосъобразно и публично мои лични данни. Номерът на моята кола обиколи
целия град публичното пространство именно чрез вашата медия. Номерът на колата
ми е начин, аз да бъда индивидуализиран като личност. Съгласно чл.4 от
Регламент 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО: „лични данни“ означава всяка информация, свързана
с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Нарушаването на мои лични данни и разпространяването им чрез
медия води до санкция по чл.84-85 от Закона за защита на личните данни във
връзка с чл.83 от Регламент 2016/679. По повода ще бъде подаден сигнал до
Комисията за защита на личните данни. По темата естествено е сезирана ЦИК, тъй
като всичко това се извършва публично, от електронна медия, с цел да се навреди
на имиджа на участник в изборния процес. Надявам се това право на отговор в
хипотезата на чл.188 от Избирателния кодекс да бъде публикувано в точния му
текст. В противен случай, ще извършите поредното закононарушение в този казус! Изпращам Ви снимка на колата, паркирана днес
на същото място - пред офиса ми, моля
изрично да отразите във вашата медия дали водачът на тази кола е получил акт за
нарушението - да кажете на всички кой е той и номерът на колата му(надявам се последното
да приемете като чиста ирония, за да не ви съди още някой). Моля със същото
нарушение да сезирате КАТ и по отношение на неправилно спрял автомобил от
предизборната кампания на З.Д., брандиран с неговите имена. (публикавана е
снимка на тази кола)“ След статията има препратка към статия със заглавие „*** прави специална рубрика „***““
Към статията от 24.10.2019 г. има 7 коментара.
Приета е като
доказателство справка от ОД на МВР – Пловдив, Отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“ за нарушител на лицето А.Б.К. за периода от октомври до
декември 2019 г., в която е отразено 1 бр .АУАН и 1 бр. нало*** глоба с фиш за
нарушения по чл. 98, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАНН от 23.10.2019 г. е
издадено наказателно постановление от 15.11.2019 г., което е изпратено за
връчване на постоянния адрес на лицето. Съставения фиш от 07.11.2019 г. е
влязъл в сила и *** с него глоба е платена, като видно от справката фишът е
издаден от РУ – М. за нарушаване на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП ,
съгласно която „Престоят и паркирането
са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка
за движението“. АУАНН от 23.10.2019 г. е издаден за нарушаване на разпоредбата на чл. чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, която гласи „Престоят и
паркирането са забранени на кръстовище
и на по-малко от 5 метра от тях“.
Прието е като
доказателство писмо от Комисията за защита на личните данни от 07.01.2020 г., в
което е отразено, че комисията е сезирана с жалба с рег. № *** от 30.10.2019 г.
от А.Б.К. *** ООД, като в жалбата са изложени твърдения за нарушени права по
ЗЗЛД и ОРЗД и по – конкретно при
публикуването на две статии на дати 21.10.2019 (озаглавена „***, паркиран в
нарушение до *** се оказа на .. кандидат за ***“) и на 22.10.2019 г.
(озаглавена „Кандидат – *** отново погази закона, паркира в кръстовище“) на
адрес ***. В писмото не се сочи дали е
налице произнасяне от страна на комисията, поради и което съдът приема, че към
датата на изпращане на писмото липсва произнасяне от страна на комисията по
така депозираните жалби.
От приетите по делото
като писмени доказателства писмо от ЦИК от 07.01.2020 г. и приложени към него
решения се установява, че с Решение № ***от 03.11.2019 г. ЦИК е установила
нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК по отношение на „Трафик бул“
ООД и е наложил административно наказание с решение от 05.12.2019 г.
Нарушението не касае процесния случай, а публикуването на предварителни
резултати от гласуване за кандидатие за *** на П. от 03.11.2019 г., публикувано
във *** страница на ***. Относно
подадедн сигнал от А.К. от 24.10.2019 г., се посочва, че същият с Решение от
25.10.2019 г. е оставен без уважение.
Приет е като доказателство и сигналът от *** К., в който освен за
процесните статии се сочи, че е извършено нарушение във връзка с публикувано
социологическо проучване. Към сигнала е прило*** практика на ЦИК по други
случаи, които се сочи, че са идентични, както и доказателства във връзка с
подадения сигнал, снимки на статиите и др.
Представена е и снимка от
профила на „***“ с коментар за
паркирането пред ***, която е направена на 23.10.2019 г., което е след
публикацията, поради и което не може да се направи извод, че снимките са взети
от Трафик бул от сайта „***“. Видно от поста в него пише, че е публикуван преди
29 min. т.е. 29 минути преди
показания по долу на снимката час и съответно дата- 23.10.2019 г. -15.31 ч.
В подкрепа на твърденията
си, че не е налице тенденциозно отношение към ищеца ответникът е представил и е
приета като доказаталество и статия от
24.10.2019 г., все още достъпна на адрес *** със заглавие „З.Д.: Благодаря за
сигнала на г-н К., ще санкционирам водача“ и следното съдържание – „ Благодаря
на г-н А.К. за сигнала. Винаги съм твърдял, че законът е над всички и той не
може да бъде погазван. Ще санкционирам шофьора на колата, който вече е
установен. Готов съм да съдействам и на КАТ, ако поискат да му наложат и там
санкция по Закона за движение по пътищата. Винаги съм казвал, че трябва да има
обществена нетърпимост към породен тип нарушения и да се сигнализират
компетентните органи”, заяви З.Д..“
Не се оспорва от ищеца,
че в предизборната му платформа позицията му
във връзка с паркирането е била за „Нулева толерантност към този тип
нарушения“.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на св. Д.П.
във фактическо съжителство с ищеца и св.П.Н. – ***
От разпита на св. Д.П. се
установява, че тя разбрала за процесните статии от ищеца, като той й ги показал
в интернет. Това се случило по време на предизборната кампания. Установява се, че ищецът изключително се
притеснил от това, като имал усещането, че някой го следи и получавал паник
атаки. Вече не бил толкова спокоен, като се притеснявал за репутацията и
достойнството си. Заради напрегнатостта му имало отлив от клиенти, като някои
служители напуснали, заради стреса в работата. Един от служителите казал, че
напуска, защото има много стрес и напрежение в кантората, като това се дължало
на статиите. Ищецът бил много изнервен и постоянно седял на прозореца да гледа
дали някой не го следи. Било параноично. Два три дни след статията започнал да
си мисли, че го следят. Свидетелката не
отрича, че освен ответника и други медии публикували статии. Посочва, че
процесните статии се отразили и в личните има отношения. Св. П. твърди, че през
повечето време тя управлява автомобила, като именно тя го е паркирала на 21.10
пред ***. Твърди, че не е запозната с постовете му във ***, тъй като не са
приятели в тази платформа. Свидетелката сочи, че не е запозната в детайли в
статиите, като не знае дали в първата статия пише, че колата е била управляван
от ***К. и именно той я е паркирал. Във втората статия сочи, че пишело, че е
погазил закона и е паркирал автомобила си на кръстовище, като и двете статии са
били идентични за неправилно паркиране. За втората статия сочи, че там е адреса
на кантората му, а за първата статия посочва, че там живеят. Знае за позицията на ищеца, който се отнася
негативно към неправилното паркиране, като е била с него никога не е паркирал
неправилно. За случая с *** си спомня, че бил около 9 месеца преди тези статии,
като не се отнасяло само за паркирането, а имали и други спорове. Единият от
проблемите с тях е, че колата се спира долу пред кантората, което в близост до
техния гараж.
От показанията на св. Н.
се установява, че е получила снимки за първата статия от единия собственик на
Трафик Бул А.А., който казал, че ги е получил от негов познат. Свидетелката
посочва, че знаели, че паркираният автомобил е на ищеца, тъй като са писали за
него по повод на друг инцидент, в който е бил замесен К. и автомобила му.
Посочва, че в първата статия не се посочва кой е паркирал автомобила, а само,
че същият е на ищеца, тъй като не се виждало на снимките кой е управлявал и
паркирал автомобила. Поради това в статията не се сочи, че именно ищецът е
паркирал автомобила. На следващия ден получили информация за второ нарушение на
друго място, като този път снимките били изпратени от г-ца Н.Б., която е била
позната с предходен инцидент с нея, брат й и ищеца във връзка с паркиране на
същата улица. Посочва, че на една от
снимките се виждал г-н К. в гръб и отново направили публикация. Свидетелката
посочва, че всички статии, свързани с неправилно паркиране са във връзка с
провеждана кампания в тази връзка от създаването на сайта, която кампания е
довела да намаляване на неправилното паркиране. Освен това посочва, че г-н К. в
своята предизборна платформа и по –
конкретно в рубриката „Ако бях ***“ се е обявил за „Нулева толерантност към
водачи, които спират на булеварди и други забранени места“. Потвърждава
изложеното в третата статия, че е налице „двоен стандарт“ и нарушаване на
собствените принципи от ищеца. Посочва, че по никакъв начин не е налице
тенденциозно отношение, като отговорът на ищеца по повод статиите е публикуван
без редакция. Тъй като в отговора имало
сигнал за нарушение на автомобил от кампанията на З.Д., то и тази информация
била публикувана. Последвал отговор от г-н Д., който също бил публикуван. Тези
обстоятелства се потвърждават и от събраните и обсъдени писмени
доказателства. Посочва и предложението
за създаване на рубрика, в която г-н К., който твърдял, че ежедневно вижда
нарушения да публикува информация. От
показанията й се установява, че профилът на г-н К. във *** е публичен и
съответно снимките на черния *** от спора с *** са достъпни за обществото, като
регистрационния номер на ***а ясно се вижда, което се констатира и по – горе.
Освен отговора на г-н К., който е публикуван след статиите не е осъществяван
личен контакт, нито с нея, нито знае такъв да е осъществяван с управителите на
ответното дружество. Посочва промяна на отношението на г-н К. към нея, като
спрял да я поздравява, въпреки че се познават във връзка с работата му по дела
на ответното дружество, което той е консултирал. От показанията й става ясно,
че са налице обиди, нападки, с квалификации за нея и собствениците на ответното
дружество, като според нея това е въпрос на личен избор. Свидетелката посочва, че не изискват мнение
на цитирана в статия личност, освен ако
не е налице конфликт и съответно се взема мнението на всяка от страните. В
процесните случаи и в други сходни,
касаещи неправилно паркиране, доколкото няма сблъсък между различни страни, то
нямат практика да искат мнението на шофьора или лицето, посочено в
статията. Относно заглавията на статиите
посочва, че първата статия тя я е писала и е сложила заглавието, а останалите
само ги е редактирала и не си спомня точните заглавия. По отношение на
обвиненията за дадени квалификации нарушител посочва, че в голяма част от
статиите се използват много по – сериозни квалификации, като „наглеци“.
Посочва, че е практика да квалифицират нарушенията със съответните епитети и
названия. Отрича да е налице тенденциозност, като посочва, че в случая с г-н З.Д.
се касае за автомобил, който обслужва кампанията, а в случая с г-н К. се касае
за личен автомобил. Твърди, че не е
получавала информация и снимки от „***“, като лицето И.А. и е непознато, като
не публикуват статии от този сайт. Отрича да имат ресурс и служители, които да
следят и фотографират, когото и да е било. Относно публикуването на номера на
автомобили сочи, че това е практика, като много често това полицията се
свързват с тях и съответно, ако лицето което е дало снимката сви***лства и
нарушителят бива глобен. Свидетелката посочва, че не винаги знаят чия
собственост са автомобилите, като не искат разрешение от собственика преди да
публикуват снимките.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, доколкото
същите съответстват на писмените такива и потвърждават изложеното в
статиите с изключение на показанията на
свидетелката П. в частта, в която твърди, че и
във втория случая тя е паркирала автомобила. От отговора на г- н К.,
публикуван на 24.10.2019 г. не става
ясно той да е твърдял, че автомобилът е управляван и паркиран от ***та, с която
живее на съпружески начала, а само, че същият има разрешение да спира на синя
зона пред кантората си.
Не се установи от събраните по делото писмени
и гласни доказателства да е осъществено от страна на ответника нарушение на
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КРБ. Неприкосновеността
на личния живот е защитена чрез забрана за следене, фотографиране, филмиране,
записване или други подобни действия без знание или въпреки изричното
несъгласие на лицето. В случая ищецът твърди, че фотографиите са
разпространени, въпреки изричното му несъгласие, но липсват данни преди
публикуването да е искано неговото мнение за това. Освен това е налице забрана
за фотографиране, а не за публикуване на фотографии, като в случая от събраните
доказателства не се установява ищецът да е фотографиран от служители на
ответното дружество. Съгласно чл. 32,
ал. 2 КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Не се установява нито
да е възлагано от ответното дружество фотографиране на ищеца, нито се
установява кой е автора на снимките. Сигнал и снимки за първата статия са предоставени
на един от управителите от неизвестно лице, а сигнал за втората статия и
съответно снимките са дадени от Н.Б., на която не се установява да е възлагано
това действие от страна на ответното дружество.
Не се доказаха с категоричност твърденията, че снимките на *** са
направени от И.А., нито се установява ответното дружество да е възлагало такава
дейност на И.А., в който случай би могла да се насочи към него претенция за неправомерно фотографиране.
Предявеният иск за сумата
от 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради накърняване на правото му на
неприкосновен личен живот поради извършване на действия (фотографиране и
разпространяване на фотографии на колата на ищеца), въпреки изричното му
несъгласие.
По отношение на
предявения иск за сумата от 5000 лв. на
основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 39, ал. 2 КРБ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от разпространяването на клеветнически твърдения
„нарушил собствените си принципи“, „погази закона“ и „паркира в нарушение“,
които представляват позорно обстоятелство, което не отговаря на истината, съдът
счита, че не се установи да е налице първата предпоставка за уважаване на исковата
претенция, тъй като не е налице противоправно деяние – клевета. Не се установява с категоричност, че
автомобилът е бил спрян пред *** от *** на ***то му и то е било само за 5
минути. В показанията си св. П. посочва, че е била с ***то, но не твърди да е
имало проблем с него и да е била паркирана само за пет минути. Не става се
доказва изцяло изложеното от ищеца по повод паркирането пред ***. Освен това
твърдението „нарушил собствените си принципи“ може да се квалифицира и като
оценка (мнение) на автора на статията, а не като твърдение за факт. Доколкото
при разпита си св. Н. посочва, че в първата статия не се е установявало с
категоричност, че автомобилът е управляван от ищеца и затова в нея не е
отразено, че именно той го управлява и че именно той го паркира.
Разпоредбата на чл.10 т.1 от
КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително
разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти.
Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството
на гражданите. Допустимата
журналистическа критика по отношение на публичните личности, какъвто е бил и ищецът,
като кандидат за ***, е с
по-широки граници. Колкото по-известна е една личност, включително политик или кандидат за ***, толкова повече намеса в частноправната си
сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за
действията и постъпките на този, комуто би се
е доверила да представлява интересите й.
Поради това тези лица следва да понасят засиления журналистическия интерес и
да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства.
Но и журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на
информация, за да нанасят обиди или да клеветят. В случая обаче съдът счита, че изразът
„нарушил собствените си принципи“ не следва да се извежда от контекста, като
видно от съдържанието на статията в нея е записано „по неизвестна за нас
причина е нарушил собствените си принципи“, а впоследствие 3 дни след това на
24.10.2019 г., а дори и преди това чрез коментар на втората статия е дадена
възможност на ищеца да посочи причината за това нарушение, което в случая е
безспорно такова и е свързано с колата на публична личност.
Не се доказа при
разпределената доказателствена тежест за това ищецът да е паркирал правилно в
синята зона, като от издадения АУАН от 23.10.2019 г. става ясно, че ищецът е
санкциониран за паркирането на кръстовище –нарушение на законова разпоредба –
чл.98, ал.1, т. 6 ЗДвП, за което се отнася втората от процесните статии и в
която са използвани твърденията „погази закона“ . Относно твърдението, че е
използван израз „паркира в нарушение“, то следва да се посочи, че същото не е
се установява от съдържанието на статиите, като в статиите се сочи „паркиран в
нарушение“, което се отнася до автомобила, без да се конкретизира кой е
паркирал същия. Не се установява в
първата статия да е посочено, че именно ищецът е управлявал неправилно
паркирания автомобил. Не се установи твърденията „погази закона“ и „паркиран в
нарушение“ да не отговарят на истината.
Съгласно Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.
о фактическите твърдения могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако позорят адресата и са неверни. В случая безспорно се
установява, че същите позорят адресата, но не е налице втората кумулативна
предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно – твърденията да са
неверни.
На основание така
изложените съображения съдът счита, че искът за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000 лв. на
основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 39, ал. 2 КРБ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от разпространяването на клеветнически твърдения
„нарушил собствените си принципи“, „погази закона“ и „паркира в нарушение“, които
представляват позорно обстоятелство следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
На основание
гореизложените доводи съдът счита за неоснователен и предявения иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
6000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 31, ал.3 КРБ
и чл.16 НПК, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради
нарушаване на презумпцията за невиновност поради квалифицирането на определени
деяния, като правонарушение ( „погази закона“ и „паркира неправомерно“) и поради признаването му за виновен за тези
деяния, за които няма влязъл в сила съдебен акт. От събраните по делото
доказателства се установява, както, че е погазен закона с нарушението,
извършено чрез спиране на кръстовище
преди знака за синя зона, така и от обстоятелството, че автомобилът е паркиран
неправомерно пред зала ***. Лицето, което е изготвило статията и ответното
дружество, което е позволило нейното публикуване не са извършили противоправно
деяние, като са нарушили презумпцията за невиновност, която следва да се
съблюдава от съответните правораздавателни органи. С оглед на изложеното искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Следва
да се пристъпи към разглеждане на последната предявена от ищеца искова
претенция, касаеща нарушение на разпоредбата на чл. 25з ЗЗЛД вр. с чл.4, т.2
Регламент (ЕС) 2016/679, изразяващо се в незаконосъобразно обработване на
личните му данни – регистрационния номер на личния му автомобил. Съгласно чл.
25з ЗЗЛД в редакцията, действаща към датата на соченото нарушение, Обработването на лични данни за
журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното
изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата
на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на
личния живот. В ал. 5 от разпоредбата е предвидено, че при обработването на
лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално
произведение чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на
обществено място не се прилагат чл. 6, чл. 12 – 21, чл. 30 и 34 от Регламент
(ЕС) 2016/679. За нарушение на цитираната разпоредба в ЗЗЛД – чл.85, ал.2 е
предвидено принудително административна мярка – глоба или имуществена санкция. Най-общо правилата за защита на личните
данни се разглеждат от Съвета на Европа и Европейския съюз като опит да се
отчете заплахата за информационната неприкосновеност на индивида, възникнала от
нарастващото потребление на високотехнологични средства за обработване на данни
в съвременното дигитализиращо се общество.
Понятията "лични
данни" и "обработка на лични данни" са дефинирани широко в чл. 4
(1) и (2) от Регламента: "лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко; "обработване" означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства, като събиране, записване, организиране, и inter alia,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни. Като се отчитат наличните технологии и технологични развития
за обработване на данните (съображение 26 от Регламента), на практика това
означава, че всички данни са потенциално лични и всяка дейност, свързана с
лични данни, е обработване на същите. Разбирането за обработване на личните
данни, както бе посочено, има широк обхват и по този начин голяма част от
модерните комуникации, попадащи в обхвата на правото на свободата на изразяване
и правото на информация, едновременно се покриват и от правото на защита на
личните данни в ЕС. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 85 от същия
Регламент някои изключения и дерогации се предоставят на свободата на преценка
на държавите членки, в частност относно обработването на лични данни за
журналистически цели, за целите на академичното, литературното или
художественото изразяване (по-нататък само "обработване за журналистически
цели"). Те са предназначени да гарантират равновесието на правото на
защита на личните данни с останалите основни права, в хипотезата на чл. 85
(журналистически цели) – с правото на свобода на изразяване и информация,
съгласно принципа на пропорционалност. Прилагането на такива изключения за
правото на защита на личните данни, определяно като изключение с оглед на
специална цел, изисква осъществяване на балансиране на двете фундаментални
права.
Съгласно становище на
КЗЛД от регистрационния номер на превозно средство се индивидуализира или има
възможност да се индивидуализира собственика на превозното средство и в случай,
че той е физическо лице, то данните за регистрационния номер представляват
лични данни.
Общият регламент относно
защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), наред със Закона за защита на
личните данни (ЗЗЛД), определят правилата за защита на основните права, свободи
и интереси на физическите лица и по-специално правото на защита на личните им
данни.
Правото на защита на
личните данни не е абсолютно право. То следва да се разглежда във връзка с
функцията му в обществото и да се прилага в равнопоставеност с другите основни
права, съгласно принципа за пропорционалност (съображение 4 от Регламент (ЕС)
2016/679). В продължение на този общ принцип, чл. 85 от Общия регламент
задължава държавите членки на ЕС да съгласуват в националното си
законодателство правото на защита на личните данни с правото на свобода на
изразяване и на информация, включително при обработването на лични данни за
журналистически цели. Със същата цел е предвидена и правна възможност за
въвеждане на изключения и дерогации от изискванията на Регламента, свързани с
правните основания за обработване на лични данни, правата на субектите на данни
и др.
Понятието
„журналистически цели“ не е изрично дефинирано от законодателя, но съображение
153 от Регламент (ЕС) 2016/679 указва, че „[з]а да се вземе предвид важността
на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество,
е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например,
да се тълкуват широко.“
Същественото за
журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и
разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и
обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на
свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване
и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично
общество, съгласно чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и чл.
10, параграф 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване
на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на
интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване.
Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа
дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище,
възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите
на обществото. За да се обработва информация за целите на журналистическата
дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед
на засегнатите отношения, са действително обществено важни.
С обнародваните на
26.02.2019 г. изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни
(ЗЗЛД), в сила от 02.03.2019 г., е дадена национална правна уредба, насочена
към постигането на баланс между визираните по-горе основни права при
обработването на лични данни за журналистически цели. По-специално, в 25з, ал.
3 от ЗЗЛД се предвижда, че администраторът или обработващият лични данни (напр.
съответната медия или журналист) може да не прилага разпоредбите на чл. 6, 9,
10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да откаже пълно или
частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от
Регламента. Преценката дали да се приложи въпросната дерогация следва да се
извършва за всеки отделен случай на основата на обективни критерии.
Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД предлага неизчерпателен списък от такива
критерии. Те са формулирани въз основа на трайната съдебна практика на Съда на
ЕС, Съда по правата на човека и Конституционния съд на Република България,
както на Указанията за запазване на неприкосновеността на личния живот в
медиите на Съвета на Европа от юни 2018 г . В
Въпросните критерии се
прилагат, доколкото са относими към конкретния случай на упражняване на свобода
на изразяване и право на информация и съответно могат да имат различна тежест в
различни ситуации. В настоящия случай
съдът счита, че разкриването на името на лицето, за което се отнася статията попада в хипотезата на т. 5 от чл. 25з, ал. 3
от ЗЗЛД - общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен
интерес. Това е
един от основните критерии, въз основа на които Съветът на Европа прави
разграничение между т.нар. „отговорна журналистика“ и „таблоидна журналистика“.
Освен това не следва да се пренебрегва обстоятелството, че ищецът все още не
заема публична длъжност, но е кандидат за заемане на такава и съответно се
ползва с по – ниска защита от обикновените граждани, тъй като обществото следва
да е информирано относно лицето,
което ще го представлява и ще защитава интересите му.
Предвид горното съдът
счита, че не се установява да е налице противоправно деяние, изразяващо се в
разкриване на лични данни на ищеца чрез публикуването на регистрационния номер
на автомобила. Освен че липсва противоправно деяние, липсват и установени
неимуществени вреди в причинно – следствена връзка с това. Св. П. посочва, че
същият е развил параноя, като е мислил, че го следят, както и че се е променил
след публикуване на статиите, но не става ясно дали именно от публикациите на
ответника са настъпили тези промени. Не се отрича и от събраните писмени
доказателства в тази насока се установява, че освен в сайта на ответното
дружество е имало статии за същите случаи и в други сайтове. Не се установяват
и от събраните по делото гласни доказателства в тази насока, че ищецът се е
страхувал за живота и здравето на себе си и на семейството поради публикуване
на информация относно управлявания от него автомобил. Същият се е страхувал
основно за репутацията си и за
накърненото достойнство, като е било налице промяна в личните отношения с ***та, с която живее
заради факта, че тя е паркирала. –
„чувстваше се виновен за целия този медиен шум за въпросните паркирания“.
На основание изложеното
съдът счита, че не се установи при условията на пълно и главно доказване
основателността и на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000 лв. на основание чл. 25з ЗЗЛД вр. с чл. 4, т. 2 Регламент
(ЕС) 2016 /679, представляваща неимуществени вреди от незаконосъобразното
обработване на личните му данни – регистрационния номер на автомобила му,
поради и което същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и
отхвърляне на исковите претенции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски. Ответникът претендира присъждане на
заплатеното *** възнаграждение в размер на 1000 лв., като искането му е
основателно и следва да се уважи.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „ТРАФИК БУЛ“ ООД, ЕИК ********* обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обща сума в размер от 15 000 лв. – вреди, вследствие на неправомерни деяния,
както следва: сумата от 2000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради накърняване на правото
му на неприкосновен личен живот поради извършване на действия (фотографиране и
разпространяване на фотографии на колата на ищеца), въпреки изричното му
несъгласие, сумата от 5000 лв. на основание
чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 39, ал. 2 КРБ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от разпространяването на клеветнически твърдения
„нарушил собствените си принципи“, „погази закона“ и „паркира в нарушение“,
които представляват позорно обстоятелство, което не отговаря на истината,
сумата от 6000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 31, ал.3 КРБ и чл.16 НПК, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на презумпцията за
невиновност поради квалифицирането на определени деяния, като правонарушение (
„погази закона“ и „паркира неправомерно“)
и поради признаването му за виновен за тези деяния, за които няма влязъл
в сила съдебен акт и сумата от 2000 лв. на основание чл. 25з ЗЗЛД вр. с чл. 4,
т. 2 Регламент (ЕС) 2016 /679, представляваща неимуществени вреди от
незаконосъобразното обработване на личните му данни – регистрационния номер на
автомобила му.
ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ТРАФИК БУЛ“ ООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Орловец“ № 9 сумата от 1000
лв.- разноски в настоящото производство за заплатено *** възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се
връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ