Р Е Ш Е Н
И Е № 376
31.01.2024г., гр.
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №605 по описа
на съда за
2023г.
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 4 и чл. 27, ал. 1 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление /ЗУСЕФСУ/, изменено заглавие с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.
Образувано
е по жалба от РИОСВ Стара Загора против решение от 08.09.2023г. на Ръководител
на УО на ОПОС 2014-2020г., в частта, в която е отказано верифициране на
средства в размер на 17 589,40 лева, по представено искане за междинно
плащане от РИОСВ Стара Загора.
Жалбоподателят
твърди, че визираното в решението като фактическо основание писмо №
3-007-0010-2-575/25.08.2023г. имало уведомителен характер и с него не били
изисквани по реда на чл.63 от ЗУСЕФСУ допълнителни документи и разяснения.
Независимо от това жалбоподателят изложил съображения за несъгласие с соченото
в писмото, но тези доводи не били разгледани с жаленото решение. Оспорва се
извода на органа, че допълнително споразумение към договор №
ПО-09-423/23.03.2020г. било недействително и не пораждащо действие между
страните. Твърди се, че изпълнит4елят по договора изпълнил изцяло задълженията
си по него преди подписване на допълнителното споразумение, обект на контрол.
Възразява
се относно изводите на органа досежно валидността на допълнителното
споразумение, като се твърди, че с него не се изменяла стойността на договора и
излага своите съображения за това. Оспорва се и твърдението на органа, че
разходът бил недопустим поради не извършване на услугата, но данните
същевременно не оспорвал факта на изпълнение на задълженията по договора от
23.03.2020г., напротив дори изрично го приемал като факт. Направеният разход
бил за реално извършена услуга, размерът бил признат за допустим с изменение на
заповедта за безвъзмездна финансова помощ /ЗБФП/, подписана от органа.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., не се представлява. В
представено писмено становище сочи конкретните си съображения за
незаконосъобразността на решението и моли съда да го отмени.
Ответникът,
редовно призован в с.з., изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
въз основа на приетия по делото доказателствена материал, намира за установено
от фактически страна следното:
Със Заповед №РД-ОП-95/26.09.2018г.
на Министър на околната среда и водите /файл в приложения CD/ било
наредено отпускане на БФП в размер на 547 058,82 лева по процедура чрез
директно предоставяне на БФП за проект в ИСУН № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване природозащитното състояние на
природни местообитания 91F0 и
92А0 в поддържани резервати „Долна Топчия и „Б.“ с бенифициент
РИОСВ Стара Загора. Средствата били отпуснати по осем основни дейност, сред
които и дейност 6 - спомагателни дейности. Съгласно заповедта било установено
три етапа на плащане на БФП, авансово, междинно и окончателно, като междинното
плащане било определено в размер на 325 235,30 лева и представлявано 60%
от стойността на БПФ. Съгласно Приложение №1 към заповедта, раздел IV,
т.6.1 били предвидени разходи за спомагателни дейности по подготовка и
изпълнение на проекта /дейност 6/ от БФП в размер на 19 661,00 лева.
От РИОСВ Стара Загора било
изпратено искане за изменение на заповедта за отпускане на БФП от 2018г. и за
изменение на проект № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване природозащитното състояние на
природни местообитания 91F0 и
92А0 в поддържани резервати „Долна Топчия и „Б.“ /електронен файл от приложение
CD/.
Искането било направено с оглед нуждата от продължаване срока за физическо
изпълнение на проекта и за изменение на т.2.5 и т.8 от заповедта за отпускане
на БПФ от 2018г. Със Заповед № РД-ОП-52/13.07.2020г. на Ръководител на УО на
ОПОС 2014-2020г. /вж. файл от приложения по делото CD/
Заповед № №РД-ОП-95/26.09.2018г. на Министър на околната среда и водите била
изменена и допълнена в частта на сроковете за изпълнение, като съгласно §6 от
заповедта били изменени и установените в Приложение №1 срокове за изпълнение,
като видно от т.2.2 от §6 за дейност 3 /поддейност
към основна дейност 6 на одобрения за финансиране проект/ също било извършено
изменение на сроковете.
На
23.03.2020г., между РИОСВ Стара Загора и М.В.Б. бил сключен на осн. ЗОП
договор № ПО-09-423 в изпълнение на
проект № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване природозащитното състояние на
природни местообитания 91F0 и 92А0 в поддържани резервати „Долна
Топчия и „Б.“ с предмет „подготовка на документация за провеждане на обществена
поръчка и изпълнение на изискванията на ЗОП във връзка с реализация на проект №
BG16M1OP002-3.007-0010. /л.14-16/. В
раздел VI от договора били постигнати договорености
за размери на възнаграждението и начин на плащане. Неразделна част от договора
било и Приложение №1, техническа спецификация /л-16, гръб/. На 18.04.2023г. от М.В.Б.,
в качеството й на изпълнител по горе визирания договор бил представен отчет за
извършена работа /л.17/. Между М.В.Б. и РИОСВ Стара Загора на 20.04.2023г. бил
подписан и Протокол за приемане на извършена работа по гражданския договор с №
№ ПО-09-423 от 23.03.2020г., относно приключване на обществена поръчка с
посочения в протокола предмет по обособени позиции 1 и 2. /л.18/. Представеният
отчет за изпълнение на договора в частта на двете обособени позиции /1 и 2/ бил
утвърден от Директора на РИОСВ Стара Загора на 19.06.2023г. На същата дата било
сключено допълнително споразумение № ПО-09-423-1 към основния договор от 2020г.
/л. 20/ между Б. и РИОСВ Ст. Загора, с което страните се съгласили за изменение
на чл.9, относно възнаграждението за изпълнение на дейност 3 „Реализиране на
заложените дейности в техническия проект за възстановяване заливаемия
характер на ПР „Долна Топчия“ и ПР „Б.“, като съгласно постигнатото съгласие за
изменение, възнаграждението вече било уговорено да е „в размер на 2,5% без ДДС
от стойността без ДДС на сключения договор за изпълнение на проведената
обществена поръчка, след представен от Изпълнителя и утвърден от Възложителя
отчет, като сумата може да бъде изплатена наведнъж в срок до 31.07.2023г. при
осигурено финансиране от ОПСО или минималното възнаграждение в размер на
4220лв. се изплаща в срок до 31.07.2023г., а остатъка се изплаща в 15 дневен
срок след осигуряване на финансиране от ОПОС“. В таблица в допълнителното
споразумение били дадени - стойност на сключени договори /за дейност 3/,
възнаграждение от 2,5% върху предходната стойност, обща цена /на възнаграждението/.
От РИОСВ чрез ИСУН било отправено
ново искане за изменение и/или допълнение на заповедта за отпускане на БФП
/л.28-31/, което било регистрирано в ИСУН на 27.04.2023г. /л.32/. Изпратеното искане касаело
изменение и необходимост от корекция на бюджета на проекта, свързано с
актуализация на цените на СМР по дейност 3 – „реализиране на заложени дейности
в техническия проект за възстановяване заливаемия
характер на поддържани резервати „Долна Топчия и „Б.“. Видно от приложеното
искане, в него се съдържало и такова за актуализация /увеличение на разходите/
по бюджетен ред 6.1.3 – подготовка на документация и консултантски услуги за
възлагане на обществени поръчки в обхвата на проекта /дейност 6/ и на раздел IV,
чл.9, „б“ от Договор ПО-09-423/23.03.2020г. Към искането били представени два
броя оферти за актуални прогнозни цени.
Относно направеното искане чрез системата ИСУН била изпратена
кореспонденция до РИОСВ Стара Загора, получена на 30.05.2023г. /л.26-27/, с
което бенифициентът бил уведомен в т.4 от
кореспонденцията, че по отношение на разходите за спомагателни дейности по
подготовка и изпълнение на проекта по бюджетен ред 6.1.3 относно провеждане на
обществена поръчка, касаеща изпълнението на Дейност 3, всъщност искането
касаело дейност 6, като съгласно сключения договор с външен изпълнител на
дейността там имало уговорено възнаграждение в размер на 2,5% от стойността без
ДДС на сключения с изпълнител договор дължимо след представен и утвърден от
възложителя отчет. РИОСВ Стара Загора били уведомени, че не била представена
информация към този момент дали имало извършено плащане по цитирания договор и че
липсвали представени писмени доказателства за това. Такива били изискани в срок
до 19.06.2023г.
Със
заповед № РД-ОП-33/27.07.2023г. /л.22-25/ на Ръководителя на УП на ОПОС
2014-2020 и по повод искане за изменение от 19.07.2023г. /не приложено
в преписката и липсва като електронен файл в приложения CD/
било разпоредено изменение на Заповед №
РД-ОП-95/2018г. Със заповедта били изменени текстът на т.7.2, като след него
междинното плащане било определено в размер на 1 082 126,61 лева.
Били извършени изменения и в Приложение №1, като в раздел „бюджет“, „бюджетен
ред 6.1“, числото „19 661,00“ било заменено с числото „36 070,32 лв.“.
От
финансист по проекта № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване
природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и
92А0 в поддържани резервати „Долна Топчия и „Б.“ било представено обяснение от
18.08.2023г. /л.21/ относно извършено одобрение от възложителя на представен
отчет за изпълнение на договор, сключен с М.В.Б. по реда на ЗОП. Отчетът касаел
сключените договор по обособени позиции 1 и 2.
До
Директора на РИОСВ Стара Загора било изпратено писмо рег. № 3-007-0010-2-575 от
25.08.2023г. /л.11-13/ относно осъществяване на последващ контрол за
законосъобразност на сключено на
19.06.2023г. допълнително споразумение към договор № ПО-09-423 от 23.03.2020г.,
в изпълнение на проект № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване
природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и 92А0 в поддържани резервати „Долна Топчия и
„Б.“.
С
процесното решение /без номер/ от 08.09.2023г. на осн. чл.60, ал.1 и чл.62,
ал.1 от ЗУСЕФСУ /загл. изменено с ДВ бр.51/23г./ и във връзка с постъпило
искане за междинно плащане №8 от 23.08.2023г. на обща стойност 180 394,93
лева по ЗБФП № BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване
природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и 92А0 в поддържани резервати „Дорна Топчия и „Б.“ с бенефициент РИОСВ Стара Загора било
отказано верифициране на средства в размер на 17 589,40 лева по договор №
ПО-09-423 от 23.03.2020г. с изпълнител М.В.Б., дейност 6 „Спомагателни
дейности“, по бюджетен ред № IV.6.1 от подадените за възстановяване
средства по сметка за изплатени суми №9 от 28.07.2023г. /на стойност
23 619,40 лв./. Решението било изпратено до Директор на РИОСВ Стара Загора
с писмо /л.9/ и чрез ИСУН 2020г. /л.10/, като се удостоверява, че било получено
на 08.09.2023г. Жалбата до съда била подадена чрез органа на 18.09.2023г.
По
делото се прилагат още: заповед № РД-572/07.08.2023г. /л.33-34/; заповед №
450/31.07.2023г. /л.65/; два броя оптични носители CD;
При
така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следните изводи:
По
допустимостта на жалбата: същата е процесуално допустима, като изходяща от
активно легитимирано лице, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр.
с чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ, против годен за съдебен контрол административен акт
по арг. на чл.64, ал.4, вр.
с ал.3 от ЗЕСУФСУ, пред местно компетентния административен съд. Не са налице
други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването
процесуално недопустимо.
Разгледана
по същество жалбата, съдът я намира за основателна.
По
валидността на акта: пред делото не се повдига спор относно валидността на
жаленото решение, но Съдът с оглед чл.168 от АПК е длъжен служебно да извърши
цялостен контрол относно валидност и законосъобразност на едно властническо
волеизявление. В следствие на това си задължение, Съдът при наличните данни по
делото, приема извод за валидност на решението.
В случая не е спорно, че
бенефициентът по заповедта за отпускане на БПФ от 2018г. и настоящия
жалбоподател, е подал до УО по ОПОС 2014-2020г. искане за междинно плащане
№8/23.08.2023г. /което не е част от преписката, но не се спори, че такова е
подадено/, като с него е заявено искане за междинно плащане на сума в размер на
108 394,93 лева, съгласно приложени разходооправдателни
документи за нея. Т.е., инициирана е до УО процедурата по раздел втори от глава
пета на ЗУСЕФСУ. По това искане е постановен от Г.С., Главен директор на
ГД“ОПСО“ в МОСВ частичен отказ за верифициране на средства в размер на
17 589,40лв. по договор №ПО-09-423/23.03.2020г. с изпълнител Г. Б., по
дейност 6 „спомагателни дейности“ от ЗБФП № №РД-ОП-95/26.09.2018г. на Министър
на околната среда и водите.
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ, УО
извършват авансови, междинни и окончателните плащания въз основа на искане на
бенефициента. О друга страна и съгласно чл. 9, ал. 5, от ЗУСЕФСУ,
ръководителят на управляващия орган, който е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице, т.е. в случая законово определеният за Ръководител
на управляващия орган по съответната оперативна програма е Министърът на
околната среда и водите, на основание на горната норма притежава изрично
установено за него правомощие да делегира правомощията си на Ръководител на УО
на изрично определено длъжностно лице. По делото е представена заповед на Министър
на ОСВ /л.33/, удостоверява, че същият е оправомощил Главен
директор на Гл. дир. „ОПОС“ в МОСВ - Г.С., да изпълнява в пълен обем функциите
на Ръководител на УО на ОПОС /при конкретно дадени ограничения, изрично
визирани в заповедта на л.33/. Според чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ, определеният за
Ръководител на УО по съотв. оперативна програма отказва
верифициране на разходи, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена
допустимост /в относимата редакция/. В конкретният случай и с оглед
данните от доказателството на л.33, процесното решение е подписано с електронен
подпис от Г.С., именно в качеството й на Ръководител на УО на ОПОС на
08.09.2023г., към който момент същата е била определена да изпълнява функцията
на Ръководител на УО на ОПОС, съгласно заповедта на министъра. В този смисъл,
Съдът приема извод, че решението и издадено от компетентния административен
орган и при наличие на валидно правно основание за постановяване на акт като
процесния.
Несъмнено отказът за верификация и
плащане на разходи, отчетени като БФП, съответно отказът да се признаят
разходи, отчетени като СФ е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което същият задължително следва да съдържа
правни и фактически основания. Това е императивно задължение на органа, защото
така се изпълнява от една страна императива на чл.59 от АПК, а от друга страна
предпоставя възможността за адекватен и пълен съдебен контрол за
законосъобразността на акта в насока дали са налице проявени конкретните и
визирани от органа факти от обективната действителност и те субсумирани
ли са в правната норма, която се сочи като основание за издаване на
административния акт. Ако органът не сочи фактическо и/или правно основание или
ако визираните факти, установени по делото от приетите доказателства, не
съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът
незаконосъобразно търси постигане на целения правен резултат. Липсата на
фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на
акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание
за отмяна на акта, докато несъответствието на правните основания на
установените факти по делото, е основание за материална незаконосъобразност на
акта.
С процесното решение /без номер/ от
дата 08.09.2023г., органът визира няколко правни текстове като основания за
издаването на отказа му за верифициране /т.е. отказа да признае за допустими
разходи, сторени от бенефициера РИОСВ Стара Загора в
размер на 17 589,40лв./, а именно: чл. 60, ал. 1,
чл. 62, ал. 1, а в
мотивната част на акта се визира и разпоредбите
на чл. 57, ал. 1, т. 4 /в приложимата редакция, вероятно от ДВ бр. 39/2022г./,
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Налице е и конкретна фактическа обосновка. С
оглед на това, настоящият съдебен състава приема извод, че формално органът е
спазил разпоредбата на чл.59 от АПК, като е визирал в акта си конкретни
фактически основания, които правно са обосновани с конкретни текстове от
ЗУСЕФСУ. В този смисъл не е налице основание, което да обоснове извод у съда,
че е актът е незаконосъобразен поради неспазване на изискванията за съдържание
и форма на акта.
Уредбата на производството по
верификация на разходи се съдържа в Раздел II „Плащания, верифициране и
сертифициране на разходи“ на глава пета
от ЗУСЕФСУ, от член 60
до член 68. Съгласно чл.62, ал.1 от закона цитираните разпоредби междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ,
чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Според
чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо. От своя страна и според чл. 63,
ал. 1 от
закона, УО
може да изисква
допълнително представяне на документи във
връзка с исканията за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициера,
като съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ при неизпълнение на това задължение или в случай, че е започната процедура по администриране на
нередност, съответният разход не се верифицира.
Видно от текста на целия член 64 от
закона, за УО са установени две отделни и напълно различни от към юридически
факти правни възможности да откаже верифициране на разходи. Първият е на осн.
чл.64, ал.1, а вторият е този по чл.64, ал.3. Следва обаче да се посочи, че отказът
на основание чл. 64, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ не е отказ, поради това, че разходът е недопустим на някое от
основанията по чл. 57-59 от
закона, а защото не са налични изискуеми доказателства, въз основа на които
органът да може да направи обоснован извод за допустимостта или за
недопустимостта на разхода, докато във втория случай /по ал.3/, отказът за
верификация касае разход, за който не е потвърдена допустимостта му, т.е. те не
са били верифицирани от УО /по арг. на чл.62, ал.2 от
ЗУСЕФСУ/. Формално обаче нормата на чл.64, ал.3 от закона не се визира като
основание за издаване на решението, но фактически може да се изведе, че именно
тя е приложената от органа.
В раздел първи на Глава Пета от
ЗУСЕФСУ се съдържат нормите, които определят реда за отпускане на БФП и кои
разходи се считат за допустими /чл.57 от закона, в приложимата му редакция на
ДВ, бр.39/27.05.2022г., като по аргумент на противното, недопустим е този
разход, за който не е налице някое от условията
в чл. 57, ал. 1, т. 1-т. 7 от
ЗУСЕФСУ. Ето защо, от правна гледна точка, верификацията по чл. 62 от
ЗУСЕФСУ представлява проверка на допустимостта на разходи, направени в
изпълнение на подписан акт за отпускане на БФП със средства от ЕФ и национално
съфинансиране, в случая със ЗБФП от 2018г. Освен регламентирането на правилата
за допустимост на разходите основно в текстовете от глава пета, раздел
първи "Общи условия и допустимост на разходите" на ЗУСЕФСУ, такива могат да се извлекат и от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – утвърдените
конкретни насоки и указания по всяка програма, както и от разпоредбите на Регламент
/ЕС/ №1303/2013 г. на ЕП и Регламент /ЕС/ №1301/2013 г. на ЕП и на Съвета, като, за
да бъдат признати за допустими,
разходите трябва да отговарят на
изискванията, предвидени и в Насоките
за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ/ Указанията за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, да са разплатени
за действително извършени и необходими дейности по проекта/
бюджетната линия /финансовия план/ и да са извършени
в съответствие с европейското
и националното законодателство. Същественото
обаче е, че всеки
неверифициран разход от УО означава, че не
съответства на точно определено в съответен нормативен акт изискване, за да
бъде признат за допустим и поради това той е недопустим и за него УО може
да откаже верификация.
Каква е конкретиката в случая –
самото решение, както се посочи по-горе, е правно основано на чл.60, ал.1 и
чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, които текстове обаче нямат никакво отношение към
правното основание, поради което един разход може да бъде приет за недопустим. Липсва
и нормата на чл.64, ал.3 от закона. За да е надлежно правно обоснован конкретен
административен акт за отказ да се верифицират разходи /в случая на направено
междинно искане/, актът следва да сочи в себе си и някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1,
съотв. чл. 57, ал. 2
или чл. 58 от ЗУСЕСИФ.
Освен това, при визиране на основанието по чл.57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
то следва да бъде и конкретно посочена коя от установените седем хипотези на
нормата визира органът, за да обоснове своя извод за недопустимост.
Не е спорно, че от бенефициера /настоящ жалбоподател/ е отправено до УО искане за междинно плащане с №8 от 23.08.2023г. /цитирано като
фактическо основание в процесната заповед/. Т.е. по повод на подадено от РИОСВ
Стара Загора искане за междинно плащане на верифицирани разходи по ЗБФП от
2018г. и за проект с №BG16M1OP002-3.007-0010 „Подобряване
природозащитното състояние на природни местообитания 91F0 и
92А0 в поддържани резервати „Долна Топчия и „Б.“ пред ответния орган именно на тази
дата 23.08.2023г. пред него е
инициирано особеното административно производство по чл.60 и сл. от ЗУСЕФСУ. В
следствие на това сезиране, УО следва и да проведе производството, уредено в
глава пета, раздел втори, като извърши преценка въз основа на представени или
допълнително изискани по реда на чл.63 от закона доказателства на релевантните
за неговата решаваща воля обстоятелства, а именно допустими ли са разходи в
размер на 108 394,93 лева, сред които и такива по договор
№ПД-09-423/23.03.2023г. /допустими в контекста на горепосоченото/, съотв. верифицирани ли са от УО.
Следва да се сподели възражението
на жалбоподателя, че до него де факто не е изпращано уведомление по чл.63 от
ЗУСЕФСУ с указания за извършване на допълнения и корекции към искането му за
междинно плащане №8/23.08.2023г. на разходи в размер на 108 394,93лв.,
сред които и на разходите в размер на 17 589,40 лв. по договор №ПО-09-423/23.03.2020г.
по дейност 6 „спомагателни дейности“, по бюджетен ред № IV.6.1.
Въпреки това, съдът приема извода, че пред органа са били представени от бенефициера необходимите доказателства, въз основа на които
УО да извърши преценката му относно допустимостта на направени разходи със
средства от европейския фонд по повод ЗПФП от 2018г. и дали са били
верифицирани от органа /по арг. на чл.62, ал.2 от
закона/, поради което и той не е провел процедура по чл.63 от закона. Сред тези
документи несъмнено УО е отчел и представеното допълнително споразумение от
19.06.2023г. за „изменение“ на чл.9, б. “б“ от договор №
ПО-09-423/23.03.2023г., което е послужило /видно от мотивите в решението/ и за
фактическо основание да се откаже частично верификация на средства в размер на
17 589,40 лева, с довода, че те са недопустими на осн. чл.57, ал.1, т.4 от
закона в ред. му от ДВ бр.39/2022г.
Няма спор по делото, че на РИОСВ
Стара Загора са отпуснати БФС въз основа на ЗБФП № РД-ОП-95/26.09.2018 по ОПОС
2014-2020г. Също се доказа от данните в приложените два електронни носителя CD
и доказателствата по преписката, че първоначалната заповед е изменена на два
пъти и това е преди издаване на процесното решение. Така със Заповед
№РД-ОП-52/13.07.2020г., като това изменение не касае бюджета по проекта и със
Заповед № РД-ОП-33/27.07.2023г. /л. 22-25/. Последната заповед е издадена въз
основа на искане на бенефициера за изменение на ЗБФП
/л.28-31/ и за корекция в бюджета на проекта, свързано с актуализация на цените
за СМР, касателно Дейност 3, вкл. се съдържа и обосновка за причините за
актуализация и на разходите по бюджетен ред 6.1 от дейност 6 /спомагателни
дейности/, в изпълнение на която е бил сключен коментираният в решението граждански
договор от 23.03.2020 година с № ПО-09-423. Данните по делото еднопосочно и
ясно сочат, че към искането за изменение на ЗБФП, направено на 27.04.2023г.
същото е придружено с конкретни доказателства /вж. приложенията/. Доказа се
също, че между РИОСВ и екипа на УО на ОПОС във връзка с искането за изменение
на ЗБФП е проведена кореспонденция и на бенефициера
са дадени насоки и указания, вкл. и досежно искането му за изменение
/увеличение/ на разходите по бюджетен ред 6.1. Най-съществено за спора обаче е
обстоятелството, че исканото изменение е одобрено от органа и това е
обективирано в издадената от него заповед №
РД-ОП-33/27.07.2023г. Видно е, че с нея е увеличена общата стойността на
проекта, размера на междинното плащане, изменен е раздел „бюджет“, колона
„стойност/сума“, в частта на бюджетен ред 1.1, като числото
„241 205,00лв.“ е заменено с „944 775,87 лв.“, а в частта на бюджетен
ред 6.1 числото „19 661,00 лв.“ е заменено с „36 070,32лв.“. Това
изменение юридически е в сила преди датата на процесното решение и с него де
юре УО приема за допустими разходи в посочените размери по конкретните бюджетни
редове, вкл. по бюджетен ред 1.1 от Приложение №1, както и по бюджетен ред 6.1
от същото Приложение №1.
Видно от мотивната
част на жаленото решение, ответникът приема за допустими за верифициране по
посочения договор от 23.03.2020г., сключен за изпълнение на дейност 6, за която
безспорно са предвидени средства по бюджетен ред 6.1 видно от Приложение №1 към ЗБФП /вж. CD/,
но верифицира само разходи в размер на 6030,00 лева,
от общо заявените за възстановяване 23 619,40 лева, мотивирайки, че на
18.04.2023г. изпълнителят по гражданския договор № ПО-09-423/23.03.2020г.,
сключен в изпълнение на дейност 6 от ЗБФП, е представил отчет за изпълнение на
работата си по този договор и на 20.04.2023г. изпълнителят и РИОСВ са приели
тази работа, като е направен фактическия извод, че от този момент договорът е
прекратен поради неговото изпълнение. Данните по делото сочат обаче, че дейност
6 е във връзка с изпълнение на Дейност 3, за която също е направено искане за
изменение на бюджетните средства, предвидени в Приложение №1 към ЗБФП.
В продължилото фактическо изложение
УО изрично приема, че за Дейност 3 от ЗБФП е проведена обществена поръчка с две
обособени позиции, по които са сключени два договора с посочените лица на обща
стойност от 944 775,87 лева. УО изрично сочи в решението си, че с
изменението на ЗБФП от 27.07.2023г. е завишен бюджетът по Дейност 3 на
944 775,87 лв., вкл. и е увеличен бюджетът по бюджетна линия 6.1 за
изпълнение на дейност 6 от ЗБФП. Тези факти са удостоверени и Съдът ги възприе
за безспорни.
Съдът обаче не споделя извода на
органа, че допустими се явяват единствено разходите в размер от 6030,00 лв.,
които са тези определени в първоначалния Договор №ПО-09-423/23.03.2020г. Дори и
да се приеме, че към 20.04.2023г. работата на изпълнителя по този договор е
приета от възложителя РИОСВ Стара Загора, то по делото не се доказа, че към
тази дата е налице плащане на средства в такъв размер към изпълнителя. Няма
спор, че текстът на чл.9, б.“б“ от договора в частта,
касаеща определяне размера на възнаграждението за изпълнителя е идентично
определено както в основния договор, сключен на 23.03.2020г., така и с
допълнението на текста, извършено с допълнителното споразумение от 19.06.2023г.
Видно от л.20, текстът на чл.9, след 19.06.2023г. също предвижда
възнаграждението /за изпълнителя/ да се определя т. б.Б
- за дейност 3 на 2,5 % от стойността
без ДДС на сключен договор за изпълнение на проведена обществена поръчка.
Не е спорно, че за Дейност 3 са сключени два договора на обща стойност от
944775,87лв. и с тази стойност е завишен и бюджетът на проект за дейността,
което е юридически факт на 27.07.2023г. Чисто аритметично 2,5% върху стойността
от 944 775,87 лв. е равно на сума в размер на 23 619,40 лв. Няма
спор, че към датата на решението одобрените бюджетни разходи и за Дейност 3 и
за Дейност 6 /видно от бюджетни редове 1.1 и 6.1 на раздели I и IV,
са в съответните суми на 944 775,87 лв. и 36 070,32 лева, което сочи,
че разходът за дейност 6 от ЗБФП и Приложение №1 в размер на 23 619,40
лева е предвиден в бюджета на проекта и съотв. е
налице верификация за това от УО, поради което и същият е допустим. Органът
неправилно отказва изцяло да верифицира заявения на междинното плащане разход в
размер на над 23 хил. лева, както и неправилно обосновава отказа си да
верифицира разход по коментирания граждански договор в размер на 17 589,40лв.
на осн. чл.57, ал.1, т.4 в ред. от ДВ бр.39/2022г., приемайки, че този разход е
извършен незаконосъобразно с оглед приложимото европейско право и българското
законодателство, основавайки се на общия текст на чл.26, ал.1-2 от ЗЗД. Съдът
намира за абсолютно не относимо позоваването на тези
норми от страна на органа, за да обоснове извод, че правилно и законосъобразно ответникът
прилага текста на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ /сега т.5/. В тази хипотеза
според закона тя намира приложение, ако органът установи и докаже нарушение на
онова законодателство /европейско и национално/, което пряко и конкретно е
свързано с извършването на разходи със средства от ЕФ. Същественото в случая е,
че нито се доказа от страната, носеща доказателствената тежест, че разходът в
размер на 23 619,40 лв. по Договор №ОП-09-423/23.03.2020г. е извършен в
нарушение на европейското и национално законодателство, а напротив се доказа,
че той е изцяло в съответствие на същите, а на второ място, решението не
обосновава де факто и такова нарушение, което юридически да обоснове приложение
на нормата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в ред. му от ДВ бр.39/2022г. В
допълнение следва и да се посочи, че сам органът няма как да се позовава в
отношенията си с бенефициера на нищожността на едно
гражданско правоотношение, по което не е страна.
Жалбата е изцяло основателна. Нито
в жалбата, нито до приключване на съдебното дирене от оспорващата страна е
обективирано искане за присъждане на деловодни разноски и липсва представен
списък на същите по делото, поради което Съдът не дължи такива на страната, в
чиято полза е разрешен правният спор. С оглед крайния правен изход не
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в негова полза на
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горните мотиви и на осн.чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение от 08.09.2023г. на Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020г., Главен
Директор на ГД“ОПСО“ в МОСВ, в частта,
в която е отказано верифициране на средства в размер на 17 589,40 лева, по
представено искане за междинно плащане №8/23.08.2023г. на РИОСВ Стара Загора по
Договор № ОП-09-423/23.03.2020г. с изпълнител
М.В.Б., като
ВРЪЩА
преписката на Главен Директор на ГД“ОПСО“ в МОСВ, в качеството му на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, за ново произнасяне по подаденото
от РИОСВ Стара Загора искане за междинно плащане №8/23.08.2023г. в частта на искане за верифициране на
разход по
Договор № ОП-09-423/23.03.2020г. с изпълнител Мария Бояно в размер на 17 589,40
лева съобразно
дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и
определя срок от 7 дни за произнасяне на органа, считано от датата на връщане
на делото като преписка.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: