Р Е Ш Е Н И Е
№ 260242
18.09.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в публично съдебно заседание,
на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Ванева
при
секретаря Мирослава Енчева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №3969
по описа за 2020г. на Бургаски районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от А.Е.Ю., срещу А.Х.Ю. с правно основание чл.49 от СК. В хода на производството страните са заявили желание за преминаване от
развод по исков ред към развод по взаимно съгласие и в съдебно заседание,
проведено на 15.09.2020г. са изложили споразумение по чл.51 от СК. Съпрузите посочват,
че между тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване
на брака им чрез развод.
Съпрузите сочат също така, че нямат
родени по време на брака си деца, които да са непълнолетни към настоящия
момент.
В съдебно заседание съпругът А.Е.Ю. се
явява лично и с адв. Ч. и подържа молбата за развод по взаимно съгласие.
В съдебно заседание съпругата А.Х.Ю. се
явява лично и с адв. А. и поддържа молбата са развод по взаимно съгласие.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 16.11.1980г., в с. Т.., видно от представеното по делото Удостоверение
за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № …г.
Съпрузите са изложили споразумение по чл.51
от СК, с което са уредили личните и имуществените си отношения.
От извършената служебна проверка на
представеното споразумение, съдът констатира, че то e изчерпателно, не
противоречи на закона и добрите нрави.
На основание чл.330, ал.3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на
съпрузите да се разведат е взаимно, сериозно и непоколебимо и като намери, че
постигнатото споразумение по чл.51 от СК, не противоречи на закона и добрите
нрави, съдът счита, че следва с решението си да допусне развод между съпрузите,
без да издирва мотивите им за прекратяването на брака и да утвърди постигнатото
споразумение.
Разпоредбата на чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК предвижда при развод по
взаимно съгласие държавна такса в размер до 40 лв., каквато съдът определя за
окончателна по делото и която е внесена от страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен
на 16.11.1980г., в с. Т., между А.Е.Ю., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Х.Ю.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, поради постигнато сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите
споразумение, както следва:
1.
Ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Бургас, кв.редставляващо къща, се
предоставя на молителя А.Е.Ю..
2.
Молителите
не си дължат издръжка един на друг.
3.
След
прекратяването на брака, молителката А.Х.Ю. ще запази придобитото по време на
брака фамилно име Ю..
4.
Страните
не уреждат имуществените си отношения по отношение на семейното жилище,
придобито по време на брака и този въпрос подлежи на уреждане в друго съдебно
производство.
5.
Разноските
остават така, както са направени от страните.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ