Решение по дело №256/2022 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 101
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20221870200256
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно
наказателно дело № 20221870200256 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р. Б. А. с ЕГН ********** срещу Заповед
за задържане на лице рег. № 338зз-189/29.06.2022 година, издадена от
инспектор Д. М. – разузнавач група КП при РУ С..
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез повереника си поддържа
искането за отмяна на заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания
акт, определен в съответствие с чл. 153 АПК, а именно инспектор Д. М. –
разузнавач група КП при РУ С. не излага становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2022 година в 10:15 ч. жалбоподателят Р. Б. А. с ЕГН
********** бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-
189/29.06.2022 година, издадена от инспектор Д. М. – разузнавач група КП
при РУ С.. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването и,
задържането е осъществено „във връзка с член 216 от Наказателен кодекс и
във връзка с водено разследване по ДП № 338ЗМ-193/2022 г. по описа на РУ
С.“.
1
Установи се, че досъдебното производство е започнало по повод
получен сигнал в дежурната част на Районно управление С. от Е. Т. от град С.
затова че на 28 юни 2022 година около 18,30 часа в град С. на улица „Ш.“
пред дом номер ...е повредена противозаконно чужда движима вещ, а именно
счупено е предно панорамно стъкло на лек автомобил марка Mercedes с
регистрационни табели СО 9992 СК и е счупено странично огледало на лек
автомобил марка BMW, с регистрационни табели СО4063ВТ. Досъдебното
производство е започнало с първото действие по разследването, а именно
оглед на местопроизшествие от 28 юни 2022 година.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на
съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват
някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Задържането
е осъществено от компетентен орган. Заповедта за задържането е издадена в
писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, с което
формално е спазена процедурата по самото задържане.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по
отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В
заповед рег. № № 338зз-189/29.06.2022 година, въз основа, на която е
осъществено задържането на жалбоподателя обаче не се съдържат абсолютно
никакви конкретни фактически основания за издаването й, като въобще
липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В
издадената заповед единствено се съдържа указанието „във връзка с член 216
от Наказателен кодекс и във връзка с водено разследване по ДП № 338ЗМ-
193/2022 г. по описа на РУ С.“.
С това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно посегателство, чрез посочване в какво се е изразило деянието на
лицето, или пък откъде се черпят данните за извършеното престъпление.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
2
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай
обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на
административния акт, нито пък в рамките на настоящото производство по
съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Предвид горното съдът намира, че заповедта не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването й, но такива въобще липсват в
административната преписка и не може да се приеме, че пропускът е
запълнен с образуване на досъдебно производство, разследването по което
никога не е било предявено на жалбоподателя. Нещо повече, чрез този
пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде
уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5,
§ 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при
задържането на жалбоподателя са допуснати нарушения на процедурата,
които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице
да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането
като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на
жалбоподателя се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената
заповед, нито в друг документ са изложени фактически основания за
задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията, като
процесната заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-
възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно
искане. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от
31.10.2022 г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева., която сума следва да бъде възложена в
тежест на административната структура, към която се числи органа, издал
заповедта, а именно ОДМВР С.. Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР,
съдът


3


РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Р. Б. А. с ЕГН ********** и
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-189/29.06.2022 година,
издадена от инспектор Д. М. – разузнавач група КП при РУ С..
ОСЪЖДА ОДМВР С. да заплати на Р. Б. А. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр. С. Област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р. Б. А. с ЕГН ********** срещу Заповед
за задържане на лице рег. № 338зз-189/29.06.2022 година, издадена от
инспектор Д. М. – разузнавач група КП при РУ С..
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез повереника си поддържа
искането за отмяна на заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания
акт, определен в съответствие с чл. 153 АПК, а именно инспектор Д. М. –
разузнавач група КП при РУ С. не излага становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2022 година в 10:15 ч. жалбоподателят Р. Б. А. с ЕГН
********** бил задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 338зз-
189/29.06.2022 година, издадена от инспектор Д. М. – разузнавач група КП
при РУ С.. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването и,
задържането е осъществено „във връзка с член 216 от Наказателен кодекс и
във връзка с водено разследване по ДП № 338ЗМ-193/2022 г. по описа на РУ
С.“.
Установи се, че досъдебното производство е започнало по повод
получен сигнал в дежурната част на Районно управление С. от Е. Т. от град С.
затова че на 28 юни 2022 година около 18,30 часа в град С. на улица „Ш.“
пред дом номер ... е повредена противозаконно чужда движима вещ, а именно
счупено е предно панорамно стъкло на лек автомобил марка Mercedes с
регистрационни табели СО 9992 СК и е счупено странично огледало на лек
автомобил марка BMW, с регистрационни табели СО4063ВТ. Досъдебното
производство е започнало с първото действие по разследването, а именно
оглед на местопроизшествие от 28 юни 2022 година.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на
съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват
някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Задържането
е осъществено от компетентен орган. Заповедта за задържането е издадена в
1
писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, с което
формално е спазена процедурата по самото задържане.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по
отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В
заповед рег. № № 338зз-189/29.06.2022 година, въз основа, на която е
осъществено задържането на жалбоподателя обаче не се съдържат абсолютно
никакви конкретни фактически основания за издаването й, като въобще
липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В
издадената заповед единствено се съдържа указанието „във връзка с член 216
от Наказателен кодекс и във връзка с водено разследване по ДП № 338ЗМ-
193/2022 г. по описа на РУ С.“.
С това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени
изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно посегателство, чрез посочване в какво се е изразило деянието на
лицето, или пък откъде се черпят данните за извършеното престъпление.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай
обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на
административния акт, нито пък в рамките на настоящото производство по
съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Предвид горното съдът намира, че заповедта не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването й, но такива въобще липсват в
административната преписка и не може да се приеме, че пропускът е
запълнен с образуване на досъдебно производство, разследването по което
никога не е било предявено на жалбоподателя. Нещо повече, чрез този
пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде
уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5,
2
§ 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при
задържането на жалбоподателя са допуснати нарушения на процедурата,
които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице
да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането
като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на
жалбоподателя се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената
заповед, нито в друг документ са изложени фактически основания за
задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията, като
процесната заповед следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-
възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса, за
което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2022 г., от страна на жалбоподателя е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева., която сума следва да бъде
възложена в тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал заповедта, а именно ОДМВР С.. Така мотивиран и на осн. чл.
72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
3