Р Е Ш Е Н И
Е
№ 110
гр. Велико Търново, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
В. Г., като разгледа
докладваното
от съдията И. Янева адм.дело N 418 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Й.И. *** срещу
Ревизионен акт № Р-04000419005503-091-001 / 07.04.2020г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с
Решение № 112 / 25.06.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново,
с който на лицето за данъчен период 2019г. по реда на чл.122 от ДОПК е
определена основа за облагане с данъци и е определен допълнително данък върху
доходите в размер на 13 492,70лв и лихва в размер на 13 684,86лв. В жалбата
се твърди, че ревизионния акт е постановен в нарушение на процесуалния и
материалния закони. Доводите на страната са за изтекла давност за установяване
на задължението за данък, липсата на основания за преминаване към облагане по
особения ред и неправилно определена основа за определяне на данъци. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р-04000419005503-091-001
/ 07.04.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново,
потвърден с Решение № 112 / 25.06.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново, с който на лицето за данъчен период 2019г. по реда на чл.122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци и е определен допълнително данък
върху доходите в размер на 13 492,70лв и лихва в размер на
13 684,86лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Г.Й.И. е
физическо лице с постоянен адрес ***, като от 06.11.2019г. адресът му е в
гр.София. За данъчен период 2009г. лицето подава ГДД с декларирани доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец, от наем и от прехвърляне на права и
имущество с определен дължим данък в размер на 8 082,56лв. – надлежно внесен.
Със Заповед за възлагане на ревизия № 1101295 / 18.04.2011г., връчена на
18.04.2011г. е възложено извършването на ревизия на лицето за правилното
приложение на ЗДДФЛ за данъчен период 2009г. С постановление № 10 /
22.10.2010г. на Окръжна прокуратура Велико Търново е образувано досъдебно
производство № 38 / 2010г. срещу Г.И.. Със Заповед № Р-04-1100132-01 / 04.07.2011г. ревизионното
производство е спряно поради образувано наказателно производство. С във връзка
с изпратени писма до Специализираната прокуратура на 11.01.2019г. е получено
писмо за приключване на НОХД № 1400 / 2014г. с присъда. Въз основа на този
отговор е издадена Заповед № Р-04-1101295-143-001 / 11.02.2019г. за
възобновяване на производството по извършване на ревизия на Г.И.. Като
основание за възобновяването на ревизионното производство е посочено отпадането
на основанието за спиране. Издаден е Ревизионен акт № Р-04-1101295-091-001 /
08.05.2019г. Ревизионния акт е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП”
Велико Търново. С Решение № 110 / 13.08.2019г. ревизионния акт е отменен и е
върната преписката за възлагане на нова ревизия. Новата ревизия е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000419005503-020-001 / 22.08.2019г. В
хода на повторното ревизионно производство е извършена съпоставка на приходите
и разходите на лицето за 2009г. Установено е извършване на разходи, за които
липсват доказани приходи, поради което е преминато към облагане по реда на
чл.122 от ДОПК. Приходната администрация твърди наличието на предпоставките за
преминаване към ревизия по особения ред на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК –
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на финансовото му състояние за ревизирания
период. Формирана е основа за облагане с данъци при съпоставка на извършени и
декларирани от И. разходи и установени приходи, при която е налице превишение
на разходите. Това превишение е прието за данъчна основа на доход по чл.35, т.6
от ЗДДФЛ и е определен допълнително данък върху доходите за внасяне.
Във връзка с твърденията за наличие на образувано
досъдебно производство срещу И. са приобщени събраните в предходното ревизионно
производство Присъда от 28.11.2018г. и мотиви към нея по НОХД № 1400 / 2014г.
по описа на Специализирания наказателен съд и съдебно-счетоводна експертиза,
приета в наказателното производство. С посочената присъда се признава Г.Й.И. за
виновен за извършено в периода 2005г. – 2009г. в съучастие с други лица
извършва банкова дейност без съответното разрешение като предоставя на
физически лица парични кредити срещу задължение да бъдат върнати, ведно с лихви
и неустойки. За 2009г. в присъдата са посочени предоставени и върнати кредити
на следните лица:
В.Й.В.– предоставен през 2009г. заем в размер на
10 000лв., върнат същата година с лихва от 34 040,41лв.
И.Д.Г.– предоставени през 2006г. 20 000лв. с
лихва от 10% на месец, през 2007г. – 5 000лв. с лихва от 10% на месец и
през 2008г. 45 000лв. с лихва 13% седмично, като общия размер на
заплатените лихви са 25 940лв.
В.Д.Б.– предоставени през 2007г. 32 000лв. с
лихва 8% на месец, през 2008г. – 22 000лв. с лихва от 8 % на месец и през
2009г. 15 000лв със същата лихва, като общия размер на платените лихви е
42 860лв.
В хода на
ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените лица.
Искане за представяне на писмени документи и обяснения от задължено лице е
връчено на В. Й. В.ов, като в указния срок и до
издаването на ревизионния акт изисканите документи за получени заеми и
връщането им не са представени. Искане за представяне на писмени документи и
обяснения до И.Д.Г.е изпратено на постоянния му адрес, но не е получено.
Извършена е проверка на място, при която е установено, че имотът е продаден
преди време и Г.не живее там. В отговор на Искане за представяне на документи и
писмени обяснения В.Д.Б.писмено заявява, че не е получавала заемни средства от Г.И..
Съгласно
мотивите в ревизионния доклад липсва основание за включване в приходите на
лицето на получени суми от В. Й. В.ов, И.Д.Г.и В.Д.Б..
В хода на
настоящото производство от жалбоподателя е представено Решение от 03.11.2020г.
по ВНОХД № 115 / 2019г. по описа на четвърти състав на Апелативен специализиран
наказателен съд, с което е отменена Присъда от 28.11.2018г. по НОХД № 1400 /
2014г. на Специализирания наказателен съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Без оспорване е
прието и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като безпристрастно, компетентно и обективно дадено.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден
от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните
процесуални правила за издаването му.
Основателно е
възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. За задължение за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2009г. давностния срок започва да тече от 01.01.2011г.
Десет годишния срок независимо от спирането и прекъсването на давността изтича
на 01.01.2021г. Давност не тече за времето от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. / в периода на извънредното положение / съгласно §
29, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
или давност не е текла 62 дни. Следователно в конкретния случай давността за
задължения за данък върху доходите за данъчен период 2009г. изтича на
05.03.2021г. – в хода на съдебното производство.
Предвид влезлите
в сила от 01.01.2021г. изменения на чл.171, ал.2 от ДОПК и въвеждането на изключение от общото правило за абсолютен погасителен давностен срок, от приходната администрация е депозирано
становище за наличието на хипотезата на чл.171, ал.2, т.3 от ДОПК – образувано
е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на
публично задължение на ревизираното лице. Това е и основния спорен въпрос между
страните.
Както вече бе
посочено образуваното досъдебно производство срещу ревизираното лице служи като
основание за спиране на ревизионното производство, образувано на 18.04.2011г.
Ревизионното производство обаче е възобновено преди приключването на
наказателното производство. Това води до извод, че наказателното производство
няма значение за определянето на задълженията за данъци на И.. До този извод
водят и следните факти:
На първо място
издаването на ревизионен акт преди приключване на наказателното производство.
След като повдигнатото обвинение на лицето е за извършване на банкова дейност
без разрешение, от която получава значителни неправомерни доходи, то
установения с влязла в сила присъда доход от незаконна дейност би бил безспорно
установен доход предвид силата на присъдено нещо на съдебния акт. Следователно
органите по приходите са приели, че наказателното производство е без значение
за установяването на задълженията за данъци.
На второ място
обема на приобщените доказателства, събрани по реда на НПК. Органите по
приходите приобщават единствено присъдата, мотивите към нея и икономическа
експертиза по досъдебното производство. Не са приобщавани показанията на
свидетелите дадени в досъдебното производство и пред съда. Не са приобщени
писмени доказателства – договори, тетрадка за предоставяните заеми, извлечение
от книгите на нотариус – за които има данни, че са налични по делото от
мотивите към присъдата. От заключението на ***по досъдебното производство е
видно, че по отношение на заема на В. В.ов е
образувано изпълнително производство през 2010г. – посочени са конкретни данни,
които не са изискани от органите по приходите, нито е извършвана насрещна
проверка на посочения частен съдебен изпълнител. Следователно органите по
приходите не приемат събраните в хода на наказателното производство доказателства
за необходими за установяване на задължението за данък на И..
На трето място в
процесния ревизионен акт липсват отразени разходи и
приходи от предоставени заеми на В. Й. В.ов, И.Д.Г.и В.Д.Б.. Следователно установените в хода на
наказателното производство факти са игнорирани от органите по приходите и не са
послужили за определяне на задължението за данък на Г.И..
Законовата норма
изисква не просто наличие на образувано наказателно производство, но и това
производство да има значение при определяне на задължения за данъци. В
конкретния случай факти, установени в наказателното производство не са
послужили за определяне на данъчна основа и дължим данък. За установяване на приходите
и разходите на лицето не са използвани и събраните в хода на наказателното
производство доказателства – писмени и гласни. Следователно нищо от
наказателното производство не е използвано в ревизионното производство и не е
изпълнено условието на разпоредбата на т.3 на ал.2 на чл.171 от ДОПК да е
налице образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяване на данъчните задължения на лицето.
Основателно се
явява и възражението на жалбоподателя, че наказателното производство не е
приключило и към настоящия момент, поради което не може да бъде съобразено при
решаването на спора по същество.
Предвид
установената изтекла абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК,
съдът намира, че не следва да разглежда правилното установяване на дължимия
данък за данъчен период 2009г.
По изложените
съображения настоящият състав намира ревизионния акт за постановен в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора основателно
се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно
представен списък с разноските и доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № № Р-04000419005503-091-001 / 07.04.2020г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Г.Й.И. *** сума в размер на 1 657,41лв. (хиляда
шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: