№ 209
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Р. Б. П.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е
постановил на основание чл.68, ал.2 НК осъденият З.П.Г. да изтърпи изцяло и
отделно от наложеното му с присъда по нохд № 2396/20г. на Окръжен съд
Пловдив наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем
месеца, наложеното му с определение по нохд № 5329/18г. на Районен съд
Пловдив наказание в размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът определил приведеното за
изтърпяване изцяло и отделно наказание в размер на една година лишаване от
свобода да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и приспаднал
изтърпяната част от това наказание в размер на един ден.
Недоволен останал осъдения и с бланкетна жалба обжалвал
определението, като претендирал отмяната му и постановяване на ново, с
което да бъде освободен изцяло от изтърпяване на отложеното наказание.
В съдебно заседание прокурора предлага определението да бъде
изменено, а жалбата уважена частично, като на осъдения се присъедини част
от отложеното наказание в размер на три месеца.
1
Защитата на осъдения поддържа жалбата. Навежда доводи за липса на
основание за присъединяване на наказанието, чието изтърпяване е било
отложено.
Осъденият иска да не се присъединява отложеното наказание.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Окръжният съд, за да постанови отложеното наказание да бъде
изтърпяно изцяло от осъдения е съобразил, че същият е извършил деянието
по последното осъдително дело след по – малко от десет месеца от влизане в
сила на условната присъда и това обстоятелство го е довело до извода, че
само така ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция.
Така стореният от Окръжният съд извод е необоснован и
незаконосъобразен.
Окръжният съд не е съобразил, че отложеното наказание следва да
бъде изтърпявано изцяло или отчасти по реда на чл.68, ал.2 НК само тогава,
когато обстоятелствата налагат една по – продължителна изолация на
осъдения от обществото, с цел постигане на по – резултатното му поправяне и
превъзпитание, както и изграждане у него на мотивация към правомерно
поведение.
Именно затова при извършено в изпитателния срок непредпазливо
престъпление императивното действие на съда се трансформира в
диспозитивно, но възложената преценка не следва да бъде повърхностна или
произволна, а трябва да е съобразена с общите изисквания за определяне на
наказанието, вкл. преценка на всички обстоятелства, имащи значение за
решението дали за постигане на целите му, компромисът следва да продължи
или е изчерпан с прилагане на института на условното осъждане.
Младата възраст на жалбоподателя, трудовата му ангажираност,
коректното му процесуално поведение, изразеното искрено съжаление за
извършеното, съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата и не
2
последно място, обстоятелството, че до момента на допускането на ПТП по
отношение на него не е прилагана най – тежката форма на държавна репресия,
водят до извода, че определеното по нохд № 2396/20г. на Окръжен съд
Пловдив наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което
Г. следва да изтърпи ефективно в съответното пенитенциарно заведение е
достатъчно за постигане както на необходимата корекция на поведението му,
така и на целите по чл.36 НК и поради това не е необходимо да бъде
привеждано в изпълнение наложеното с определение по нохд № 5329/18г. на
Районен съд Пловдив наказание в размер на една година лишаване от
свобода.
Не на последно място следва да се отбележи, че една от целите на
наказанието е изграждане на мотивация у осъдения към правомерно
поведение. Когато определеното наказание е достатъчно да постигне в пълна
степен този мотивационен ефект, необоснованото му увеличаване чрез
института на чл.68, ал.2 НК, както е в настоящия случай би довело до
обратното, а именно демотивиране на осъдения към спазване на установените
обществени порядки, което е недопустимо от гледна точка на изискването за
справедливост.
Всичко това очертава обжалваното определение като
незаконосъобразно и диктува отмяната му, като бъде постановено ново, с
което на основание чл.68, ал.2 НК осъденият З.П.Г. да бъде освободен изцяло
от изтърпяване на наложеното му с определение по нохд № 5329/18г. на
Районен съд Пловдив наказание в размер на една година лишаване от
свобода.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 12.04.2022г. по нохд № 2396/20г. на
Окръжен съд Пловдив, с което е постановено на основание чл.68, ал.2 НК
3
осъденият З.П.Г. с ЕГН ********** да изтърпи изцяло и отделно от
наложеното му с присъда по нохд № 2396/20г. на Окръжен съд Пловдив
наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца,
наложеното му с определение по нохд № 5329/18г. на Районен съд Пловдив
наказание в размер на една година лишаване от свобода и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.68, ал.2 НК ОСВОБОЖДАВА осъденият З.П.Г. с ЕГН
********** ИЗЦЯЛО от изтърпяване на наложеното му с определение по
нохд № 5329/18г. на Районен съд Пловдив наказание в размер на една година
лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4